Пуджа на Шри Бхуми Деви
Дерби, Англия – 12 юли 1982 г.
[Пуджата се чества на открито в един много студен и ветровит ден. Когато Шри Матаджи пристига, поглежда нагоре към небето. После Тя сяда на стол и взема едно малко момиченце в скута си, и го държи там по време на цялата лекция.]
Днес казвах на Рустам, че днес би трябвало, разбира се, да направим пуджа на Бхуми, защото Тя всъщност е ядосана, понеже е създала такива прекрасни природни красоти в тази част на страната, докато хората, които живяха, тук не разбраха красотата, която Тя им е дала, и се опитаха да се захванат с грозни и много греховни методи да призовават сатанинските и негативните сили. И това много Я разсърди – усетих го, когато онзи ден излязохме навън. И то е направено поради хорското невежество, без съмнение, но все пак някои хора даже съзнателно се ровят в подобни неща.
Това е нещо много сериозно, защото вие каните, поканвате сатанинските сили да изработят вашето разрушение. Тези сили никога не са ваши приятели; те винаги са разрушителни, никога не могат да ви бъдат приятели. Тъй като вие сте (про)излезли от съзиданието на Бог, а те са разрушенията, то те никога не могат да ви бъдат приятели.
Така че Природата трябва да е ядосана от това (Шри Матаджи поглежда нагоре – б.р.) и те си мислят, че тази страна не заслужава пуджа (Шри Матаджи се усмихва – б.р.). Това си е тяхно собствено решение, намеквайки, че тази страна не заслужава… Но Аз си мисля, … не зная в какво се е превърната тази страна – тази част от страната – и какво би трябвало да направя. Да се накаже някой е много лесно, а да се ядоса е още по-лесно. Но да има човек равновесие, и разбиране, и състрадание, е трудно. Те не могат да имат търпението на една майка – хубаво, мога да ги разбера – но те трябва да се подчинят.
Нещо трябва да се направи, трябва да бъде направено. Ние трябва да го изработим. Даже да трябва да ида до ада, Аз ще трябва да го изработя. Това Ми е работата. Ето за това всички те и вие, всички заедно, трябва да ми помогнете. Защото целият този гняв, всичко, ще отмине. Онова, което ще остане, е постижението, постижението, което сме осъществили чрез нашето постоянство и нашето търпение. Така че щом осъзнаем постижението и важността на постижението, ние не се поддаваме на тези моментни настроения (Шри Матаджи бързо поглежда нагоре – б.р.). Ние трябва да бъдем абсолютно спокойни и да го разбираме.
Иначе по този начин сте играчка в ръцете на негативните сили, защото те искат да ви притесняват, а вие в яда си сте играчка в ръцете им. Така че всъщност когато сте ядосани, в действителност вие вървите срещу себе си. Ставате играчки в ръцете на негативното. Така че каква е ползата да се ядосвате и да избухвате? Това е адресирано към тези сърдити природни неща (Шри Матаджи поглежда нагоре и се смее – б. р.). Добре. Сега трябва да започнем нашата пуджа, защото си мисля, че ние би трябвало я да започнем и всичко ще се нареди с пуджата.
И без това, когато дойдох за първи път в Англия, казах, че има голямо проклятие на Богинята над тази страна. Наистина. Тогава климатът беше същият. И човек не можеше дори да излезе пред вратата. Ние стояхме в Алуич, помня. А колата стоеше, да речем, на десет стъпки, а ние не знаехме как да стигнем до нея – толкова ветровито беше. И си бяхме облекли палта и всичко останало, но беше ужасно ветровито. И тогава казах, че тази страна наистина е под проклятието на Богинята. Но този, който проклина, може да оттегли проклятието, нали? (Шри Матаджи се усмихва – б. р.). Но това е Вишнумайа – вечно много ядосана. Всъщност Тя е много, много сърдита по природа. Когато се разсърди, се опитва да покаже яда си. И както знаете, при това положение, Тя е част и частица от Мене, но тази Моя част и частица подсказва – както да речем, че нещо гори и Аз си слагам крака в него, а кракът Ми подсказва, че това нещо е горещо и по-добре да не си слагам крака в него – ей такова нещо.
Така че да видим как пуджата действа днес. Това е голямо предизвикателство за всички нас.
Нека да я направим с шраддха – не с ашраддха – само така ще се подейства, сигурна съм, че ще се получи. Вие сте Моите по-добри деца (Шри Матаджи се смее – б.р.).
Нека Бог да ви благослови.