Трите канала

Caxton Hall, London (England)

1978-10-02 1 Three Channels PP 1, 48'
Download video (standard quality): Transcribe/Translate oTranscribe

1978-10-02 1 Three Channels PP 2, 12'
Download video (standard quality): Transcribe/Translate oTranscribe

1978-10-02 1 Three Channels PP 3, 2'
Download video (standard quality): Transcribe/Translate oTranscribe

1978-10-02 1 Three Channels PP 4, 21'
Download video (standard quality): Transcribe/Translate oTranscribe

Feedback
Share

© Шри Матаджи Нирмала Деви

Публична програма в Какстън Хол
Лондон, Англия – 23 октомври 1978 г.

Без съмнение всеки ще трябва да премине през този процес, но колко от тях наистина искат да бъдат себе си. Има определени хора, които казват, че търсят. Когато ги попитам какво търсят, отговарят: „Ние търсим радост, мир, щастие…“ Някои от тях се притесняват дали го заслужават или не, дали наистина да познават своето Себе или не.

Има два вида проблеми относно подобни търсачи . Единият, който наричам „левостранен“ проблем на Ида нади, е където хората са много емоционални, потиснати, понасят върху себе си целия гнет от страна на другите. Те казват: „Ние не заслужаваме тази висока позиция, Майко. Как можем да получим Себереализация? Ние сме грешници. Как може така – да сме високоеволюирали души, когато сме вършили грях, грешили сме?“ Това е единият тип. Другият е на човек, който използва своята рационалност и си мисли: „Как е възможно това? Как можем да получим Реализация?“ Мнозина от тези хора не могат да повярват, че би могло да съществува явление вътре в нас, което изработва Себереализацията. Те дори не разбират, че Бог е състрадание, Той е любов. Чудя се дали подобни хора от тази категория наистина също вярват в Бог, в Неговата всемогъща природа. Може и да имат фотография в домовете си. Ако Той е състрадание, ако Той е любов, тогава няма да позволи собственото Му творение да бъде разрушено от глупави човешки същества, от някакви глупави хора. Така че и по двата начина човек трябва да разбере, че всеки един от вас ще бъде изложен на Неговата милост.

Но ако вие отказвате, ако не искате да бъде изложени на нея, тогава даже състраданието на Бог ще се отдръпне. Вниманието на Бог се оттегля от подобни хора, които не искат да получат Божията милост. Той е загрижен, много обезпокоен. Вие ще видите това сега в Сахаджа Йога, която е много различен феномен, какъвто не сте виждали никога преди; никога преди не сте били свидетели на това. Тя е работа на състрадателната природа на Бог. Най-напред – Бог; вие само сте чували за Него в църквите или в Библията, или в храмовете, джамиите, но никога не сте виждали Бог в действие. С напредъка на науката наистина стана трудно за човешките същества дори да си представят някого като този, когото наричаме Бог.

Появяват се също два вида реакции. При единия вид човек си мисли: „Погледнете този свят – колко е мръсен, колко е безсмислен, как жестоките хора ни управляват! Хората, които най-малко заслужават, които са най-малко религиозни, които нямат скрупули, са толкова успешни в живота!“ Другото отричане е даже още по-силно, на другия тип хора, които казват: „Как може Бог да бъде толкова жесток и да създаде такива жестоки хора на тази земя? Ако Той има някакво разбиране за страданията на хората, защо сам да не слезе на земята и да сложи край на всички тези ужасни хора, защо не ги убие?“ Естествено е за един ограничен разум да подсказва всички тези идеи. Рационалността не разбира безкрайното състрадание на Божията любов, не разбира подробното й разбиране на проблема и няма пълна представа как работи това състрадание. Нито пък разбира що е смърт, що е агония, какви са нещастията на този свят в очите на Бог.

Ограниченото разбиране на човешкото същество може да бъде видяно да се проявява в всекидневния живот. Например ако синът е арестуван от полицията, бащата много се разстройва. Вместо да се почувства засрамен от подобен син, който е сторил нещо лошо, той отива и подкрепя сина си, опитва се да го извади от затвора, не иска да има наказание за сина му. Но ако същото нещо е сторено от някой друг, отношението на този баща е различно. Така че отношението на човека към живота е абсолютно ограничено, докато когато знае за Бог, който е неограничен, знае, че Неговото отношение към живота трябва да е неограничено. Той не може ограничи Своето състрадание до вашите нужди, индивидуалните нужди. То е неограничен източник, който тече през цялото време по тази земя. То се излъчва ежеминутно, навсякъде, дори една едничка молекула или атом не е без него. Ако щете вярвайте или не, но е така. Но щом влезе в ума на човешкото същество, то не иска да вижда своята неограничена природа, а вижда ограничените си последици.

Например, онова, което се опитваме да направим на тази земя с цялата наша човешка цивилизация, е да получим щастие. Но знаем ли, че щастие винаги се смесва с нещастие? Не може да има щастие без нещастие. Например вие си мислите, че развивайки вашата страна, ще бъдете щастливи. Ние индийците мислим така – че трябва да развиваме страната си, трябва да строим големи неща, да направим хората в нашата страна щастливи. Но отидете при хората, които са развити, при най-развитите – отидете в Швеция. Броят на самоубийствата е най-голям в най-развитата страна. Много е шокиращо, но е така.

Колкото повече се опитвате да се хванете щастието, толкова повече нещастие ще има. Защо е така? Причината е, както казах, в едната страна – Лявата, и в другата – Дясната. Няма равновесие в тази гонитба. Равновесието е възможно само ако можете да контролирате. Например децата, когато в тази страна навършат – да речем – 18-годишна възраст, имат усещането, че излизайки от дома и къщата на родителите си, ще бъдат много щастливи. Така че си казват: „О, сега сме си господари. Сами ще си излизаме, ще си имаме наш дом, ще си живеем самостоятелно, ще имаме всичко самостотелно…“ Те щастливи ли са? Ако са, тогава защо се захващат с наркотиците? Или друго – можете да се сетите за някой, който идва от по-бедно семейство; той си мисли, че ако получи много пари, ще е много щастлив човек. Та той например може и да прави някакви комбинации или да ходи на всякакви надбягвания, или каквото имате тук – нещо като състезания, от които се печелят пари – и може и да спечели награда от това. Да предположим, че даже спечели някаква сума пари… Познавам хора, които са печелили такива награди, а са най-нещастните хора, които има. Защото, от едната страна се появяват парите, а от другата се появява нещастието, сякаш вървят ръка за ръка.

Трябва да държим очите си отворени за този факт. Защо във всички заможни страни има толкова много нещастие, защо хората извършват самоубийства? Но не отивайте също в другата крайност, където просто не правите нищо, седите си вкъщи, нищо не правите; някаква летаргия има в това. Както видяхте, това е Лявата страна, която е силата на съществуването в нас; ние съществуваме, независимо дали сме мързеливи или не. Независимо дали работим усилено или не, ние съществуваме. Тук има много млади хора, които първо дойдоха при Мен и казаха: „Майко, ние сме успешно безработни.“ Мислят си, че като не вършат никаква работа, ще постигнат целта си и ще достигнат Бог. Това е друга лъжа.

Едностранчивото отношение прави нещата ограничени. Онези, които тичат подир пари и положение, онези, които тичат подир жени и всички други светски неща и земни вещи, са еднакво нещастни с хората, които са убити във войните. Или може и да са още по-нещастни, защото онези поне са убити и с тях е свършено. Но тук всеки живее в състояние на агония. Така че човешкото отношение към нещата е, че щом си мислите, че има война и някакви хора са убити (в нея – б. пр.), смятате, че тези хора са нещастни. Но защо тогава в някои страни хората отиват и се самоубиват? Ако смъртта е нещастие, защо тичат бягат от едно нещастие към друго по-голямо нещастие? Ако убиете себе си, то мислите ли, че това ще е щастие? А ако някой друг ви убие, тогава това нещастие ли е? Аз вече съм казвала преди и днес също, че това, което се нарича „лъжа“ е митхйаваад (говорене на неистина, лъжа – б.р.); и двете неща са лъжа. Вие трябва да видите лъжата в едно нещо и лъжата в друго нещо. Да речем например г-н Иън Смит – той мисли за себе си, че е голям герой; в агресията си се опитва да убива хора. Той щастлив човек ли е, който е постигнал щастието? Или са щастливи тези, които той е убил? Бог не си играе с подобен вид глупост. Бог никога не е молил тези агресори,, като Хитлер, да започват войни; той го направи в собствената си свобода. Тогава какво трябва да направим, за да създадем хора, които няма да се забъркват с нещастие или с миража на щастието? Какво има там, където ще контролираме равновесието между двете?

Можем да видим, че едната страна – Лявата – я използват развиващите се страни. Там хората са по-бедни. Ходих в Колумбия, ходих и в Чили, и в Аржентина, и в много други развиващи се страни, в Китай. Бях удивена, че тяхната семейна система е все още непокътната, обществата им са все още непокътнати, семействата там се справят добре. Те нямат проблеми със семействата си, дори в Индия нямаме. Развитите страни са десностранни, това са хората, които са развити. Мнозина си мислят, че са щастливи хора. Натрупали са пари, спечелили са си репутация, че са развити, но семействата им са разбити, толкова са несигурни; най-големият брой на рак на гърдата, да речем, е там.

Несигурността е вродена. Още по-изненадващо е как природата изработва равновесието си в човешкото същество. Когато сте много несигурни в Лявата страна, това е резултат; ще се изненадате. Несигурността в Лявата страна идва когато вашата Дясна страна е свръхразвита. Когато сте свръхразвити, семействата са разрушени, къщите са унищожени, децата са унищожени, вие сте сами, индивидуално, сами за себе си, висейки във въздуха. Тогава има проблеми в Лявата страна, в смисъл че се чувствате много несигурни в емоциите си, не можете да се доверите на никого, не знаете какво да правите. Вървите към дома си и се питате какво ще се случи. Съпругът днес отива при друга жена, а съпругата отива при друг мъж и се случват всякакви неща.

Това са проблемите от левостранен тип, започвайки с хората, които развиват дясната си страна, защото пренебрегват Дясната. Обратното – онези, които развиват Дясната си страна се опитват да развиват, като развиващите се страни с тяхната Лява страна – съжалявам – тяхното общество и семейство. Чуваме, че тук хората убиват децата си, но в Индия би могло да има много хора, които изкарват за децата си пари по лош начин. Тези хора не живеят за себе си, а живеят за децата си и си мислят, че постъпват правилно, понеже го правят за децата си. Така че тези, които изработват Лявата страна, имат проблемите на Дясната.

А десностранният проблем е, че те през цялото време са несигурни относно парите, несигурни за позицията си; ще си прережат гърлата да получат някакъв пост. Въздишат по нещо като това – не зная как точно се казва, за Мен то е съвсем безпредметно – да речем, някой е старши секретар, а други е младши секретар; та младшият секретар ще пререже гърлото на старшия, за да стигне до неговото място; целият си живот ще пропилее в това. Като г-н Иън Смит. Агресията на подобни хора е във властта, така че хората отричат подобна власт и казват: „Не, не се интересуваме от власт…“ После се отместват към Раджо гуна и казват: „Хубаво, не искаме никаква власт, не искаме нищо. Ще бъдем много обикновени хора.“ Но не могат да бъдат и такива също. Хипитата, които го правеха, се нарисуваха и казаха: „Нямаме нищо общо с това облекло и с униформата, която всеки трябва да носи. Не ни е грижа; да станем хипита.“ В ума си решиха, че стават примитивни, но не бяха. Така че се запътиха към Лявата страна, с най-дълбоката й страна – захванаха се с наркотици, тоест с левостранното нещо пó на дъното, отивайки по-дълбоко към мъртвото. Така че се оставят от едно нещо на друго – първо се развиват, а после се връщат към нещо друго. Това е като махало, както съм ви казвала преди многократно.

Но природата контролира това, даже от само себе си също. Онези хора, които действат в Лявата страна и са много заети с децата си и се грижат за семействата си, но не се притесняват за съпругата си и за майка си и баща си, а се тревожат за постовете си и за власт и пари – тоест левостранните хора – те най-често получават сърдечен удар. Ако се опитват да работят много здраво, както те казват – според Мен – те всъщност работят в Дясната страна, ако погледнете тяхната природа. Левостранните хора ще работят по Дясната страна – вижте разликата – онези, които все още не са развити, които се опитват да се развиват. Та това е пресечната точка, в която откриваме, че хората, които не са развити, се опитват да се развиват, а онези, които са развити, се опитват да станат недоразвити, примитивни.

В тази пресечна точка се намираме, в това положение, докато се опитвам да ви говоря днес. Така че при десностранните съществува възможността когато това придвижване започне – внезапно от дясно към ляво – те да полудеят. Ще полудеят, главите им ще се объркат. Това е контролът на природата. Когато се опитвате да работите много здраво, да стоите в офиса от сутрин до вечер, притеснявате се за позицията си и си мислите, че трябва да достигнете до някакъв пост, и я карате като кон за надбягване, тогава получавате сърдечен удар. Представяте ли, какво равновесие?! Не би трябвало да получавате сърдечен удар заради това; защо да имате сърдечен удар – сърцето е от лявата страна. Но онези, които пренебрегват Лявата си страна, тоест които нямат семейства, които нямат деца, са свръхразвити, не се притесняват за пари, получават си хубави помощи за безработни и се смахват, доста се смахват. Толкова глупави хора са, че като ги погледнете, се удивлявате на глупостта им. Вършат всякакви глупости, които не разбират. Егото ги е превърнало в такива глупци.

Това може да тръгне отвсякъде. Сега например сме в Англия, така че трябва да обсъждаме проблемите ни на Запад. Може и да е това, че хората си забиват пирони в тялото, може и да си боядисват телата. Може и 80-годишен мъж да иска да се жени за 16-годишно момиче. През целия си живот няма да знаят какво и кога да правят, ще им липсва мъдрост. Толкова са глупави, че като прочетете за това, се удивлявате. Но продължават да вършат, разбирате ли, тази глупост, не виждат егото. Егото има способността да ви покрива толкова добре, че не виждате глупостта. Толкова идиотски неща правят хората, че човек не може да разбере как подобни добреобразовани хора, висококвалифицирани, може да са толкова глупави, като вашия лорд Байрон. Имам предвид, че той беше истински глупак, няма съмнение в това. Въпреки че може би е написал някои велики поеми – или каквото и да е правил – с мозъка си, той е кръгъл глупак, ако погледнете начина му на живот.

Вие не го осъзнавате, но когато дойдете в Сахаджа Йога, трябва да ви се каже, че това е глупост – да се стигне до крайности в Дясната страна е толкова глупаво, колкото и да се отиде твърде наляво. Онези, които са егоцентрични, се интересуват само от собствените си деца, от собствените си семейства, от билзкото ис обкръжение. В Индия имаме подобна система – кастовата система. Тези хора също отиват в крайности, бих казала, както и вие тук отивате в другата крайност. Вие нямате тези неща, но имате други.

Но резултатът от всичко това е, че онези, които тичат подир постове, тичат подир пари, подир материални придобивки, никога не са щастливи, никога не могат да бъдат щастливи. Съберете каквото искате количество такива хора и ще откриете, че са най-нещастните хора, които някога са живели. Понеже съм ви казвала, че щастието и нещастието вървят ръка за ръка. От друга страна, когато обичате децата си, това е добре. Но ако ги обичате повече от колективното същество – както, да речем, в нашата страна или в друга страна хората ще направят всичко за децата си, ще пожертват цялата страна заради децата си – при подобни обстоятелства не може да сте щастливи.

Така че трябва да видим кой е балансиращият фактор между двете. Кой е източникът на щастие, който стига до човека? Трябва да има някакъв баланс в това. И това равновесие е равновесието, на което се научавате във вашата дхарма, във вашата религия, във вашата поддържка – тоест, в областта на стомаха. Ето защо поддръжката е много важна част, която дава равновесие на нашето, наистина щастливо, същество, ако това се прави с дхарма, с контрол.

Например десностранните хора, да речем, които се опитват да… имам предвид онези, които работят по Дясната страна, опитвайки се да научат много и да достигнат определено положение, те са в канала на Махасарасвати, както казваме. Ако погледнете символа на Махасарасвати, на Сарасвати, който е създаден от онези стари, древни мъдреци, ще бъдете удивени как са знаели, че ние ще изгубим равновесието си. Начинът, по който са създали Нейния образ, е най-интересното.

Тези, които тичат подир пари, всъщност почитат Лакшми. Лакшми също има образ, който е така чудесно балансиран, че не можете да си представите как той намеква от какви неща се нуждае човек, който има (принципа на – б. пр.) Лакшми. Лакшми е Богинята, казват, на богатството и благосъстоянието, но Тя е дъщерята на Махалакшми – може да се каже – или малката форма на Махалакшми, която е Богинята на поддържката, Богинята на вашата еволюция. Това е силата, чрез която еволюирате. Тази богиня има четири ръце: най-напред, на майка – това означава, че богатият човек трябва да е изпълнена със състрадание личност. Къде ще намерите подобни хора? Човек, който има много пари, трябва да получи с парите, заедно с тях, много състрадание. И подобен човек никога няма да страда, ако има много пари, но ако няма състрадание в сърцето си, тогава тези пари ще го изядат. А ако погледнете ръцете на Лакшми, с едната ръка Тя дава. Богатият човек, т.нар. „богат“, трябва да има богато сърце, а не да е скъперник; ако е стиснат, ако отидете в дома му и той не може да даде, то той не е богат човек.

Например това, което откривам в рекламите, които четете навсякъде, е, че когато се опитват да рекламират, тези хора казват: „Спести три лири да си купеш това“. Това е рекламата. Тоест, цялият акцент е навсякъде върху спестяването и скъперничеството, а не върху качеството. Скъперничеството е признак за ужасна бедност на сърцето; даже бедняк, който е щедър, е хиляда пъти по-богат от един стиснат богаташ, който вони на стиснатост.

Тя (Лакшми – б. пр.) дава. Тя не взима, а дава. Ако богатствата са натрупани, вземайки незаконно пари или притеснявайки някого и по един грабителски начин – мислейки през цялото време да се събират все повече и повече пари – мога да ви уверя, че това никога няма да ви отведе до щастието. Но ако вземате пари, просто за да ги дадете – просто като посредник, само за да ги дадете – не само на децата си и само на хората, които зависят от вас или които се опитват да ви бъдат приятели, а идват да пият и ядат храната ви, но по един много неизвестен начин, като не знаете как и къде харчите парите си и не говорите за това, не разказвате за това, не казвате нищо по въпроса – ето това е истински богатият човек и такъв човек никога не страда от недостиг на пари.

Този символ ни беше даден чрез самото несъзнавано, което подготви този символ за нас, за да разберем, че богатствата не са при хората, които трупат пари. Ще откриете един общ пример: за онези, които трупат пари със скъперничество, хората говорят толкова лоши неща, присмиват се на такива стиснати хора, просто им се смеят – не могат да разберат. Та другата глупост е да бъдете стиснати.

Другата ръка (дясната – б. пр.) е така. Тази ръка подсказва закрила – защита, която се дава всеки нуждаещ се от помощ, всеки – повтарям – който е истински богат човек. Това са идеали; разбира се, всеки не е съвършен, но това са идеалите. Който и да дойде в дома ви и да помоли за помощ, помогнете му. „Много е трудно – ще кажат хората. – Много е трудно да помогнеш на някого, който те моли за нещо.“ Други отвръщат: „Хубаво, отпрати го.“ Как можете да кажете това? Но вие ще бъдете толкова богати, толкова богати, че няма да знаете какво да правите с вещите си и как да се отървете от тях. Който и да се появи на пътя ви, кажете: „Добре, това ли искаш – вземи го.“ Пробвайте Моята формула, заслужава си. Живяла съм по този начин през целия си живот.

Ще ви дам един пример. Вижте, в Индия жените предпочитат повече изкуствените сарита, а самата Аз не ги харесвам много; Аз съм различен тип, бих казала. И Аз имах едно добро найлоново сари, а една Моя приятелка каза: „О, нямам нито едно хубаво изкуствено сари от чужбина.“ Така че казах на племенницата Си: „Мисля да й дадам това сари. Тя е по-възрастна от мен, но можем да й го дадем на Дашера, като на по-възрастна. Та ще й дам това сари, понеже тя си каза.“ Племенницата рече: „Ти имаш само едно и точно него искаш да й го дадеш ли?“ Отвърнах: „Това е всичко. Тя си каза, това е достатъчно. Ще й дам точно това.“ Докато си говорехме за това в кухнята, някой позвъни на вратата. И един господин от Афррика дойде и каза: „Имам нещо за Вас от Източна Африка.“ Попитах какво. Той беше донесъл две найлонови сарита; едното беше със същия цвят като това, окето имах, и каза, че жената, която ги е купила сама, имала нужда от пари, така че да й дам парите в Бомбай. Казах на племенницата: „Виж, доказателството дойде. – сарито беше точно такова, същия цвят. – Виждаш ли, имаме две. Ще носим ли две еднакви или не?“ Просто опитайте. Ако вярвате, че същуствува състрадание, че Бог е навсякъде, във всеки миг във всяка мъничка молукела, ако наистина вярвате в това, то пробвайте това. Разбира се, имаме предвид, че ако не получите нищо, няма за какво да се притеснявате, защото ако наистина сте като господари или като истински царе, то сте баадшах (падишах – б.пр.), както казваме. Вижте, наричаха Гуру Нанак падишах. Не че той беше император на Индия – баадшах е тип темперамент, както казват, или таапир – цар по характер. Ако сложехте на дадено място цар, ако той е истински богат, защо му е да се тревожи за големи удобства; никакви удобства не могат да доминират една царствена личност. Тя ще спи като цар върху камък, ще върви като цар по неарвния път. Можете да видите нейната величественост и достойнство в грацията й, незавивисимо дали е в беда или хората я възхваляват. Такъв човек е над всички тези неща. Това признакът за царствена личност.

Когато дойдете в Сахаджа Йога, както ви казах, Сахаджа Йога не е като да вземете паста за зъби и щом я намажете, да имате резултати. Не! Вие също трябва да правите антар (вътрешна – б. пр.) йога. Щом като вашата Кундалини е опитала да се издигне, вие трябва да правите антар йога, тоест да издигате вашата Кундалини отново и отново и да издигнете усета си за красота, естетиката, не като купувате антики, а като се наслаждавате на радостта на естетичното в живота. Така че съкперничеството е неестетично на сто процента. Всеки, който говори за скъперничество, ще е абсолютно грозна личност, независимо какви дрехи носи, независимо какви пари има.

Така че с една ръка Тя дава, с едната ръка Тя дава закрила на хората, защитава хората – аширваад. Абхайа, това е абхайа (безстрашие – б.р.). На онези, които идват за помощ при такава личност, тя ги закриля. В другите две ръце Тя има красиви лотоси. Те са розови на цвят, а знаете, че розовият цвят подсказва любовта, обичта, топлината. Подобна личност би трябвало да има топлота – не към хората с равен на вашия ранг или с висок ранг, а към всеки дошъл.

Когато някой дойде в къщата ви и лицето ви показва дискомфорт, то вие не сте Лакшмипати, не сте благословени от Лакшми. Трябва да имате тази грация и красота – „О боже, някой е дошъл по това време. Каква ли трудност изпитва, защо е дошъл по нощите?“ Би трябвало вътрешно да усетите – „О, надявам се всичко да е наред. какво мога да направя за него?“ Топлотата на сърцето, уютът на лотоса… Черната пчела е много голяма и е едно от най-грозните и твърди, досадни неща, а краката й са покрити с бодливи, остри връхчета, но лотосът отваря листенцата си и отвътре е изключително мек. Той приема тази самотна черна пчела и тя си почива вътре, в такъв комфорт. Комфортът, който всеки търси за себе си, ако не се споделя с другите… Но това не значи да викате хора да пиете и да споделяте питиетата и греховете. Грехът се споделя много лесно от хората; обичайна практика е да се споделя греха. Вижте, това е „много забавната личност“ – подобна личност е считана за „изключително весела и приятна личност“, която идва и приказва за много мръсни неща. Но носещите комфорт, даващите любов неща никога не се споделят с другите. Опитайте се да споделяте и ще видите дали съм права или не. Ще се чувствате толкова възвисени, ще започнете да се радвате на този комфорт, на който друг човек се наслаждава. Това е най-радостният момент, когато виждате, че другите се наслаждават на удобствата, защото вие сте направили нещо и това е най-удовлетворяващото нещо за Мен – да видя, че другите са го получили. Такъв, накратко, е образът на Лакшми.

Образът на Сарасвати също трябва да бъде разбран много добре. Това е образът на богинята на ученето. Разбира се, познавам много учени пандити в Индия и също в чужбина. Лакшми е омъжена, но Сарасвати не е. Учените хора, които наистина са от много високо качество, те са малко далече, малко над, защото трябва да решават проблемите на обществото. Те не са светски тип, те също трябва да жертват малко от семейния си живот и от личния си живот, защото са хората, които трябва да дават на обществото визията. И Тя има в ръцете (долна дясна и горна лява – б. пр.) си вийна, а в другата ръка (горна дясна – б. пр.) държи броеница, а в другата (лява долна – б. пр.) държи познанието, тоест книгите. Разбира се, Тя трябва да чете, несъмнено. Това значи, че хората, които са учени, трябва да бъдат знаещи. И съм виждала толкова много от вас, които сте ходили при гурута, а Аз се изненадах от откъслечното познание, което имате за Кундалини. Когато Ми казаха, че биджа мантрите били еди-кои си, бях шокирана! Как…

[Записът на страна „А“ на касетката прекъсва изведнъж.]

… и вие сте шокирани от това що за познание има той; той прави само шоу. Да речем, вземате някой велик историк, за който се предполага да е велик историк, а откривате, че неговото знание за историята е толкова фактологическо, липсва дълбочина, няма поглед да види защо са се случили тези неща, защо тези неща в историята са се променили и какво трябва да научим от историята. Няма никакъв поглед.

Книгите са в ръката – това означава, че книгите не стоят във вас, а вие ги държите в ръката си, овладели сте книгите. Овладяване на книгите не значи да ги научите наизуст и да ходите и да разправяте на хората какво знание има в Гита и какво знание има в Библията или в някоя друга книга. Не, това не е начинът, по който се проявява познанието. Познанието е когато кажете какво е приложението му във вашия собствен живот и в живота на другите, когато покажете приложимостта на това знаниие, когато това познание е светлината във вашия живот; то е като светлина за другите. Тогава вие сте учен човек.

Запознах се с един голям философ от Индия, беше написал много книги по философия. И го намерих за толкова повърхностен човек, за толкова плитка личност, че бях удивена. Казах си: „Как може този мъж да говори за философия? В живота му я няма светлината на философията, няма я светлината на състраданието, липсва светлината на разбирането за каквото и да е. За какво пише той? Това е безжизнено писане.“

Другата ръка държи броеницата. Броеницата има значението на религиозен живот. Ученият човек трябва да бъде религиозен човек, който се прекланя пред познанието за Бог, който търси познанието за Бог. Човек, който търси – да речем – само знание за икономиката, каква полза носи? Вие знаете, че нуждите не могат да бъдат задоволени, по принцип. Така че каква е ползата да се тича подир подобно знание. Но ако вие сте религиозни и ако сте учили също знанието за религията, тогава можете да свържете това знание с религията. Ако нямате и представа от религия, тогава не можете да свържете това знание с нея. Подобно знание е абсолютно безполезно. Ако учите физика и ако не сте знаели какво е наука за вътрешното, не можете изобщо да разберете Кундалини Шастра. Ако не може да бъде свързано с най-висшето, то е изгубено знание. Както с притоците на реката – всички притоци трябва да попаднат в голямата река Ганг, за да стигнат до морето. Това е краят на цялото знание, а знанието, което не се свързва с висшето познание, е загуба. Ето защо ще откриете, че толкова много големи хора са идвали, писали книга след книга, и просто всички са се превърнали в нищо. Но ги вижте.

Само онези, които свързаха своето знание с нещо по-висше – даже Айнщайн, човек от този калибър, не може да мине без идеите за Бог; Бърнард Шоу не можеше да мине без идеята за Бог – всички те трябваше да свържат своето знание с Божието познание. Иначе е като знание, което няма корени. То е мъртво познание. Ето защо е дадена броеницата в ръката на учения.

В ръцете е вийната. Инструментът вийна е първият създаден инструмент. Това е първичното познание за естетиката на звука, първичните представи за естетиката на цветовете, науката за красотата. Човекът трябва да разбира красотата – в нейната слава, а не да я обвинява. Подобни хора трябва да бъдат уважавани.

И това са нашите идеали, що се отнася до движението на вашето същество. Трябва да се движите с идеята, че каквото и крайно нещо да се опитвате да правите, трябва да го избягвате. Бъдете в центъра и дръжте погледа си върху идеалите, които трябва да имаме, а не върху страничното. Иначе само носът ще порасне или ушите ще пораснат, или очите ще пораснат. Цялото трябва да израсне чрез равновесието, само тогава ще можете да получите истинската радост от него, а не комбинацията от щастие и нещастие.

Но най-великото нещо от получаването на радостта е Себепознанието – да познавате вашето Себе. След като познаете вашето Себе, то е като светлина, която ви носи пълно равновесие. Щом познаете вашето Себе, ще познаете Колективното същество и тогава също ще знаете, че цялото това знание, което сте получили до момента, е за ползване от Колективното същество вътре във вас. Тогава ще използвате правилно това познание за правилната цел, натрупанато от вас богатство за правилната цел. И тогава истинската радост ще навлезе във вас и тя трябва да бъде разбрана в пълната й форма, а не частично оттук и оттам. Онези, които водят подобен частичен живот, са неуравновесени и никога не могат да бъдат щастливи. Докато търчат насам-натам, може и да са, но когато спрат, ще са много нещастни.

Така че никога не бъркайте щастие с радост. Радостта е нещо много различно от щастието. Не търсете щастие, а търсете радостта и благословиите на Бог, чрез които нашият живот разцъфва и получаваме всичките измерения. Както ви казах, всички вие имате 64 измерения, който трябва да се разкрият; всички вие сте получили 64 измерения. Но не е възможно дори да бъдат почувствани преди Себереализацията, така че Себереализацията е първата стъпка, която човек би трябвало да постигне.

Някои си мислят: „В крайна сметка, всички живеем на този свят“. Да, всеки живее. Не отклонявайте вниманието си към нещо, което не е толкова важно. Сега е дошло времето за вас да насочите вниманието си към правилните неща, така че да постигнете правилните резултати в живота си. Като така ще откриете вече сте прахосали времето си, когато някакси се замислите върху това, ще си кажете: „О боже, вече съм го правил това, през целия си живот.“ Но сега времето за нас дойде да уважаваме себе си, да оценим себе си и да направим най-доброто и максималното от него.

Днес изнесох тази лекция, защо след около осем дни, на същия ден – понеделник – в Индия ще се празнува Дивали, когато наистина имаме комбинация от четири неща и едно от тях е тази пуджа на Лакшми. В деня на Дивали, когато ще говоря следващия път, ще ви кажа за тези четири дни и какво показват те. Н онези, които отричат Бог, като не Му обръщат внимание, може и да са щастливи и може и да се радват, но горчиво грешат. В крайна сметка, именно Той трябва да бъде постигнат, именно Той трябва да бъде проявен, именно Той трябва да бъде почитан и да Му се наслаждават. Така че онези, които си мислят, че вяско друго нещо може да замести това, горчиво грешат. Ще видите, че хората, които дойдоха преди хиляди години в името на Бог, не бяха много успешните или богатите хора, или нещо такова, нито големи съблазнители или хората като Уелингтънския херцог. Но те са велики хора, те са крайгълните камъни на нашето творение, а не хора, които своеволничат, без да разбират универсалната природа, която е вътре в нас.

Бог да ви благослови всички.

Нека направим медитация и да видим как ще подейства за всички вас.

Ако имате някакви въпроси, моля да ги зададете – каквито и да са въпроси, който да е от вас. Що го направим за пет минути, няма да хабим много време за въпроси. Трябва да си свалите обувките.

[на хинди към някого] Как си? Пред Мен тялото се тресе. Бог да те пази от твоя гуруджи Махараджи! Всеки един е… Дръжи си очите отворени. Чувстваш ли хладния полъх, малко? Как сте всички? Добре ли сте?

[продължава на английски] Кои са новите хора дне, съвсем новите? Да… кой още?

Мъж: Тази жена е за първи път.

Шри Матаджи: Ти също ли си за пръв път? Идвала си и по-рано.

Жената: Да, от Бирмингам. Бала Ви попита.

Шри Матаджи: Да, разбирам. Бог да те благослови. Тя вече е получила Реализация. Бала е голям Сахаджа йоги, трябва да кажа. Той започна работата си в Бирмингам и е дал Реализация на толкова много хора. А не може просто да разбере как издигайки Кундалини е бил способен да даде Реализация на толкова много хора, как работи това. Всеки един от вас може да го направи – тези, които са реализирани души. Но някои имат смелостта, като Бала, и просто поеха отговорността и даже тези двама мъже, които са приятели на Субраманиан, дойдоха да Ме видят в Бомбай. В Делхи той дойде с кола, за да остави някакви хора и дойде да Ме види. Получи своята Реализация, а днес е голям Сахаджа йоги. В Делхи е излекувал толкова много хора и върши толкова много работа. Така само за Сахаджа йогите е сами да поемат нещата. Вижте, тези, които ги поемат, могат да ги изработят много добре, не е трудно. Всички вие сте просветлени и всички можете да вършите велика работа. Та се чудех как така не съм я виждала преди, а е реализирана?

Жена с немски акцент: Аз отдавна търся истината, зная, че истината е във Вас, зная го без никакви… Прочетох този вестник [неясно] и веднага разбрах. А през тези тридесет и три години съм търсела някого, който наистина да казва истината и не я изкривява, и не се откриват тези…

Шри Матаджи: Да, ето защо ти също я намери. Ако приемете нещо за истина и се влачите подир него, то това е грешка, разбирате ли? И тогава това, което се слечва, е, че се отъждествявате с него и е много трудно, защото тези погрежни идентификации не могат да отпаднат. Вие трябва да се откажете от тази погрешна идентификация, само тогава истината влиза във вас, а истината е нещото, което носи най-много радост. Имам предвид, че е радост, истината е радост и е красота – сатчитананда. Тя не е нещо грубо. Истината не е груба, хората си мислят, че истина означава нещо остро, но тя не е. Тя е най-красивото нещо. Тя е най-деликтаното нещо, много фино и носи най-много радост. Когато истината трепти, разберете, когато пулсира, тогава получавате радостта. Плусирането на истината е радост. Тя не е груба, а е изключително мила – истината е състрадание, Божия любов. Казано е: „Бог е любов, а любовта е Бог.“ Но хората не разбират какво означава това.

Имате ли някакви въпроси? Някакъв въпрос?

Насочете ръцете си, ето така, удобно. Не се напрягайте… Няма какво толкова особено да се прави.

Истината е тишина, тя не говори, просто работи.

Започвате да усещате хладен полъх по ръцете си и навлезте с медитация така. Нещо като бриз. Тези, които не могат да затворят добре очите си, да държат очите си затворени. Ако можете да ги затворите добре биз никакви затруднения, биз никакво премигване, това е добре – значи, че сте наред. Но ако очите ви трептят, ги дръжте отворени. Понякога пред Мен треперят, доста.

[Шри Матаджи разпитва отделни хора какво усещат]

Ти поклонник на Деви ли си? Не? Боготвориш ли Дурга? Почиташ ли Дурга? Кого почиташ? Вишну? Вишну е като Бога на Слънцето.

[Шри Матаджи продължава да разпитва новите хора за усещанията им, но без да могат да се различат съществени моменти.]