Шри Матаджи Нирмала Деви

Вниманието

Борди Шибир, Индия – 27 януари 1977 г.

Качеството на вашето вниманието се сменя според нивото и състоянието ви.
И така накъде е насочено вниманието на човешкото същество? То не е във фиксирана точка! Можем да кажем, че вниманието е повърхността или острието на вашето съзнание; каквото и да съзнаваме, вниманието се обръща към него. Можем да направим следната аналогия: всички железни стружки имат силата да бъдат притегляни от магнита. Къде точно е тази сила не може да се локализира. Тя е навсякъде в желязото. Където и да е разположен магнитът, железните стружки биват притеглени. Вниманието ни е също като тези стружки – накъдето и да сме притеглени, то отива също натам. То съществува в цялото тяло, в смисъл че може да бъде отклонено навсякъде извън тялото, а също така и вътре в него, в случай че има някаква болка или неразположение. Вниманието ни се пренася по нервите и цялата нервна система, но има контролен център в мозъка. Ако този център бъде засегнат, можем да останем в съзнание, но без всякакво внимание.
Също ако някой бъде ударен по Вишудхи чакра, може да се случи същото. Може да се случи дори и при по-ниско разположените чакри, ако някой бъде ударен по тях. Засегната чакра изгубва своето внимание, защото не усещате нищо в тези чакри. Разликата тук е, че вие като човешки същества можете да обърнете внимание на засегнатите места, ако пожелаете, дори те да са вдървени. Например, ако нечия ръка е вдървена, Аз мога да й обърна внимание, т.е. мога да я гледам, мога да мисля за нея. Но ако определена точка от нашето същество е засегната, то тогава вече не можем и да мислим. Просто лежим в безсъзнание, но очите ни са отворени и ръцете ни се движат, краката се движат. И тази точка е на нивото на Вишудхи чакра. Ако можем да нарисуваме мислено линия от мястото на Вишудхи в тялото до питхата на тази чакра, която се намира вътре в мозъка, то ако получите удар някъде по протежение на тази линия, веднага изгубвате вниманието си и не може да внимавате върху нищо. Линията преминава и през Агнйа чакра, защото когато свържем Агнйа чакра с Вишудхи отзад и с питхата на Вишудхи вътре в мозъка, се образува нещо като триъгълник. Цялата тази област може да влияе на вашето внимание. Сърцето работи, крайниците се движат, но вие не сте в състояние да внимавате върху нищо.
И така, всъщност когато вниманието ви е нормално, т.е. вие не сте реализирана душа, то е контролирано от споменатия център в мозъка. След Реализацията вече може да внимавате и чрез другите си центрове. Това е голямата разликата между реализиран и нереализиран човек или, може да се каже, вие ставате по-ефективни, защото внимавате и чрез другите си фини центрове. Ставате сетивни и внимателни по отношение на самите центрове във вас. Може да чувствате центровете във вас, които са запушени – нещо, което никога преди това не сте чувствали. Не само това, но може да почувствате центровете и на други хора, което означава, че вашата централна нервна система е благословена от ново съзнание, чрез което то ви предава, съобщава за вниманието, което е насочено чрез вашите центрове, а също и да отведе по един фин начин вниманието ви към фините центрове на другите.
Така че първото нещо, което ви се случва, е, че вниманието ви става по-фино. А когато вниманието ви стане по-фино, започвате да разбирате нещата в по-голяма дълбочина. Например, птицата може да види някое цвете, но не може да почувства красотата на цветето, също както и нереализираната душа може да види красотата на цветето, но не може да почувства вибрациите, излъчвани от него. Така вие ставате по-фини. Вниманието ви става по-фино. Определено сте на по-високо еволюционно ниво от останалите хора.
Трябва да разберем как използваме нашето внимание. Да предположим, че започвате да се занимавате с някакъв занаят или изкуство от ранното си детство, дори и да не сте реализирани. Постепенно развивате дълбочина в него, защото то се развива заедно с нервите. По същия начин, когато сте реализирани, бих казала, когато сте “новородена личност”, ако започнете да уважавате вашето внимание, постепенно ще развиете дълбочина за Сахаджа Йога. Но толкова много хора след като получат Реализацията си едва идват повторно и дори ако дойдат отново, не развиват повече усещанията си за вибрациите. Те продължават да бъдат заети с ежедневните си задължения, пилеейки вниманието си за обикновени неща, които не им носят по-фини усещания. Ето защо не могат да развият финеса, дълбочината на изкуството на Сахаджа Йога.
Да вземем например човек,
който много чете. Веднага щом получи Реализация, започва да я сравнява с нещата, които е прочел. Това отново погубва вниманието му. Просто защото вниманието му е фиксирано върху всички общоприети схващания и идеи, някои от които са правилни, други – грешни, трети са абсолютно фалшиви, някои са безплодни, а други са създадени само за пари, а понякога се публикуват и абсолютни глупости. Веднага щом получите вашата Реализация, се връщате обратно към собственото си грубо съзнание и започвате да сравнявате финото с грубото. Отново губите вибрациите. Виждала съм как след получаването на Реализация, малките деца заспиват за няколко часа. Стават неактивни за известно време. Но когато възрастните получат Себереализация, отиват до близката книжарница, купуват си книга за Кундалини и започват да четат. Така повечето не разбират, че сега вътре във вас живее и нещо друго, а го приемат за даденост. “Матаджи беше много мила – каза, че вече съм паар, реализирана личност, но как да повярвам?” Сякаш след като повярват трябва да ми донесат пари или не зная какво друго искат да ми дадат. “Мога да видя как вибрациите идват, но каква е ползата от тях. Защо Тя ни дава вибрациите?” И отново се връщате към грубата идея за ползата от нещата, защото човешката природа е на такова ниво – да превръща всичко в полезност. Всичко трябва да е от полза. Човек започва да превръща Реализацията си в полезност. ”Каква полза има от нея? Колко хора ще я получат? Какво трябва да се случи? Какъв е графикът? Какво е това? Какво е онова?”
Това фино нещо ви е дадено, за да му се наслаждавате, както ако се радваме на красотата на цветята, просто се наслаждаваме. Отиваме ли тогава в книжарницата, за да открием какво да правим с тази наша радост, как да се наслаждаваме на цветята, какво да правим след това и кой е описал цветята, за да разберем дали това съвпада с нашите усещания? Понякога наистина не зная как да ви го обясня, то е много просто, но се страхувам, че като кажа така, хората се чувстват наранени. Защото човешките същества са такива – засягат се от нищо, което е много глупаво. Децата са много чувствителни в това отношение. След както получат нещо, започват да му се радват, просто се наслаждават, после си отспиват, необезпокоени по никакъв начин. Знаят, че това нещо е за радост и си казват “Нека му се порадваме”.

И така, в началото се случва така, че човек не знае как е станал толкова груб, особено в тези времена на Кали Юга, в тези модерни времена. При организирането на плановете си според собствените си идеи и представи човек е станал така неестествен, така глупав, че няма разграничение за радостта и грозното. Толкова е объркан.
На първо място, няма само една причина за това. Причините са много, както ви споменах – по природа това е човешката груба реакция преди Реализацията. Ако човек разбере откъде идва болестта, понякога е по-лесно да се коригира. Но вие не можете просто да се преборите с болестта, без да познавате историята преди нея. Ако сте студент по история, ще знаете как са постъпвали през времената човешките същества и просто ще се зачудите какво не им е наред на тези хора. Бог е създал един свят. Само помислете за човек като Мен, идващ на тази земя; изведнъж ще осъзнаете колко много страни са създадени. Добре, може да има отделни страни, ако не можете да управлявате целия свят, но тогава борбите продължават, ще се убивате един друг. И всички тези проблеми са за едното нищо. Толкова побъркан свят. И така, ако можете да видите в историята как човек си е изгубил ума, няма да е лесно да съберете всичко това в една лекция. Трябва да пишете томове за това. И мисля, че вече са написани томове. Има исторически фон, който е увредил вашето внимание.

Хората, които идват заради някаква физическа пречка или болка, са по-добре в известен смисъл от хората, които ги нямат, защото те получават поне облекчение като част от радостта. Ако получат облекчение, се появява лека вълна от радост и така започват да разбират, че трябва да му се радват. Но бих казала, че щом получат облекчението, често просто изчезват, не разбирайки, че има нещо по-велико, което да опитат и на което да се радват. А физическото наслаждение в Сахаджа Йога само по себе си е достатъчно, за да задържи вниманието ви фино. Не бива да фиксирате вниманието си, а да ставате все по-фини във вниманието си. Концентрацията на вниманието, както знаете, е много погрешен метод. То беше правено от някои йоги и вие знаете какъв е резултатът от това. Чакрите им бяха увредени и унищожени. Когато концентрираха вниманието си върху Агнйа чакра, тя беше абсолютно разрушена. Не бива изобщо да фиксирате вниманието си, а да го правите все по-фино. Както казах, когато магнитът е близо до камък, нищо не се случва на камъка – просто си стои. Може да местите магнита както си поискате, но когато го приближите към желязо, само железните стружки са привлечени от магнита. По същия начин вниманието на един Сахаджа йоги трябва да бъде толкова фино, че да чувства вибрациите, да мисли за вибрациите, да яде и да пие вибрации, и да им се наслаждава.
Някои от вас Ми казват, че когато отидат някъде на гости, им предлагат сладкиши и трябвало да ги изядат. И питат: “Матаджи, какво можех да направя?” Всъщност те са били привлечени от вида на лакомствата и са ги изяли. Но не виждат вибрациите им. Те просто ги изяждат и после имат проблеми със стомаха. Когато имат проблеми със стомаха, казват: “Матаджи, изгубихме вибрациите си, сега какво да правим? Изядохме сладкишите”. Но ако бяхте видели, че в тази храна няма вибрации, бихте могли да кажете “Днес не ям нищо” или нещо подобно и нямаше да се налага да ги изяждате. Ако погледнете новородено реализирано дете, то никога не би яло. Дори ако майка му го биеше, за да яде, то би си казало: „Добре, бий ме, но няма да ям”. Защото няма да яде боклуци. Такива деца по принцип са упорити. Упорити са, защото знаят, че в храната няма вибрации. Защо тогава да ядат, след като не могат да й се радват?

На физическо ниво има толкова много грешки, които допускате. Да вземем например навиците, които имате. Да предположим, че имате навика да си дърпате косата. Имаше една жена, която имаше този навик, и скоро започна да оплешивява тук и там; после косата й спря да расте и тя оплешивя съвсем от едната страна, но на нея все и се искаше да дърпа косата си от вече плешивата страна. Странен човек. И така тя дойде при Мен за лечение. Представяте ли си!? Попитах я защо го прави? – „Сега вниманието ми е такова, все иска да дърпам косата си.” Какво да се прави, вниманието й е станало такова? Нейната по-голяма сестра беше свикнала да я пляска през ръката, когато я виждаше, че иска да се скубе. А болното момиче искаше сестра й да я бие, защото иначе то щяло да я набие. И това продължаваше, та всички наоколо се чудеха какво си причиняваха взаимно двете, и то без никакъв резултат.
Всички навици са като маймунска работа. Такива са, защото материята е взела връх над нашето внимание и така се формират навиците. Хубаво, вярно е, че някои навици са полезни и удобни при това…
Някои хора, за да се откажат от някой навик, си казват: “Няма да седя на земята, нито пък ще седя на стол”. И тогава, къде ще седите? „Ще бъда в седяща поза и ще практикувам така”. Няма нужда от такива безсмислици. Имам предвид, че определени неща са наред, не отивайте в крайности. Но повечето навици, които придобиваме, са в по-голямата си част поради мода. Например, ако някой пуши, той ви принуждава и вие се съгласявате. А друг лош навик, който имаме, е да не можем да казваме “не” на никого. Често става така: „Как да кажа не?! Вижте, те всички пият, предлагат ми напитки. Щях да откажа, но направо ме принудиха и щеше да изглежда много лошо, нали знаете, да не приема. Подадоха ми чаша с питие и приех. Ще си пийна малко”. А друг казва: “О, подобен случай имах и аз, когато мои роднини дойдоха и ни поканиха на вечеря. След като отидохме, започнаха да танцуват кабаретни танци и след всичко това щеше да изглежда много лошо, разбирате, да не гледаме голите жени наоколо. Ние сме много невинни хора, но си помислихме – какво да се прави, обществото е такова, това е модата, стилът е такъв”.

Но един Сахаджа йоги е специален човек. Той е избран. Тъй като вие не можете да оцените достатъчно стойността си, Аз ви оценявам. Това е факт, който много малко оценяват. “Защото за да получим Реализацията си просто ей така – казвате си – то Матаджи трябва да е направила нещо много велико. Тя трябва да е положила много труд за да изработи това сама. Трябва да е направила огромни тапасйа (покаяние – б.пр.) през всичките си животи и дори в този. Трябва да е работила много упорито ден и нощ и така ние получаваме всичко това изведнъж наготово”. Мислих си дори, че като ви дам Реализация, изведнъж ще прозрете собствената си стойност и ще си помислите, че сте нещо велико и ще оцените вашата Реализация и Сакшаткар (връзка с Духа – б.р.). Но не е така, а започвате отново да правите компромиси с грубите неща от живота.
Има огромни народни маси, които трябва да бъдат поведени от всеки от вас. Дори сам, един от вас може да води всички тях. Лидерът не прави компромиси, лидерът не решават проблемите на хората, които води, а им създава препятствия, които те да преодолеят. Той стои над тях, той е много над тях. Лидерите не правят компромиси. Те не се огъват пред другите, а хората се навеждат пред тях. Ако по пътя светлините запремигват и угасват, какво ще направи човекът, който ги носи в ръцете си? Всички вие сте като факли. Що за живот бихте искали да водите и каква личност бихте искали да бъдете е нещо, което сами трябва да решите. Вниманието ваш приоритет ли е, когато разберете какво представлява физическото ви тяло? Тялото ви трябва да бъде почистено, трябва да е красиво, нежно, мило, елегантно, достойно.

Виждала съм групи от хора, които се държат по начин, по който дори и средно възпитан човек не би се държал. Причината е, че все още не сте осъзнали, че вие сте лидерите и хората ви гледат. Трябва да има един вид масти (?) във вас, както се казва, трябва да сте удовлетворени от самите себе си. На физическо ниво трябва да промените всичките си приоритети – какво ядете, какво виждате, какво харесвате – всичко.
Най-важното трябва да е Сахаджа – при всяко едно обстоятелство, при всяко действие, във всеки навик. Сахаджа означава “родено с теб”. Сахаджа не означава лесно. Много хора бъркат тези две неща. Сега получихте правото, с което сте родени, и затова важно за вас е да знаете, че сте Сахаджа и че няма да се съгласявате и приемате неща, които са а-Сахадж (против Сахаджа – б.р.). Това значи Сахадж – Сахадж значи, че приемате светлината над всичко останало, над мрака, а не да приемате тъмнината, която е а-Сахадж. Как може да имате навици, които ви налагат симпатикови ограничения (физически – б.р.)? Сахадж означава, че имате специално фино съзнание. Царят не чисти улиците. Физически вие изгубвате вашето внимание, защото се ровите във всякакви а-Сахадж методи, каквито сте имали преди и каквито имат другите. Загубвате се в а-Сахадж системата на живот. Трябва да промените цялостно система на този свят, в който хората получават Сахадж и а-Сахадж знание и само тогава всичко ще придобие Сахадж измерение за вас. Съществуват големи недоразумения за Сахаджа йогите. Те мислят: “О, когато нещата станат Сахадж (спонтанно – б.р.), тогава ще тръгнем навред и ще говорим на хората – трябва да настане Сахадж”. Да не правят нищо! Това е много погрешно отношение. Сахаджа означава, че имате светлината на Сахаджа в себе си. А как тогава можете да толерирате нещо друго? Означава, че вие трябва да знаете как да се обличате, как да говорите, къде да ходите, с кого да се срещате; кои са вашите майки, кои са сестрите ви, кои са синовете ви и кои са вашите родители. Ето така губите вниманието си.
Вашите груби навици, старият ви начин на живот трябва да бъдат прекратени, с тях трябва да бъде свършено. И не може да продължавате така, иначе ще блокирате тук или там, ще си счупите врата, а после ще дойдете и ще кажете: “Майко, счупих си врата; това се случи, онова се случи. Боли ме, става ми горещо, имам главоболие, правя еди-какво си.” Докато не станете Сахадж, всичко това ще действа върху вас. Но защо не станете едно със себе си?
Едно човешко същество, например, не може да спи като куче. Ако започне да спи като куче, защото всички около него са кучета, ще го заболи. По същия начин, ако ще бъдете а-Сахадж, понеже всички се държат така, ще попаднете в беда. Защото кучето не чувства, въпреки че може да има болка, то не я чувства. Но вие определено я чувствате. Човек, който не е роден повторно, поема проблема, но не го чувства. Когато можеш да го чувстваш, можеш с радост да го отдадеш; колкото по-рано, толкова по-добре. Ако не го отдадеш, отново потъваш в мрака и този път тъмнината може да бъде адска, ужасна. По-добре е да умреш като човешко същество, защото после можеш да се преродиш отново като животно, това или онова. Но да се родиш повторно и да знаеш, че се връщаш към старите си навици, това може да бъде много опасно.
Ето така чрез малко страх Аз прехвърлям вниманието ви от ума към по-финото ви същество, чрез което само можете да се наслаждавате. Сутринта просто се наслаждавахте на медитацията, станахте по-фини, а Аз малко ви притиснах. Но вие трябва да се задържите в това фино състояние, спомняйки си какво се е случило с вас, как физически сте се чувствали добре. Един от най-лошите навици, които имат хората, е да си гледат часовниците. Толкова болезнено е за Мен докато говоря хората да си гледат часовниците. Просто не мога да го понеса. Защото сега сте отвъд времето, отвъд пространството. Какво ще направите, спестявайки малко време? Какво сте направили до сега? Това показва вашите приоритети.
Вашите приоритети трябва да се сменят и можете веднага да ги промените ако започнете да се наслаждавате. След като сте опитали от нектара на Божествената любов, Амрит, тогава няма вече да пиете мръсна вода. Но на първо място помнете, радостта, която изпитвате. Това е начин за т. нар. фиксиране на вашата фина природа. Вниманието бива покрито от грубите неща на живота, дори и в емоционален аспект, когато имате взаимоотношения с другите, например. Виждали сме как някои Сахаджа йоги бяха погубени от това. Те имаха някои низки приятелства с хора, дори с гурута – бяха приятели с гуруто си или имаха мръсни отношения, така да се каже, от които не можаха да се откажат, и така се оказаха погубени.
И така, седнете и се опитайте да намерите отговорите: “Защо не се радвам на себе си? Аз съм губещия поради тези неща. Ако носеха радост, нямаше да тичам от едното към другото. Никога не са ми носели пълно задоволство, защо тогава да се завръщам към тях отново?”
Eмоционалните наслади и хората, които уважавате като много специални и важни, също трябва да бъдат претеглени според новото измерение на вашето внимание и фина същност. Смятате някой за много близък и скъп и имате с него бизнес отношения или някакъв друг вид – нямам представа що за други отношения имат хората – но трябва да знаете, че това е много повърхностно и не може да ви донесе никаква радост. То е сякаш пиете вода от чаша – чашата сама по себе си е повърхностна, както и водата, а най-важното е вашият език, който може да чувства водата. Ако езикът не може да чувства водата, или ако водата се усеща като камък, каква е ползата от това да пием вода? Най-важното нещо е вкусът върху езика, от есенцията. По същия начин есенцията на нашето наслаждение е радостта, а радостта е в усещането на вибрациите. Така че откъдето и да получавате радост, трябва да я запазите. Но това ново съзнание все още не е достатъчно проникнало в съществата ви, в това е проблемът. Иначе не е трудно да се каже на човек: “Това е хубаво, пий го.” Той го взема и знае, че е хубаво. Човекът не иска да яде нещо, което е горчиво. Ако дадете на някой нещо с ужасен вкус, трябва да му предложите шоколад преди и след това. Но колкото по-еволюирали са човешките същества, забелязвам, че имат по-голяма наклонност към подобни ужасни неща поради миналите им привличания.
Така че насочете вниманието си изцяло върху Божественото, изтеглете го изцяло към Божественото; да не остава и капка внимание в грубата среда. Дори сега срещам хора, които идват и Ме питат: “Матаджи, имам проблем. Искам да работя, какво да направя? Това трябва да се направи, онова да се направи.” Разбира се, това е между другото, но ако то увлича вашето внимание, означава, че сте загубили чувството си за разбиране, че сте Сахаджа йоги и че вашата радост е във фино състояние и можете да й се наслаждавате. Тези груби неща никога не могат да ви донесат радост. Защо тогава не помолите за нещо, което да ви дари с тази фина радост, на която може да се наслаждавате? Само вие може да го сторите.
Ето това се случва на нашето внимание – изгубваме се поради миналите ни идеи и емоционални връзки, а също и поради така наречените духовни връзки. Твърдим: “Ние сме хиндуисти, ние сме мюсюлмани, ние сме християни. Ние пък сме вегетарианци и не-вегетарианци. Брахмини и не-брахмини”. И всякакви подобни неща уж сме ние. Но не сме каквото всъщност сме и всичко това рефлектира върху вас – “Тъй като сме джайнисти , сме велики.” Ставате посредствени така. Който и да е джайнист или който и да е друг – има ли той усещане за вибрациите? Тогава как такъв човек става ваш учител или как може да ви учи на фините неща? Сега вие сте водачи. Нима главният учител идва да се учи от момчетата, които току-що са приети в училище?
Виждала съм дори новодошъл, който ако има някаква бадха, може да подмами с лекота поне 5% от Сахаджа йогите. Той ще говори големи приказни, ще се перчи и ще вмъкне някой гуру в групата, и минимум 5% ще хукнат подир него. Как си обяснявате това? Единственото нещо е вие да не бъдете един от тях. Всеки трябва да мисли за себе си, а не за другите. Би трябвало да се запитате дали сте способни на това или не. В духовните връзки също изгубвате вниманието си по този начин. Всички тези измерения са външни.
В описанието на Гокул при Вриндаван трябва да сте чели, че когато Кришна свирел на флейтата си, всички жени, които работели наоколо – гопите – всички те прекъсвали домакинските си задължения. Независимо дали млякото вряло или цялата работа била наполовина свършена, или някъде вече била свършена и хората похапвали, а други били седнали, или в каквито и пози да били, те просто ставали и хуквали към тази мурдли, флейта. А когато стигали до мястото, просто застивали като картина – без никакво движение на тялото, нищо – просто стояли и слушали с пълно внимание. Какво било това? Той, Кришна, дори не говорел, само свирел на флейтата си и всички слушали замръзнали като картина. Какво било това? Това била насладата, която всички чувствали, насладата, на която се радвали в себе си, радостта, която се изливала върху тях чрез тази мурдли. Те просто стоели и слушали – това било всичко. Какво е това? Това е фината същност на наслаждението, също като в медитация. По същия начин вниманието и мислите ви трябва да бъдат върху Сахадж, да бъдете едно с Бог. Вие сте едно с Бог. Насочете центробежните си сили изцяло към Бог. Поставете се във връзка с Бог през цялото време и останалата работа ще е извършена чрез вас като чрез инструменти. Цялата система ще заработи.

Човешкият мозък е свикнал да върши нещата ритуалистично. Хората мислят, че ако трябва да вдигнат къща, първо трябва да се изкопаят основите, след това да струпат материалите, да се излеят колоните и отгоре покрива и така едно след друго планират нещата. Но в самото Царство на Бог няма планиране. Вие просто седите и се наслаждавате. Ако вниманието ви е там – пълното ви внимание – цялата работа е свършена. Тогава Бог поема работата и й дава пълен приоритет, така че да не правите компромиси по пътя си. Трябва да помогнете и на останалите също да постигнат това ниво и винаги да помните, че вниманието ви трябва да е върху вашия Атман, върху Духа, върху Бог. Вие сте напълно едно с Него в тази радост. Цялото ви сърце е там и с двете ви ръце и с двата ви крака, с цялото си внимание можете да издърпате хора нагоре. Защото през цялото време вниманието ви е подхранвано, подсилвано и старателно отглеждано. И тогава също ще се наслаждавате на израстването на останалите хора.

Нищо не може да е наред докато не развиете фината същност на вашето внимание; а тя се развива, оттегляйки вниманието ви от всичко грубо. Отдръпвайте вниманието си винаги щом се насочи прекалено към мисли, казвайки си: “О, забрави”. Но проявявайте пълно внимание към вибрациите, обръщайте внимание на собствените си вибрации. За другите неща няма нужда да се тревожите, има кой да се грижи за тях.
Ето как в Царството божие вниманието ви е фино. Когато лотосът е в калта и трябва да излезе над нея, той намира пътя си сред много цепнатини и дупки в калта. И когато стигне горе, на открито – абсолютно освободено – не се люшка насам-натам, а просто се отваря и приема прекрасната роса. А росата разтваря аромата на лотоса. Автоматично благоуханието полита из въздуха.
Това е различен метод – да бъдеш Сахадж е различен начин на живот.