Пуджа на Гуру

Леисин, Швейцария -14 юли 1984 г.

Покланям се на всички Сахаджа йоги по света. Много вълнуващо е да виждаш толкова много от вас събрани тук да правят Гуру Пуджа. На това да почиташ своя гуру лично се гледа като на най-висша благословия. Но в Моя случай комбинацията е много по-различна, тъй като Аз съм ваша Майка и ваш Гуру. Затова можете да разберете как Шри Ганеша почиташе своята Майка. Всички вие сте създадени по подобие на Шри Ганеша, който почиташе Майка си, а после стана Ади Гуру, първият Гуру. Той е първичната същност на водачеството. Единствено Майката може да направи от детето водач. А майчинските качества у всеки гуру, бил той мъж или жена, може да направи от последователя гуру. Затова първо трябва да станете пророци, да развиете майчинските качества във вас, а след това можете да правите и другите пророци.

Какво трябва да правим след нашата Реализация, за да станем Гуру? Думата гуру значи “тежест”, “гравитация”. Тежест означава личност, която е важна, която е дълбока, която е магнетична. Трябва да сте научили в Сахаджа Йога, че Реализация се получава при пълна липса на усилие. Затова обикновено Гуруто се старае да направи последователите си без-усилни, което е наречено Прайатна Шайтхилйа, което значи “намалете усилията се”. Без да правите нищо получавате вашата Прайатна Шайтхилйа, иначе вашата Кундалини не може да се издигне. Второто състояние е  Вичара Шайтхилйа, съзнание без мисли. Него също го получихте без да правите нищо. А третото е пълно отрицание на мислите, Абхава. И блаженството на мира. Трябва да разберете, че трябва да преминете през три състояния. Първо, когато получите Реализация, всички тези неща идват спонтанно в този момент. Когато издигате Кундалини на другите, тези неща им се случват спонтанно. Вие също имате тази сила сега – да издигате Кундалини на другите и да я установявате в тях. Но трябва да разберем защо това трябва да се прави по този начин. Защо трябва да имате Вичара Шайтхилйа? Защото когато проектирате някоя мисъл, това е изкуствено. Това не е реалност. Мисълта винаги ви разделя от реалността. Когато правите някакво усилие, заставате срещу това да сте нещо. Например ако трябва да ви излекувам, Аз просто слагам ръката си и готово. Няма усилие. Защото Аз съм това! Получавате вашата Реализация, защото Аз съм това! Аз не правя никакво усилие, не мисля за него, Аз съм това!

Просто ако гледаме нещо, то може да бъде сторено. Само ако си поставим вниманието върху някого, той може да бъде променен. Само с малко желание може да бъде направено. Защото вие сте това! Може да го моделирате по какъвто начин искате. Вземете примера със златото. Златото е инертно, не реагира с други елементи. То не трябва да полага усилия, за да не потъмнява. То е такова. Така че за да бъдете, за да сте такива, не трябва да се полага никакво усилие. Ако трябва да полагате усилия, това значи, че все още не сте станали това. Ако погледнете слънцето, то грее, то не трябва да полага усилие, а грее. Така че ако трябва да полагате усилия, за да бъдете нещо, означава, че още не сте това нещо, че се опитвате, че сте изкуствени. Цветята са красиви, затова те нямат нужда да се разкрасяват. И това е, което човек трябва да разбере, че ако по рождение сте това, ако вече сте станали, каква е нуждата да полагате усилия?

Но когато казваме всички тези неща, хората започват да си мислят, че трябва да бъдат летаргични, че не трябва да правят нищо, че ставаме Гуру, без нищо да правим. Ето защо в самото начало казах, че трябва да преминете през състояния. Първото състояние е това на Шри Ганеша. Как Той се отдава на Шакти, на Майката. Това е началото. Ако не можете да се отдадете, това не значи, че нищо не правите, но отдаването означава “почитане”, уважение към по-висшето, послушание на по-висшето, не да спорите, не да реагирате; то е приемане, абсорбиране. Както детето поема мляко от майка си, без да разпитва, без да разсъждава. Затова и Христос е казал: “Трябва да станете като малки деца”. Но ако разпитвате, тогава вече не сте деца. Така че първото състояние, което трябва да развиете, е състоянието на дете. Но дете, което е реализирано, трябва да има тежест. Ако съумеете първо да развиете качествата на дете, после всичко поема своя подходящ курс. Защото зрелостта не може да настъпи, докато не започне от самото начало. А тежестта означава зрялост, не лекомислие. Вие познавате качеството на Шри Ганеша, както знаете, той е Вивека, което означава разграничение. Той има, тоест Той е разграничението. Той е разграничението. Затова опитайте се да развиете своята сила на разграничение, така че Шри Ганеша да ви даде мъдростта, субуддхи. Ето защо трябва да имате зависимост от Шри Ганеша.

В това (първо) състояние трябва да се откажете от усилията. Както трябва да се откажете от каквото и да е против Ганеша или против невинността. Така че отрицанието на усилието трябва да се постигне чрез отричането то всичко, което е усилие. Тоест чрез усилието на отричането. И затова в началото няма да бъдете без усилие, ще трябва да положите усилие за това. Както Христос е казал: “Не бива да имате лъстиви очи”. А как правите очите си невинни? В Сахаджа Йога имаме метод, чрез който се опитваме да отклоним очите ви от усилието, което ги прави лъстиви. Например се опитваме да насочим вниманието си, очите си, към Майката Земя, към тревата, към дърветата. Така че избягването, избягването на усилието само по себе си е усилие. И хората, които наскоро дойдоха, трябва да разберат, че трябва да положат всякакви усилия, за да спрат усилията. Например, някои хора са свикнали на много комфортен живот. Подобни хора би трябвало да се опитат да се освободят от привикването си към удобствата. Спете на пода! Спете на Майката Земя! Вниманието на други хора пък през цялото време се мести от едно нещо на друго, не може да се установи само върху едно нещо. Затова фиксирайте вниманието си! Постепенно ще откриете, че сами дисциплинирате себе си. Така че усилието, което влагате, е много важно в началото на Сахаджа Йога.

Друго често срещано явление на Запад е грубият език, сарказмът и нараняването на другите. Това е много фин начин за насилие. Или ако наистина хората са безцеремонни, могат да започнат да проявяват егото си, повтаряйки “аз, аз, аз…”. Подобни хора би трябвало напълно да престанат да говорят, да направят усилие да спрат. Просто да не говорят! Просто наблюдавайте дали вашият ум се опитва да каже нещо саркастично или безсмислено. Това наблюдение също изисква усилие. Да се посади семенцето е лесно, но след това човек трябва да положи усилие да се грижи за младото растение. А когато то узрее, то е готово, ваше е. Така че първо трябва да бъде направено усилието да се защитите от ума, който е вграден във вас чрез егото и суперегото и ви води към усилие в грешна посока.

Бъдете внимателни, защото понякога трябва да проявите разграничение. А най-добрият начин със сигурност да проявите разграничение е да се придържате в центъра. Никога не изпадайте в крайности за нищо. Например, някой хора много обичат музика и през цялото време се занимават с нея. Други пък обичат поезията и непрекъснато се занимават с нея. В това няма нищо лошо, но каквото и да постигате чрез тези свои интереси, трябва да стигне обратно до колектива, за да му се наслаждават всички, както и вие трябва да се радвате на всичко, което е открито от другите. Например, ако някой у много учен и много суховат, трябва да направи усилие да стане по-благ. Така че се опитайте да неутрализирате вашата крайна природа, като се центрирате. И най-добрият начин е да кажете: “Аз харесвам всичко. Така както съм, съм добре, точно в това състояние”. Добре е и да внушите на себе си, че сте в мир. Да си внушите! Използвайте силата на внушението – “Аз съм удовлетворението, аз съм мирът”. Опитайте се да  наложите върху себе си тези неприсъщи на вас добродетели или праведност. А после се запитайте: “Ако съм достоен човек, как може да правя това?” Запитайте се. По този начин съдете сами себе си. Например, ако някой е скъперник, но говори, че трябва да бъдем щедри, то можем да наречем този човек лицемер. Но ако същият този скъперник задава на себе си подобни въпроси, то не е лицемер. Така че когато наложите върху себе си тези т.нар. изкуствени ценности като вид цел и се опитате да постигнете тази цел чрез вашите собствени усилия, тогава ставате целта. И автоматично критикувате себе си, а не другите. И знаете какво не е наред с вас. Защото каква е ползата да знаете какво не е наред с другите? Това е като Англия да се опитва да подобрява условията в Индия, а Индия да се опитва да подобрява условията в Англия. 

Но дори и за това човешкият мозък има вратичка за бягство. Когато хората се опитват да критикуват себе си, откриват една торбичка, наречена лява Вишудхи и се настаняват в нея. Колкото по-хитри сте, колкото по-умни сте, толкова по-лоша е лява Вишудхи. И там криете всичко – цялата мръсотия, която ви дърпа назад, но ви дава покой. Като някоя немарлива домакиня, която събира целия боклук от къщата, струпва го на куп в една стая и заключва стаята, мислейки си колко добре си е свършила работата. Вие трябва да застанете лице в лица с проблема, да се коригирате и да внимавате. Ето така ставате могъщи. Защото ако вашият механизъм е извън строя, каква е ползата да усъвършенствате нечий друг механизъм? Или когато вашият механизъм е извън строя, да го сложите под катинар, да го заключите и да си кажете: “О, така е добре”? Или да обвинявате някого другиго за това или онова, вместо да обвините себе си? Слава богу, че днес в Сахаджа Йога всички вие получихте Реализация и Аз не трябва да върша това пречистване, тъй като вие сами можете да го правите.    

Казано накратко, като начало ставате свои собствени водачи. Опитайте да си кажете, да отделите себе си от себе си и да кажете: “Здравей, господине, как си, хайде!” Но в Сахаджа Йога хората развиват голямо  и глупаво его и си мислят, че са велики гуру, велики хора, авадхута. И ако ги попитате, ще кажат: “Майко, много ви обичам”. Мислят, че като ме обичат, е наистина Мое задължение да ги поддържам чисти. Това не е поведение на гуру. Това, което един Гуру прави, е да пречиства себе си и другите и да поднася цветя на божеството. Докато вие всички не станете Гуру, Аз съм вашият Гуру. Но щом станете Гуру, Аз ставам вашето Божество, както се случи с всички Гуру. Можем да кажем, че Мохамед, говори за Аллах ху Акбар (Всемогъщия Бог). Говори за Светия Дух, за възкресението, защото беше Гуру и каквото трябваше да каже, го казваше с пълна увереност, изтъквайки мястото, откъдето е бил направляван. Както Мойсей. Христос също постави двата си пръста, посочвайки Своя Отец. И така, докато не станете свои собствени гуру, в началото ще трябва да полагате усилия. После постепенно ще го постигнете без усилие. Липсата на усилия не е за да бъде удостоверявана, а вие сами трябва да я потвърдите. В присъствието на благоразумния човек и другите стават благоразумни. В присъствието на човек, който е честен, и другите стават честни. Казано е на санскрит “Йатха Раджа Татха Праджа” – “Какъвто царят, такива и слугите”. Вие трябва да сте примерът. Когато сте гуру, вие сте примерът. Трябва да бъдете пример за другите. Виждала съм хора, които се наричат гуру в различни аспекти на живота – като професори, като учители, може да ги наричате учители, но и не духовни гуру. Дори когато тези учители водят светски начин на живот, тогава учениците им губят вярата си в тях. Даже политическите лидери. Да вземем един политически лидер, който е безнравствен и има слабости, тогава хората, които се опитват да го следват, няма да го уважават. Затова такива хора също трябва да имат изграден характер, лична ценностна система. Тогава какво остава за духовните гуру? Те трябва да бъдат отлични хора. Не бива да водят два живота – един външен, другият вътрешен. Когато външният и вътрешният станат едно, не се изискват усилия. Това е, което трябва да бъдете – едно отвън и отвътре – и трябва да го изработите отвътре. Не бива да приемате вътрешно външното, а вътрешното трябва да стане външно. Това е началото на Антар-йога, вътрешната йога.

Във второто състояние трябва да останете без мисли. Това е много важно на Запад, защото там хората живеят с мислите, нямат други проблеми с материалната страна. Например, възпитани са по такъв начин, че се страхуват от закона. Възпитани са по такъв начин, че да поддържат всичките си килими чисти, всичко чисто и особено много да поддържат всяко място чисто. Те изчистват всички материални неща. И когато трябва да се приспособят към нещо, те се приспособяват външно. Външно те са джентълмени, но вътре в мислите си не са чисти, в поведението си не са чисти. Очите им не са чисти, имат отрова в себе си. Иска им се да излеят тази отрова. Понякога тя се излива като сарказъм. Излива се като зловещи агресивни действия към другите страни. Те са способни да направят план за пълното разрушение на света. И не мислят, че в това има нещо лошо, защото те вярват на идеологията, вярват на мисълта, за която се борят. Докато съществува една идеология, има и мисли, има определен тип възвишени приказки и до тогава те могат да правят каквото си поискат.

Тяхната мръсотия е много изтънчена. Както хората, които не се къпят, а използват някои изкуствени неща, за да се напарфюмират. Отвътре трябва да бъде чисто. И затова първо усилията трябва да бъдат насочени към това да имаме добри мисли. Наблюдавайте ума си. Какво мисли за другите? Бих казала, че и расизмът е една от тези болести. Виждала съм хора с много добро положение, изискани, безупречно облечени, но когато срещнат човек от развиваща се страна или с друг цвят на кожата, веднага правят забележка. Виждала съм това дори и сред Сахаджа йогите. Но казвам това заради Сахаджа йогите, не за другите. Защото така изведнъж тази мъртва мръсотия, която наричаме мъртва, оживява. Значи умът е пълен с нечистота, лъст, алчност, гняв, ревност. Затова трябва да бъдем много, много внимателни. Хората, които са много изтънчени, имат и такава изтънчена слабост. Ето защо и ревността е всеобща болест. Както преди няколко дни запитах някого: “Защо бащата се сърди на сина и на собствения си брат?” Отговорът беше: “Защото брат му се грижи за сина в Лондон”. Обикновено всеки човек би бил благодарен ако се грижат за сина му в неговото отсъствие. Но човекът ревнува поради собственическото си чувство. А това чувство идва от несигурността. А несигурността произлиза от това, че караме другите да се чувстват несигурни. Има много причини за несигурността, но едната от тях е, че сме грозни и виждаме тази грозота в другите. Сега тази вътрешна нечистота трябва да се  отстрани с много по-голямо усилие, отколкото външната. Вътрешната мръсотия можете да видите и наблюдавате вътре в себе си. Някои хора се опитват да доминират другите, да им говорят неща само за да се държат като директори. Първо погледнете дали достатъчно сте директор на себе си? Достатъчно ли сте овладели сам себе си? Свой собствен водач ли сте или все още това ви липсва? Тези, които не владеят сами себе си, искат да владеят над другите. Но този, който е свой собствен водач, не води никого, а той става водач. Не трябва да прилага никакво усилие, той води! А има толкова много номера, чрез които може да води, толкова много неща, чрез които може да коригира. Може да не ги казва, може нищо да не прави, но той просто управлява. Другите научават урока си, без той да е правил нищо за това. Но те знаят, че един е водачът на всички водачи. Може би тази личност е невисокомерна, семпла, невинно изглеждаща, но която е Махамайа, илюзията. Затова личността с такава сила не иска да я показва навън. Обратно, силата се проявява по такъв начин, че хората да я познаят. Мисля, че научихте от начина, по който нещата стават в живота, че не трябва да правите никакво шоу. Някой знае всичко! Когато имате около себе си някой като този, опитайте да го следвате.

В третото състояние усилието ви трябва да бъде насочено към това да следвате своя гуру, който е Сат Гуру (Истинският Гуру – бел.пр.). Такъв човек става образеца, който трябва да следвате. В това също Сахаджа йогите могат да бъдат много повърхностни. Един Сахаджа йоги носеше шала си по особен начин. Затова изпратих при него други Сахаджа йоги, за се опита да им помогне, да бъде техен учител. А те всички започнаха да носят шаловете си по същия особен начин. Не бива да следвате външното, вътрешното трябва да следвате. Затова когато станете гуру, ставате гуру, просто ставате. Толкова кратък е начинът просто да станеш. Ако застанете лице в лице със себе си, ще разберете, че има още някои стъпки, които трябва да направите, за да станете. Дори сега, когато ви говоря, вие мислите за другите: “О, Майка говори за него, а не за мен”. Ето така трябва да погледнете навътре в себе си, абсорбирайки всичко от вашия Гуру. Това е много важно за нас, ако ще ставаме пророци, които ще направят от другите пророци.

Най-висшето състояние е вашият Гуру да стане Божество. Когато казвате Гуру Брахма, Гуру Вишну, Гуру Дево Махешвара (Върховните Брхама, Вишну и Шива като Гуру – б.пр.), тези божества се проявяват. Но никой не споменава Гуру Деви (Богинята като Гуру –б.пр.), а вие можете да постигнете по-високо състояние от Брахма, Вишну и Махеша (Шива – б.пр.). Защото състоянието на Гуру е, когато покажете невинността и на тримата – Брахма, Вишну и Махеша – тяхната сила на невинността. Но накрая се казва Гуру Сакшат Парабрахма (Гуру във формата на Парабрахма – б.пр.). А Парабрахма е силата на Майката, която протича през вас. Тъй че ставате инструменти на Парабрахма. Но как? Не само като ставате чрез себе си, но и като ставате отражение на вашето Божество, като развивате себе си като отражение от Гуру до това състояние. В това състояние започвате да контролирате всички елементи. Ето защо всичките инкарнации на Ади Гуру (Първичният Гуру – б.пр.) имаха контрол над елементите. Брахмадева е изцяло проявен чрез тях. Така че освен от Ганеша, който е Ади Гуру по рождение, той е проявен чрез Брахма, Вишну и Махеша. После излиза като Брахмадева с четири глави, три на Брахма, Вишну и Махеша и четвъртата на Шри Ганеша. И така Брахмадева става символ на Гуру и, както знаете, Шри Ганеша е чатвари, четири през цялото време, той става тези четирима като техен израз, проявление. И когато станете Брахмадева в това състояние, можете да контролирате елементите. 

Днес се опитах да ви обясня четирите различни състояния на Гуру-пада, състоянието на Гуру. Трябва да разберете, че каквито и да сме днес, ние сме изключително благословени и щастливи, че за толкова кратко време вие започнахте от дребна твар в калта и станахте лотоси. Лотосът ще привлече много насекоми, комари чрез своя мед, нектар и ще ги превърне в лотоси. Когато получат нектара, те самите ще станат лотоси. Цялото тинесто и мръсно блато е покрито с цветовете на лотоса. Лотосът, който е Гуру, расте по-високо и тогава се предоставя на Богинята, която обитава в него. Тя обитава в сърцето на платформата, красивата платформа, която лотосът е създал. Но за да я носите в сърцето си, първо трябва да имате сърце. Говорила съм ви за много качества на Гуру. Най-добрите качества, дванайсетте качества на зодиите трябва напълно да бъдат изразени в един Гуру. А притежателят на тези качества е Шри Шива. Същността на Шива извън Брахма, Вишну и Махеша, качествата на Махеша трябва да блестят чрез вас. Качеството на Вишну е Дхарма – първо да станете дхармични, уравновесени. След това се издигате. После ставате едно с Вирата (Първичното същество, Цялото – б.пр.). И тогава можете да давате Дхарма на другите. Трябва да знаете, че състояние след състояние ви се случват много неща и не сте лицемери. А ставате истински. И реалността се проявява чрез собственото ви същество. Ето така ставате Гуру. Затова разберете реалността вътре във вас, погледнете я, разрешете я.

Но често съм забелязвала, че когато направя на някого забележка, той отговаря: “Не, Майко, не съм такъв, не може да съм казал така, това не е вярно!” Тези хора са способни да стигнат да наглост, опитвайки се да докажат, че не е така. Но това не е важно. По-важно е доколко познавате себе си, вашата Себереализация. Когато развиете това познаване, ще познавате и другите истински, а не изкуствено и тогава наслаждението е цялостно. Както пчелата никога няма да кацне на изкуствено цвете. Но хората трябва да станат като пчелата. Гуруто няма нужда да казва, че е Гуру.

Днес Аз ви благославям. Изпълних дванадесет години като Гуру и вие наистина трябва да приемете в себе си силите на Шива. Аз – Моето тяло, Моят ум, Моето сърце, всичко – не съм щадила нищо от себе си, за да ви изчиствам напълно, за да ви правя, за да станете всички вие това. Сега се обръщам с искане към вас: моля ви, не прахосвайте Моите усилия. Вгледайте се в себе си, помагайте на себе си, опитайте да се издигнете по-високо и по-високо, станете вашето Себе. Когато станете Себето си, ставате Гуру. А когато станете Гуру, ставате Брахмадева, Махеша и Вишну. И така първо сте направени по подобие на Шри Ганеша, после на Брахма, Шива и Вишну. Но много зависи от вашата готовност да го извършите и най-вече от вашата честност и искреност. Надявам се, Шри Ганеша ще ви даде мъдрост да разбирате, Шакти ще ви даде сила да работите усилено, а Шива ще ви даде радостта. Садашива ще ви даде радостта, за да можете да напредвате в вашето установяване.

Бог да ви благослови всички!