Новогодишна пуджа Челшъм Роуд Ашрам, Лондон – 31 декември 1981 г. Така че Новата година идва и тя следва, очаква се да е много динамична за Сахаджа Йога и Сахаджа йогите. Всяко ново нещо остарява и никога не става пак ново, така че каквото е минало, е минало – било що било. Понякога имаше много мили спомени, понякога и доста нерадостни; но като цяло ние растем – всичко го осъзнават, издигат се. Свършихме добра работа, изграждайки себе си по новому. Появиха се нови Сахаджа йоги сега, мисля, които се освободиха от летаргията и дребнавото си мислене, от своята завист, подмолност, заспалост и тесногръдие. Всички тези неща трябва да бъдат погребани в миналото. Те не са ни от полза. Те са товар, който носим за едното нищо. Днес се случи така, че прочетох едно много хубаво писмо, което стоеше при Мен, а не бях прочела, и което беше изпратено от Грегоар до Уорън. То наистина докосна сърцето Ми. Той беше загрижен заради завистта, от която хората страдат, и казваше, че тази завист е най-лепкавото и най-грозното нещо и че тя се появява като нещо, което предизвиква вашата любов, предизвиква разбирането ви или нещо от сорта. И после започваше да я обяснява. Това обяснение е изцяло на умствено ниво.  В Сахаджа Йога няма нищо такова като завист. Тя не съществува. В Царството божие не съществува нещо наречено „завист“, защото всичко е част и частица от една Личност. Така че една личност става важна, друга по-малко важна и това е само за момента. Read More …