Вниманието

London (England)


Send Feedback
Share

Шри Матаджи Нирмала Деви

Вниманието

Долис Хил, 26 май 1980 г.

Днес ще ви говоря за вниманието. Какво е внимание, какво е движението на вниманието и какви са начините и методите за издигане на нашето внимание. Запомнете всичко в един по-широк смисъл. Нали? Но когато ви казвам всичко това, трябва да знаете, че говоря на всеки един от вас индивидуално, а не за другите.

Винаги първото нещо, което човешките същества правите, когато ви говоря, е да се опитате да разберете за кого говори Матаджи. Това е най-добрият начин да отклоните вниманието си към нещо друго. Ако насочите вниманието си към себе си – “Това е за мене и само за мене” -, тогава ще има ефект, защото това са мантри. Иначе всичко е напразно, защото каквото и да ви се даде, го прехвърляте на някой друг. Така че вниманието, което имате, е единственият начин да познаете реалността. Важно е вашето собствено внимание, а не вниманието на другите нито вашето внимание към другите. Това ясно трябва да бъде разбрано. Ако разберете, че всико трябва да бъде за ваша консумация и че чрез вниманието ви трябва да издигнете себе си по-високо, тогава ще стане. В противен случай е все едно да ви дадат храна на вас, а вие я да я дадете на някой, който вече се е нахранил, а за вас да не остане нищо. И този някой може да не се нахрани, защото не знае, че сте му дали храна. Днес ще ви говоря за вниманието и трябва да разберете, че вниманието ви трябва да попие всичко, което казвам, (защото) то не е предназначено за никого другиго (а точно за вас). По-добре останете в съзнание без мисли, което е най-добрият начин всичко да навлезе във вас. Вижте, иначе е просто една лекция. Само да ме слушате няма ефект. Всяка лекция ще ви трансформира, защото в крайна сметка говоря Аз. Но понеже винаги мислите за другите и през цялото време си мислите за вашите проблеми – за безсмислените неща, които стават и за които се тревожите – вниманието ви е толкова претоварено, че каквото и да ви се каже, то не стига до вас. Така че сега просто се възползвайте като внимавате и разбирате, за да разберете, че всички глупости нямат смисъл. Вашето внимание е това, което трябва да се установи и израстне.

Вниманието е цялата основа, платното на вашето същество. Вниманието е завършеното платно. Завършеното платно на вашето същество е вниманието. Доколко сте потънали в него, до колко много сте го разкрили, колко далече сте стигнали е друг въпрос.

Вниманието е читта, а Бог е Внимание. Доколко е просветлено вниманието ви е нещо различно. Но вниманието ви е Бог, ако станете до такава степен просветлени. Може да се каже, че то е като екран, който е опънат за филма – каквито и намерения да има вниманието ви, да кажем, или рисунки, или движения, те се показват върху платното. Не знам каква е думата за вритти на английски. Тя не е наклонност, а човек, който става готов за или вниманието му е привлечено от нещо. Не знам дали има точна дума на английски за вритти.

Та вашето внимание е просто чисто, завършено чисто платно, което – по начало – е под въздействието на трите Гуни. А както знаете, трите Гуни идват при вас една от миналото, една от бъдещето и една от настоящето. И какъвто и да е бил вашият опит по отношение на нещо определено или на конкретен случай, то той е записан напълно във вашата памет. Например, ако видите черния цвят, всичко, което върви с него, се записва в паметта ви. Веднага щом видите черен цвят, доста от него изниква (в съзнанието ви – бел.пр.). Това означава, че щом го видите с вниманието си, вниманието ви се смесва или – може да се каже – се оцветява със всички спомени относно церния цвят. И тогава в съотвествие с начина, по който вниманието ви е било засегнато, се проявяват вашите действия. Например, точно сега нещо е изгорено от пламъка. И всички вие го осъзнавате. Следващият път, когато видите пламък, първото нещо, което отново ще се случи, е, че ще бъдете внимателни. Случаят няма да се повтори, но всички спомени ще изплуват и вие ще се опитате да бъдете внимателни и да предупредите другите, защото вниманието ви ще го осъзнае веднага щом го види. Защото екранът на вниманието само ще започне да изхвърля от себе си картините обратно върху платното, чрез вашия минал опит. Това е един жив екран. Или ако може би имате идеи, които сте обмисляли, или идеи за бъдещето – например, сигурно сте си мислили, че ако срещнете еди-кой си, бихте му казали еди-какво си – тогава щом срещенете човека, идеите за него започват да бълбукат и вие се обръщате към него по замисления начин. Всичко това е складирано вътре във вас, независимо дали се отнася за бъдещето или за миналото. То се поражда от вниманието чрез този бълбукащ процес, който зависи от вашата отзивчива природа, от това къде сте насочени. Ето това се нарича вритти, но Аз не знам каква е думата на английски език за “на какво си склонен, податлив”. Вритти е много неутрална дума и не означава нищо лошо. Значи накъде ви тегли. Вритти означава темперамент, чрез който сте водени. Какъвто и да е вашият темперамент, той действа от само себе си. Например, ако видите вървящ слепец, той не вижда нещата (около него – бел.пр.). Някой може да му се ядоса. Друг може да изпита съжаление. Трети може да се приближи и да му помогне. Това е вритти, темпераментът, който сте развили чрез трите Гуни. Затова вниманието се идентифицира с вас и когато вие се идентифицирате с вашата вритти, с вашия темперамент, тогава се намирате все още в погрешно идентифицирана област.

Нека да вземем случая на някой, който е бил обсебен в миналото. Когато този човек дойде в Сахаджа Йога, неговото обсебване изчезва. Но споменът, че е бил обсебен остава в мозъка, а споменът при левостранния човек е по-силен. Тогава споменът започва да блуждае и щом такъв човек установи контакт с някого, който е имал нещо общо с миналото обсебване, всичко започва отново да се появява в него, да бълбука и човекът си мисли, че пак е обсебен. Онова, което ви дава споменът, е мит. Споменът е този, който ви говори: “О, ти пак си обсебен”. Защото е слаба Лявата ви страна, тоест винаги живеете във вашите спомени. Така Лявата ви страна е по-силна от самите вас. Ако можете да направите себе си по-силни от вашите спомени, нищо не може да ви обсеби. Но след като получите Реализация вие все още не се идентифицирате с онова състояние на ума, в което можете да видите вашето его и суперего като митове. Все още сте хванати от егото и суперегото и затова вниманието ви е объркано. В едно невинно малко дете вниманието е в най-прост и чист вид и детето вижда всичко като в пратйакша, тоест в действителното преживяване на нещата, защото то няма спомени. То ще трябва да изгори ръката си, за да почувства, че един предмет гори. Трябва да докосне нещо студено, за да знае, че е студено. Паметта му все още не е изградена. Така че то живее в реалното преживяване на нещата, а това “реално преживяване” се превръща в памет, в спомен.

И щом се изгради един по-силен спомен, цялата личност е под въздействието на паметта. Условностите от всякакъв характер се проявяват чрез нея. Прочетеното, дори някаква цяла ситуация може да нахлуе във вас. Вижте, понякога помирисвате някакъв сапун или помирисвате роза и тогава всички спомени, свързани с помирисване на роза, понякога ви завладяват и може да се почувствате наистина окрилени или много нещастни в зависимост от случая. Така че може да се почувствате щастливи или нещастни. Защото каквото и преживяване да сте имали, то е оставило във вас спомен. Този спомен може да натовари вашето суперего или его. Може този трик да се е получил. Може да е било его или суперего. Ако е било его, тогава се чувствате щастливи. Ако е било нещо, което задоволява егото ви, тогава се чувствате много щастливи. Ако не е било така, ако сте били подтискани, тогава се проявява суперегото и вие се чувствате много нещастни. И при двете състояния – щастие и нещастие – вие се намирате в мита. Митът все още съществува и вие трябва да отидете отвъд него. Ако сте щастливи от някаква ситуация, сте щастливи само преди Реализацията, защото ситуацията помага на егото ви да се издуе. А ако сте нещастние, то трябва да знаете, че има някакъв вид потискане на вашето его и така се развива суперегото.

И двете ситуации не са ви от полза. Не са от полза за вашето израстване и особено ако тези две институции се развият толкова много, че ви отдалечат от реалното преживяване. Реалното преживяване спира, защото вниманието ви е много объркано. От една страна, ако минете прекалено наляво, вниманито ви се оплита в страхове, болка, нещастие, безнадеждност, вялост. От друга страна, ако се задълбаете прекалено надясно, започвате да ставате прекалено въодушевени, възбудени, доминиращи. Цветът на Лявата страна е син и този син цвят започва да се променя до черен. Докато пък цветът на Дясната страна е жълт, светло жълт или би могло да се каже златист. После става жълт, оранжев и накрая червен. Така стигате до агресията в дясната страна. А в Лявата страна може да се каже, че стигате до пълна ентропия, тоест до състояние, в което сте отделени от себе си до състояние на пълно замръзване. Така че от една страна напълно замръзвате, а от друга – напълно прегрявате. Тези две неща отново са движение в погрешна посока. Така е и когато се опитвате да държите вниманието си повече в центъра, защото то е много чувствително и не може да се задържи там. Например, ако кажем да се използва огъня, ние можем да го използваме, за да подпалим една къща. Или можем да го използваме за създаването на дим. Но също можем да използваме огъня по най-подходящия начин ако го използваме в правилната му пропорция за приготвянето на храна или за запалването на светлина. Ако е прекалено много, може да гори като пожар. Ако е прекалено малък, само ще дими. Но ако знаете как да го балансирате в центъра, тогава можете да го използвате по предназначение – за готвене или осветление и после за пуджа.

По същия начин, когато наистина балансираме нашите Гуни подходящо, тогава постепенно ставаме господари на цялата ситуация. Вниманието ни не се отвлича от нещата, които вече сме правили или които сме разбрали чрез нашите спомени или опит, или нещо подобно. Нито се отклонява твърде много надясно така че да насилваме или доминираме някого. Защото ако отидете прекалено в тази посока, виждате, че става на кръв. Трудно е сега за хората да разберат как когато мисълта стане прекалено религиозна – като например в Иран, където са стигнали твърде надясно – всякаква подобна строгост може да доведе до кръвопролития. Християните направиха същото. Брахмините в Индия сториха същото. Будистите също, дори говорейки за ненасилие, те предизвикаха кръвопролития, защото започнаха да отиват надясно.

Движението наляво ще ви отведе до много раболепни и тъмни методи. А десностранните хора – като големите нации, които се предполага да бъдат развити – оправдават войната: “Трябва да имаме оръжия, за да застанем един срещу друг”. Но всички вие от гледна точка на Бог сте еднакви. Защо ще се биете? Имам предвид, че Бог ви пита: “Защо ще се биете? Защо е необходимо? Защо не седнете, както подобава, и не се опитате да се изслушате? За какво се биете? Биете се земя и тя е на бащите ви? Земята принадлежи на Бог. Бог е създал тази земя. Защо се биете?” Но вниманието ви е такова, че веднага си казвате: “О, това е моята земя, земята на майка ми, бащината ми земя, земята на брат ми.” Какво става с вашата земя, която е вътре във вас? Тя не е ли ваша собствена?

Така че ако кажете на такива хора, че не бива да има войни, те няма да ви чуят. Реализацията е единственият начин.Чрез Реализацията вниманието ви се издига по-високо и се отделя от онзи пласт, където подобни неща бълбукат. Сега разбирахте ли ме?

Пластът се издига, вниманието ви се издига до по-високо ниво. А нещата от Дясната страна, които увлича със себе си, ви носят объркване, викш-па. Трябва ли да сте объркани? Всеки интелектуалец, колкото и блестящ да е, е объркан. И колкото по-объркан е той, толкова повече се самоизтъква. Понеже е объркан, не се чувства сигурен и затова настоява на своето: “Това е еди-какво си, това си е”. Тоест, ако е така, защо толкова настоява? Но той продължава да твърди: “Нещата стоят така”. После разбирате, че е напът да полудее. Абсолютно. И начинът, по който настоява и продължава да говори през цялото време, означава, че не е сигурен. Става като “обсебен”, когато обяснява всичко чрез мозъка си, че това е така, онова е правилно, че всички трябва да правят еди-какво си… И убеждава много други като него, които са объркани. Те стават зависими от него. Вижте, той става лидер, защото другите са много по-объркани, но са намерили някой, който външно не е така объркан. Другите се залепват за него и всички искат война или друго кръвопролитие, искат да видят кръв. Стават безсърдечни, безчувствени, лишени от състрадание – може да се каже, лишени от състрадание и любов хора.

Другата посока е към “синята страна”, чийто цвят наподобява цвета на луната (Лявата страна – бел. пр.). И така започва романтизмът, седейки под лунната светлина. Идеята идва от лорд Байрон. Тя навлиза във вашето внимание и се превръща вътре във вас в много силна страст. Вие си мислите: “О, все още трябва да търся любовта си”. И търсенето на любовта навсякъде продължава. Подобни неща наистина не носят радост. Ето защо толкова хора са писали, че любовта е най-болезненото нещо, че е по-лоша и от смъртта. Всякакви подобни поеми са написани. Така че защо да навлизате в нещо подобно? Имам предвид, че толкова се е изписало – купища книги. Защо да попадате там?

Вече сте били предупреждавани за това да не тичате подир любовта, че тя е разочарование, тя е това или онова, че е много временна, че е само за мига, в който я имате. И ако случайно някой успее да спре до момента, в който да се ожени за някой достатъчно мил човек, и осъзнае, че любовта и бракът и всичко свързано с тях се намира в Центъра и че те са като огъня в кухнята, като огъня в храма и трябва да се грижи за тях и да не стига до крайности, тогава може би те ще са от полза.

Същото е и с движението към Слънчевата страна – ако човек се замисли, слънцето е важно. Трябва да има слънце в дома, но не бива да се разголвате и да обиждате Слънцето или да хванете рак на кожата. Слънцето не е за да хванете рак на кожата. Но ако прекалявате с него, то също е опасно. Човек, който подлага себе си на прекалено планиране или вършене на разни неща, може да се озове сред много големи трудности. Така че трябва да балансирате и двете страни и да бъдете в Центъра, в равновесие.

Думата “равновесие” не съществува в ежедневието ни, а само в измислиците или може би в така наречените научни изследвания. Що се отнася до човешките същества те не знаят какво е равновесие поради следното – въпреки че след Реализацията вниманието се издига по една от двете страни – според вашите врити – страните просто не са силни. И когато идентификациите все още действат в тях, страните са предразположени към отслабено внимание. И в тях отново бълбукат същите неща от преди. Сега умът трябва да стане по-озарен и да се замислите: “Вече се отказах от всичко това. Защо тогава съм тук?”. Трябва да ви олекне, изхвърляйки товара, защото сте тук, за да издигате вниманието си по-високо и по-високо, докато достигнете точката да станете едно с Вниманието на Бог. Вашето внимание вече блещука, защото чрез него може да видите какво не е наред с вас, какво не е наред с другите и как се справяте със самите себе си. Но напредъкът се забавя, защото не знаете, че вниманието е чиста форма и че всичко, което взимате във вниманието си, е митично, то е мит. Ако постепенно отхвърлите този мит и не зависите от това дали сте щастливи или нещастни, а просто наблюдавате нещата, вниманието ви ще полети и ще се установи на много по-високо място. Вместо това, вниманито ви постоянно се движи насам-натам и движението нагоре е по-бавно.

Дори и когато се издигате в Сатва Гуна, може да не сте добре поради същата причина. Например, ако си казвате: “Опитвам се да бъда Сатва-гуни”. В Сатва Гуна става така, че започвате да виждате всичко, правейки разграничение чрез разбирането (ума) си, а не чрез вибрациите. “Какво не направя добре и как така някой ми отклонява вниманието? Не трябва ли да се откажа от това? Трябва ли да проявявам благотворителност? Трябва ли да отида и да сервирам на другите?”. Тук има хора, които си мислят: “О, трябва да направя нещо велико” – нещо като армия на спасението. Оставете ги сами да спасят себе си, макар че не знам как ще го сторят. Така че тези идеи – повтарям, идеи – за Сатва Гуна могат също да ви обездвижат и може наистина завинаги да замръзнете на ниско ниво. Те могат да работят също и по толкова коварен начин, може да се каже по толкова потаен начин, че да не се усетите. С всички тези идеи за взаимопомощ и благотворителност – “нека направим благотворителна организация” – е свършено. Щом започнете работа в благотворителна организация, с вашето внимание е свършено.

Но ако вниманието ви се издигне по-високо, тогава ставате благоворителността. Например ако Аз кажа: “Не съм нищо друго освен благотворителност”, каквато всъщност съм, тогава то полита. Така че разликата между Реализиран и нереализиран човек е във вниманието, което ви представя мита за реалност и което сега се е издигнало нагоре. Може да види, че това е мит. Вниманието може ясно да види мита. И вие сами можете да го видите и сами да го остраните. Разбира се, за целта Аз трябва несъмнено да ви побутна и работя усилено за това да ви подтикна, но трябва да знаете, че митичните неща трябва да бъдат отхвърлени, защото иначе няма да израствате. Всички митове трябва да бъдат отхвърлени и най-добрият начин да го направите е да бъдете в съзнание без мисли. Защото веднага щом прекрачите трите Гуни, оставате в съзнание без мисли. Трябва да пресечете Агнйа и щом пресечете Агнйа – тези три Гуни – навлизате абсолютно в състояние, в което сте гунатит, когато сте отвъд Гуните. Съзнателно вие не правите нищо, то просто става.

Но анализирането е една от болестите на Запада. Какво анализирате? Попитайте се какво анализирате. Иска ми се да се посмея на целия този анализ. Вижте, “велики” анализатори взимат един косъм, нацепват го на хиляди парченца, а дори не могат да кажат как хромозомите извършват това въртеливо движение, тоест как стават нещата на микрониво. Не могат да кажат как се дели клетката. Тогава какво анализират? Те правеха анализите с цел, също и поради Бог. Чрез техните анализи сега Моята работа е записана. Чрез техните анализи мога да се появя по телевизията – ако все пак Ми разрешат. Аз не пасвам на техните анализи и затова може да не Ми разрешат, може да Ме изгонят. Но например, ако не бяха открити всички тези неща – просто си представете, че науката не беше ги открила – вниманието ви щеше поне да бъде по-добро. Поради науката вниманието ви е много объркано. И не зная какво да похваля – науката или примитивността. Вижте, когато се издигате в науката, обикновено стигате до другата крайност. Докато не изгорите напълно вниманието си, не сте удовлетворени. Имам предвид, че ако бяхте запазили равновесие и в науката, това щеше да ви помогне, но балансът беше изгубен. Дайте нещо на човешките същества и те знаят как да го направят по-лошо. Стигат да крайности. Ако им дадеш кон, не могат просто да препускат в тръст или да галопират, а трябва бясно да галопират, докато не паднат и не умрат. Каквото и да погледнете, те непрекъснато го преследват. Така че първо е необходимо да се поспрете и да си кажете: “Няма да позволя всички тези митични неща да влязат във вниманието ми”.

Всичко това не е нищо друго освен митове, а вие отдавате прекалено значение на митовете. Прекалено насериозно ги взимате. Те са просто митове. Сега, когато сте Реализирани, просто се смеете на хора, които се побъркват на тема “пълнолуние”, нали? Но попитайте някой такъв и той ще ви каже, че сте безсърдечни, безчувствени и ще ви изрецитира няколко поеми на темата. Вижте някой от хората, които яздят чистокръвен кон и които дърпат конците, ще ви се прииска да им се смеете. Но те ще си помислят, че сте безполезни, не правите нищо, не ставате за нищо, че просто си губите времето. Но понеже сега сте Реализирани, трябва да разберете, че вниманието ви трябва да се движи все по-нагоре, до по-висши области.

Онова, което всъщност става при Реализацията, е, че Кундалини се издига и се появява като – може да се каже – малък, тънък косъм, който е пронизал Сахасрара. И милостта потича по него. Това е едно много малко движение – то без съмнение е много трудно – но все пак се е осъществило. Но вие не се разпростирате така. Вашите чакри са пронизани само в центъра, а останалото внимание е все още недокоснато. Всъщност то е толкова недокоснато, че дори не чувствате, че то е пронизано (от Кундалини – бел. пр.). Сега трябва да го разширите. Отворете го, за да могат повече нишки от Кундалини да се издигнат и вашето внимание, което е в тези центрове, да се разпростре. Чрез разширяването си то извлича навън всички митове от двете страни. Във всеки център вниманието ни се простветлява от светлината, която преминава през центъра. Но има твърде малко светлина спрямо тъмнината, която сте натрупали. Специално на хората от Запада искам да кажа, че трябва да се освободят от объркаността си, с която все още се идентифицират. Защото ако ви попитам как сте, какво се получава? Все още сте объркани, нали? Объркването трябва да си отиде. Имаше дори объркване “това реализация ли е или не”. Надявам се, че с това вие, хората сте приключили. Поне сега вярвате, че е Себереализация. Трябва да казвам на хората: “Не, сега вече имате Себереализация, имате я.” А те подскачат като играчка на пружинка, казвайки: “Не, Майко, нямаме. Как така казвате, че това е Реализация? Очакваме това, очакваме онова от Реализацията – че ще излетим от вратата, ако сме Реализирани” и други подобни безсмислици. Слава богу тези идеи си отидоха.

Но когато сме Реализирани, тогава светлината е дошла в нас и трябва да я засилим, единствено като разделим нашето внимание от митовете. Всичко е мит. Аз също си играя с вас. Защото докато не сте сигурни, Аз ви давам погрешна представа за самите вас. Искам да видя докъде все още се люшка вниманието ви. И така знам, че не сте сигурни. Все още не сте сигурни в себе си. Затова ви липсва увереността.

Първо се учите да шофирате и после имате тест. Поставят пет колчета едно до друго – на такова разстояние, че колата трудно да минава – и инструкторът ви казва да ги преминете на зиг-заг, а вие не можете. Защо? Така той ви прави майстор. Овладяването на вашето внимание ще се осъществи, когато започнете да виждате, че всичко онова, което ви разстройва, е мит. Всичко, което ви разстройва, е мит. Просто го изхвърлете. Просто го изхвърлете и разберете, че сте Вечното внимание. Вие сте Вечното внимание. И единственото, което ви държи встрани от него, е невежеството, а невежеството е прекалено просто да разбере, че приемате мита за истина. Просто се отърсете, всичко е мит. Ще се изненадате как вниманието ви се извисява и ще видите как всички безсмислени неща, които преди са ви плашели или въодушевявали, ще отпаднат и вие просто ще им се усмихвате. И едва тогава истински ще се наслаждавате на себе си, защото вниманието ви ще бъде напълно потопено в блаженството на Себето. Казвам ви, че ще стане. И още – вие вече сте потопени в това блаженство. Задръжте го.

Как да го постигнем? Всъщност как в ежедневието да заличим спомените от миналото? Да заличиш спомените от миналото е да си създадеш нови спомени. Първо, трябва да помните кога сте получили Реализация. Винаги си мислете за това. Когато някакъв спомен се появи, опитайте се да си помислите как сте получили Реализация. При всеки спомен, който ви разстройва или въодушевява, просто се опитайте да си спомните как стигнахте до Реализацията. Когато усетите във вас агресия към нещо или гняв към някого, просто си спомнете радостта от отдаването. Просто си помислете за радостта от отдаването, от това разтваряне на Себето. Трябва да бъдат изградени нови спомени. Ако започнете да изграждате нови спомени, тогава ще започнете да събирате мигове, за да установите други мигове, имащи същите спомени. Като например споменът за това как сте се опитали да помогнете на някого, издигайки неговата Кундалини. Проблемът ще е в това, че когато сте издигали Кундалини на другите, сте били в съзнание без мисли – не сте имали никакви мисли –, а мисълта е единственото нещо, което оставя впечатление. Но в такъв момент вие “запечатвате” само радостта от издигането на Кундалини.

Ако “запечатате” радостта от това как издигате Кундалини на другите, ще почувствате как едно ново богатство от подобни красиви моменти се натрупва. А всички онези спомени, които ви носят объркване или страх, или щастие и нещастие, ще отпаднат и ще остане чистата радост. Защото повечето от натрупаните във вас спомени ще са за радост. Радостта няма мисли. Тя е просто едно преживяване, пратйакша.

Затова ви казах да си държите очите отворени. Надявам се да разберете какво имам предвид с това.

Нека Бог да благослови всички вас.

Надолу превода не е направен:

I think let us meditate today. Maybe this meditation will help us.

Please close your eyes.

(break in recording)

..all of you, these things, put it on the fire. Douglas [Fry], take these two, these things, and take them on the fire.

(break in recording)

…without paying attention here or there or without worrying. Worry and all these things are vikshepas, are all confusions, comes from confusion. You have known about me that I can sit for nine hours in one pose. I mean I have done that but I can do even more. So one has to develop a baithak, is a sitting posture, for some time. You must settle down in some position. Alright? Should try to do that, and whatever is required for that is to be done because that’s the only way you can do it. If you are walking, still your attention will be moving about. Anyway, if there’s a movement then the time, space comes into play. But if you can settle down, if you can have a place where you can sit down.

And that’s why the photograph helps. If you can see the photograph continuously, with a relaxed eyes, not all the time staring but relaxed eyes. You can close your eyes with respect [then] again you can open your eyes. This settling down of the position – you will be surprised how your attention will gradually rise, you will feel it.

Just now you are all in thoughtless awareness so go into meditation.

No, if you cannot sit you can take a seat, you see, down below. But as I said it, clothes should be a little lighter.

Alright, put your hands towards me.

You have to sit for about now, five minutes. I will not make you [sit] much. But I hope you will develop it next time your sitting.

Right hand on the heart I think will help. Right hand on the heart.

Now do it with your heart. Do – it – with – your – heart.  Right hand on the heart. Think within that, “I am the Eternal Life, I am the Spirit”

Hold your breath. Leave it.

This time when you hold your breath you should know that I am the Mother of the Universe and the most powerful personality. And I am your Mother and you are all protected.

Hold your breath. Haa! Leave it. Good.

Hmmm. You are still children I must say. Don’t you know that I’m very powerful? Have I to tell you? Even the small children know that.

Alright? Relax. Let’s have some music and something. Now, any questions anywhere?

Yogi: I have a question. Could you explain the difference between joy and happiness?

Shri Mataji: Oh! Very simple you know. Joy doesn’t have a double thing like happiness and unhappiness. Joy is singular, absolute. It’s absolute. It is thoughtless. It’s fulfilment. Happiness is always shadowed by unhappiness, is the double coined stuff, double faces of a coin. Happiness will be followed by unhappiness, unhappiness by happiness. It’s a relative terminology. But joy is absolute, absolute. It’s beyond thought. It’s bliss.

Yogi: It’s more like contentment.

Shri Mataji: Contentment can be relative still. But it’s all that in one. Joy is where you do not ask anything anymore, you’re just there. It just emits then. Just emits. You don’t want anything, it just goes overflowing. It has nothing to do with your rationality, cannot be perceived through your rationality. It’s beyond, you just feel it.

Hmm. Jeremy?

Jeremy: Why do we dream? What makes us dream?

Shri Mataji: Dreams? Now dreams are you see: there are three stages of our consciousness in the normal way – not the fourth one (turiya) that, now, you are in the fourth one – but normally there are three stages. And the third stage is called as shushupti, where you are in a stage where you are deep asleep. That time you come in contact with the unconscious, Unconscious actually enters your attention, and you start getting the information from that. But a person who is not yet realised is not yet quite awake in that state, in the sense that, whatever he records gets again clouded when he is coming back through those stages of…he comes through subconscious areas, lots of areas we can say, that he comes out of all the subconscious areas that he has got within him, and the supraconscious areas within him, and then he comes to conscious mind.

So lots of things cloud it, like covered it, so the interpretation or even the memory of the dream could be quite confused. But after Realisation you touch even deeper because you enter into unconscious. Not that The unconscious has to do anything, but you enter into the unconscious. Your attention goes into the attention and it records what it sees. The more you become Realised, the dream state will go away. For example I never dream. I mean actually I am in dream. I never dream in the sense that when I am so-called dreaming, I am actually there working it out. And I can verify it with others that I was that time with you. He says, “Yes, this happened.” So, you see, it’s a different state of mine. But actually this happens, you never have a dream, you are always in reality. But that’s a different thing. But at least whatever you record in that from the unconscious, at least should be your own. But mostly the dreams of the people are clouded, so the dream doesn’t have much meaning. But with Sahaja Yoga you are enlightened so much that, in your dreams also, you see what unconscious has to say actually. Which is not confused, which is not clouded, which is absolutely with that you are awakened. I mean, for example, you might see me, many a times, in dreams. And suggestions you will get from me. I mean, I work through dreams only, through the unconscious. But some people always will say, “Oh, I have seen you somewhere. I have seen you many a times. I don’t know where I have seen. Were you in New York?” I said, “No.” “Then where did I see you?” They saw me in their sleep, you see. But they cannot connect that it was in the sleep [that] they had seen me. They are not Realised people but they have seen me.

Yogini: Can you give people Realisation in their sleep?
Shri Mataji: No. No. I cannot. I do not even want to give Realisation to people when they are not facing me, either my photograph or Sahaja Yogis. That should not be. Because recognition is the only point in Sahaja Yoga. Modern Sahaja Yoga is only going to work out if you recognise me! If you do not recognise me, it’s not going to work out. This is the only way. This is the only key? Because so far you have never recognised. Only on recognition all your past things will be forgiven, everything will be done. But if you refuse to recognise me or you go slow with it, your progress will be slow. Which I have told you frankly. Though it’s rather [an] embarrassing job, but I have to tell you. This is a fact.

So in dream you cannot give Realisation. But in dream you might see the situation in which will be giving, how you should give. Your solutions will be suggested to you, how to approach a particular person. But you cannot give Realisation to anyone. They have to know that they have got Realisation through Mataji Nirmala Devi. As it is, when you give them Realisation, they have no value [for it]. If they don’t know me, they will have no value.

But I would still suggest that one should not go on analysing the dreams too much. Again the same problem will start. Because I know Jung and all these people did that. But that was alright at that stage because they were not Realised people, or they were Realised of a very confused manner, in the sense that they were not sure of themselves. But you people do not go on bothering about dreams so much. The dreams are coming to you to give you a solution of a problem. The unconscious is helping you in dreams. For example, when I go to India most of them dream that Mother is coming. I mean it acts like television!

Sahaja Yogi: I dreamt of you after the first time I came here.

Shri Mataji: After you came here? Not before? But there are people who have come to me because they dreamt about me also.

Now that’s a good thing. To dream about me means you’ve gone very deep. The verification comes in.

Sahaja Yogi: When I was here, you put your hand over this eye, when I dreamt about it it was as though something was pulled out of it, like a crystal. And it fell on the floor and it sort of grew legs and ran away. (laughter). I used to suffer from headaches and since that time I haven’t.

Shri Mataji: You see! That’s true. That’s true. I mean, actually it is done like that. I’ll tell you another example, a very concrete example of this. One man who used to come to Sahaja Yoga and was very deep into it. You see some of the Rajneesh’s disciples wanted to sort of harm him. So they called him and they said, “We’ll offer you a paan (leaf)” – you see, that we eat and all that. And they really mesmerised him and gave him a paan. He ate the paan and all that. That was after the programme, about 10.30, and he went into his subconscious areas. But he was coming to consciousness little bit, and then they took him in the taxi and beat him. But they could not beat! He could see that they used to come and beat him and their hands were held by somebody. Could not feel the beating on him at all. And he used to come to consciousness, again unconscious, and then he became absolutely conscious. He saw them beating him and they were getting the pain as if beaten but he was never beaten up. And then they left him in one place and then they took out his gold chain, and he had one ring of a real ruby on his fingers, they took out all that, and they left him in one place somewhere. And he walked all the way from there to his house. So, I saw all this happening to him and that I was trying to slap, bang these people and all that. I saw all that, I was doing it. So, early in the morning I got up, about six o’clock and I telephoned to his house and I said that how is he now? His wife said, “He came very late. I mean he came really in the morning time about five o’clock. And now he’s sleeping.” I said, “Let him sleep. He has had a very bad time last night and he suffered a lot and these Rajneesh people have troubled him a lot,” I told her. She was quite surprised, she didn’t know all these things! When he got up she asked, “Where did you go?” And he told all the story about it. Then he telephoned to me and he said, “Mother, you were there to save me!” I said, “Alright.” I told him, but normally I don’t tell you. But that day I just wanted to find out. Then he said that, “I’ve lost my ring that was given to me by my father and I really feel sad about it.” So I said, “Alright you will find it. Both the things you are going to get it.” And when he was getting down from  the staircase he found a red kind of a bundle lying there. And his wife said, “What is this red bundle lying here for?” So he picked it up. Inside was the ring and inside was his chain. Then he immediately telephoned to me, “Mother I have found both the things, how did you manage?” You see it can be done. So all that was done for them because you see one can work it out. It can happen like that. But you must know that everything is done through the power of Brahma, that’s the glow of Adi Shakti. It’s all done through that. The rest is all myth. If you are not frightened of the myth, and if you do not recognise the myth,  you are above it! But you still recognise it. This is the problem.

Sahaja Yogi: If you are a scientist say, are you saying that you shouldn’t continue scientific work?

Shri Mataji: No, no, no. If you are a scientist then, after Realisation, what you should do is to bring science and Realisation together. You can explain science and Realisation together. You have to explain Realisation through scientific method. This should be your effort, a new direction, because you have found out that you are Realised, you have found out that there is All-pervading Power, now, if you can put it in the scientific language you can talk to them. So that knowledge is not wasted. Supposing you are a geologist, you can explain many things of geology which you have not explained so far, through Realisation. So you give actually the science it’s fulfilment itself! There are so many questions they cannot answer.

Every thing, politics, everything – why it has failed, what has happened, what is the reason – everything can be explained through science of Sahaja Yoga. Everything! why it works out, why it doesn’t work out,  what’s the thing, what is the failure is – everything can be explained. Human behaviour, everything. So use your knowledge to enlighten the knowledge which is covered with ignorance.

For example, see now, you have developed films, cinemas, this, that – use it for Sahaja Yoga. How can you use it for Sahaja Yoga you should try to find out ways and methods. Supposing you are a dramatist: use that drama. Make a drama on Sahaja Yoga. Put your mind to that and you can do it.

For example, supposing somebody is doing a course in journalism, then he should use his journalism for to propagate Sahaja Yoga.

You should try to find out in geology also, or in any subject whatsoever: the light of Sahaja Yoga which is being missed so far by the scientists, by the geologists, by the psychiatrists, by everyone, because it’s all a science which is secluded, which is in darkness, which has no connection with the whole.

Now you see your fire is here alright? Now, when I put my hand there, what happens is this fire is enlightened. This power sucks in from you, or any one of you who are Realised-souls, whatever is within you which can be burnt away by fire, and it burns it off. This fire you have analysed in ignorance but now you are enlightened. I gave realisation in India to some scientists who were working on the agriculture. They started using vibrations for agriculture and they were surprised that they could produce ten times more yield. I mean, you can see the difference between the types of things that are being produced and they are doing tremendous work on that. They’ll be publishing papers and things and they are doing that.

You can see also how vibrations work on say a nucleus of an atom. They will be acted through mesotrons (an elementary particle responsible for the forces in the atomic nucleus). If you see that, mesotrons will immediately react to it because they are arbitrary and you will be amazed you can handle them and manoeuvre them through your vibrations, if you see them under microscope. If you want to go into it you can go into it, because first of all you have to convince these horrible people what else could be, and give up everything else and just accept it, be within it. We are curing people without any science with us. We are curing mad people without any science. After all, everything is for the betterment of human beings. We are improving food problem. We are improving even material problem, I mean, Lakshmi tattwa is improved in them. All these things can be done. And scientists can show that science taken to extreme can take [us] to destruction, which is not related to the whole.

If you move in one direction, a linear movement, it just coils back and comes back to you. But if you are related to the whole then you know how to balance it, otherwise the nose starts growing or the ears start [growing] – it’s malignant. The growth of science, the modern science, is malignant. Even on Earth, if part of Earth starts growing, for example, on one side, the whole balance and equilibrium will be gone of the Earth, isn’t it! I mean if you see The Nature in its real completeness then you will see there’s such a balance existing. Science just moves like a blind horse in one direction. What is the use? Then you go to atom and from atom you go to atomic energy and from there to the destruction part.

But if you had kept to the truth and to the complete, then you would not have gone that far. Alright, it’s useful for us, use it. Analysis destroys you, destroys all our character, everything. If you start analysing you, yourself, you’ll be destroyed. Take yourself as a whole. There are people I have known who analyse me also. Such silly fools I have seen. Haa, there are. It’s so fantastic, the way human beings go about with there small little brain! Anything they cannot explain in Sahaja Yoga. When you have the higher science to discover, forget the lower sciences. I mean, when you were a frog, you were only worried about the well where you lived but now today you are a human being, you are worried about other things. Now, if you become a super-human being, you should be worried about higher sciences.

Now what have you achieved through science we can achieve in a second through Sahaja Yoga. Your material welfare can be, in a second we can improve it. If you get your Realisation, materially you will be better off.

Most of the people they declare as coma and dead or lunatic and gone cases…they have not been able to cure any lunatic whatsoever. Once he goes to the lunatic asylum he just comes [out] as a corpse. He never comes back as a sane person. What your science has achieved so far? And in which way? Take to anything: political problems, anything. You try to have political, say democracy – you have created demonocracy. You wanted to have communism – it is nothing but killing everyone. Everything is a topsy turvy.

Hello! How are you? Come here you come here! You’re daddy has come?

Child: Yes.

Shri Mataji: Where is he?

Child: In there.

Shri Mataji: Oh, I see, I see. Sit down, sit down, sit down. Good!

Now any other question?

Should we have some music?

Yogi: Mother, what is the true meaning of your name ‘Shri Bhagawati’? I have seen several different translations of the name entirely different to each other.

Shri Mataji: You see, ‘Bh’ ‘ga’: “Bhaga” means six things all together. They are the six attributes of God and Bhagawati is the power of God, that’s why She’s called that. Six basic attributes of God. First is innocence, second is creativity, third is…fatherliness, you can say, but is the one which nourishes. You see if you put the gardener and the Mother Earth together then what is the quality of them, is nourishment to grow, looking after, called as ‘palanhaar’. In English must be a word somewhere. The ‘Patron’? But ‘patron’ doesn’t mean all that, isn’t it.

Yogi: Husbandry?

Shri Mataji: Husbandry? ‘Husbandry’ is a funny word! (laughter)

Yogi: ‘Paternal’ Mother. ‘Paternal’

Shri Mataji: But it is also maternal, you see.

Yogini: Guardian?

Shri Mataji: Guardian is only in control. You see all these things put together is ‘palanhaar’.

Yogi: Sustainer.

Shri Mataji: Sustenance is also there. But the kindness, the control, the looking after, the weeding out. All the beauties of that and the enjoyment of seeing your creation. The growth. The One who makes our growth possible. Then He is Almighty. Almighty. Nobody is more powerful than Him. He’s the most powerful. And He encompasses everything. He’s All-pervading and He knows everything – sarvanti. He knows everything, omniscient. This is ‘Bhaga’. And Bhagawati is the power of God. Without Bhagawati, God has no meaning. It’s like moon and moonlight, it’s like sun and sunlight. You cannot differentiate. They are just one and the same.

Yogi: Is Bhagawati Adi Shakti then?

Shri Mataji: Adi Shakti is the same as Bhagawati. She’s called by many names. One of them is Nirmala also.