Махашиваратри Пуджа
Пандарипур, Индия – 29 февруари 1984 г.
В тези модерни времена, едно място, което се предполага да бъде свято, се е превърнало в най-несвятото място. Положението днес е ужасна бъркотия. А когато се опитваме да установим нещо фундаментално – сякаш едно семенце трябва да пробие през камъните и да се бори с много неща – ние трябва да пазим умовете си непокътнати и да бъдем чувствителни към всичко. И да се опитаме да видим какво можем да постигнем чрез нашето търпение и разбиране. Много е важно.
Мисля, че днес е един много велик ден за всички нас, защото това място е мястото на Вирата, на Шри Витхала. Това е мястото, където Шри Витхала се появи на един много вярващ син и когато той го помолил, Шри Витхала останал върху една тухла. И хората говорят, че Той стои там, чакайки. Някои хора казват, че статуята, която виждаме, се е появила от Майката Земя върху този пясък и това е, което Пундарикакш продължава да твърди: “Това са тези, които дойдоха да видят мен и родителите ми, докато бях зает с тях. И те стоят на същата тухла, която им хвърлих.” Трябва да се отнасяме към цялата тази история много внимателно, с целия здрав разум в нея. Защото самият Бог е способен на всякакви чудеса. Ние, които сме създадени от Бог, правим някои неща, които – да речем – преди сто години са изглеждали за света като чудо. Може да кажем, че днес виждаме много неща, които биха могли да бъдат чудо. Преди сто години на никой не му е минавала мисълта, че бихме могли да имаме всичко това тук, на тези затънтени места. Но всички тези чудеса идват от силата на Бог. И ние сме творците на тези съвсем мънички, много мънички частички от това чудо. Така че всички чудеса на Бог не могат да бъдат и не бива да бъдат обяснявани. Те са отвъд нашите умове и за да накара хората да почувстват божието присъствие, Бог може да направи всичко. Той може да се движи във всичките три измерения, както и в четвъртото измерение, и да прави каквото Му се хареса. Ето това сте виждали в ежедневието си. Колко много чудеса се случват на всички вас и не можете да разберете как стават. Това се случва дори и с неща, които не са живи, а хората са доста изненадани от ставащото. Така че трябва сами да повярваме, виждайки всичко това, че Той е Бог.
И Той може да прави каквото Му се хареса. А ние сме нищо. Нищо. Не бива да има рационалност спрямо това да разбираме чудесата на Бог – “Как така? Как е възможно?”. Не можете да го обясните. Може само когато достигнете това състояние на ума, когато чрез опита си вярвате, че Бог е всемогъщ. Много е сложна тази идея. Много е трудно, защото хората сме ограничени. Имаме ограничени сили. Не можем да разберем как Бог може да бъде всемогъщ, защото нямаме капацитета. Този Бог, който е нашият създател, който е нашият закрилник, който е пожелал да съществуваме, който е самото ни съществуване, е Всемогъщият Бог. Всемогъщият! Той може да прави каквото си поиска с вас. Може да създаде друг свят, може да разруши този свят. И то само ако Той трябва да го пожелае.
Идеята Ми да дойда в Пандарипур за пуджата на Шива беше, че Шива представлява Духа. А Духът обитава във всички вас в сърцето. Седалището на Садашива е на върха на главата, но се отразява в сърцата ви. Умът е Витхала. Така че да стигне Духът до мозъка, означава просветляване на вашия ум. “Просветляване на мозъка” означава ограниченият капацитет на вашия ум да стане неограничен в способността му да разпознава Бог. Не използвам думата “разбирам”, а “разпознавам” Бог. Колко могъщ е Той, какви чудеса прави и колко е велик. Друг е въпросът, че човешкият ум може, разбира се, да пресъздава мъртвото. Но когато Духът навлезе в ума, тогава създавате живи неща и това е живата работа на Кундалини. Дори и мъртвата материя започва да се държи като жива, защото докосвате Духа в мъртвата материя.
Както ядрото във всеки атом или молекулата притежава свой Дух. И ако вие станете едно с вашия Дух, може да се каже, че “умът” на молекулата или атома е като ядрото, те са тялото на ядрото. Но онзи, който контролира ядрото е Духът, който обитава в ядрото. Вече вие притежавате вниманието или тялото – цялото тяло на атома и после, ядрото. А вътре в ядрото е Духът. По същия начин имаме тялото, вниманието на тялото. И после стигаме до ядрото, което е умът. А Духът е в сърцето. Така че умът се контролира чрез Духа. Как става това?
Около сърцето съществуват седем аури, които могат да се умножат многократно. Седемте могат да се издигнат до 16 хиляди сили, които наблюдават седемте чакри. Духът гледа през тази аура, наблюдава – пак повтарям, гледа – през тази аура. Тази аура гледа поведението на седемте центъра във вашия ум. Също гледа и нервите, които работят в мозъка. Пак казвам, гледа. Но когато издигнете Духа до вашия ум, тогава се придвижвате две стъпки напред. Защото когато Кундалини се издигне, докосва Садашива и Садашива информира Духа. “Информира”, в смисъл че се отразява в Духа. Така че това е първото състояние, когато гледащите аури започват да си комуникират с различните чакри в мозъка и да ги интегрират.
А когато издигнете Духа си до мозъка, това е второто състояние и тогава наистина ставате себереализирани, напълно. В пълния смисъл. Защото тогава вашето Себе, което е Духът, става ваш ум. Действието е много динамично. То отваря петото измерение в човешките същества.
Първо, когато получите Реализация и станете колективно съзнателни, издигайки Кундалини, вие пресичате четвъртото измерение. Но когато вашият Дух стигне до мозъка ви, тогава ставате петото измерение, тоест ставате Извършващият. Например, мозъкът ни казва да повдигнем нещо. И вие го взимате с ръце и го повдигате. Така сте извършващият. Но когато умът стане Духа, Духът е извършващият. А когато Духът стане извършващият, тогава ставате пълен Шива, себереализиран. В това състояние ако се ядосате, не сте обвързани. Не сте една обвързана към нищо личност, каквото и да е то. Ако притежавате всичко, тогава не сте обвързани. Не може да се обвържете, защото Духът е необвързаност. Пълна необвързаност. Не се притеснявате за никакви обвързаности. Дори и за секунда не сте обвързани.
Бих казала, че за да разберем необвързаността на Духа, трябва ясно да изучим себе си – доколко сме обвързани. Първо, сме обвързани от нашия ум. Най-вече от ума. Защото всички наши обусловености са в ума ни и цялото ни его също е в ума ни. Всички емоционални обвързаности се появяват чрез ума и всички наши обусловености са в ума, както и егото. Така че емоционалната обвързаност е чрез ума и всички наши егоистични обвързаности са поради ума. Затова се казва, че след Реализацията човек трябва да се опита да практикува Шива Татва (Принципът на Шива – бел.пр.), практикувайки необвързаност.
Как практикувате тази необвързаност? Тъй като се обвързваме към нещо – разбира се, чрез нашия ум, но и чрез емоциите – ние се опитваме да правим така наречената Читта Ниродх, тост да контролираме нашето внимание, накъде се насочва то. При практикуването на Сахаджа Йога, ако трябва да се издигнете по-високо, трябва да усъвършенствате вашия собствен инструмент, а не инструмента на другите. Това е нещо, което определено трябва да знаете.
Просто наблюдавайте къде отива вашето внимание. Наблюдавайте себе си. Щом започнете да наблюдавате вашето Себе, вашето внимание, ще се идентифицирате с вашия Дух. Защото ако трябва да наблюдавате вниманието си, ще трябва да бъдете вашия Дух. Иначе как ще го наблюдавате? Затова вижте къде отива вниманието ви. Първо, обвързаността на грубо, физическо ниво, е към нашето тяло. Ако погледнем Шива, Той не познава обвързаността към тялото. Той спи навсякъде, отива и спи на гробищата. Тъй като Той не е обвързан, не може да бъде “хванат” от никакви бхутове или нещо подобно, по никакъв начин. Той е необвързан. Необвързаността трябва да се наблюдава и вижда чрез нашите собствени обвързаности. Понеже сте реализирани души – но все още не сте Духа – разбира се, Духът не е влязъл в умовете ви, но все пак сте реализирани души. Така че онова, което можете да направите, е поне да наблюдавате вниманието си. Можете да го направите. Можете ясно да наблюдавате вниманието си, като гледате накъде отива. А после можете също и да контролирате вниманието си. Можете да го направите. Много е просто. За да контролирате вниманието си, просто трябва да го отместите от едно нещо към друго. Опитайте се да смените приоритетите си. Всичко това трябва да направите сега, след Реализацията да имате пълна необвързаност. Но тялото изисква удобства. Опитайте се да създадете малко неудобства за тялото си. Пробвайте. Каквото смятате за удобство, опитайте се да го направите малко по-неудобно. Затова хората са ходели в Хималаите. Вижте, дори идването ви на това място ви причини доста затруднения. А представяте ли си да отидете в Хималаите? Така че след Реализацията хората са “водели” телата си в Хималаите, мислейки си: “Добре, мини и през всичко това. Да те видя как ще действаш”. Започва така нареченото покаяние. Отчасти това е самонаказание, което можете да си наложите много лесно, защото вече сте реализирани души. С радост, полека, опитайте се да принудите тялото си… За Шива няма значение дали е на гробищата или на своя връх Кайлаша, или някъде другаде.
Къде е вниманието ви? Вижте, вашето човешко внимание е безнадеждно лошо. То е една много объркана безсмислица. Обяснението ви е: “Направих това заради онова.” Или други дават обяснения. Няма нужда да бъдат давани или приемани, или да ви искат никакви обяснения. Без обяснения. Най-добрият начин е да съществувате без обяснения. На прост хинди джаис, ракхаху таис, хи раху – както и да ме държиш, ще остана в това състояние и ще му се наслаждавам. Кабир в едно стихотворение също казва: “Ако ме накараш да се движа, седнал върху слон – тоест върху превозното средство на царете – ще се движа. Ако ме накараш да ходя пеша, ще ходя.” Джаис, ракхаху таис, хи раху. Никаква реакция в това отношение, без реакции. Първо – без обяснения и без реакции!
Второто нещо е относно храната. Тя е първото търсене, което са имали човешките същества още като животни. Никакво внимание върху храната! Дали имате сол или не, дали имате това или онова – без внимание към храната. Всъщност, не би трябвало да запомняте какво сте закусвали. Но си мислим дори какво ще ядем утре. Не ядем за да нахраним тялото, а за да дадем повече удовлетворение на вкусовите наслади. Ще започнете да разбирате, че насладата е признак за грубо внимание. Всеки вид наслада е предизвикване на много грубо физическо усещане, чувственост. Наистина много грубо. Но когато казвам “без наслади”, това не означава, че трябва да станете прекалено сериозни, сякаш някой в семейството ви е починал. А че трябва да бъдете като Шива – толкова необвързани. За сватбата си Той пристигна яхнал препускащ бик. Яхнал беше един бик и го притискаше между краката си. Бикът препускаше бясно, но Той го държеше. И така пристигна на сватбата си. А с него дойдоха еднооки, хора без носове и всякакви странни птици. И жена му се чувстваше доста неудобно от глупостите, които хората говореха за Шива. Той не се притесняваше за репутацията си. Но това не означава да станете хипита. Вижте, проблемът е в това, че започнете ли да си мислите така, ставате хипита.
Много хора вярват, че ако се опитат да се държат като Шива, ще станат Шива. Много вярват, че ако вземат “трева”, ще станат Шива, защото Шива е пушел “трева”. Но Той я е “разходвал”, за да я унищожи по целия свят. Той никога не се е опивал, независимо дали е вземал “трева” или нещо друго. Без съмнение. Той е “изразходвал” всичко подобно. Хората си мислят, че ако живеят като Шива, ще бъдат необвързани като Него към нещата. Най-малко Той се е притеснявал за външния си вид. Каквато и външност да е имал Шива, винаги се е проявявала Неговата красота. Той е нямал нужда нищо да прави.
Обвързаността към всяко нещо е грозна. Това е грозота, глупост. Може да си обличате каквото си пожелаете. А дори и в най-обикновена дреха да изглеждате като най-прекрасната личност. Но това в никакъв случай не означава да си навлечете някакви дрипи и да се разхождате с тях. Красотата, която се е развила вътре във вас чрез Духа, ви дава онази сила, с която можете да носите каквото ви харесва, без това да е от значение за вашата красота. Красотата ви я има през цялото време.
Но достигнали ли сте това състояние? Можете да постигнете това състояние само когато вашият Дух влезе в ума ви. С егоориентираните хора това е по-трудно. И затова те не могат да се радват. При най-малкия повод се сгромолясват. И Духът, който е източникът на радост, просто не идва, не се появява. Радостта е красота. Самата радост е красота. И това е състоянието, което трябва да постигнете.
Обвързаността се появява по-най различен начин. Дори ако се вгледате, сте обвързани към семейството си – какво ще стане с детето ви, какво ще стане със съпруга ви, какво ще стане с майка ви, със съпругата ви и всякакви подобни; какъв е баща ви и каква е майка ви. Шива не познава такива неща. За него Той и неговата Сила са неделими. Така че Той се запазва цялостна, единна личност. Няма двойственост. Когато има двойственост, само тогава казвате “моята жена”. После продължавате – “моят нос, моите уши, моите ръце, моят, моята, моето” – и все по-надолу. Докато казвате “мое”, все още има двойственост. Тя се проявява навсякъде в живота и затова има обвързаност. Ако няма двойственост, какво е обвързаността? Ако вие сте светлината и вие сте лампата, тогава къде е двойствеността? Ако сте луната и сте лунната светлина, тогава къде е двойствеността? Ако сте слънцето и сте слънчевата светлина, ако сте думата и сте значението, тогава къде е двойствеността?
Тъй като съществува разделение, има и двойственост. И поради разделянето се чувствате обвързани. Разбирате ли смисъла? Понеже има различие и разстояние между вас и вашето, затова се обвързвате към него. Ако това съм “аз”, тогава кой е другият? Цялата вселена е “аз”. Кой е другият? Всичко е “аз”, кой е другият? Това не е мозъчна вълна или вълна от егото. Така че кой е другият? Никой. Това е възможно, когато вашият Дух навлезе в ума ви и вие станете част и частица от самия Вирата. Вирата е умът, както ви казах. Тогава всичко, което правите – показвайки яда си, показвайки привързаността си, показвайки състраданието си – всичко е Духът, който се проявява. Защото умът е загубил своята идентичност. Така нареченият “ограничен” ум се е превърнал в неограничения Дух. Не зная, наистина не знаем каква аналогия да направя за подобно нещо. Но иначе можем да го разберем. Това е например капка боя да падне в океана и океанът да се оцвети – това е невъзможно. Но, опитайте се да разберете, ако малко боя, ограничено количество боя, капне в океана, боята напълно губи своя цвят, своята идентичност. Помислете сега точно обратното. Ако океанът е цветен и бъде излят в атмосферата или върху нещо съвсем мъничко, върху някое парченце, върху някой атом или нещо подобно, тогава то става цветно. Така че Духът е като океана, който има светлината в себе си. И когато океанът бъде излят в малката чаша на вашия мозък, чашата губи своята идентичност и всичко става Духовно. Всичко! Можете да направите всичко Духовно! Всичко. Докосвате нещо и то е Духовно. Пясъкът става духовен, земята става духовна, атмосферата става духовна, небесните тела стават духовни. Всичко става Духовно! Той е океан – това е Духът, докато вашият ум е ограничен.
Така че необвързаността спрямо вашия ограничен ум трябва да бъде въдворена. Всички ограничения на ума трябва да бъдат разчупени, така че когато този океан изпълни ума, да може да разчупи чашата и всяка частица от тази чаша да стане цветна. Цялата атмосфера, всичко, каквото и да погледнете, трябва да бъде цветно. Цветът на Духа е светлината на Духа и тази светлина на Духа действа, работи, координира, прави всичко.
Това е причината, поради която днес реших да доведа Шива Татва до ума. Първата стъпка е да приближите вашия ум към Шива Татва, казвайки му: “Виж къде вървиш, г-н Ум”. Насочваш вниманието към това, тласкаш вниманието към онова, въвличайки се. Сега се откъсни, стани самият ум. Само умът. Бъди необвързан, необвързан”. И тогава вземете този необвързан ум, изпълнен изцяло с цвета на Духа. Ще стане автоматично. Докато имате тези ограничения на вашето внимание, няма да се получи. Така че човек трябва наистина съзнателно да напрати тази тапасйа (покаяние, самонаказание – бел.пр.). Всеки индивидуално.
Аз съм с вас, така че не се нуждаете от никаква пуджа за това. Но това състояние трябва да бъде достигнато и за да го постигнете, се нуждаете от пуджата. Надявам се много от вас да станат Шива-татвас (които са Шива Татва, Принципът на Шива – бел.пр.) докато съм жива. Но не си мислете, че искам от вас да страдате. Няма страдание в този вид извисяване, ако разберете, че това е състоянието на пълна радост. Това е времето когато ставате Нирананд. Това е името на радостта в Сахасрара. Името на радостта е Нирананд, а знаете, че името на вашата Майка е Нира. Вие ставате Нирананд.
Така че днешното почитане на Шива има специален смисъл. Надявам се каквото и да правим външно, на грубо ниво, да се случи също и на фино ниво. Опитвам се да изтласкам вашия Дух към умовете ви, но понякога го намирам за доста трудно, защото вниманието ви все още е въвлечено в други неща.
Опитайте се да освободите себе си. Гняв, похот, алчност – опитайте се да намалите всичко. Като днес храната. Казах на Уорън: “Помоли ги да ядат по-малко, а не като лакомници”. Вижте, от време на време, на някой голям банкет може да ядете повече, но но не може винаги да ядете така. Това не е присъщо за един Сахаджа йоги. Опитайте да се контролирате. Опитайте се да контролирате речта си. Независимо дали изразявате гнева си или изразявате състраданието си, или сте изкуствено състрадателни. Опитайте да се контролирате.
Зная, че някой от вас не могат да направят много. Добре. Ще се опитвам да ви казвам много пъти. Ще се опитвам да ви помагам, но повечето от вас могат да го направят. И трябва да се опитате.
На едно по-дълбоко ниво от днес ние започваме нашата Сахаджа Йога, където някои от вас могат да не я постигнат. Но повечето от вас трябва да се опитат да навлязат в дълбочина. Всеки един. За това не ви трябват хора, които са много добре образовани или с много добро положение. Не, изобщо. А хора, които медитират, посвещават се, навлизат в дълбочина, защото те са като първите корени, които трябва да достигнат – заради другите – много надълбоко, така че другите да могат да ги последват.
Сега за днешната пуджа ще имаме много кратка “Ганеша Атхарва ширша”. Не да миете Нозете ми или нещо прекалено, а просто да кажем “Ганеша Атхарва ширша” и можете да сложите… Шива през цялото време е чист, неопетнен, непорочен. Така че какво има да миете на Непорочния? Някой може да каже: “Майко, когато мием Нозете ви, получаваме Вашите вибрации във водата”. Но всичко е толкова необвързано, че няма нужда да ги миете – в състоянието когато сте напълно измити, напълно изчистени. После ще имаме пуджа на Деви, защото Гаури също е и Девицата и трябва да бъде почитана, така че ще кажем 108-те имена на Богородица. А после ще направим пуджа на Шива.
Съжалявам, че не мога да ви кажа всичко за това в една кратка реч. Но необвързаността трябва да започне да проявява себе си във вашата Себереализация. Необвързаността. Какво е отдаване? Нищо, защото когато сте необвързани, вие сте отдадени, автоматично. Когато се държите за други неща, не сте отдадени. Това е всичко.
Какво е да сте отдадени на Мен? Аз съм толкова необвързана личност, не го разбирам. Какво бих взела от вас? Нищо, толкова съм необвързана.
Днес се надявам всички да се помолим: “О, Господи, дай ни сила и този източник на привличане, чрез който да се откажем всички други привличания към всички наслади, към радостта от егото, към всички мисли, така че да попаднем в чистата радост от Шива Татва”. Напълно.
Надявам се, че успях да ви обясня защо днес съм тук и защо днес е много голям ден. Всички, които сте тук, сте особено и много щастливи хора, които трябва да мислят, че Бог е бил любезен към тях, че Той ви е избрал да бъдете тук днес, да чуете това. И тогава, щом стенете необвързани, ще се почувствате отговорни. Абхиюкта, отговорен. Отговорност, която не дава его, а отговорност, която изпълнява от само себе си, която се изразява от само себе си, която се проявява от само себе си.
Нека Бог да ви благослови.