Shri Krishna Puja: Increasing Collectivity

Gillian’s House, Brighton (England)

1981-07-12 Shri Krishna Puja: Increasing Collectivity NITL HD, 39'
Download video (standard quality): Transcribe/Translate oTranscribe

Feedback
Share

Пуджа на Шри Кришна

Брайтън, Англия – 12 юли 1981 г.

За вниманието има два центъра, които са много важни за Сахаджа йогите, а и за сегашната ситуация, и това са лява Вишудхи и самото сърце. Даже сега, докато идвах, знаех, че тук навсякъде има много лява Вишудхи и в колата също почувствах същото нещо. Не знаех какво да правя, понеже имаше хора, които си мислеха: „Щеше ми се да бях направил това и това.“. А Аз просто чаках възможност да го разваля, разбирате ли. А после изведнъж получих възможност и си направих шега с цялото това нещо.

Комбинацията между лява Вишудхи и радостта е доста сложна. Лява Вишудхи също бива два типа. Единият е когато хората не се чувстват виновни. Индийците никога не изпитват вина. Рядко ще откриете индиец да се чувства виновен. Рядко, това не им е в характера. Имам предвид, че те твърдо не изпитват вина. Можете ли да повярвате! Даже и да са сбъркали, безсрамно ще продължат да го правят! И да им кажете, само ще сменят посоката. После и да им кажете нещо друго, те само ще се изметнат, но никога няма да се променят. Много са твърди, изключително непреклонни хора. Единственото е ако по един или друг начин успеете да разчупите им непреклонната им природа, тогава ще се оправят. Иначе ще я карат все така.   

Другият тип е западната лява Вишудхи. Каквото и да опитвате, те ще изпитват чувство на вина. Разсмивате ги, гъделичкате ги, шегувате се с тях, карате ги да се чувстват добре, но пак за дреболии, за незначителни неща ще започнат да се чувстват виновни. Имам предвид, че това също е друг вид непреклонност. Та се опитайте да разберете що за вина може да имате. 

Първо, каквито са си индийците никога не допускат грешки. Имам предвид, че ако им кажете нещо, те ще отвърнат: „Защо ме обвиняваш?“ Тоест, те никога няма да приемат да бъдат обвинени за нищо. По един или друг начин това е, може би, заради това, че са били роби в продължение на триста години. В себе си са развили нещо такова, че ако поемат вина, ще бъдат наказани. Така че за тях най-доброто е никога да не се поема вина и никога да не се попада в капана, разбирате ли. Това е един вид егоистична лява Вишудхи.   

Но другият тип е нелечим, понеже първият сам се лекува. Ако на някой такъв му кажете, че не бива да прави нещо, той ще отвърне: „Хубаво, тогава ще направя нещо друго. Ще се отдръпна, ще го направя. Ще си тръгна. Ще направя друго.“ Но никога няма да се откаже от навиците си. Това е единият тип. Някои от вас са от този тип. Много малко, но ги има.  

И тъй като вие сте тук, за да се усъвършенствате и да израствате повече, трябва да разберете как се прави това. Не да си търсите извинения. Много е лесно да се каже: „О, здравето ми не е добро, не ставам за това, лош човек съм.“ Всякакви такива. Това е само търсене на грешките във вас. За това, мисля, е вторият тип лява Вишудхи, понеже това е единственият начин да избягате от себе си. Имам предвид, че чистата печалба и от двата вида Вишудхи е, че не постигате нищо. Не е ли така? Човек може да каже: „Не, не съм направил нищо лошо, разберете, така ще си я карам така.“ И този човек ще си стои кротко, резервирано, няма да казва нищо, но бързо ще стигне там. Няма да се усмихва, да се смее, ще изгуби колективността. Но каква е ползата? Тоест, нали няма да продължите да влачите тези лекомислени неща през целия си живот? Вие трябва да продължите напред. И къде трябва да стигнете в състоянието на свидетел? 

Трябва да достигнете състоянието на свидетел. Докато не гледате като свидетел на цялото нещо, няма да спечелите. А как сте свидетели? Докато гледате безполезността на всички тези ръбатости, вече ставате свидетели. Просто наблюдавайте театъра. Просто наблюдавайте себе си като актьор. Просто наблюдавайте как се случват нещата. Стана ли ясно? Та защо да се притеснявате за тези неща? Би трябвало да се обичате едни други. Би трябвало настроението ви да е обичливо, и щастливо, и радостно. Не бива да се притеснявате какво ще се случи на вас или на другите. 

Наблюдавайте цялата игра като необвързани личности. Продължете да я наблюдавате колективно и от начина, по който тя се развива, ще станете много любящи личности. Разбира се, това състояние на свидетел също може да бъде спъвано от някои егоистични хора. В Сахаджа Йога имаме трима-четирима души, които ще си останат егоисти, каквото и да се опитвам да направя Аз, така мисля сега. Вижте, те са много трудни хора, непопулярни са. Никой не ги харесва, като тип хора. Те не разбират, че колективът е важен. Ще намират грешките във всеки друг, но не и в себе си. И си я карат така. Понякога малко се подобряват, после пак тръгват надолу. Но трябва да ги наблюдаваме като свидетели. Това никога не оправдава вашето поведение. Да речем, някой – Х, У или Ζ е такъв – труден е, няма колективност. Та положението е такова, нали. И сега какво би трябвало да е вашето отношение? Трябва ли да сте засегнати от това? Изобщо не, ако сте свидетели. Трябва ли да сте очаровани от това, или да хващате блокажи от това, или да ставате такива? Не, изобщо, защото вие сте колективно същество. 

Какво е третото нещо, което можете да направите? Можете ли да Ми кажете? С подобен труден човек какво ще правите? Какво да правим с подобен човек? Ако сред нас има труден човек, някои хора го мразят. Те го мразят, ако е сред нас. Ние не можем да усъвършенстваме другите, не се очаква ние да ги направим идеални. Вие съвършени ли сте? Тогава какво да правите?

Сахаджа йоги: Би трябвало да го обичаме още повече. 

Шри Матаджи: Да, истина е, би трябвало да го обичаме. Но понякога той може да разбере погрешно любовта ни. Не само това, но може да стане един вид по-агресивен, защото приема любовта ви за даденост. Какво да правят Сахаджа йогите? 

Сахаджа йогите: Шубит.

Шри Матаджи: Да, това е едно от нещата. Другото е много просто, много близо до вас, за което забравяте.

Сахаджа йогите: Да работим върху него.

Шри Матаджи: Какво? Хубаво, но още по-лесно? Какво е то?

Сахаджа йоги: Да му направим бандан.

Майка: Това е. Но още по-лесно от това?

Сахаджа йоги: Да го игнорираме.

Шри Матаджи: Това е вашият човешки стил, не е стилът на Сахаджа йогите.

Друг йоги: Да му кажем, че няма да търпим глупостите му.

Шри Матаджи: Това пак е човешко, всеки го прави… Какъв е специалитетът на Сахаджа йогите? Сега Гевин използва мозъка си. (смее се) Използвайте сърцето си.

Линда: Да Ти се помолим всичко да е наред.

Шри Матаджи: Ето това е, това е. Тя каза да го оставите на Мен, тя го каза. Ето как Линда е постигнала толкова много. Оставете го на Мен. Ако вярвате в Мен, тогава не се безпокойте, оставете го на Мен. Какво и да казвам, каквото и да кажа как да лекувате даден човек, просто Ме слушайте. Оставете го на Мен. Ако съм с вас, можете да Ми кажете, но го оставете на Мен. Аз зная всичко, просто го оставете на Мен и то може да се изработи. Толкова е просто. Сахаджа Йога е много просто, простичко направено нещо, абсолютно опростено, но вие все още вярвате повече на себе си – така ли е? – отколкото на Божественото. Това го правят всички останали, но за Сахаджа йогите е важно да го оставят на Мен. Аз знам как да се справя. Аз зная как да наказвам, а зная също как да спасявам, и знам как да обичам. Така че го оставете на Мен. Може също да Ми напишете писмо, което може и никога да не прочета. Няма значение. Вие можете да се молите, това е най-добрият начин. Нещата се изработват по-добре така. Къде е Питър? Той дойде ли? 

Сахаджа йоги: Майко, страхувам се, че забравих листата от бетел. Той отиде да ги вземе от къщата на Памела.

Шри Матаджи: Отишъл е до къщата на Пам, хубаво, добре. Забравете; ако няма листа на бетел, няма значение. Тук има много други листа, които могат да бъдат използвани. Да, в Индия са листа от бетел. Защо и в Англия? Кленовите са най-добрите. Обичам клена. Тук имате ли кленови дървета? Това тук. Вземете тези хубавите. Не са ли чудесни? Обичам ги. Вашите кленови дървета са прекрасни. 

А сега, как се оправяме с тая работа с чувството за вина? Изпитването на вина? Най-напред, нека видим, че най-главният проблем на хората е, че се чувстват виновни; така мисля. Когато започнете да се наблюдавате, ще видите как вашият ум става все по-фин и по-фин, що се отнася до вината. Първо ще се появи чувството за вина – „О, не биваше да му казвам това“ – и така започва всичко. Но правейки го, всъщност другият човек не знае, че сте му казали нещо грубо. А вие само мислите „О, не биваше да казвам това или онова“ и създавате бариера. Но ако наблюдавате, че това е вашият ум, който ви играе номера и просто се опитва да ви откъсне от този човек. Много връзки се провалят, само поради чувството за вина за разни неща. Ако можехте да се освободите от това разбиране – тоест да не държите нищо в ума си за даден човек, да нямате резерви – тогава ще се изненадате, че в ума ви няма да има никаква вина.   

Непрекъснато вашият ум налива тези идеи в главите ви. Вие ще продължавате да ги отричате, но те ще стават все по-фини и по-фини. Това стига до такива крайности, като „О, не биваше да причинявам това на Майка“. До там чак стига. Другият начин е, вижте, да се молите на Майка и да се чувствате виновни за това – „О, не биваше да насочвам краката си към Нея. О, боже! Взех Й шала, не биваше да го правя. Не биваше да прави и онова.“ Тези неща не са по детски. Вие трябва да бъдете като децата – невинни. Нищо друго не е важно. Нищо не е по-важно от вашата любов. Имам предвид, когато не го правите нарочно. Ако нещо стане по погрешка, не бива да се чувствате зле. 

Например казах на Памела на много фино ниво, че тя може да ползва Моето легло след три дни. А тя взе да го ползва на следващия ден. През всичките тези години нищо не се случи. Но Аз следва да й го кажа, защото тук са Ганите, които чакат и може и да ви наранят. Но ако индийците направят същото, то наистина ще бъдат наранени незабавно. Като г-жа Прадхан, която три пъти беше изхвърлена от леглото си. Тя не знаеше какво се случва. Заспа бързо и беше изхвърлена. Стана и пак легна в леглото. Отново беше изхвърлена. После трети път се озова на пода. Попитах я какво става. Тя каза: „Не зная. Някой ме изхвърля.“ Отвърнах: „О, боже, това беше Моето легло. Спала си в Моето легло. Съжалявам. Сега ела и спи тук.“ А тя отговори: „Няма да спя в това легло, Майко, понеже Ти си спала в него; така че ще спя на пода.“ Но те знаят, индийците ги знаят тези неща. Те разбират благоприятността и когато я нарушат, биват повече наказани от вас, много лошо наказани. Но понеже вие сте невинни, понеже не знаете за това… И Аз трябва да ви кажа как точно да правите дадено нещо.  

Ако е станало нещо и Аз кажа „О, не биваше да го правите“, то веднага вината пада върху вас. Така че обикновено Аз погрижвам да ви кажа преди началото. Така че поне това да няма тези последствия, понеже не искам да се притеснявате ненужно за безполезни неща. Тези неща стават важни, когато имате познанието за тях. Ето това е толкова велико в Божественото. Вижте, да речем си сложите ръката в огъня, ще се изгорите, нали? Но след като получите Реализация, е точно обратното – ако допуснете грешка и не знаете за нея, то не сте наранени. Но ако нарочно направите нещо, ако знаете и забравите, тогава може и да бъдете наранени. По този начин ще осъзнаете, че има Божия ръка, която ви води и се грижи за вас. Докато не научите как да сте свидетели на нещата, вие никога няма да можете да се радвате на живота. Така че вашето състояние на свидетел трябва да се подобри. 

А сега, какво е насочено против състоянието на свидетел на Запад? Ще разгледаме западната гледна точка. Първото нещо е, че не сте чували много за Кришна преди. Имам предвид, че сигурно мнозина никога не са чували за Него. Така че повече се идентифицирате с Христос. Тук не е така. В Сахаджа Йога трябва да се идентифицирате еднакво с всичко. Не може да се отъждествявате повече с едното око, отколкото с носа. Можете ли? Тоест, имаме нужда и от двете, не може да минем без тях. Ето така е. Така че всяко едно от тях е еднакво важно и хармонизиращо и те са като едно. Те са единство. Вие не можете да разберете това единство, защото не самите вие не сте съвършени и никога до сега не сте виждали подобно единство в живота. Имам предвид, че на този свят няма двама човека – каквото съм видяла до момента – които да са толкова обединени, както всички тези хора, които са вътрешно единни. Така че ако между тях съществува подобно единство и вие се опитате да ги разедините, самите те ще се ядосат. Не им харесва. Както ако се опитате да си дърпате косата, на главата не й харесва, на тялото не му се харесва, на никой не му харесва. По същия начин и тези на хора изобщо не им харесва и двата се ядосват. Вие трябва да ги разберете в правилната им перспектива.  

На Запад хората не са осъзнали много добре Кришна, нито Го уважават колкото уважават Христос. Но Христос не харесва това. Ето защо имате блокаж в Агнйа. Комбинацията пасва и Вишудхи също блокира. Блокажът Вишудхи-Агнйа е най-лошото нещо, което долавям понякога, защото между тях двете лежи Сърцето. Можете да си представите какъв грантхи (възел – б. пр.) би имало в Сърцето. Така че трябва да развиете тази любов към Кришна и разбирането за Него. Всеки, който казва нещо против Него, го казва срещу Мен. Аз определено зная, че съм само Аз. Но ако някой каже нещо против Мохамед, наистина ще се изправя и ще съм истински много ядосана и бясна. Ако кажат нещо срещу Мен, в сегашната Ми форма, може и да не се ядосам много, защото те не знаят за другата същност. Така че трябва да разберете, че трябва да сте единни. Онези, които са били кришнари, те не искат и да чуят за Христос. Техният гуру им е казал да не се интересуват от Христос, така че те не искат и да чуят за Него. Има и друг тип хора, които не искат да чуят за Мохамед. Но Сахаджа йогите трябва да знаят, че трябва да развиете подходящото разбиране за Кришна, ако трябва да я имате. Трябва да знаете, че Той е Първичното същество. Той е този, който е Цялото. Вие трябва да станете едно с Него. Той е пълното съзнание, читта, пълната. Сега трябва да станете едно с Него.

Така най-напред трябва да се развие колективността. Другата причина, поради която християнските нации са его-ориентирани, е, че те нямат чувство за колективност в себе си. Те са големи индивидуалисти, разберете. Те трябва да си имат собствени тоалетни, стаите им да са боядисани. Казаха Ми, че йогите от Уорик Роуд са много заети с боядисването на стаите и нещата си. Имам предвид, че от сутрин до вечер се чува „Това е моята сестра, това е моята дъщеря, това е моята жена, това е моят съпруг, мое, моя, мой…“. Няма никакво споделяне. Колективността е много слаба. Те не могат да разберат, че можем да споделяме всичко едни с други. И когато се стигне до споделяне с подобни хора, става така, че те развалят нещата. Например, викате хората или им давате нещо, което принадлежи на друг – те ще го развалят. И обратното, хората които са колективни, когато отидат в чужда къща или им дадат чужда вещ, те ще внимават повече, отколкото за своята.

Например Патриша се молеше: „Майко, елате и останете в дома ми, защото искате да се преместите в друга къща. Добра идея е“. Когато внучките Ми бяха тук, не искахме да ходим там, защото можеха да развалят нещо. Вижте, имаше някакво колебание, мисъл да не счупим нещо в къщата й. Имам предвид, че ако живеем в къщата, вече ще сме развалили нещо. Но не искаме да го правим. Вижте, ето този вид усещане би трябвало да имате – когато ходите в нечия къща, да не развалите нещо.  Но ако например отидете там – както сега сме в къщата на Патриша – разбирате ли как би трябвало да живеете в тази къща? Вече видях три-четири счупени неща. Защо? Защото нямате колективност, разбирането, че не бива да се грижите единствено за вашите неща. Казвам ви, ако се откажете да си гледате само вашите неща, ще започнете да се грижите за чуждите. 

  Ако трябва да израствате, растете в Сахаджа Йога. Първото нещо е, че трябва да израствате в колективността. Вие се тревожите повече за чувствата си. Ако някой ви каже нещо, ще отидете и ще го набиете, но се интересувате от чувствата на другите. Тогава колективността е по-малка. И това ви дърпа назад. Мисля, че егото се разви в тази страна повече, много повече, понеже по онова време нямаше усет към съществуването на Кришна. Ако хората бяха почувствали Неговото съществуване, никога не биха стигнали толкова далече, понеже щяха да знаят, че са част и частица от Цялото и имат своите си ограничения. Не можете да отидете отвъд това. Той е тук, трябва да достигнете това. Защо? Защото индийците не знаеха за Христос. Те си продължиха с теориите за Кришна – че онези, които страдат, трябва да страдат, а другите, като брахмините например, си помислиха, че са по-висши от останалите и другите хора трябва да страдат. И в двата случая има чудовищно его. 

Така че трябва да разберете, че вие сте Сахаджа йоги. Вие сте хората, които са отговорни за промяната на целия свят, за превръщането на целия свят в прекрасно място. Така че вие трябва да промените себе си. Не бива да си търсите никакви оправдания. Би трябвало да решите, че каквото и да става, ще промените себе си – себе си, а не другите. Даже и някой да ви е брат, сестра, съпруга, съпруг, вие би трябвало да се промените, не другият човек. Ако вие започнете да се променяте, ще задвижите това нещо. Докато някои хора просто не искат да се променят, просто не искат да променят себе си и продължават по старому. Всеки път щом ги заговорите, те си остават същите. Какво правят по въпроса? Вие трябва да го изработите. 

Бих казала, че за Вишудхи би трябвало да видите колективността на Шри Кришна. Той се ожени за 16000 жени. Някой може и да каже: „О, боже, за толкова много?!“ А Той имаше пет царици, разберете. Всъщност тези 16000 жени не бяха нищо друго освен Неговите 16000 сили. Той не можеше да има Сахаджа йоги за Свои деца, вижте. Той беше много млад, така че си помисли за този номер Неговите сили да се родят като жени, които Той да вземе за съпруги; и всичко това беше голям театър. А петте царици бяха петте Елемента, които инкарнираха. Само за да използва тези пет Елемента, Той ги направи Свои царици. Това е история, много потайна история и човек трябва да я разбере от тази плоскост. Така че Неговата колективност беше толкова велика. 

А Нарада обикновено създаваше проблеми – отиде и каза на една от съпругите: „О, този Кришна не ви обича. Той обича само Радха. Имате грешната представа, че ви обича. Той обича само Радха, не обича никой друг. Него го е грижа само за нея.“ Така че жените взеха да ревнуват и отидоха и казаха на Кришна, че смятат, че Той обича само Радха и само ги залъгва, и че понеже е такъв, те нямат да Му бъдат повече съпруги, и че дълбоко в сърцето си Той обича само Радха. А Той попита кой им казал това. Жените отвърнаха, че е Нарада. А Той отвърна: „Добре. Знам го този Нарада“.    

И веднъж Нарада отиде да види Шри Кришна и тогава чу Шри Кришна да стене страхотно. Нарада попита какво Му е. Кришна отговори: „О, имам страшна болка в стомаха, направо страшна болка. Не мога да издържам повече.“ А Нарада се изплаши и попита какво могат да направят за Него, да им каже какъв лек да Му търсят. А Кришна отвърна, че ако Му дадат да изпие прахта от нозете им, ще се оправи. Нарада си помисли: „Божичко, не мога да Му дам, защото знам, че Той е Първичното същество. Не мога да Му дам да изпие прахта от краката ми; това ще е толкова лошо нещо, че ще поема всички грехове на света върху себе си. Няма да го направя“. И каза, че няма да го направи.  

Кришна каза, че който се смята за Негов бхакта, може да го направи и че е добра идея Нарада да отиде и да пита съпругите Му. Така че Нарада се върна обратно и рече: „О, Той има страшни болки. Защо не дадете прахта от краката си?“ А жените отвърнаха: „Не, нищо няма да правим. Виж, Той и без това не ни обича, само Радха е в сърцето Му, а а Той иска да Му дадем прахта от краката ни. Да не сме луди?! Няма да имаме никакви пунйа, няма да имаме добри дела и какво ще се случи?“ А Кришна каза: „Ако вие не можете да ми я дадете, то Аз какво да правя сега? Имам ужасни болки. И някой трябва да свърши работата“. Нарада Го попита какво предлага. Кришна каза: „Отиди и помоли Радха, само тя остана“. И Нарада отиде в Гокул и Вриндаван, където земята беше покрита с жълт прах, като цвета на полен. Намери Радха и й каза, че Кришна много Го боли корем. Радха попита какво е казал Кришна. Нарада отговори: „Той каза, че ако дадеш прахта от крака ти, ще се оправи.“ И Радха му каза веднага да я взима. Нарада я попита дали не се страхува. А тя отвърна: „От какво? Той е Първичното същество! И да Му дадеш прахта от краката ти, какво ще се случи?“ Тя не се почувства виновна, каза му да взима прахта и изтърка малко от краката си. А Нарада я попита: „Не се притесняваш, че ще изгубиш всичките си пунйа?“ Тя отвърна: „Той е този, който ме кара да съгрешавам, и пак Той ме кара да обичам всички, и Той прави всичко. Не се притеснявам, това е Негова отговорност. Щом Той е помолил, по-добре я занеси.“ И Нарада я занесе на Кришна.

Красотата на тази история е в следното. Нарада се върна при Кришна и Му каза, че Радха е дала прахта. Кришна я взе и я изпи. А Нарада продължи: „Но аз се изненадах от нейния отговор, че Ти създаваш всички грехове, и Ти я караш да обича другите, и каквото и да правиш Ти, то е… Тя не се интересуваше от тези неща. Не се притесняваше за своите папа и пунйа (грехове и заслуги – б. пр.), не я беше грижа за греховете и добрите дела. Тя каза, че Ти си този, който прави всичко, и че тя няма за какво да се тревожи. И да Те оставя да правиш каквото искаш. И каза още, че щом Ти искаш прахта, тя ще я даде. Изненадах се, че тя не се тревожи“. А Шри Кришна отвърна: „Добре, сега само гледай. Виж сърцето Ми.“ И отвори сърцето Си, в сърцето Му седеше Радха. То беше един лотос с цветен прашец, а Нейните нозе докосваха цветния прашец. Щом Нейните нозе докосваха този цветен прашец, то тогава какво що е пунйа и що е апунйа? Щом Нейните нозе бяха в сърцето Му, то какво има да се решава? Вижте красотата. Поезията на Божественото е толкова красива, толкова прекрасна. Ако разберете тази поезия, то никога няма да се чувствате виновни. Вие ненужно премахвате бодлите от цветята. Красотата е толкова голяма, толкова е прекрасна, цялото това нещо е толкова поетично, че за да разберете тази поезия, вие трябва да скъсате с тези идеи да се проклинате и да казвате лоши неща на себе си. Оставете всичко на Божественото, с пълно разбиране и с пълна любов. Не ви е нужно голямо въображение за това. Това става когато просто стигнете до сърцето си и видите за себе си колко сте получили. Само си помислете. 

Когато мислите за вашата вина, би трябвало да помислите къде сте били, какво е било вашето състояние. Някога очаквали ли сте, че ще получите Себереализация, седейки си тук в Лондон и гледайки телевизия „Темза“? А вие я получихте. Само се замислете за благословията и за милостта, и забравете за чувството за вина. Просто се радвате и бъдете щастливи, и се усмихвайте на себе си. През цялото време зад устните ви трябва да стои лек смях. Когато тези неща ви се случат, тогава ще започнете да чувствате радостта вътре в себе си. И тази радост трябва да се усети, тя е просто играта на Божественото, на която трябва да се гледа като на театър, а не като на нещо сериозно и ужасно, което ви кара да се чувствате виновни.

Сега повече няма да се чувствате виновни, но ако направите нещо грешно, против Сахаджа Йога, чрез което създавате лошо име на Сахаджа Йога, то незабавно трябва да се поправите. Подобни хора определено ще бъдат наказани, независимо дали се чувстват виновни или не. Няма съмнение в това. Но ако губите по отношение на колективността, по-добре се поправете. Има много такива хора. Първото нещо, което те ще кажат, е: „Не са ми казали, не знаех. Трябваше да ми кажат“. Други пък никога няма да кажат нищо. Вижте, и двата типа хора са едни и същи. Защо да не сте отворени? Просто се отворете. Вижте цветята, те винаги са по върховете на дървото. Те крият ли се някъде в корените или под нещо друго? Само влечугите, тези гадини, като змиите и червеите и всякакви подобни, само те се крият. Защо се крият? Защото не могат да гледат красотата на Слънцето. Те могат да са лице в лице с красотата на колектива. така че се крият, както се крият скорпионите. Защо да криете нещо едни от други? Бъдете открити. Говорете едни с други открито, без никакви резерви.  

Имам предвид, че в началото хората се мрънкаха за дреболии: „Майко, тя ми взе сапуна! – а Аз си казвах, божичко, погледни ги тези хора. – Сега не мога да използвам този сапун“. Разбирате ли?  Може и да не сте забелязали, но през цялото време Аз използвах вашия общ сапун. Нарочно не използвах Мой собствен сапун. Оставих си го на вас, така че да го използвате за различна цел. Ей така постоянно си играя с вас. Но вие също трябва да започнете да играете с Мен, иначе няма да сте в играта. Ще останете извън нея, никога няма да се радвате и не само че ще бъдете неподходящи за нея, но ще сте като онзи човек, който Ме попита как може да се стигне до вечния ад, а Аз простичко му отвърнах: „С два бързи скока и си там.“. Представете си как го прави! Ето така става. Ето по този начин си създавате вашия рай и вашия ад.

Сахаджа Йога не е за хора, които искат да отидат в ада. Това е много лесно. Но да отричате Сахаджа Йога и да не й се подчинявате, и да не приемате присъдата на Сахаджа Йога, и да карате божествата да са недоволни от вас е най-лошото нещо, което човек може да направи. Или не идвайте, или ако дойдете, то трябва да се подчините и да разберете, че това са вечните закони и вие не можете да ги надскочите. Приемете ги, тогава ще се радвате. Каква е ползата да ги отричате? Ако не ги приемете, не можете да се радвате на себе си и ще създадете един ад за себе си и за другите.  

Така че днес аз казвам да отворите сърцата си. Точно както цветовете, вие трябва да стигнете върховете на дървото. Нека се състезавате по повече даване, по това да бъдете мили с другите, вместо да критикувате. А понякога хората идват и Ми казват: „О, той направи така“. Това не Ми харесва много. Освен ако не е за фундаментална грешка, не бива да го правите. И Аз знам колко хора могат да я карат така с другите. Това е много важно. Така че колективността трябва да се възпитава, но самият ваш характер би трябвало да е такъв, че хората да кажат: „О, тя е много мила. Той е много добър и е добър към всички“. – и не само това, ами – „Те са идеални, според това как се държат“. 

Особено семейните двойки – виждала съм, че някои от тях са ценени много, други са от неутрален тип, а трети са осъждани. Щом сте се оженили пред Мен, ваша морална отговорност е да гледате наистина да създадете добри взаимоотношения, а не да се мразите. Не бива да съдите по другите норми, като например „Той не ми купи сари. Не ми донесе рокля“ или нещо подобно. А ние трябва да сме идеалът. Виждала съм, че или са доминирани, или не искат да бъдат доминирани, или пък доминират. Има само три категории. Мъдри са онези, които преодоляват тази категория и създават нещо красиво от нея. Това е предизвикателството. И всички онези хора, които могат да приемат предизвикателството, се ожениха. Ако се провалят, не мисля, че някой от тях ще се ожени отново, повечето от тях може и да останат ергени или стари моми, или както ги наричате. Така че това не е добре. 

  Онези, които са женени, имат голямата отговорност да бъдат благоразумни, изобщо по никакъв начин да не доминират. На никой не му е работа да казва: „Не прави това“. Никой! След като сте в Сахаджа Йога. Преди Сахаджа Йога може, но след това не се казва „Не!“. И също не трябва да сте безцеремонни, правейки сами всичко каквото ви се хареса. И двете неща са грешка. Би трябвало да има комбиниране и разбиране. Мисля, че в Сахаджа Йога женените хора имат по-голяма отговорност от неженените. Те трябва да напътстват другите как да живеят заедно. 

Нормите трябва да се променят – не колко сте образовани и колко знаете и сте ефективни. Това изобщо не е важно в Сахаджа Йога. Колко печелите също не е важно. Онова, което е важно, е как се отнасяте към другите и как се радвате едни на други, колко голяма способност сте придобили да се радвате едни на други. И това е начинът, по който наистина трансформирате себе си в прекрасни радостни личности, както и другите. 

Надявам се дъждът да спре и сега да имаме пуджа.

Така че нека Бог да ви благослови. Радвайте й се напълно, наслаждавайте й се изцяло.