Пуджа за Рождения ден

Сидни, Австралия – 21 март 1983 г.

Толкова е велико да бъда с вас, хора, днес на този благоприятен ден да бъда с австралийците, които са доказали, че са много добри Сахаджа йоги и са напреднали по един много бърз начин в своя духовен живот. Това Ми носи най-голямото удоволствие – да бъда тук с Моите деца. Както знаете, имам толкова много деца по целия свят освен тези, на които всъщност дадох физическо раждане. Трябва да помислим за всички онези, които днес са далеч от нас, на хиляди мили, и се молят на Всемогъщия Бог за духовното си извисяване. Човек трябва да се моли само за духовното си издигане. Тъй като се извисявате, получавате всичко останало, защото ако не се издигнете, не получавате нужното. Ето защо има проблеми. И даже днес трябваше да разреша някои проблеми преди да мога да дойда на пуджа. Но ако решите, че трябва да се извисите духовно вътре във вас, тогава трябва да получите всичко – всички благословии, които Бог иска да изсипе над вас, за да ви направи граждани на Неговото велико царство, където повече не сте съдени, повече не ви се налагат наказания, където повече не бивате подлагани на изпитания, а където ще пребивавате във вечната любов на Бог и на Неговата слава.  

Преди около десет години не можех да повярвам, че за десет години ще съм в състояние да постигна този резултат. Не бива да съдим за напредъка на Сахаджа Йога според този на другите „пластмасови“ гуру. Да се създаде даже само един светец ще са нужни хиляда живота, а толкова много станаха пророци – това е голямо нещо за вас. Нека забравите какви кривини имате в себе си. Трябва да знаете, че сте пророци. Това допускане трябва да се затвърди – „Ние сме пророци“. Ако можехте да допуснете какво представлявате, какви трябва да станете, то ще излъчвате Божията слава! Като цвете, което разцъфва и има аромат, който автоматично се разпръсква. Но само човешките същества имат свободата дори да не приемат, да драматизират или да приемат какво са. Даже и да са станали пророци, те все още са его-ориентирани. Това е лъжа, не е истинската ви природа. То е като да играете в театър, ставайки артисти. Както някой, който играе Шиваджи, става като Шиваджи. Целият начин на живот, всичко се променя и той става Шиваджи. Но същия човек, ако играе Хитлер, става като Хитлер. И двете неща са изкуствени, хората стават изкуствени. 

Сега, когато наистина сте пророци, вие откривате, че е трудно да бъдете истинската личност, която сте, а не изкуствената, която се връща назад, която я няма вече – край. Грешникът е мъртъв, егоистът не съществува, страхливецът си е отишъл завинаги – вие сте пророци. Издигнете се до славата на такава личност. Хората, които не са пророци, които не са набожни, които вършат антибожествени дейности, могат да допуснат, че са пророци. А онези, които да наистина пророци, не искат да приемат ситуацията, че са.

Веднага щом го допуснете, става такива. Така че днес трябва да преодолеем този вид игра, която умът ни играеше до сега. Целият фалш трябва да отпадне. Разбира се, както казах, Аз не можех и да си мечтая, че за десет години ще постигна тези резултати при толкова много дяволи около нас, които ви примамват. Страхувам се, но до вас също трябва да стигне това, че  въпреки всички препятствия и проблеми, които имахте, вие се издигнахте, извисихте до този момент и станахте прекрасни пророци. Вие сте толкова трансформирани, че само още малко – просто ако приемете какво сте – това ще ви накара да се чувствате толкова мило. 

Говорех с Моята внучката, по-голямата, а тя е просто малко момиче, само на 11 години, а казала на майка си: „Не мога да говоря с нани (баба – б.пр.), защото е Богиня. Как мога да говоря с Нея?! Срамувам се.“ На тази възраст! А иначе в собствения си живот, както се казва, тя е на върха на целия клас, редактор е на списание в училището си. Тя е страхотна, а е толкова смирена, че каза на майка си, че я е срам да говори с баба си, защото баба й е Богиня; как да говори с нея. А Рустам Ми каза, че от нея се излъчват вибрации.  

Ето как трябва да израствате. Най-напред всички вие трябва да знаете, че сте пророци и трябва да знаете, че Аз съм Светият Дух. Аз съм Ади Шакти. Аз съм тази, която дойде на тази земя за първи път в тази форма, за да свърши тази страхотна задача. Колко пó разбирате това, толкова по-добре ще бъде. Ще се промените страхотно. Знаех, че ще трябва да кажа това открито един ден и го казахме. 

Но сега вие, хора, трябва да го докажете, че Аз съм това. Христос имаше ученици, които не бяха даже реализирани души; както и да е. При подобни обстоятелства – Христос беше разпънат на кръст, а те бяха изоставени – само дванадесет се бореха, но вдигнаха християнството. Те бяха много смирени хора, тяхното качество беше изключителната скромност и знаеха разликата между себе си и Христос и Майката. Също знаеха разликата между себе си и другите и приеха да живеят чист живот, осветяван от името на Христос. Те не бяха реализирани души. Пречистиха себе си и поддържаха живота си красив.

Така че Сахаджа йогите не могат да си позволят да имат тези шест врагове (на Духа – б. пр.). Най-напред, гневът, който наистина не ви приляга. Заменете гнева със състрадание. Днес е Моят шестдесети рожден ден и трябва просто да се борите само с шест врагове в себе си. Второто, което имате и повечето от вас са го направили, е да оттеглите вниманието си от извращенията. Повечето от вас са го направили. Очите ви сега са по-добре, стабилни. Но вие все още сте егоисти – суета. Хората все още завиждат, състезават се. Все още във вас се таи някакъв материализъм. Новото, което идва, е, че вие се обвързвате към семействата си. Така че трябва да променим това, да го използваме то различен начин. Същото нещо може да се използва за вършене на Божието дело. Те (враговете) могат да бъдат използвани като шестте ръце на Сахаджа йогите. 

    Първото е гневът. Вие трябва да се гневите на себе си, когато вършите нещо нередно. И не да се чувствате виновни, а ядосани на себе си, че вършите нещо грешно. Вината е най-добрият начин да не се отървете от него. Тя е като склад за лични архиви, добре заключен. Аз много съм страдала заради тая работа с вашата вина, и то много. (кажете си – б. пр.) „Как мога да чувствам вина? Защо направих подобно нещо? Няма да го правя вече.“ Така че развийте гнева си към себе си, а не срещу другите. И гневът може да бъде запазен за деня на битката. Иначе, когато избухне войната, всички „Арджуна“ ще хвърлят оръжията си и ще се заговори, че Арджуна беше велик воин, но докато започна войната. Така че ние няма да пилеем енергията си да воюваме с неща, които са просто като сенки. Няма да се бием със сенките. 

Сексът, без перверзия, трябва да бъде насочен в семейството към съпругата ви и вие трябва сега да уважавате целомъдрието си. Цялото нещо се превръща само в непорочност, вие водите целомъдрен живот. А не да сте като кучета, а като човешки същества. Цялото внимание трябва да се превърне в целомъдрие, което е вашата сила, което е вашата закрила, вашата връзка с Божественото. Не целомъдрие насила, а целомъдрие с равновесие и разбиране. Във вашето семейство със съпругата си можете да живеете по един много непорочен начин. Същото е и с жените; бих казала, че се отнася повече за жените. Жените не бива да подавате ръка на други мъже, които говорят против вашите съпрузи или които ви учат на нещо против вашите съпрузи. Всички подобни мъже, които се опитват да говорят на жените срещу съпрузите им, трябва да бъдат изхвърлени от Сахаджа Йога. Това е светая светих, където не бива да се месите против съпрузите. Никой няма право. Ако има някакъв проблем, би трябвало да Ме уведомите. Това е признак за глупост. 

Суетата трябва да бъде превърната в гордост. Би трябвало да се гордеете, че сте Сахаджа йоги, наистина да се гордеете. Вдигнете глави с гордост, че сте Сахаджа йоги. Гордостта никога не е потискаща, славно нещо е да се гордеете. Но суетата е потискаща. Всъщност гордостта не е нищо друго освен израз на себеуважение. Клинченето, имитирането, мимикрията – всички тези неща идват от слабото разбиране за себе си. Така че суетата би трябвало да е гордостта, а гордостта да е израз на себеуважението. Себеуважението е много различно от егото. Едното е реалност, другото е пълна изкуственост. Мъжете следва да се държат като мъже, а не като жени – покорни, като вързани на въже крави, които правят каквото жените им поискат. Те трябва да водят обществото. За правата на жените в Индия жените никога не са се били с мъжете. Никога не са се били, защото мъжете също са бащите, братята и те също са загрижени за добруването на жените. Жените рядко да се борили тук, защото знаеха, че ако започнат политика на борба с мъжете, няма да има край на това. Това е главно понеже знаеха, че трябва да живеят с мъжете, не можеха да се борят с тях. Но самите мъже се бореха. Даже в Америка именно Абрахам Линкълн се бори за освобождението на жените, не жените.

Така че не трябва да бъдете егоисти, а горди. Горди, че сте Сахаджа йоги; горди, че сте се родили в такива времена, когато трябва да поемете задълженията за Божието дело. Та Бог ви е избрал! Така че вие би трябвало да се издигнете до това ниво. Както за някои хора изведнъж откривам, че са станали намръщени отшелници, в Сахаджа Йога. На тях никога не ще им бъде простено, защото Бог ви е дал толкова много. Да речем, някой ви дава диамант. Вие се гордеете, слагате си го и се показвате. Но когато са ви дали вашия Дух, би трябвало да се гордеете и да не се държите като отшелници. Някои хора си мислят: „Сега няма да ходя на работа. Няма да излизам, ще си седя у дома и ще медитирам.“ Няма място за подобни хора в Сахаджа Йога. „Не мога да го направя.“ Изразът „не мога“ трябва да изчезне ог речника на хората, от които се очаква да са Сахаджа йоги. Не можете просто да кажете „Не мога да го направя“. 

Така че себеуважението ще ви даде този вид динамизъм, който е нужен за Сахаджа Йога – благоразумен динамизъм, мъдър динамизъм. Аз няма да трябва да решавам повече вашите проблеми. Качествата съревнование и завист би трябвало да се преобърнат. Би трябвало да се състезавате със себе си – какви бяхте и какви сте сега; кой печели – дали вашето минало или вашето настояще. Вашето настояще би трябвало да се движи все по-бързо и по-бързо, оставяйки това минало колкото се може по-назад.  

Не бива да има състезание между Сахаджа йогите по притежаване. Понякога съм виждала също състезание по викане, каране и грубост към другите; тече голямо състезание. Нека се състезаваме по състрадание, по мекота, по сладост, по красиво поведение – кой е по-културен, кой е по-голям джентълмен, кой е по-дълбок. Дръжте като идеал пред вас някого, за когото мислите, че е по-голям джентълмен или жена, която наистина е като дама. Но ако напротив имате за ваш идеал жена, която се държи като мъж, това не е добре. Или мъж, който се държи като жена – това също не е добре. Точно обратното – жена, която се опитва да покаже, че жените са нещо различно от мъжете и че жените трябва да вземат…

В Сахаджа Йога няма такова нещо като (противопоставяне – б. пр.) жени и мъже – че жените трябва да получат едно, а мъжете – друго. Защото вие сте Духът. Но обвивката, която имате, тялото, което имате, светлината, която имате, светилникът, който имате, е нещо различно и за да се поддържа запалена светлината, жената трябва да бъде жена и мъжът трябва да бъде мъж. Както ви казах вчера, ябълката не бива да се опитва да бъде манго, а мангото да бъде ябълка. Но отшелниците, онези, които казват, че трябва да се отделите, се държат наистина не като човешки същества, а мисля, че като… Не зная кои животни правят така. 

Както когато получавате помощи за безработни, не може да се превръщате в мързели, не можете. В известна степен Аз не харесвам хората да вземат помощи за безработни. Не е белег за добри Сахаджа йоги. Вие всички следва да сте трудолюбиви, трябва да имате квалификации, да сте добри хора, начело във всичко. Добри студенти, добри готвачи, добри майки, добри бащи, добри администратори – откъде (иначе – б. пр.) ще вземем тези хора. Не може все да бъдете миячи на чинии, нали?

Така че състезанието между жени и мъже трябва да се спре. Жените трябва да имат своето си място и мъжете трябва да имат своето си място. А жените трябва да знаят, че мъжете са техните ръце. Ако вие жените сте шакти (силата – б. пр.), те са машините и не убивайте вашите машини, като им крещите, като им викате и като ги унижавате, правейки ги неуверени. Няма да има място за нас. Ние трябва да ги насърчаваме да вършат Божията работа. Вие трябва да ги подкрепяте, да се грижите за тях, защото те са машините, те са ръцете, а вие сте силата. Разбира се, ако тези ръце тръгнат срещу силата, ще страдат. Така че не бива да има състезание между децата и вас – „Моето дете… неговото дете…“. Не бива да има подобно състезание, извадете ума си от това. 

Би трябвало да има пълно споделяне. Така че състезанието да свърши със споделяне – колко споделяме, колко можем да си поделим. Вижте, пияниците не могат да седнат и да пият сами; трябва да има още хора за компания. Крадците трябва да имат още десет души да крадат. Но когато се стигне до нектара на Божията любов, как можем сами да го пием? Не можем да се радваме сами. Изобщо няма наслада в това. Така че нека бъдем мили и любезни едни към други. Хората, които ще се наслаждават на нектара би трябвало да се състезават по споделяне на нектара, чрез което ще получат още повече от него. Кой споделя повече, кой е по-щедър. Материализмът би трябвало да бъде изведен до своята красота. Можете да имате и едно нещо, направено със собствените ви ръце. Това е много по-красиво, отколкото да тичате подир парите, да броите пари – наистина ще пощуреете. Онези, които броят парите си от сутрин до вечер, са истински шантави. Те винаги губят пари; има нещо ненаред с мозъците им.   

Пребройте благословиите си. Вижте живота, красотата в материята, как е работил животът. Вижте дървото – Аз виждам как животът е създал шарки върху него. Той не е ленив, не е мъртъв, не е безвкусен, той бълбука. Можете да видите в изкуството, можете да видите във всичко красиво отражението на творческата сила на Бог и радостта, която Той иска да излъчва за вашето щастие; докато вие се превръщате в роби на материята. Той никога не е искал да го правите. Вие сте господарите. 

Най-накрая е обвързаността към вашите деца, към вашата съпруга, към вашия, вашата, вашето… Каквото е „мое“, то не е „аз“ (Себето – б. пр.). „Моята къща“ не е „аз“. Трябва да се откажете от това „мой, моя, мое…“. Маматва (санскр., чувство за притежание – б.пр.) трябва да бъде унищожена. Вместо това трябва да казваме „ние“. „Ние“ е хубава дума. Толкова много пъти Аз казвам „ние“ и хората започват да се чудят. Един ден някой Ме попита: „Майко, когато казвате „ние“, какво имате предвид? Как можете да ни карате да се чувстваме така – че всички сме едно цяло – казвайки „ние“?“ Попитах: „Защо не? Вие сте част и частица от Моето тяло. Не сме ли тогава „ние“? Аз разделям ли Моя пръст от Моето сърце? Ако сте част и частица от Моето тяло, то Аз трябва да казвам „ние“, защото съзнавам това колективно същество, което седи тук.“ Така че трябва да използваме „ние“, а не „аз, моето“. И когато трябва да се обърнете към себе си, кажете го в трето лице. Например може да кажете: „Тази Нирмала отива в Лондон“. Действително, истина е, защото това тяло отива там, но сърцето Ми ще остане тук. Така че да кажа, че отивам някъде не е истина. Ако съм Ади Шакти, къде отивам? Не отивам никъде, Аз съм навсякъде. Къде мога да отида? Няма място, където да не пребивавам и ако трябва да отида на подобно място, то само адът е мястото, където не искам да ходя. Така че това, което казвам, е: „Тази Нирмала сега тръгва, напуска Австралия“. Утре ще тръгвам. И какво се случва? Просто това тяло трябва да се придвижи – това е всичко. Ето така започвате да говорите за тялото си – „Този мой ум е умът на г-н Еди-кой си“. По-добре е да се обръщате към себе си като към г-н Еди кой-си или г-жа Еди-коя си, или -ца Еди-коя си – „Госпожице, бихте ли станали сега?“. По-добре така се обръщайте към себе си. Децата говорят така, в трето лице. Ще се изненадате, ще видите шегата зад всичко това. Ще знаете как да се смеете на себе си – „О, господинчо, я ела насам; защо се държиш така?“ 

И вие наистина ще станете господари на себе си, защото знаете как да се справите с това бебе. Това ще ви даде усещането за зрялост. Така че да приказвате „Това е моето дете, това е моята съпруга“… Разбира се, трябва да се грижите за съпругата и за децата си, понеже те са ваша отговорност, но правете за другите деца повече отколкото за собственото си дете. Така че това пълно отъждествяване с децата ви, това свръх-покровителстване ще ви докара беля. Трябва да вярвате, че семейството ви е семейството на вашия Отец, а вашата Майка се грижи за него. Ако мислите, че можете да се грижите за вашето семейство сами – давайте! Така че не защитавайте прекалено, не се притеснявайте прекалено,  не се тревожете прекалено за семейството си. И поддържайте много общителен характер, така че децата ви да не станат като… Кажете им как да споделят. Ако някое дете падне, помолете другите да му помогнат. Направете игри, в които да можете да покажете как идва дете, което не може да върви добре, как другите деца отиват и се опитват и намират начини да му помогнат да се справи. Учете ги чрез театър, чрез истории, чрез различни неща що е добро. Трябва да помагате даже без представата за помощ. Това е удоволствие, привилегия. Велика чест е, че можете да направите нещо.  

Трябва да промените напълно представите си. Мнозина имат навика да сервират първо на „собственото“ си дете. Това е абсолютно просташко, показва лошо възпитание. Трябва да сервирате първо на другите, а после на собственото си семейство. Да отделите и скриете нещо за децата си е само белег за човек, който е като купамандака или „жаба, която живее в малък гьол“. Преодолейте това. 

Опитайте се мъжете да оформят своя група от мъже, а жените да оформят своя група от жени. Не бива да има прекалени наставления над жените от страна на мъжете. Не е подходящо. Открих толкова смешни неща, че не мога да разбера как се е получило така. Но е така понеже, от една страна, чувствате, че семейството ви е нещо специално, че съпругът ви е нещо специално, та трябва напълно да се изолирате от останалите; или, от друга страна, напълно се отказвате от съпруга си – „Той не е добър, бракът не успешен“ – и се захващате за нещо, което очаквате да е „нещото“, по-висшата цел на разрушението. Така че и двете неща не са добри. 

Вие трябва да стоите зад вашия съпруг или съпруга, или за децата си – това е правилното. Но не бива да го правите явно, не бива да го правите открито. По-добре кажете на детето си: „Добре, разбирам, но не искам да го правя публично“. Хората не бива да знаят също, че това е вашето дете. Как то се смесва с другите, как стои при тях, как споделя с другите – това определя какъв да е един Сахаджа йоги. Знаете за самата Мен, че до момента не съм дала Реализация даже на децата Си. Можете ли да повярвате? Да не говорим за познанието за Кундалини. Вие можете да ги научите. Аз зная, че мога да го направя винаги, когато пожелая. Изобщо не съм им отделяла време, никакво време за тях. Ако погледнете колко време прекарвам със собствените Си дъщери – много малко. За цялата година, през тази година съм била три дни с нея. 

Така че взаимоотношението този път е със Сахаджа Йога и Сахаджа йогите, то е най-важното. Виждала съм някои Сахаджа йоги да пишат писма на родителите си, на майките си, на братята си; много повече отколкото пишат на другите Сахаджа йоги. Много е учудващо. На бащите си, но не и на другите Сахаджа йоги. Вие трябва да пишете на другите Сахаджа йоги. 

Трябва да започнете да пишете на други Сахаджа йоги. Колко от онези, които са живели в Лондон, пишат на хора в Лондон? Сприятелиха ли се с някого или нещо такова? Нищо подобно. Толкова са заети със собствените си проблеми, че не ги е грижа да създадат тази връзка на обич. Сякаш не се интересуват от Сахаджа Йога. Стояха в ашрама в Лондон. Колко от вас им пишат? На йогите от Лондон. Колко писма пишете? Запознахте се с тях на тава програма, колко от вас им пишат писма и поддържат контакт. Колко отнема да напишете едно писмо? Нищо. Надявам се, че щом се върнете днес, всички ще напишете писма за днешния рожден ден – как е бил отпразнуван – по един красив начин. Не до вашите семейства, не до близките ви, а до другите йоги. Те всички са някъде наоколо, знаете как са. Пишете им, защото знаете, че те са главите на това нещо. Например можете да пишете на Грегоар или може да пишете на Рут в Италия, можете да пишете на Женевиев в Женева. Всички сте се срещали с тях, пишете им. Жените трябва да пишат на жени, а мъжете да пишат на мъже. Арно е в Лозана, защо не му пишете? Той е там. Знаете ли, че жена му трябва да отиде в Америка, за да роди?  

Ние трябва да се познаваме едни други, много задушевно. За колко много хора Аз зная толкова много неща, всички подробности? Ето как – трябва да се залеете с тази любов. Ако утре отидете в Америка или в някое от тези места, там имате вече установени ваши братя и сестри. Пишете им какво мислите за вашата Майка. Вие пишете само на Мен, понякога, но никога един на друг. Не пишете прекалено дълги писма, особено на Мен. А пишете хубави, мили писма, поетични писма; другите ще са щастливи, то е все едно пращате цветя. Вземайки идеи от тях е много добра идея.  

Това ще преодолее тези шест врагове и ще ги направи ваши роби; и ги използвайте за вашите цели. Тогава ще се превърнат в нещо велико. Те ще ви бъдат помощници, тогава ще са командири във вашата армия, те ще бъдат вашите украшения. Всичко е във ваши ръце. С мъдрост трябва да го направите. В това време, на възрастта, която достигнах, Аз винаги съм съществувала на същата възраст, винаги съм била толкова зряла – като дете, просто като момиче и възрастна жена взети заедно и през всяка година, по всяко време. Но Аз определено съзрях в разбирането на човешките същества. Определено получих по-добро разбиране и зрялост, що се отнася до Моето познание за човешките същества, защото те са просто странници; когато се родих, те бяха просто непознати за Мен. Представете си, Ади Шакти да трябва да каже това, но е истина! Въпреки че Аз съм ви създала, Аз бях абсолютно чужд човек. Но сега пораснах, разбрах ви много добре; вие сте Мои деца, зная колко много Ме обичате и колко сте близки с Мен. 

[към майката на момченце] Защо плаче толкова много? – „Иска да отиде до тоалетната.“ – Остави го да отиде. –  „Иска да отида с него.“ – Да отиде сам. Остави го да отиде. Вижте, така става, тези деца са големи инати. Това е бхутовско, нали? Нека отиде. Той няма да слуша. По-добре отиди. Хубаво, заведи го долу. Какво да се прави, виждате ли, много е твърдоглаво. Те са бхутове.  Толкова голямо момче, а да не може да отиде до тоалетната. Само да пречи, това е всичко. Трябва наистина да го напляскаш сега; ако го плеснеш два пъти, неговият бхут ще си отиде. Два шамара и следващия път няма да го прави. Вижте, в такъв момент трябва да ги плеснете, не много силно, но им дайте да разберат, че това не ви харесва. Бхутовете понякога могат да си отидат само с шамаросване. Виждала съм, че се случва при децата. Две плесници по лицето и се оправят. Понеже това са бхутове, разберете, и трябва да си отидат. 

Каквото и да съм ви казала вчера относно децата, внимавайте. Трябва да превърнете децата си в активи, а не в пасиви за Сахаджа Йога. Така че се опитайте да ги тренирате както трябва. Възпитавайте ги, те заслужават да ги държите изкъсо. В началото бъдете много стриктни и ги наказвайте, ако направят нещо лошо, така че да знаят кое е правилно и кое е грешно. А щом пораснат, ще се удивите що за актив са те. Някои от тях са много добри деца, но ако влиянието на лошите деца се засили прекалено, те може и да развалят също добрите. Така че по-добре насърчавайте добрите деца, които са били много мили. 

Сещам се за Моята ранна възраст, за Моето детство и как мечтата се превърна в реалност. За каквото съм мечтала то е отвъд въображението Ми, направено е сега. Що се отнася до Мен самата, вие не се нуждаете много от Мен, вече не. Казах ви каквото беше нужно как да съветвате. Научих ви на метода как да сте изкупители за другите и да ги утешавате. Знаете всичко. Сега просто станете майстори в това изкуство. Забравяйки миналото си. Всички вие сте велики хора, всички вие. 

Така че следващата година би трябвало да ви видя да седите на това място, а не в Моя скут – самостоятелно, учейки вашите деца. Нека сега започне второто поколение. Първото поколение е готово. Сега трябва да дойде второто поколение и вие трябва да се грижите за второто поколение. Аз искам да бъда истинска баба на много велики деца – това е специална привилегия и действително повишение и зрялост. Погледнете това [завалява дъжд – б. р.]. Ще залее вашата Перъмате, защото казах, че Аз съм Светият Дух.  

Всеки изглежда свръхщастлив и радостен. Така че ви благодаря, че Ме поканихте тук и помислихте за всички Сахаджа йоги по целия свят, за всички тях. Днес, мисля, трябва да изпратим няколко, около дванадесет телеграми, ако е възможно, до всички центрове, казвайки, че 60-тият Рожден ден на Майка беше отпразнуван с огромна радост и че Тя изпраща благословии; или нещо подобно. Много ще се зарадват. Но според индийския начин, това е 61-ият, защото първият ден, в който съм родена, също е рожден ден. Той беше истинско раждане. Така че в Индия се казва, че е 61-ият и там също ще имаме голяма програма. 

Вие сте особено облагодетелствани и се надявам, че вие също ще сте благосклонни към Мен. Тази година се надявам, че всички вие ще поемете нова роля и нов начин на живот, където ще станете меки хора – не мъже, а меки хора и послушни жени. Жените трябва да са по-послушни, домошари. Изглеждат красиви. Стават по-благи, усмихват се по-добре, създават такава радост. Ние сме тук да създаваме радост, а не да се наслаждаваме на някакви права, които са изкуствени, а да създаваме радост. Колко радост създаваме? Колко радост давате на другите? Така че днес по този велик повод трябва да почувстваме нашата радост, вътре в сърцата си. Много дълбоко вътре в нас лежи този извор на радост. Така че трябва да навлезем дълбоко в себе си и да почувстваме радостта на тази 60-годишна наша Майка, която Аз имам в себе си. Влезте дълбоко навътре, тя е там, наслаждавайте й се и тогава я дайте на другите, като фонтан от радост я давайте. 

Нека Бог да ви благослови.

Обявете на всички нации сега, че Аз съм Светият Дух и че съм дошла за това специално време, което е времето на възкресение.