Възлите в трите канала

Caxton Hall, London (England)



Send Feedback
Share

© Шри Матаджи Нирмала Деви

Публична програма в Какстън Хол
Възлите в трите канала

Лондон – 2 октомври 1978 г.

Кундалини се издига, но това не е краят, защото човешкото същество е инструментът, в който светлината се проявява. Но след като веднъж е проявена, не е задължително тя през цялото време да решава проблеми. Съществува възможността – най-вече е възможност – светлината да излезе извън стаята. Отвън, тя е удивена, че може да излиза. Но също може да се оттегли леко, може да излезе, може да трепти, може леко да се смали. Понеже такива каквито са, човешките същества са навлезли в три усложнения. Веднага щом станете човешки същества, тези три усложнения започват. И поради тези три усложнения трябва да се знае, че ако трябва да се измъкнете от тях, трябва да разсечете определени възли, които са на наречени грантхи на санскрит и които междувременно ви дават тази лъжа.

Лъжата е, че си мислим, че всичко, което виждаме в този свят, е наука и е само това, което виждаме, а не нещо отвъд. Всички подобни неща наистина са лъжа, защото докато не се издигнете до реалността, вие вярвате в тях. В крайна сметка какво е Бог и какви са целите тези приказки за религия? Какво са приказките са Христос? И що за приказки са тези? Така че всички тези проблеми дени вид се иднетифицират с вас, вие през цялото време абсолютно вярвате в тази лъжа.

Вие сте по-загрижени за лъжата, отколкото за истината. Дори да сте загрижени за истината, когато сте родени с ум на търсач, с търсачески ум, тогава се опитвате да мислите за нещо, което е отвъд. И се опитвате да разберете, че трябва да има нещо отвъд и нещо трябва да се случи, но все още сте завързани от тези три усложнения в живота, чрез които – чрез тези три усложнения – приемате света, такъв какъвто е, понеже не познавате реалността. Проблемът е, че не познавате действителността. Докато не влезете в нея, наистина не знаете що е реалност.

Каква е основната субстанция на нашето същество? Как живеем? Какво представлява финото същество? Как живеем и каква е нашата цел? Какво трябва да сбъднем? Всички тези въпроси са много слаби в умовете ви. После започвате да търсите тук и там и се опитвате да откриете. Говорите с хора, четете книги и специално се насочвате към философски книги и се опитвате да откриете какво трябва да се направи за реалността. От тази гледна точка се питате защо сте родени. Защо не сте щастливи? Защо се чувствате неудовлетворени в живота? Защо непрекъснато жадувате за нещо и не се чувствате вътрешно напълно осъществени, и защо не разбирате смисъла на собственото си същество? Защо сте тласкани натам?

Всички тези въпроси изникват във вас. Всички тези въпроси се появяват и вие започвате да търсите, а всъщност вашите приоритети преди да стигнете до това, са толкова фалшиви, защото не познавате реалността. Имам предвид, че не е ваша грешка, освен ако не познават реалонстта и тогава… Въсщност, например това някой да трябва да хване влака само по себе си е много важно; после да отиде в града е много важно, а след това е важно да има деца. Всички тези неща стават много по-важни отколкото би трябвало.

Докато главното е да търсите вътре в себе си. Въпросът е какво трябва да търсите и какво толкова важно има в това, та всяко свето писание е говорило за това, че трябва да търсите вътре в себе си, да откриете сами кои сте вие. Каква е причината и защо всички писания са наблягали толкова много на това? Така че докато не влезете вътре, няма да сте вътре.

Такъв порочен кръг е заради тези три усложнения, казвах ви. Но тъй като ако вашият Дух описан такъв, какъвто е, той е абсолютно необвързана същност, необвързано същество, не е замърсен от нищо, той е абсолютно завършен от само себе си. Той е радост, блаженство, той е истината. Тогава къде сте вие? Защо сте в такова настроение, щом имате нещо толкова важно за вас в живота си, много специално за вас? Мислите си: „Това трябва да се направи. – или – Аз трябва да направя тези неща.“ Защо тогава ако този Дух е толкова могъщо нещо, защо, какво е това усложение?

Какви са усложненията, които имате и как се освобождавате от тези усложнения? Чрез вашата еволюция от стадия на амеба вие можете да видите дори от абсолютно мъртвото – джада, както му казваме – от абсолютно материалния стадий до този, че е достигната един вид доста голяма необвързаност. Необвързаността се е появила донякъде и вие разбирате, че не сте мъртвото; не, не сте – поне толкова всеки знае – не сте мъртвото. Има толкова много неща, с които се отъждествявате, но пове знаете, че не сте мъртви. С нарастването на материализма и чрез промяната на материята и нейните форми, то вие осъзнавате още едно нещо и то е, че материята не ви носи щастие. Имем предвид, че мнозина осъзнаха чрез еволюция, че тази материя не е краят на живота и че тя няма да ви донесе щастие. После, във фина форма, когато еволюирате още повече, тогава стигате до изкуството и достойнството на материята и започвате да виждате малко по-надълбоко какво означава за вас материята и да се замисляте за нейната красота, за формите й, за нейните съчетания и хармония.

Така че тънкостите за материята се развиват, до определена степен. Вие й придавате рационалност и разбиране – тоест, осъзнавате, че нещо е изкуство, че има фина природа. Но докъде може да стигнете с това, дори и да сте артистични и да станете творци, и да имате късмета да сте много богати? Има хора, които могат да бъдат наречени майстори в изкуството, и такива, които наистина са естетически развити. Но ако отидете и погледнете живота им, ще се шокирате, осъзнавайки какъв тип творци са те. Имам предвид, че те създават изкуство и красиви неща, но нищо (от това – б.пр.) не влиза вътре (в тях – б.пр.) – те са големи материалисти, може да са луди или абсолютно противни, досадни.

Защо тогава тези творци, които създават всичко, за което се очаква да носи радост, самите те са досадни и нищо не влиза в тях? И освен това са толкова потискащи, а понякога може са много егоистични или много, много методични или педантични, или да са абсолютно пресметливи? Вие започвате да разбирате, че те не са така абстрактни, колкото произведенията им. Виждате, че дават някои идеи и проекции – правят го, – но не са такива. Така че отново се замислите що за материя е тази, която е стигнала да това фино състояние, което наричаме изкуство и творци. Защо тази материя не притежава нищо в себе си, което да ни предложи нещо с вечна стойност или от такова естество, както е обещано чрез светите писания.

Така че някои хора действат на това ниво. Те определено отстъпват или порсто се провалят в това отношение. В смисъл, че си казват: „О, няма нищо в светите писания, само бъркотии. Всичко е погрешно, май няма нищо там. Вижте, това са някакви измишльотини, които ни разказват и може и да няма никаква истина в това, че има Всепроникваща сила и че има Бог, и че човек може да стане едно с Бог. Не може да е истина. В крайна сметка можете да видите, има толкова много бедносх в тоя свят, има толкова много болка на този свят, хората са толкова нещастни. Как може да има Бог?“ Всякакви подобни. Аз често получавам писма от този род – как хората са нещастни и какво им има, а после питат как може да говоря за Бог. Така че това е едно от усложненията, които имате това усложнение се появява, защото Атма, Духът е обгърнат от вниманието ви към материята. Тъй като материята е издигнала вниманието ви, то е дошло от вън и се е издигнало до точка, където има възел, чрез който вие не можете да видите Духа, а виждате материята.

Вижте, има големи противоречия за името на този възел. Не бих искала да ви обърквам, но можем да кажем, че този възел е между Духа и материята, който се нарича Джада-пракрити на санскрит. Това е първият възел, който е много труден. Мислите си: „Тази скъпоценност е моя. – или – Този стол е мой“. Даже ако някой ви предложи да седнете на даден стол, то някой друг ще си помисли: „А, на нея й дадоха по-висок стол.“. Разбирате ли, човешките същества имат всякакви усложнения. Много е деликатно. Те са така глупаво отъждествени с нещата, че…

Да предположим някой е в политиката. Някой премиер си мисли, че друг му е седнал на стола и значи ще му вземе поста. И тогава всякакви странни неща се завъртат в ума му и започват всякакви усложнения. Мисли си, че ще бъде изместен от стола, даден му като министър-председател, така че започва да си прави разни планове и т.н. Приоритетите са толкова много, че кара някой пак да предложи кандидатурата му и висчки тръгват на избори, всички се борят. Целият свят в тези дни гледа как да достигне този стол, тази позиция, чрез която може да стане премиер. А другият човек не се появява, а другите работят за него, и това е много важно. И това, което слага на стола, е друго мъртво нещо. Вижте, един мъртвец е свален заради друг мъртвец. Той е мъртъв по отношение на толкова много неща, които са считани за истината. Защото не знае истината.

Да речем, че срещате някого, който е висш духовник. Тай е висш духовник, седнал на стол. За Мен това е едно мъртво нещо, което седи върху друго мъртво нещо, защото столът не разбира тези неща, и онзи, който е сложен на стола, не ги разбира, защото не е получил съзнанието да види каква е истината. Каква е ползата да се прави подобно смешно нещо? Наистина е смешно, но хората се държат много сериозно, много са сериозни, абсолютно. Те вършат всякакви неща за тези отношения, толкова е сериозно. Но ако погледнете от този ъгъл, би трябвало да видите, че трябва да опитате да… (неясно). Вижте, това е доста глупаво. Но хората трябва да го приемат, защото са решили да се идентифицират чрез този грантхи (възел – б. пр.), или както този възел може да се нарече Джад-прарити, или да се нарече материя.

За един Сахаджа йоги е съществено да види доколко се отъждествява с неговата Джад-пракрити. Много е важно да се види как се е идентифицирал с т.нар. свои обвързаност или покритието на това мъртвило. Всичко подсъзнателно е това, което наричате обусловеност, и то е направено. Всичко мъртво е мъртво. Независимо дали е мъртва материя или мъртва мисъл. Просто е едно и също, колкото и да се осланяте на това. Вижте, има глупави хора, които познавам и са идвали при Мен за тези неща. Да речем, че съпругата е умряла преди тридесет и пет години; ясно? А мъжът седи и ридае, пише поезия за нея, а тя е умряла преди тридесет и пет години. Тя може и да се е преродила някъде като дете или нещо такова, той не може да се ожени пак за нея – нищо подобно. А той пише поезия за нея, плаче и ридае и очаква всеки да плаче. Има такива хора, виждала съм, седят и само плачат за нещо. Само пускат разни записи, меланхолични неща и само си хабят драгоценните сълзи за нещо, което е мъртво и свършено. Изобщо няма нужда да се плаче, но те продължават и много се радват на това нещо и моного го ценят. Не е изненада, но хората продължават да си хабят енергията, радват се на това как в песните е записана цялата меланхолия, а динамичните им преживявания… (неясно – б. пр.) в спомените им.

Каквото е било фалшиво, би трябвало да се превърне в нищо в ума ви, когато достигнете реалността. Така че спомените в един Сахаджа йоги нямат стойност, не са много ценни, защото каквото и да е имал, то е било в мъртво състояние; по онова време той не е бил чувствителен спрямо Всепроникващата сила. Той просто е боравел с мъртви неща и това е. Бях много изненадана, когато мнозина Ми казаха, че след като са станали Сахаджа йоги, не могат да четат никакви меланхолични поеми. Рекох си, слава богу – сега е спестено много време за медитация. Иначе си представете всички да идват с много меланхолични изражения при Мен и да ми казват: „Майко, знаете ли, този поет вече има цял отдел хора, които четат всякакви книги. Ето защо той би трябвало да пище ей така и да пише иначе.“ По същия начин ще Ме питат защо подобен човек е игнориран от Мен. Аз дори не виждам лицето му. Вижте, когато минавате така, Аз виждам наистина олицетворението на меланхолията и че самият той е направил всички нещастни. За какво беше този плач? Имам предвид, кого е направил щастлив този човек? Ако правеше всички щастливи, защо през цялото време плаче и прави всички нещастни? Така че съществуват подобни хора – всичко това е мъртво и води вас самите към мъртвото.

Така че мъртвото и мъртвите неща никога не могат да ви носят радост. Напротив, това ви създава навици и тези навици се появяват във вас например така: седели сте на стол, оценявате, че сте седели на стол и сега не можете да седите на пода. Ако кажа на Сахаджа йогите, че трябва да се научат да седят на пода, те веднага ще заповтарят, че трябва да се седи само на пода. Въпросът не е в това. Това, което казвам, е, че трябва да се освободите от навика да седите на стол, но за целта не трябва да пилеете енергията си, за бога. Понеже ако го кажа, тогава ще си щкажете, че не бива да си хабите енергията да се отървете от навиците, които сте имали. Но напротив, ако насочите вниманието си към вашия Дух, към това, което трябва да постигнете, до което да стигнете, тогава постепенно ще откриете, че навиците ви отпадат просто ей така. Знаем го.

При нас имаше алкохолици, ужасни алкохолици, които не можеха да се откажат от алкохола. А го направиха. Имали сме хора, които са вземали наркотици – отказаха ги без никакви трудности, отказаха цигарите. Съществуват по-висши и по-нисши грехове, от които хората също се отказаха. И се отказаха от някои грехове, за които не можем да споменем.

Така че това се случва, когато вниманието отиде към вашия Дух и това е една много голяма необвързаност, която се получава чрез вашето извисяване до областта, където усещате Всепроникващото. Това означава, че необвързаността ви автоматично работи. Означава, че вашето внимание определено е променило това единение с реалността. Иначе защо ставате необвързани? И това се случва спонатанно, внезапно съзрявате толкова много. Сахаджа йогите съзряват толкова бързо, нещо като свръхзвуково съзряване, смятам. Защото когато се издигат, никой не разбира; когато и да кажат нещо, хората се питат за какво говорят. Тъй като са на толкова различно ниво, че другите просто не разбират за какво говорят и го намират за трудно за разбиране. Даже и да говорят за лесни неща, другите казват: „За какво говорите, не можем да схванем?“. Така че вниманието се е насочило към нещо друго, навиците ви отпадат, но за целта е най-важно вниманието ви да е върху вашия Дух.

Какво представлява красотата на Духа за един Сахаджа йоги? Какво получава той от Духа? Появлението на Духа е, че когато вниманието ви е абсолютно едно с Атман, с Духа, тогава има проявление на вибрации. Започвате да усещате хладния полъх по ръцете си. Тези вибрации съществуват от самото начало на материята, чак до вибрациите, когато се издигате до човешко ниво. Вие можете да ги наричате електромагнитни вибраци, но когато те продължат да се подобряват… Вижте, в началото те изглеждат просто като електромагнитни, но след това изглеждат като нещо повече. В тях има емоции – разбирате ли – след това отивате малко по-нависоко и откривате, че тези вибрации също действат, тези вибрации също мислят, те също създават обратна връзка и постепенно откривате, че с растежа на човешките същества – като човешко същество от материя – тези вибрации също са проявени в различни категории. За начало тези вибрации са само електромагнитни в материята, може да се каже. Да речем, имате молекула серен двуокис – ще откриете, че сярата и двуокиса през цялото време вибрират по определен начин. Но когато той се проявява все повече – това са основите – то постепенно проявлението на тези по-висши неща може да бъде възприето чрез разбирането ви за Сахаджа Йога. Но за един обикновен човек те са само електромагнитни.

Да вземем например материята, мъртвата материя. Тя не осъзнава, че има вибрации, като за начало, не го осъзнава. Даже не се замисля за това. Имам предвид, че изобщо не съзнава, по никакъв начин, а просто съществува, но в нея съществуват вибрации, електромагнитни вибрации, които тя не осъзнава. Ако, да речем, кажете на подобна мъртва материя, че вие имате вибрации, тя би си помислила: „За какво говориш? Изобщо не ги усетих“. Но някой друг може да види, че има електромагнитни вибрации. По същия начин всяко човешко същество притежава тези вибрации в себе си в Духа, но те се проявяват само когато то получи Реализация.

Та втората категория на същото нещо, същите тези вибрации започват да изразяват все по-висши и висши качества. Както от едно семенце се развива дърво и се появяват цветя и различни аромати, разбирате ли, по същия начин растежът е все по-голям. Но основата са електромагнитните вибрации, които можете да усетите навсякъде в материята. Човешкото същество може да ги види с просто око. Вие виждате вашия растеж. Разпознахте ли ги? Животните знаят, че има електромагнитни вибрации, а човешкото същество – не.

Но един Сахаджа йоги знае, че съществуват не само електромагнитни, но и всякакви видове проявления на тези вибрации. Така че електромагнитните са важни до определена степен, а после другите вибрации са даже още по-важни. И всичките тези вибрации идват комбинирани заедно, абсолютно цялостно в човешките същества, като се проявяват постепенно и действат съгласно нуждите на времето. До така степен че в тези вибрации има някой, който мисли – вибрации, които мислят, които съдействат, лекуват, които свързват нещата, дават обратна връзка за тях. Всичко, за което се сетите за човешкото съзнание, че то прави – нещо като телекомуникациите; вие притежавате едни огромни телекомуникации, които се намират във вас. Можете да покажете нещо, което се случва в Индия или нещо подобно. По същия начин тези вибрации ви казват. Пълните телекомуникации са вградени в тези вибрации и тогава можете да лекувате хора, седейки си тук, можете да издигате тяхната Кундалини, можете да работите върху хората, седейки си тук; всички тези неща от разстояние са възможни. Онези, които са били Сахаджа йоги, са го осъзнали, видели са го и са го отработили. И е още по-изненадващо, че сега някои от тях седят тук.

Да речем, нейният съпруг пиеше много; всеки много добре знае нейната история. Ние просто изпратихме малко вибрации и той спря да пие. Спря пиенето и е удивително, че това беше направено чрез вибрации. Аз използвах нещо много просто – лайм (сорт зелен лимон – б. пр.). Лаймът е живо нещо и ние влагаме всичките вибрации в него и го поставяме близо да главата на пациента; той изсмуква негативността от човека и човекът се отказва от пиенето. Виждали сте едно момче, което идваше тук – едно момченце, което тичаше наоколо и не седяше и за една минута. То беше обсебено, беше ужасно, а сега е едно разумно момче. Започна да ходи на училище. Никога не чуваше какво му се говори, а сега започна да говори. Та всички тези неща станаха чрез лайма. Ще попитате: „Майко, как така, що за нещо е лаймът?“ За големите инати е странно да видят, че лаймът се използва за вибрации. Всъщност той е ултрамодерно нещо, ултрамодерно. Говоря не за нещо модерно, а за ултрамодерния лайм. Той е ултрамодерен, защото вибрирате ултрамодерния лайм чрез вашите вибрации и го поставяте под възлавницата. Специалитетът на този лайм е – това беше открито от много хора много отдавна – та специалитетът му е да изсмуква вибрациите и да ги задържа; не само електромагнитните, но доста различни вибрации, понеже е живо нещо и има коефициент. Той има определен коефициент, чрез който всмуква тези вибрации в себе си и ги препредава, изхвърля вибрациите, когато е нужно. Това не го прави лаймът, а вибрациите, които се съдържат в него – те го правят.

Ще ви кажа какви са тези неща. Можете да си представите батерия, която правите. Създавате батерия. Сама батерията не може да направи нищо, но ако я приближите до определени точки, тогава проработва, защото вътре в себе си има нужното. По същия начин ние го превръщаме в батерия. Когато този лайм е близо до главата на човека, не прави нищо; но вибрациите излизат и изработват всичко. Това е съвършено поле. Вибрациите го правят, те знаят, съвършени са. Вие не трябва да им казвате нищо. Те разбират повече от вас, те са контролирани много по-добре и знаят как да намерят начините да извлекат негативността. Това звучи много странно на другите хора, разберете. Ето защо го казвам само на Сахаджа йогите – не издавайте всичките тайни веднага. Нека хората бавно се спрат тук, оставете ги да се установят. Нека получат вибрации и после ще им говорим. Защото съм виждала няколко пъти, че не само им приказвате, а когато им покажете и лимоните, някои хора бягат, мислейки си, че това е някаква фантасмагория. Вижте, те не искат да чуят за това. Наистина, факт е, защото хората вярват в някакви странни неща.

Да предположим, че направя един голям кръг за всички онези неща, които другите правят. Не зная какво вършат всички те, но за някакво странно нещо. Вижте, на тях им харесва. Например ако ви накарам всички да скачате на главите си и да крещите високо и да вършите нещо нередно с това, хиляди ще дойдат в тази група. Мога да ви уверя в това. Но ако вие наистина знаете за реалността и ако боравите с тези вибрации, то тогава вие няма да дойдете там и ето защо хората ходят по такива неща. Защо? Поради същото – усложненията, усложненията все още работят. За да се достави удоволствие на хората, трябва да се използват техните усложнения. И всички онези, които не искат хората да познават реалността или които – бих казала – не познават реалността, тези хора просто искат да използват всичко това, да използват тези усложнения. Така че те се пробват върху човешките същества и ето как хващат в капан учениците си, и ето как успяват хиляди хора да им носят пари и да им отдават почести и всякакви такива неща, които са безполезни за човек, който е познал реалността. За него парите са без значение. Искам да кажа, че той разбира смешното в парите и разбира смешното във всичко останало, но онези, които имат пари, искат да използват това усложнение.

Така че този възел е описан и ще използвам името, което е използвано от Шанкарачарйа. вижте, понеже не всеки е реализирана душа и е голям авторитет, а ние трябва да имаме хора като авторитет. така че Шанкарачарйа го нарича „Брахмагрантхи“, казва му Брахмагрантхи. „Брахмагрантхи“ защото Брахма е вибриращата сила, Брахма АУМ е вибриращата сила, понеже това са вибрациите на Брахмагрантхи, както ги наричат.

А вторият възел е този, чрез който мислим, че можем да направим нещо.

А първият грантхи, възел, за който ви казах, е този на суперегото, създава суперегото. Как се получава възел? Ще ви дам пример с балон. Да речем, имате балон – балонът има много въздух в себе си, но въздухът щеше да излезе ако нямаше възел. Но ако има възел, който може да задържи балона… Добре, такъв балон имаме в главата и в него се намира суперегото, което можем да видим ясно. Ще покажеш ли на схемата? Черният балон, знаете, е е този на суперегото, чрез който бивате обсебени или съвсем полудявате и вършите всякакви неща. Този възел е Брахмагрантхи и той започва, виждате ли, първо започва от Муладхара. Заточва от там. От там започва, можете ли да си представите? Започва от там! Защото е направен от Притхви татва (Приципът на земята – б. пр.), направен е от елемента Земята, така че от самото си начало възелът започва от елемента Земя. Но понеже има възел, разберете, когато правите възел, има усукване, винаги. Ако се движите по стълба, винаги можете да слезете надолу. Има ли стълба, по която не можете да слизате надолу, а да вървите само нагоре? По същия начин, ако направите възел тук, трябва да има начин да се измъкнете от възела, разберете. Така че измъкването от възела се изработва чрез Сахаджа Йога, то също се прави чрез вибрации.

Това е първият и този възел трябва да бъде освободен. След като този възел е отпуснат, само тогава Кундалини се издига. Този първи възел е много по-важен. Та първият възел е много здрав (стегнат – б. пр.) при индийците и не толкова здрав при вас. Въпреки че, до известна степен, вие не сте му навредили много, но той не е толкова здрав поне при онези, които са търсачи. Вие не сте такива материалисти, в смисъл поне във вашата рационалност, мисля. И бих казала, че вие не се притеснявате толкова много за храната си и за подобни неща, както правят индийците. Искам да кажа, че те не могат да престанат да го правят – трябва да се притесняват за храна и за подобни неща. Разбира се, вие не се тревожите за тези неща, но има също друг проблем, който се появява заедно с цялото богатство – по един много фин начин, много фино вие сте материалисти.

Защото, вижте, ако има едно голямо зърно, цялата купчина може да се срине. Ето какво се случва в Индия. Дори ако се появят три големи зърна, никой няма да се притесни, защото знаят, че ще се появи друго, тъй като са силно привикнали към някакви бедствия, които непрекъснато ги връхлитат. Добре, ако не можете да го понесете, ще направим нещо друго. Хубаво, те не се притесняват като вас. Вие ставате прекалено чувствителни даже към вашия материализъм, много сте чувствителни, и вашият материализъм става толкова смешен, че граничи със суетня. Това е придирчив, дребнав материализъм, който е такова главоболие, казвам ви. Имам предвид, че даже е в това как се обличат хората и какви дрехи носят.

Да речем, че носите костюми. Тогава хората ще кажат, че сте костюмар и ако не носите костюм, то значи сте облечени много небрежно. И така всичко получава име – нещо подобно – и на всяко нещо може да се гледа като на плакат. Искам да кажа, кой има време да се замисля кой какво носи, кой е костюмар и кой е „чизмар“. Но тези неща ви правят „маркови“ – той има еди-каква си къща, значи трябва да е еди-какъв си. Но не е така.

Вижте, тук възелът е толкова фин, в смисъл че рационалността ви дава чувството, че съдейки по нея, вие съдите за някого, съдите за личността по външния й вид. Да предположим, че Аз съм била в определена форма и съм се опитала да правя някакви номера, някакви фокуси. Показала съм ви пари, изваждайки ги от нещо като пръстен или нещо подобно. Това наистина ви кара да усещате, наистина, че трябва да има нещо в това. Или даже нещо повече от това – например ако кажа, че да – че можете да имате каквито си искате сексуални навици, че можете да има десет жени край себе си и това е без значение, и че ако видите някой такъв човек, можете да го наречете садху (аскет – б. пр.). Това е такъв голям мит, такъв фалш, това е едно абсолютно нищо – бих казала – пълен мрак, това е. Хората ще го приемат, защото ще им звучи фантастично, защото ще подкрепи този материализъм. Вижте, ако подобни хора в Индия кажат на някой светец, че чрез секс ще стигнат до Бог, хората незабавно ще скочат подир това, защото ще си кажат: „О, ние сме толкова надарени със сексуална енергия“. Всички тези неща се случват в общество, от което се очаква да е абсолютно нематериалистично. Така че този материализъм действа и този грантхи, който наричам Брахмагрантхи, е забъркването или, може да кажете, фалшът, лъжата в материята. Лъжливостта на материята работи чрез този възел и човек продължава да вярва ли вярва в нея.

Така че второто нещо (вторият възел – б. пр.) започва с това, че хората си казват „Нека се откажем от този фалш“ и започват всякакви други видове изкуствени методи. В крайна сметка материализмът ви дава изкуственост, в смисъл че когато вниманието ви е забъркано в неща, които не са реални, които не са действителност – естественият интерес към изкуственото – всичко става изкуствено. А когато изкуствеността стане прекалено много, тогава онова, което се случва, е че изкуствено вие се опитвате да се откажете – това е втората страна. Втората страна е, че изкуствено си мислите, че трябва да се откажете. Например, „Днес ще се облека като аскет“. Имахме някои хора, които казваха: „Не можем да се откажем от тези дрехи на примитивни хора. – попихат защо – Защото искаме да станем премитивни.“ Сега вие не можете да станете примитивни. Това е факт, трябва да го приемете. Да, хубаво, обличайте се както си искате, не е нещо важно. Обличайте се като някой, но не си мислете, че обличайки нещо, ще станете това нещо. Няма! това изобщо не е важно. каквото и да облечете, в каквото и да сте облечени, каквото и да правите, то няма връзка с вашата вътрешна йога.

Вътрешната йога действа от само себе си, тя работи чрез чакрите, влиза вътре, тя е фино нещо, което е необвързано към това как се обличате, как вървите, как говорите. Не в това е въпросът – тази Йога действа и тогава, разбира се, нещата се променят външно. Тъй като лицата ви сияят, ставате магнетични, говорите по авторитетен начин, започвате да лекувате хората, започвате да правите много неща, което показва, че сте различни личности. Всичко това заедно е много различно нещо.

Но обикновено правейки я външно, изкуствено правейки нещо, това е друг вид грантхи или възел, разберете. И този възел започва с това да идентифицирате себе си, мислейки си, че ако правите нещо, ще постигнете желаното чрез определени действия или чрез даден вид усилия, или чрез някакъв вид покаяние, или като стоите на главите си или чрез т.нар. хатха йога. Вие вършите всички тези неща, които хората вършат, също в името на Бог. Всички тези неща, за които си мислите, че ще ви отведат там, не друг фалш, защото с този фалш този възел става още по-здрав и по-здрав. Правейки нещо подобно е Раджогуна, това е действие на Дясната страна. Лявата страна ви я описах и тя започва от Муладхара. А действието на Дясната страна е Раджогуна, която е вътре във вас, чрез която вътрешна активност вие вършите нещо, искате да направите нещо и то е направено чрез Ахамкара, чрез вашето его, което е налице и цялата тази лъжа не ви води до никъде. защото каквото и да правите, ие не вършите никаква жива работа, вършите само мъртви неща. Да речем сте направили този стол. Какво сте направили? Просто сте изменили дървото в мъртва вещ и сте направили стола; това е всичко. Едно мъртво в друго мъртво; не сте създали нищо живо, а само мъртво. Всички човешки същества не са създали нищо живо.

А ако еволюцията е жив процес, вие продължавате да живеете и трябва да направите нещо живо. Напротив, ако вършите нещо мъртво и вярвате, че вършите нещо живо, тогава е налице още по-голям фалш. Но ако осъзнаете, че не правите нищо, това е живо. Но за това трябва да се случи нещо с вас, така че да сте надарени с тази сила, чрез която вършите живи неща. Ако тя бъде приета, тогава нещата се получават, иначе – не. Ако хората си казват „Не, аз съм премиер. Аз съм цар. Аз съм еди-кой си.“, може да са нещо застинало или да са мъртви. Това няма никакво значение. Може и да сте инженери – добре, такива сте – поправяте машини, хубаво. Например поправяте една машина или нещо проработва – пак се отива към мъртвото и се връща мъртвото. Даже и да сте отишли на Луната, какво сте постигнали? Взелите сте някакви камъни и сте стъпили там. Какво живо нещо сте направили от това? Просто си помислете. Какви усилия, какъв ум!?

Ангажираните с религията се държат по същия начин, тоест някои хора вярват, че ако ходят на църква например… Някои от вас са достатъчно разумни да разберат, че ходейки на църква или слушайки проповедника, няма да постигнат нищо смислено, по този начин. Ходейки по храмове, няма да го постигнете. Ходейки на някакви лекции, няма да го постигнете. Слушането само на думи и приказки е нещо мъртво, което умира във вашия ум – нищо друго освен обусловености. Четейки книги, също няма да го постигнете. Книгите са мъртви. Четейки книги, вие натрупвате още мъртви неща в Лявата си страна. Чрез Дясната страна правите неща, натрупвайки ги в Лявата. Но също използвате Лявата си страна за Дясната, понеже – да речем – четейки някаква книги, си казвате: „Да, да, Матаджи не е човекът, защото тук е написано така, а ето как го обяснява Матаджи“. През цялото време си играете с тези два възела между Раджогуна и Тамогуна. Тези два възела са вътре във вас и ето защо вниманието ви не е върху Духа.

Третият е Сатвагуна, можем да кажем, чрез който се опитвате да познаете Бог, чрез който се опитвате да видите какво не е наред и си казвате: „Трябва да се откажем от това, да се откажем от онова и да се придържаме към Раджогуна“. Вие трябва да се откажете от Раджогуна и да се захванете с по-финото. То е централната пътека, където си казвате, че трябва да видите Бог. Но какво можете да направите, за да стигнете до Бог? Вие, хора, си мислите, че ще стане чрез медитация. Вижте, някои хора са Ми казвали: „О, медитирах, Майко, през последните двадесет и пет години.“ Питам ги какво са медитирали? Имам предвид, че познавам хора, които са медитирили. Но къде, и как? Странно е, знаете ли, как хората могат да го правят.

Имахме едни съседи и някой им беше дал мантра, а съседът беше много голям човек, бих казала – беше управител на Банк ъф Индия. Съседите имаха някаква снимка и в шест сутринта медитираха и казваха някаква мантра, като абсолютно се тресяха, и го правеха ли правеха близо двадесет години. И абсолютно се разпаднаха – ръцете им станаха такива, краката – такива, телата им се подуха – и после умряха. Придължаваха с това, та чак до края си и даже когато вече бяха на легло, не можеха да гледат и една минута – направо бяха станали мъртъвци. Няма да повярвате в какво се бяха превърнали. Ще ми се да ви бях показала тяхна снимка. Напълно залежали се, а телата им се бяха подули и не можеха да си помръднат дори крака, та някой трябваше да ги храни и да прави всичко. Имам предвид, че не можеха да движат нито една част на тялото си. Бяха направо безжизнени и довършени, а продължаваха да казват мантрите.
питах ги накъде отиват с тези мантри. А те отговориха, че тяхната „майка“ – имаха някаква „майка“ – им обещала нещо като умрат. Умряха и нищо не се случи, телата им бяха толкова тежки и това стана голям проблем. Така че през цялото време губеха жизнеността си, умъртвяваха се, вместо да вървят към живота, сами се лишаваха от живот. Вижте, не можех да им кажа нищо, защото не бяха добре – нямаше да Ме послушат. Толкова се бяха пристрастили към навика да казват мантри, че даже докторът не можеше да направи нищо. Никой не можеше да направи нищо – не си вземаха лекарствата, само повтаряха мантри, на устата им само беше мантрата, а телата им бяха се вдървили направо. А хората говореха какви велики хора били умрели и как трябвало да вземат благословия от тях. Да ги гледа човек и да се чуди защо. Идваха хора и казваха, че тези велики хора са умрели с Божието име на уста. А после обвинявате Бог?! Защо повтаряха името на Бог и защо умряха? Имам предвид, че трябва да видите къде си удряте главите. Да предположим, че това е вратата и непрекъснато си удряте главите в нея, а после казвате: „Майко, двайсет години си удряме главите, защо не ни казахте как?“ Не това е начинът, начинът е друг. А те – „Не, по този начин трябва да го направим“. Ако това е начинът, защо се удряте в нея?

То е заради проблема с Раджогуна, проблемите с Раджогуна, за които можете да направите нещо. Хората просто не могат да повярват, че вие просто не можете да направите нищо за това, защото г-н Е-Г-О присъства по един много фин начин. Каквото и да им кажете, веднага то ще се изскочи като змия – виждала съм го – „О, Матаджи каза „не“; не мога да понеса това. Защо го каза Тя?“ Защо го казах ли? Защото Аз виждам неща, ето защо казвам. Вие също ще дойдете от тази страна някой ден и ще започнете да виждате каквото трябва. И ще видите дали каквото казвам е абсолютна истина или не; можете да го проверите. Най-главното е защо го казвам. Аз не искам да ви притеснявам. Аз ви доведох, извиках ви тук, за да ви дам нещо специално. Хубаво, щом е така, нека да имаме комапктно… нещо като твърда сделка за това, че Аз ви давам нещо, а после вие го получавате и че компактно цялото нещо би трябвало да работи във вас, а после вие ще решите по въпроса. Ако вместо това някой веднага каже нещо, появява се грешката „О, Тя ни каза това; това е грешка.“ Аз какво да кажа – че сте наред ли? Вие може и да не виждате, че сте съвършени. Това ли е начинът да глезя егото ви? Не, не бива да е така. Нито пък осъждам хората. Аз не казвам: „Понеже сте еди-какви си, вие сте осъдени.“ – не, но вие трябва да видите реалността, че все още не сте там; реалността не е стигнала до вас – реалността като цяло.

Например, Аз съм ваша Майка, а вие си удряте главите. Ако ви кажа „Деца, за бога, не си удряйте главите – ще си ги счупите. Отидете там, там е вратата“, а вие Ми отговорите „Ние сме си господари. Коя си ти, че да ни казваш?“ – това е прекалено Майка да го понесе. Тя пак ще каже: „Вижте, моля, това е вратата. Излезте през нея“. Ето защо имате нужда от Майка. Вие нямате нужда от никой друг, защото всеки друг ще каже: „Добре, вървете и си счупете главите и край с това. Прав ви път, боклуци“. Но Майка не е такава. Тя си мисли: „О, Моите деца са там, те търсят; те са търсачи. Трябва да продължа да им го казвам.“ Да им казвам поне това, но те продължават да си удрят главите, каквото и да говорите. Вижте, докато тази мъдрост не влезе в главите ви, си е омагьосан кръг, казвам ви.

А тази мъдрост не може да дойде, докато този най-долен грантхи, най-долният възел не се разкъса; където човек започва да разбира едно просто нещо – че човешките същества не могат да го направят. Бог трябва да го направи. Така че започва разбирането – „Бог трябва да го направи, ние не можем да го направим.“ Единственото нещо, което трябва да кажете е молитвата „Отче наш“ – това е всичко. Само трябва да почукате на вратата. Не трябва да спорите дали Христос е бил прав или не, дали Буда е бил прав или не. Не обсъждайте никакви догми. Всички онези хора, от които се очаква да отговарят за религиите, не са създали нищо друго освен безполезни догми за каране и биене. Удивена съм да видя тези хора когато имат събирания и трябва да обсъждат кой за какво ще бъде избран, какъв ще е дневният ред, какъв ще е бюджетът и накрая какво ще е менюто за следващата година. Това е всичко, което правят. Имам предвид, че ако това са Божии дела, Аз съм доста изненадана, а и вие би трябвало да сте. Тоест, това ли е начинът тези хора да внесат реалността във вас, носейки ви всякакви нереални и безполезни неща? И те го правят, а вие сте в тях през цялото време, вие сте там, идентифицирате се с тях, защото – разберете – вие мислите.

[не се чува] … това жълто нещо е абсолютно… То ви дава, а и на Мен също, усещането за погнуса от… Повечето от тези хора, егоистите, имат лош черен дроб и също получават мигрена, а също имат всякакви проблеми с черния дроб и този жълт цвят специално изразява черния им дроб. А на всичкото отгоре си мислят: „Какво лошо има, че го правим? Вече сме от едната страна и какво лошо има в това?“ После, започвате да мислите. Понеже уж трябва да отречете всичко, което е добро. Нека да ви кажа едно нещо: каквото и да правят егоистичните хора, вие си мислите, че те правят нещо, което ги разрушава. Вижте, не че те искат да разрушат себе си – може би по един фин начин егото иска да се разруши. По-скоро те правят нещата под човешкото равнище. Например, личност като Мен не може да разбере човек, който отива в кръчмата и вижда друг да излиза от там, като се пада и се въргаля. Вижте, излиза такъв човек и как тогава това ви забавлява? Това е като лудница. Имам предвид, че ако отидете до лудницата и видите един луд да излиза от нея, не бихте искали да влезете в нея. Но това не мога да разбера – как хората могат да си представят подобно нещо.

Знаете много добре, че до момента никой не е бил даже почитан затова, че е пияница. Имало ли е поне един такъв в целия свят? Целият свят може и да си приказва, но някой почитан ли е за това? Бих попитала, има ли някой в историята да е уважаван? А някой, който е мамил съпругата си и се е женил за десет жени, бил ли е уважаван за това? Някой почитан ли е за това? Имам предвид, че хората ги наричат много гениални, Аз им казвам „генахални“ – може би са нещо такова. Те са като радиограми – от тях идва някаква музика, но вътре в тях не се случва нищо. И ако те станат ваши примери, вие можете да се превърнете в „генахални“, даже без никакъв гений във вас. Създавате си всякакви прекрасни образци, но издигате ли им статуи? Обкичвате ли ги с гирлянди? Боготворите ли ги? Защо? Каквото и да кажете срещу Христос, Аз не казвам същото за вас. Всеки може да ви спре, защото вие сте си господари. Вижте, самотното пътуване е най-лошото нещо, за което бих могла да си помисля. Какво сте открили досега, че да сте си сами господари? Нищо. Не сте открили приоритетите си, не сте открили собствената си направа, не сте открили красотата, която представлявате. Какво сте вие? Ще излезете ли някъде, без да вземете пари със себе си? Дори си нямате билет. Така че е просто смешно, че сами сте си господари; не сте! Не сте, защото вашата същност липсва, няма я. Не е тук. Вие трябва да откриете тази същност. Вниманието ви трябва да е върху нея. И защо? Защо непрекъснато се ровите в тези три усложнения, даже и да сте в централното? Не сте ли толкова фини? Понеже усещате и хората го правят – това също е много модерна, съвременна благословия, би казала – всеки усещата нуждата да търси.

Но когато видите как беше наказана Жана д`Арк и какво се случваше с царете в миналото, как хората бяха луди, догматични и егоистични в името на религията, не знаете какво да правите. Виждате странните хора, после се хващате с всички онези ужасни гурута, които се появяват и вземат пари от вас, и правят какво ли не, и се питате какво става. После виждате онези, които изнасят проповеди и лекции, и какъв е личният им живот – нищо не вълнува в тях, нищо толкова особено, нищо мило в тях – и тогава се чудите какво става. А това е централната пътека, където вие наистина търсите, и тогава си казвате: „Я да си се оправям сам“. Уверявам ви – не можете, нещата не са създадени така. Защо ли? Да речем някой каже: „Добре, елате в къщата ми. Просто елате и ще го получите“. Защо тогава искате все пак вие да го направите? Каква е причината?
Има много хора, които са идвали тук и на които не им харесва, когато им казвам да се откажат от някаква мантра. Тя няма да ви стори никакво добро. А те отвръщат: „Защо, Матаджи?“. Те се превръщат в мантрата, а самата мантра е някакво тръскане, разбирате ли. Никой не знае и дума на санскрит, никой не знае кое какво означава, коя мантра къде да се казва; зад това не стои жив процес, нищо. Понякога съм шокирана. Понякога се чудя какво поемам върху себе си. Но когато им разкажете за реалността и им кажете как става всичко и как то работи във вас, това е вътрешна работа, това е вътрешна Йога, която трябва да проработи, която сами трябва да почувствате. Вие сами трябва да видите и да го видите в другите, и трябва да го изработите. Това също е заради третото (усложение, възел – б. пр.) – освен интеграция, вие имате собствена сатва.

Тъй като изкуствеността започва от самото начало, тя продължава дори когато стигнете до Сатвагуна, което е търсенето. В търсачеството също има изкуственост. Може и да ви кажа, че Аз мога да виждам през вас, мога и това е факт. Мога. Каквото и представление да искате да играете пред Мен, Аз мога да го видя. Но не го показвам, не искам да се издавам. Да, понякога съм много нещастна, когато виждам някои хора и зная, че с тях има голям проблем. Понеже вие не сте имали това преживяване. Но, да речем, когато станете Сахаджа йоги, вие го преживявате. Онези, които са го преживели, могат да го почувстват. Чувствате се толкова загрижени за някои неща, а друг път сте много въодушевени да видите някого в много добра форма, а други са много възторжени. Аз мога да видя през вас, мога да видя всичко, но все пак Моята любов е така фина, че не Ми позволява да видя онези неща, които ще оттеглят вниманието Ми. Мога да видя Моята любов – тя се опитва да изгради… (не се чува).

После, Моето внимание е нещо много специално, разберете, което е всеобхватно. Вижте любовта и вниманието. В Моя случай любовта Ми е в сърцето Ми. Ето я Моята Лява страна, ето я и Дясната. Любовта върви ръка за ръка с вниманието. Вниманието е в центъра и Моята Сахаджа Йога е в Дясната страна. Така че вниманието също е много упорито. То играе до определен момент, стига до определна точка, но после се отдръпва, пак, тръгва надолу. Хубаво, забравете го. Просто не можете да го направите. Тъй като, вижте, любовта също може да разваля, така че двете балансират, като ролите при шофирането – Аз съм педалът на газта и спирачката; вие можете да го настъпвате до определена степен, но отвъд нея може да се развали цялата радост… Трябва да поддържа връзката с цялата програма, с всички хора наоколо.

Да речем някой човек идва тук – той сазъдава много проблеми, има много лоши вибрации. Пие и създава проблеми, а идва само за да пречи; спори. Един ден го търпя. Втори път изтърпявам, но той не се появява трети път, просто не се появява. Хората не знаят как така не идва – о, той беше „преместен“. Не го правя Аз, а се случва. Вниманието просто се отдръпва. Никой не знае какво се случва на този човек – така е просто заради Творението. Хиляди и милиони могат да бъдат излекувани така. Защо Бог да се тревожи за хора, които не се интересуват от собственото си добро? Той няма да падне в нозете им. Той може да създаде цялата вселена – имам предвид, че може да създаде всякакви други видове човешки същества. Така че това е също за вниманието.

Вижте, тези неща си имат своята гордост. Имат свой собствен протокол и тези протоколи са разделени на тези седем центъра. И всяко едно от тези божества, особено Христос – „Господ“, както Го наричате – Той наистина е Господарят… Ако Той се ядоса, става невъзможно. Той ви обича, без съмнение, но до определена степен. Ако открие, че има проблем за Мен, няма да има нищо общо с вас – поне докато я получавате и се държите добре. Същото е и с Махавира, същото е и с Буда. Ние сме на една страна, така че всички те поддържат и помагат, и всички са в абсолютен унисон и имат пълното разбиране. Никой не се кара с никого, има пълно единение. Само Аз стоя между вас и тях и се опитвам да кажа да опитаме по един или друг начин. Нещо като председател, който седи и повтаря: „Добре, това е добре. Нека простим! Моля, нека им простим.“ И някак си после се получава за Сахаджа йогите.

Съществено е да се знае, че има определени правила и предписания на Сахаджа Йога. Иначе веднага вибрациите ви са по-малко. Аз не правя нищо. Хората казват: „Майко, отнехте ми вибрациите.“ Питам ги защо да го правя, защо. Омръзнаха ми тези неща. С удоволствие бих дала ви всичко това, но има нещо ненаред с вас. Какво да правя? Да речем, слагате похлупак на една стомна и я потопявате в Ганг, а после казвате, че Ганг не тече и питате какво да правите. Вдигнете похлупака! И това са много фини неща, много фини. Не осъзнавате колко са фини. Това са само вибрации. Казвате: „О, боже, изгубих си вибрациите!“. Това е всичко.

Така че вибрациите са най-важното нещо за Сахаджа йогите. Най-важното нещо е да постигнете завършено състояние на вибрациите, когато вашата Реализация е напълно интегрирана, вашето физическо, емоционално, духовно същество е в пълен унисон. Тоест пълното равновесие вътре във вас. Само тогава вибрациите текат и ето защо Антарйога е важна. Не само лекциите ще ви помогнат – разбира се, те са вибрации, те работят – но Аз се опитвам чрез Моите вибрации в Моите думи да разплета това кълбо. Но това е само до определена точка. Вие сами трябва да го поемете и да изработите Антарйога, вътрешната Йога. Да я постигнете, като седнете да медитирате и да правите някои неща, които Сахаджа Йога препоръчва.

Знаете, че Моите внуци са реализирани души и че са реализирани души от високо качество, и че разбират много от Кундалини още от ранно детство. Вчера едно от момичетата усещаше силно лява Набхи, навсякъде. Каза, че ще разбере как да се справи. И донесе парчета хартия и ги уви около врата си. После провери вибрациите и каза, че те преминават в хартията. Всъщност, докато ги увиваше, правеше бандан на врата си, движеше вибрациите си около него и намотаваше хартията. А после каза „Хубаво, сега ще я изгоря в огъня.“ и изгори хартията. И тогава вниманието й се успокои, и всички се почувстваха по-добре. Това показва дълбочината на това момиче, което е на седем. Но Аз имам още дна внучка, която също я има – тя просто стига до същността. В това е въпросът. Имам и внук, който просто се покатерва връху някого и го изчиства. Вибрациите му са ясни, хората са го виждали. Има и много такива деца, които са родени в тази страна. как ще разберете това? Присъствайки на някакви курсове по медитаци ли или плащайки за това? Не, вие трябва да бъдете… (не се чува ясно).

Сахаджа йогите трябва да осъзнаят едно нещо – те са основите на новата епоха. Това е много голяма отговорност и основите трябва да бъдат солидни. Те са направени от камъни, несъмнено, но трябва да бъдат наистина здрави – абсолютно здрави, защото са в основите. Те биват дялани много повече, трябва да бъдат изчистени много повече. Но ако основата не е добра, не можем да го направим – цялото здание не може да се получи. Първо, остновата е много важна и ето защо е хубаво, че имаме малко хора; но това отнема твърде много време, мисля, самата основа. Всеки камък трябва да се грижи за себе си и да изработи нещата по един много по-дълбок начин, и да работи с вибрациите и да напредва с методи – с всички методи, чрез които постигате вашата дълбочина. Нищо не е толкова важно колкото това всеки един от вас да бъде от истинско качество. И накрая, просто ще ви кажа, че фината част на тези чакри и как да го разберете.

Първата страна, първото заплитане в Джада-пракрути – както наричате материята – е чрез благоприятността. Благоприятност – кое е благоприятно и кое не е благоприятно. Ако разберете благоприятността, то ще разберете, че можете да преодолеете обвързването чрез материята. Но даже благоприятността може доста да подлуди хората, виждала съм го. Виждала съм хора да си мият ръцете по 65 пъти, да си дърпат косата по сто пъти. Това не е начинът, по който трябва да разбирате благоприятността. Например, можем да кажем, че начинът, по който седим на програма, не е толкова важен – може да сте се облегнали леко назад, може да сте малко приведени напред; може да седите всякак, не е важно. Но благоприятността в седенето е да имате почитание в ума си; да имате уважение в себе си, докато седите.

Когато седнете да медитирате, състезавате ли се със себе си – „О, днес ще го постигна“ – или поради уважение сядате с нагласа да се отдадете, в положение да се отдадете? Това почитание е много важно, щом започнете да го разбирате. Виждала съм хора да опъват краката си към някого, виждала съм хора да седят по много арогантен начин. Например, да се седи с опънати крака пред някой, който трябва да бъде почитан… Не бива да се седи така. Ако седите така, тогава липсва почитанието. Когато имате власт над себе си, седите спокойно и с уважение. позата не е важна. Може абсолютно да горите отвътре, а да можете да седите в лотос. Та ви казвам, че благоприятността е това, което е вътре във вас – какво мислите, какво се случва с вас. Чувствате ли се уважавани, усещате ли почитанието във вас? Усещате ли благоговението по себе си? Това е ваша собствена преценка, ваше решение. То няма нищо общо с това как седите, дали стоите на един или на два крака. Това не е най-важното нещо, а дали чувствате, че чрез това сте релаксирани и сте в уважителна поза. В това е въпросът. Ако усещате, че сте в положение да почитате, това е всичко. Ето какво трябва да направите – да разберете благоприятността.

Един пример за благоприятност. Да речем, че сте съпруг и съпруга в едно семейство. Как се отнасяте към вашата съпруга? Отнасяте ли се към нея като богиня на семейството, правите ли го? Отнасяте ли се към съпруга си, като към мъж, който води Бог във вашето семейство?

Разберете, благоприятността е начинът, по който усещате нещата – това е благоприятност. Как усещате един стол? Например седите на скъп стол – какво усещате за този стол? Усещането ви за него като за скъпа вещ ли е, понеже е ваш собствен или понеже някой ви го е дал? Или на почитание към този стол, защото на него е седяла вашата майка, или вашият баща, и заради това трябва да се отнасяте с уважение? Или той е просто някаква полезна вещ, или просто сте го взели като част от нещо? Където и да седнете за медитация, да кажем, вие сядате на нещо. Виждала съм хората да сядат по какви ли не странни начини в името на медитацията. Например, първо ще пушат и заради това пушене ще си сложат пепелник до тях, после ще сложат крак връз крак и – „Хайде сега да медитираме“.

Този аспект (благоприятността – б. пр.) много липсва тук, защото хората изцяло са го изгубили. Мисля, че са го имали, но е изгубен, а благоприятността е нещо много фино, което постепенно ще разберете, когато се тренирате. А чрез благоприятността ще разберете стойността на материята. Ще цените не материята, а благоприятността. За вас нещо важно ще бъде, да речем, един косъм от главата на пророка Мохамед. Той е много по-благоприятен от всичко останало на света. Вижте, както ви казах, ходих в Кашмир и точно когато пресякохме границата, попитах шофьора кое е това място. А той попита защо. Отвърнах му: „Кое е това място? Толкова е красиво?“ А съпругът Ми се огледа – „Какво му е хубавото? Не мога да разбера, тук наоколо няма нищо.“ Отговорих: „Не, точно тук няма нищо, но наблизо има място, където може да се види косъм от главата на пророка Мохамед“. Това е то. Не радост или красота – Аз мога да ги усетя навсякъде, от всяко едно място. То може да е много красиво, вие може и да го усещате като рая, но за Мен може и да е такова. Но наистина мястото, където се намира един косъм на пророка Мохамед, е благоприятно.

За благоприятността се съди по вибрациите. Така че можете да попитате как се съди за благоприятността. Можете чрез вашите вибрации, така че използвайте вибрационното си съзнание за благоприятността. Ето как можете да се грижите за вашата Лява страна, за която ви разказах накратко. За целта не трябва да четете книги и не трябва да питате: „Майко, колко пъти да си измия ръцете? Колко пъти да направя бандан?“ Само когато получите (хладни – б. пр.) вибрации, това е най-благоприятното време. Придържайте се към това. Защото ще тръгнете отново и през ритуалите – „Дръж това с тази ръка; дръж онова с дясната ръка…“ – и всичко ще тръгне погрешно, а после някой ще каже: „О, Майко, направих го погрешно. Как така?“. Това е всичко – това нещо (хладните вибрации – б. пр.) е същността й. Ако оправите вибрациите си, ето това е благоприятността. Може и когато седите тук долу да не получавате вибрации – за мислете се, че може би нещо не е наред с вас. Да не е, че не Ме почитате по подходящия начин? Помолете се да получите вибрации. Запитайте се: „Защо? Какво става? Защо не усещам вибрациите?“ Да, ето как би трябвало да е. Вие можете да отсъдите чрез вибрациите.

Благоприятността е много важна за Сахаджа йогите, защото всичко, което правят, би трябвало да е благоприятно. Онова, което е неблагоприятно, не бива да го правите. Ще се изненадате понякога, че си мислите да отидете – да речем – на определено място – а откривате, че сте си изгубили портмонето или че не можете да стигнете до там, или че по един или друг начин пътят до там е блокиран и ще се наложи да се върнете обратно. Приемете го. Може и това да е благоприятно – може би трябва да минете по друг път, може и там някой да ви чака, да трябва да дадете вибрации на другото място. Има някаква нужда, защото сте инструменти на благоприятността. Вие трябва да разпространявате благоприятността.

А какво е благоприятност? Тя не е нищо друго освен благословиите на Бог. Вие усещате Божиите благословии. Той ви благославя през цялото време. Неговата ръка през цялото време е над вас. Той се грижи за вас. Когато търсите благоприятност, вие търсите Неговата ръка. Вие сте винаги под Неговата ръка. Той е вашият пастир. През цялото време сте под Негово ръководство. Ето това е благоприятността в истинския смисъл на думата. За да я усетите, всички ангели са около вас. Всички те се опитват да ви доведат в реалността – ето това е благоприятността. Щом започнете да го правите, постепенно ще се стремите към радостта да давате, радостта на Божиите благословии към вас. Когато ще усетите Неговите ръце. Не е важно да станете много успели хора. Виждала съм подобни успешни хора в живота – така наречените „успешни“ – толкова нещастни, толкова отчаяни, толкова ужасни, толкова досадни и толкова проблемни. Те не стават за нищо. Хората чак казват: „О, той е умрял. Това е добре“. Към никого не са били добри, никой не се безпокои за тях. Когато заемат някакво положение, хората се грижат за тях; но когато си отидат, никой не се безпокои.

Благоприятността ви дава правилната представа за божествено значение – тоест, как Божественото тече зад вас, движи се около вас и ви отвежда навсякъде, и ви дава пълната радост, като движението на вълната. Прекрасно е да бъдете благоприятни. Когато се молите за благоприятност, това ви отдалечава от неблагоприятното. Но не превръщайте това в ритуал. Искам да ви го повторя за сто и първи път – не превръщайте в ритуал нищо, защото по този начин го умъртвявате, както са правили другите хора. Надявам се, че след Моята смърт няма да го правите, защото тогава се превръща в суеверие.

Благоприятността никога не бива да се бърка със суеверие. Тъй като хората не бяха толкова будни и така фини, не можеха да схванат що е грозота, каквато е суеверието, и що е красота, тоест благоприятност. Правеха всякакви грешки и вършеха всички тези глупости. Но вие, хора, внимавайте, защото сте фини. Не превръщайте това в суеверие, а в нещо благоприятно. Когато говорите, да е благоприятно.

Виждала съм мнозина, които имат навика да говорят много неблагоприятни неща, особено тези с лява Вишудхи. Много неблагоприятни. Например, каним някого на вечерно парти, а той казва: „О, видях такава навалица да идва насам, като че ли има пожар.“ Що за приказки?! Той се мисли за много умен – само умните можели да кажат нещо подобно; или ще разкаже много мръсен виц по време на сватба. Такива хора има много. Вижте, неблагоприятността може да образува подобни сатанински сили; по-голямата част от тантризма е произлязла от неблагоприятността. Знаете ли, че тантризмът не е нищо друго освен неблагоприятно майсторство? Ако направите нещо крайно неблагоприятно пред божествата, пред боговете, вие може и да изгубите вниманието на боговете и цялата им закрила ще си отиде. Тогава ще правите всякакви сатанински неща. Това е основата на всичко субтантрично.

Какво е адът? Нищо освен неблагоприятен начин на живот. Понеже вниманието на Бог не е върху вас, няма ги благословиите. Тогава ще разберете, че вибрациите ви учат на благоприятност. Помисляте си за някого, а усещате воня. Казвате си: „О, боже! Що за човек е той?!“ Може и да го мислите за много велик, но веднага разбирате, че е неблагоприятен.

Сахаджа йогите не бива да се стремят към светски успех и земни неща, а към благоприятни, така че да получат благословиите на Бог. Тъй като онези, които са получили всякакви земни неща, са най-окаяните души, които някога са живели и са проклети от Майката Земя. На нея й е омръзнало от тях. Те са грешници. Не искам да ви разказвам къде ще отидете и какво ще се случи с вас ако се държите по този начин, защото за Мен е прекалено да ви го казвам точно сега. Но бих казала, че вашият велик поет Блейк е говорел за това и го е казал. Той е описал ада. Мнозина са го описали, не искам да навлизам в подробности.

Другата страна е Дясната. Как да се излезе от втората й страна? Кой е финият въпрос на Дясната страна? Това е дисциплината. Разберете, първо трябва да се каже, че Англия беше много дисциплинирана страна – свръх-дисциплинирана, изкуствено дисциплинирана, по военному, униформена. Нямам предвид тази дисциплина, изобщо. Дисциплината е вътре във вас, тя идва автоматично, не под строй. Отново не бива да има объркване, защото ще ви го кажа твърде ясно. Много е лесно да се объркват нещата заради тези възли. Така че когато казвам, че трябва да имате дисциплина, това е вътрешна дисциплина, абсолютно вътрешна. Не трябва да правите нищо за нея. Тъй като е вградена във вас, вие започвате да й се наслаждавате.

Дисциплина на санскритски език се казва „садачарйа“ – всъщност може да се преведе като „добро поведение“. Но е много повече от това; садачарйа е много повече – това е дисциплина. Как ставаме сутрин, как посрещаме утрото? Слънцето е изгряло. Какво лошо има да се става в 10 сутринта ли? Нищо лошо, но вие пропускате красотата на утрото. Утрото е времето, когато слънцето идва, когато лъчите се появяват. Това е специално време, когато Слънцето хвърля истинските си лъчи на божественост.

Всъщност Дясната страна е страната на Слънцето. Тя започва, много силно, с вашето ставане сутрин. Но не в стил хатха йога, където се превръщате в кльощи и гладувате триста дни, а после триста дни крещите на хората, а след това триста дни ги проклинате. Нямам предвид това.

Под „дисциплина“ имам предвид определено количество себеуважение. Тя е уважение, тъй като има благоприятност. Това е уважение към собственото ви същество, защото то е его. Колко уважавате егото си? Нека да видя. Да налагате егото си е различно от това да се уважава егото – вашата ахамбхава, вашето достойнство. Колко бихте уважавали вашето положение в живота? Продавате ли го за пари? За един стол ли го продавате? Продавате ли го за някакви постове?

Това е вид вътрешна дисциплина – да не бърборите прекалено много, да не мълчите много. Но това не означава да се опитвате да я балансирате по някакъв начин. Тя е нещо вродено във вас, което може да работи чрез Сахаджа Йога, ако отново гледате вибрациите си. Вие трябва да бъдете уважавани. При първото (усложнение на Левия канал – б. пр.) вие трябва да уважавате, а при второто вие трябва да бъдете уважавани. Уважавайте себе си! Хората си мислят, че ако не се къпят, или се къпят, в това няма нищо лошо. Да, няма.

Ако няма да уважавате себе си, природата няма да ви уважава. Би трябвало да се уважавате физически, умствено, емоционално. Да речем, бихте искали да гледате порнографски снимки. Значи нямате уважение към себе си. Ако искате да ядете тиня, не се уважавате, не мислите много за себе си. Искате да похабите очите си, искате да пилеете вниманието си. Не бива да харесвате това – абсурдно е, безполезно, лекомислено. Не бива да натоварвате чакрите си с нещо безсмислено и мръсно. Когато започнете да уважавате себе си, наистина ще знаете как да уважавате другите. Онези, които не могат да уважават себе си, не могат да уважават другите. И уважавайте доброто в другите. И не се притеснявайте за техните грешки, а ги уважавайте за доброто в тях, та да имате и вие добро в себе си и да се уважавате.

Това не е натрапчиво, това уважение никога не е самоизтъкващо се. То е много утешаващо, изключително успокояващо. Личност, която уважава себе си, е най-приятната за съжителство. Тя нито настъпва прекалено, нито се отдръпва прекалено. Просто е където трябва. Прави така, че да знаете, че е там. Винаги можете да обожавате подобна личност. Тя не прави нищо външно, не се опитва да се перчи, не се опитва да създава ореол, не е самохвалко. Лесно можете да се справите с егото, ако уважавате себе си. Тогава няма да се чувствате наранени. Иначе кой може сам да обижда себе си? Да предположим, че някакви кучета лаят по слон. Той просто ги подминава. Виждали ли сте слон? Много е интересен. Той си върви, а като открие лаещи кучета, хубавичко ги отмества. Както едно малко дете… [не се чува ясно] …величие. Толкова е голям, че кучетата нямат значение. Той не се притесняват как те се отнасят с него. Те си лаят, а той си върви. Ето защо се казва, че слонът е животно с голямо достойнство, той върви с достойнство.

Подобен човек не се захваща с евтина мода и евтини неща. Той си има собствено достойнство. Подобен човек не се интересува от евтина мода или нещо подобно. Има си достойнство. Не се опитва да се нагоди към нормите за нещата, които другите са създали. Вие не можете да сте играчка в ръцете на тези престорени хора, които казват, че теглото ви трябва е не знам колко си, а нещо друго трябва да е еди-колко си. Всички жени се опитват да го правят. Утре тези хора могат да дайдат и да кажат, че косата ви трябва да е дълга еди-колко си. А вие си я правите такава и всички жени се пробват да го направят. Ще трябва да носите и перуки, и всички ще носят перуки. Вие не сте повече играчка в ръцете им, щом започнете да уважавате себе си.

Както в Индия започна модата на ръкавите. Първо започнаха с това, че ръкавите били прекалено дълги. После казаха, че ръкавите трябва да са ей до тук. Други казаха, че не трябвало да са до там, а до еди-къде си. И продължиха в тоя дух. Така че някой Ме попита какво мисля. Казах, че съм си добре още от самото начало и ще ги нося както досега. Защото тази надпревара е прекалена, не мога да се занимавам. Имало си било шивачи за това, но Аз нямам време за губене с тези глупости. Защо, каква е нуждата? Каквото е било открито, то е прието като традиция. И ще откриете, че всички тези моди отпадат една след друга.

В нашата индустрия със саритата се появяват всякакви моди. Имаше една мода за мини сарита. Вижте, каквато мода се появи, първо е в Делхи. Човек се чуди какво е това. Много интересно. Така че се появиха и мини сарита, доста къси. Първо бяха малко по-къси, а после – все по-къси. Някои хора се пробваха да ги носят, но се отказаха – „Не стават, не изглежда красиво“. А всичко започна от една компания, която искаше да продава повече на младите. С мини саритата можеха да продават на по-младите, а да продават на същите цени; и щяха да продават половин сари, защото то щеше да е мини. Щеше да е мини, а парите да са двойни. И това пробваха, но не успяха. Така че саритата си останаха същите. После започна модата на щампованите отпред сарита. Това беше нова мода, после дойде друга. Аз просто казах: „Не правете нищо. Купувайте традиционни сарита, ще ви останат за цял живот“. И така се реши проблемът. Както във викторианската епоха трябва да са изработили някакви неща, които после са отпаднали, а по-късно е отпаднало друго. Нещо традиционно може и да не ви е вече от полза, но вечно традиционните неща винаги ще ги има. И те са наистина традиционни. За всичко, което отпада, хората намират нещо ново, заменят го, а когато не върши работа, го изхвърлят.

Като се замислите какво правите… Например в наши дни хората си правят определена прическа, слагат си безопасни игли на бузите, дупчат си носа, имат пиърсинг тук и там. Всичко това ще отмине и след известно време ще откриете, че си слагат някакви неща по косата. Оставете ги да го правят, това са глупави хора; това не значи нищо. Могат да направят нещо по много фин начин, както са го правили. Тъй като кралица Елизабет имаше проблем с черния дроб и гърба, започна да носи определени дрехи и всички я последваха. По времето на Виктория тя имаше проблем с гърба, така че носеше определени рокли и всички започнаха да носят същите. За какво? Вие си имате свое облекло, свои дрехи, свой седеж.

Самото ви мислене не е събирач на моди, то е само мода чрез вашето вибрационно съзнание. Ако четете някаква книга, веднага стигате до момента, в който си казвате: „О, това не е добре, но каква ли е истината?“ Веднага започвате да търсите в книгите, които познавате, каква е истината и какво не е истина, защото не четете безсмислици. Тъй като знаете, че всичко е лъжа, някакви измислени истории, не искате да четете безсмислици. Така че разбирате смисъла и безсмислието. Ето как се получава, когато започнете да уважавате себе си. Уважавайки вашите мисли, почитайки вашето вдъхновение, вашите сънища, вашите стремежи, вашите представи. Записвайте си ги. Щом се появи такава мисъл, запишете си я. Каквото и вдъхновение да ви дойде, запишете го. Каквото виждане имате за себе си, запишете го. Вичко, за което си мислите, че би трябвало да е в бъдеще, запишете го. И се молете за това – това е най-голямото му качество. Когато уважаваже себе си, когато имате себеуважение, от кого сте уважавани? От боговете, от Божествената сила, от всички ангели. И каквото искате да се направи, ще бъде направено, ще дойде – „Да бъде Твоята воля!“. Но тази воля трябва да произлиза от себеуважението, а не от някакви други съображения.

Например сега в Бомбай искат да имаме ашрам. Хората имат всякакви странни представи за ашрам. Искат да имаме ашрам, но защо ни е той? Някои хора са много хитри, всичките ги знам. Понеже могат да изкарат пари от това. Много са глупави. После, други си мислят, че могат много хубаво да си прекарат старините – „Вижте, ще е нещо евтино, защото Матаджи няма да ни кара да плащаме за това. Така че ще е хубава евтиния. Нека да купим ашрам.“ Други пък си мислят, че е много хубаво място, защото докато са млади, могат да отидат там – „Ще е добра идея – можем да избягаме от работа. Ще си стоим в ашрама, а Сахаджа Йога няма да е толкова тежка работа, нали. Така че ще е хубаво да си живеем там“. Докато всички тези съображения са в умовете на хората, няма да имаме ашрам. Аз ви го казвам. „Ще си спим до десет сутринта; кой ще ни буди? Ще си правим каквото си искаме в ашрама. Ще си го използваме за наша изгода. Няма да медитираме. Няма да правим нищо, каквото и да е. Няма да вършим никаква работа. Няма да помагаме с нищо в организирането за Сахаджа Йога или на хората. Няма да ги водим.“ И какво ще стане в крайна сметка? Ще си изгубите вибрациите.

Ако уважавате себе си, трябва да се уважава и вашето себеизразяване. Кажете на тялото си да се държи прилично. Кажете на ума си да се държи както трябва и кажете на емоциите си да се държат прилично. Виждала съм хората да се въздишат по приятеля си или по приятелката си и да молят за едно или друго. А после идват при Мен и казват „Майко, какво мога да направя за приятелката си?“, или за приятеля си, или нещо от този род. Всички тези неща няма да ви помогнат. Вие трябва да имате себеуважение. Вие сами по себе си сте субекти, няма да се кланяте пред никого. Няма да приемате нищо, няма да приемете нещо, което за вас не е достойно за уважение. И ето така ще ръководите правата си.

Централната част е много важна за вашето търсачество. Във вашето търсачество трябва да знаете, че търсите вашия Дух. Търсите как вниманието ви да отиде до вашия Дух. Вие не търсите Духа, а ще станете едно с Духа. Ето това е вашето търсене. За целта е много важно да знаете за всички ваши чакри. Трябва да знаете как блокират и да се изправите пред това. Трябва да застанете лице в лице с истината, трябва да сте абсолютно честни и истински. Това е точката в центъра. Ако сте честни, тази централна точка ще проработи. Например, ще ви кажа, излекувах един господин, който страдаше от рак, да речем. Излекувах го, добре. Той си тръгна, а не написа даже едно благодарствено писмо. А ако някой го пита, казва: „Е, аз все още чакам.“ Три години минаха, четири години минаха, Аз все още го чакам. А щеше да пише до три месеца. Той не беше честен към Бог. Трябваше да каже на хората: „Не, Майка ме излекува.“ После пак хваща рак и след това обвинява Бог.

Така че Истината трябва да бъде приета. Вие трябва да сте истински и честни за Централната пътека, да стоите напълно зад Истината – „Тази е истината която открихме, почувствахме вибрациите.“ Или не усещате вибрациите, или има някакво смесване – „Да, имам блокаж тук“. Мнозина казват: „Майко, аз нямам блокажи“. Аз зная какво става с тях. Те лъжат. Кого лъжете? [записът свършва внезапно]