Махашиваратри Пуджа Пандарипур, Индия – 29 февруари 1984 г.   В тези модерни времена, едно място, което се предполага да бъде свято, се е превърнало в най-несвятото място. Положението днес е ужасна бъркотия. А когато се опитваме да установим нещо фундаментално – сякаш едно семенце трябва да пробие през камъните и да се бори с много неща – ние трябва да пазим умовете си непокътнати и да бъдем чувствителни към всичко. И да се опитаме да видим какво можем да постигнем чрез нашето търпение и разбиране. Много е важно. Мисля, че днес е един много велик ден за всички нас, защото това място е мястото на Вирата, на Шри Витхала. Това е мястото, където Шри Витхала се появи на един много вярващ син и когато той го помолил, Шри Витхала останал върху една тухла. И хората говорят, че Той стои там, чакайки. Някои хора казват, че статуята, която виждаме, се е появила от Майката Земя върху този пясък и това е, което Пундарикакш продължава да твърди: “Това са тези, които дойдоха да видят мен и родителите ми, докато бях зает с тях. И те стоят на същата тухла, която им хвърлих.” Трябва да се отнасяме към цялата тази история много внимателно, с целия здрав разум в нея. Защото самият Бог е способен на всякакви чудеса. Ние, които сме създадени от Бог, правим някои неща, които – да речем – преди сто години са изглеждали за света като чудо. Може да кажем, че днес виждаме много неща, които биха могли да Read More …