Пуджа за Макар Санкранти (Шри Сурйа)

Бомбай, Индия  – 10 януари 1988 г.

Смятам, че Ми се отдава невероятна възможност да ви срещна отново в Бомбай, когато вече сте на път към страните си и да направим една по-специална пуджа, като днешната. Това е пуджа в чест на слънцето и се нарича Макар Санкрант. Макар е Тропикът на Козирога, Макар означава „козирог”. Сега Слънцето се придвижва от Тропика на Козирога към Тропика на Рака и това винаги се случва на една и съща дата, защото е свързано със слънцето. Това е единственият празник, който е с фиксиран ден в индийския календар, защото се отнася до слънцето.

Но този път, не знам защо, се пада на петнадесето число от месеца, а винаги било на четиринадесети. И така, от днес нататък настъпва промяна, сезоните се сменят. През шест от месеците през годината слънцето се движи към южното полукълбо и го сгрява, а от утре се придвижва към Северното полукълбо. Така че днес е последният ден, или както казваме, най-студеният ден, според индийските разбирания. След това ще започне да става по-топло и ще можем да правим всякакви благоприятни неща, всякакви благоприятни неща могат да се предприемат след тази пуджа, през лятото.

Въпреки че е много горещо, хората все пак искат слънцето да ни управлява, да ни дарява топлината си, защото само благодарение на него всички зеленчуци, плодове, всичко расте на полето. Ето защо шестте месеца, в които слънцето не е тук, се наричат Санкрант, което значи “бедствие”, в известен смисъл. И това е периодът, когато в европейските страни, даже в Англия или Америка, има месеци на бедствие, защото слънцето го няма. Дори и тук се приема същото – днес е денят, който бележи края на Санкрант, т.е. края на бедствието.

Обикновено хората раздават нещо сладко за ядене, което е смесено със сусам, защото той има загряващ ефект. И понеже днес е най-студеният ден, искат да ви дадат сусамови семена и да ви помогнат да задържите топлината в себе си, и да се настроите за топлите дни, които идват. Всички тези неща, които се правят, са в известна степен на грубо, на чисто физическо ниво, за да запазят хората достатъчно топлина в себе си. Казва се, че на този ден хората трябва да дадат израз на топлината на любовта, защото това е най-студеният ден. Затова си пожелават: “Ние ти даваме нещо специално, за да ни кажеш нещо мило, сладко. – “гоад, гоад бола”, което значи  “Кажи ни нещо мило, сладко”.

Хората, които живеят в страни с по-топъл климат, са по-мили от тези в страните с по-студен, където природата е много неблагосклонна към тях. Не ги обвинявам за нрава им, защото природата е много неблагосклонна. В Индия можете да живеете навсякъде – под някое дърво, в гората, навсякъде може да се живее безгрижно, стига да има вода за пиене и за къпане. А също така не се сблъскваме с един проблем, който е налице в другите страни по света, където ако се налага да излезете, ви отнема 15-20 минути да се облечете. Тук просто излизате навън, може да държите домовете си отворени през лятото и няма никакви проблеми, що се отнася до природата. Природата е много мека през летния период, защото дърветата са окичени със зеленина, хората се чувстват щастливи и всички дейности се осъществяват предимно с енергията на слънцето. Но на Запад, както сте забелязали, слънцето е доста по-малко. Ето защо хората се задържат повече вкъщи, използват изкуствено отопление, вратите са затворени, сърцата са затворени и е много трудно за тях да общуват с другите. Колкото пò на юг слизате, дори и в границите на собствените си страни, откривате, че хората са по-топли, по-обикновени, много гостоприемни. Благодарение на слънцето сърцето ви става по-отворено, по-гостоприемно.

От гледна точка на Сахаджа Йога, страната на Слънцето е дясната, а на Луната – лявата. Бидейки на страната на Луната, човек може да желае нещо, но не и да действа. Освен това, ако се отдадете прекалено много на Лявата страна, това може да има разрушителен ефект. Защото ако си седите вкъщи и нищо не правите – а тези дни има и безработица, например нямате работа – тогава започвате да мислите прекалено много и това мислене представлява енергията на желанието, която е на лице, но няма действие. А без действие тази енергия може да стане много разрушителна. Ето защо се казва: “В празен ум… в празен ум дяволът работи.” Там, където хората могат, но не действат, не предприемат нищо, това може да има много разрушителни последствия… Положението е различно в топлите страни и в онези, които не са топли.

Но на местата, където е прекалено топло, като Африка, има усложнения, поради прекалената топлина. Ето както например тропикът на …. искам да кажа екваторът, който минава от там, загрява тези територии до такава степен, че те са обрасли с джунгли, с много високи дървета и всичко до такава степен е покрито с растителност, че е невъзможно никаква светлина да проникне и е много тъмно, пълен мрак. И така, и тази крайност не е добра, точно както и прекаленият студ. Там живеят хора, но съвсем естествено, поради факта, че слънцето е по-малко, те не израстват много, може да са много примитивни и да са доста агресивни, например да научават разни неща от животните и да са доста агресивни.

И така, трябва да се намери балансът, а той се изразява в това, че трябва да желаем и да действаме. Проблемът с атмосферата, в която съществуват хората, е, че съществува разделение на труда, според Мен – една част от държавата мисли, а другата действа. При такива обстоятелства нищо не сработва. Така че трябва да се намери равновесието, в което Сушумна работи.

И така, Сушумна нади е там, където е екваторът – не, не екваторът, а оста на Майката Земя. Оста на Майката Земя е Сушумна и това е, което трябва да действа, а когато опре до тази ос, то трябва да знаем, че трябва да стоим на нашата ос. И така, това, което балансира, е оста и ние сме на нея. Всъщност не съществува, няма някакъв голям прът вътре в Майката Земя, който да наричаме ос. Няма такъв материален обект, който да наричаме ос, а енергията, силата, работи по такъв начин, че Земята се движи с невероятна скорост всред огромната космическа бездна. Тя не само се движи, но и създава за нас деня и нощта – през деня работим, а през нощта спим и това ни балансира. Също поради това, че се движи по такъв начин около слънцето, половината от страните получават слънчева светлина през лятото, а другите през зимата. Това е оста, която се движи и осъществява всичко. Освен това, тази ос държи Земята на нужното разстояние от другите планети и движещи се космически тела. Тази ос е интелектът на Майката Земя. Тя е не просто интелектът, а и ароматът, и в добавка е Сушумна нади на Майката Земя, може да се каже. Благодарение на оста съществуват всички тези свайамбху и се случват такива големи явления, като земетресения и други подобни. Оста е тази, която предизвиква движение. Тя е енергия, можем да определим оста като енергия, която раздвижва лавата в различни посоки и излиза на повърхността в различни точки, предизвиквайки земетресения и появата на вулкани. Всички тези неща се случват, защото оста има усета какво трябва да се направи. Оста е тази, която ни обича. Тя е причината, поради която имаме сезони. Те са създадени по такъв красив начин, за да имаме различни видове храни, за да има разнообразие. Ако топлината от Майката Земя изчезне, тогава на Земята няма да има нищо, всичко ще замръзне, ще има само сняг, няма да имаме храна, нищо и тук ще заприлича на Луната.

Това беше нарочно направено: първо, Майката Земя беше създадена благодарение на топлината на Слънцето, така че можем да твърдим, че то е бащата на Майката Земя. След това тя беше докарана много близо до Луната, което я охлади; охлади я изцяло, всичко се покри със сняг. След това  отиде по-близо до Слънцето и беше доведена до тази точка, където можеше да започне да се заражда живот – ето как всичко беше организирано прекрасно, за да може да се появи животът. След като животът започна да се развива, знаем как постепенно се формира въглеродът. Въглеродът се формира благодарение на същата тази ос, тъй като в оста има топлина, енергията на топлината превръща растенията във въглерод. В последствие този въглерод ляга в основата на, можем да кажем, в появата на въглехидратите, или можем да кажем, на цялата органична материя. Но за да създадем живота, имахме нужда от още нещо, което да помогне – азотът. А той – може би ще се изненадате – също е продукт на същата ос, на нейното движение. И когато се появи азотът, той ни даде аминокиселините. А когато в нас се появиха аминокиселините, тогава ние започнахме живота си от амебата и така нататък. Разбира се, тези процеси се случваха в океана, беше създаден азотът и се появи животът, а след това той излезе от водата и ето как се появиха аминокиселините. След като те бяха на лице, появата им доведе до различните комбинации и пермутации и различни форми на живот. Майката Земя е играла много важна роля чрез своята ос.

По подобен начин оста в човешките същества е най-важното нещо. Ръководният принцип в нашия живот е нашата ос. Ние трябва да се придържаме към оста си. Тези, които не се придържат към нея, са повече в ляво или повече в дясно и са напълно готови за разрушение, защото ще бъдат разрушени или от прекалената им десностранност, или от прекалената им левостранност. Така че трябва да се отнасяме подобаващо към нашата ос. Онези хора, у които оста не е наред, могат да имат проблеми с различни чакри или с някои човешки качества. Човек, който прекалено много протяга оста си, отмята глава назад, и е много десностранен и създава проблеми със своето его; а тези, които са силно приведени напред, в поза на робско подчинение, също така вървят към разрушението си. Между тези два типа хора са налице големи проблеми, като единият се опитва да доминира другия, а когато започнат да доминират някого, те всъщност разрушават както себе си, така и онези, които доминират.

Ето например, знаете, че англичаните дойдоха и ни управляваха. Знаем, че французите управляваха други хора, а португалците отидоха и управляваха други народи. Но всичко, което  направиха, за да ни доминират, си има двойна реакция. От една страна, поради това че бяха потискани, индийците станаха много раболепни, дори и днес са много раболепни и у тях не е налице тази независима ос, която би трябвало да имат. Те са много раболепни. Особено когато отидат на Запад, много съм изненадана, че когато индийците емигрират, стават много раболепни, виждам. Правят какви ли не раболепни неща, за да се харесат на хората от бялата раса. А те, белите, се превръщат едва ли не в обект на обожание в Индия. Това накара егото на бялата раса да нарасне още повече, то стана още по-голямо, и това, което се случва днес – виждате – е, че цялото това его ги разрушава. Те са на ръба на разрушението, заради егото си. А то е толкова неестествено и толкова повърхностно. 

Трябва да осъзнаем, че най-доброто в човешките същества е тяхната ос и всеки има своята ос, и ние трябва да я уважаваме у всеки човек. В Сахаджа Йога Аз не ви познавам толкова по лице, колкото по вашите чакри, по вашата Сушумна, какъв Сушумна канал имате. Ако имате дълбока Сушумна, Аз ви приемам за дълбока личност. Ако вашата Сушумна е повърхностна, то Аз ви разпознавам като такъв човек – с повърхностна Сушумна. И дори и да направите нещо, което например е много добро, много хубаво или ако говорите за Сахаджа Йога, или имате много познания за нея и  казвате неща, които обикновено биха смаяли всеки, сякаш вие сте господарите на Сахаджа Йога, Аз знам колко сте дълбоки. Така че дълбочината в тази ос е много по-важна от всичко друго. Оста ви трябва да е много дълбока. Но вие бихте могли да кажете: „Но, Майко, оста е даденост, как може да е дълбока?”

Вижте, оста е създадена в човешките същества, тя е като хартия навита три и половина пъти и се намира вътре в Брахма нади – можем да кажем – колкото косъм и от Кундалини може да премине едва толкова, колкото косъм. Но ако даден човек притежава дълбочина, Брахма нади е по-голям, а останалите, които са навити един в друг, са по-тесни; докато при хората, които не притежават дълбочина, външните гънки са по-широки, а вътрешната част е малка. Такива хора могат да дават вид на много динамични, много интелигентни, много умни, да изглеждат много красиви личности, но всичко това е отвън, а отвътре не притежават дълбочина. Ако са дълбоки вътрешно, всичко, което правят, е красиво. Те излъчват радост, те носят радост. А ако срещнете човек от първия тип, той може да изглежда радостен, но радостта няма да притежава истинска дълбочина, всъщност по-скоро ще убива радостта.

И така, важно е да направим нашата ос по-дълбока и именно в това ни липсва достатъчно усърдие, в това трябва да вложим подобаващи усилия. Някои хора по принцип имат много дълбока ос, а други притежават, бихме казали,  изключително ограничена. Такава ос трябва да порасне. Ето, когато дойдете на Моя пуджа, Аз я удължавам, това е факт, но е нещо временно. За да я поддържате, трябва да работите вкъщи, а също и в колектива. Вкъщи трябва да работите като медитирате. Но на това трябва да се отдава нужната сериозност, не да е на майтап, повърхностно, глупаво – не е това начинът. Трябва да се прави много сериозно, в смисъл че вие сте се нагърбили с една задача, изискваща себеотдаване, това е нещо медитативно или ако искате, го наречете молитва към Бог, или пуджа на Бог. Трябва да се отнасяме почтително, защото почитта е ключът към успеха. Ако нямате себеуважение и не изпитвате такива чувства към другите, не можете да постигнете това. Но на първо място трябва да почитате живота си – „Как живея живота си? Къде го пропилявам? Защо го пропилявам? Защо нямам дълбочина? Все пак животът ми трябва да има някаква цел. Преследвам ли целта си, правя ли го наистина?” Ако всички тези неща изникват в главата ви, ще осъзнаете, че е много лесно да се преборите с егото си, защото обикновено хората се карат за много незначителни неща. Дори и в Сахаджа Йога съм виждала хора да се карат за толкова глупави, напълно безполезни неща. Звучи глупаво дори да споменавам как хората спорят за дребни неща и се карат. Но един човек, който има дълбочина, дори и да не говори много, дори и да не се изтъква много, дори и да не е много на предна линия, той излъчва чрез дълбочината си, защото чрез него мога да работя по-лесно.

И така, за да се развие това, трябва да медитирате – важно е да медитирате всеки ден, всеки ден, всеки ден. Може да не ядете един ден, може да не спите, може да не отидете на работа, но трябва да медитирате всеки ден. Това е същественото нещо, за да се развитие централната стеснена част в по-широка. И когато това се случи, когато във вас започне да се развива този канал, първото нещо, което ще забележите за себе си, е, че не се интересувате от удобства, не се притеснявате за абсолютно нищо, за нищо материално. Каквато и да е ситуацията, вие сте над нея, просто не се притеснявате, каквото ще да става. Просто не искате да се обвързвате с нещо, което е далеч от вашата природа. Просто се измъквате от нея, мислейки си: „Господи, много ми дойде, просто не ме интересува повече.” И така цялото ви внимание се придвижва навътре. Когато вниманието ви започне да се придвижва навътре, тогава то се разраства повече.  Вътрешната част, която се нарича Брахма нади, започва да се разраства все повече и повече. За някои дребни, незначителни неща – като например това, че съм споменала или не съм споменала някого – хората започват да го преживяват: „О, защо Майка не спомена моето име?”. Това е нещо толкова дребно, че не е от значение.

Докато вашата ос е дълбока, вие сте с Мен, Аз съм с вас, ние сме напълно едно цяло. Но някои външни неща се намесват, като: „Тя даде такова хубаво сари на друг, на нас никога не ни е давала такова сари, не е правила еди-какво си.” Ако всички тези неща ви идват на ум, то тогава е съвсем вярно, че нещо ви липсва. Или ако започнете да се оплаквате: „Отидох там и трябваше да пътувам с автобус,  и да стоя не знам къде си”, това показва, че напълно ви липсва спокойствие. Това разширяване на оста ви утешава. Това е нещото, което ви омиротворява и ви кара да се чувствате удобно при всички обстоятелства, във всяка позиция, при всеки начин на живот и вие не се стремите към каквито и да е други удобства. Това трябва да се развие чрез медитативните ви усилия.

Второ, трябва да помним, че Сахаджа Йога днес е колективно събитие. Прави ми впечатление, че мъжете индийци никога не правят нищо със собствените си ръце, което е нещо погрешно. Понеже те въобще не използват ръцете си, колективът им е много, много слаб; индийците имат най-лошия колектив. Ако ще имате ашрам, не виждам смисъла да го строим, никой няма да живее в него. Те искат да си имат собствени къщи, собствени семейства, собствени деца; за колектив те са най-лошите от всички. Причината е, че индийците не правят нищо с ръцете си. Не могат да заковат дори един пирон – мнозина са такива – да не говорим да поправят нещо. Те стоят с ръце на кръста и само ще нареждат на другите  да работят. На марати има една много интересна приказка, която гласи: „Да подкарваш козите от гърба на камилата”. Това е нещо много типично за индийските мъже. Нищо не могат да поправят, нищо не могат да направят. Ако, да речем, някой застила нещо, те просто ще стоят така, ще гледат, никога няма да се заемат да помогнат.

За всеки Сахаджа йоги е от значение това, което наричаме шрамадаан. Трябва да правим някакъв шрамадаан. Шрамадаан означава полагането на някакъв труд и това е, което ни липсва. Що се отнася до това, най-добре почистете къщата си, почистете пред къщата, направете градина отпред, боядисайте къщата си, направете нещо с ръцете си, а ако толкова няма какво да правите, срешете косата си или нещо подобно. Започнете с това, което ви е най-лесно, но не смятам, че мъжете правят дори това. Не се бръснат сами даже, някой друг го прави, какви мързеливци само! Противно на това, хората на Запад използват ръцете си. Поради това, разберете, че използват ръцете си, те са много колективни. Така те печелят точка, защото са колективни, докато индийците печелят точка, защото са индийци и имат цялото това наследство, и имат познанието за Кундалини, за Ганеша, те знаят всичко. Така че те печелят точка заради това. 

И ето Лявата страна представлява желанието, Дясната е страната на действието, и пак се връщаме в същото положение – на дисбаланс – където на Запад действат, а тук само мислят – “ще направим еди-какво си”- планират. Всичко се планира, но нищо не се довършва до край.  Само планирате ли, планирате. Ето в Делхи строим ашрам вече, ако не се лъжа, десет години. Направо като Тадж Махал, казвам ви. Много е трудно да се разбере защо им отне толкова време, когато мястото не е голямо. Причината не е само в Сахаджа йогите, но и в други фактори, защото всички са така, всичко се отлага, всичко се оставя за утрешния ден – „Това ще го свършим утре.” А тогава един ще дойде, друг няма да дойде. Нещо като задачите, които имахме в училище – отговорът не се получава, не можем да напишем доказателството. Виждате ли –строяхме една къща, трима дойдоха да работят, един избяга. Тогава двама дойдоха, един остана, а други двама избягаха; най-накрая пет човека дойдоха да работят, а двама избягаха. Така че, пита се, как и кога ще бъде завършена къщата? Никога! Ако хората бягат така, никога няма да се довърши. Ето така стоят нещата. Така че това, което ни липсва, е колективност. Казвах, че индийците трябва да намерят място, където да могат да посадят нещо. Да купят някакъв парцел, където ще могат да отидат и да посадят няколко хубави смокини, да ги поливат заедно, да се грижат за тях заедно.

Индийките са по-добре в това отношение. Те вършат много работа, що се отнася до готвенето и всичко подобно, но им липсва другата част. Другата част е интелектът, другата част е мисленето. Ако мислят, то това е само: „Съпругът ми харесва това, трябва да му го сготвя.” И ако да речем,  едно ястие е с лимон, а вкъщи няма лимон, тази жена ще се щура напред-назад наоколо, за да намери лимон за съпруга си, иначе той няма да яде. Няма значение, няма нищо лошо ако не яде веднъж. Но жените се стараят, защото  знаят едно, разбират само едно – че трябва да се грижат за небцето на мъжа. Освен това жените в Индия са много благоразумни, защото тук мъжете са истински тигри – всички съпрузи са като тигри – така че трябва да ги храните, иначе един господ знае кога тигърът ще скочи върху вас. В Англия и Америка нещата стоят точно обратното, виждала съм го – съпрузите са като жертвени козлета, а жените като тигри. Индийските жени, които се влияят от Запада, са също такива и дори и обикновени жени, когато отидат на Запад, стават като тигрици. Странно е как веднага си променят позицията, дори и да не носят дънки и други подобни, но стават такива.

Така че този дисбаланс в човешкото същество започва, когато то не разбира, че вие трябва да сте оста на Майката Земя, а не на Козирога или Рака. Този баланс се постига чрез нашата дълбочина и тя трябва да се увеличи. Не просто да говорим за нея, или за Сахаджа Йога, а чрез истинска сериозна медитация, да я постигнем чрез сериозна медитация.

Второ, трябва да вършим колективна работа. Ето например в Индия имаме архитекти. Те никога нищо не са пипали със собствените си ръце. Само седят и чертаят, и това е всичко. „След като чертежът е приключен, прави каквото си искаш.” И тогава идват проблемите, практическите проблеми; те не могат да заковат един пирон. Всички са, както ги наричат, „бели якички”. Напълно безполезни за каквато и да е ръчна работа. Не могат да извършат каквато и да е ръчна работа. Дори и да се налага да вдигнат един от тези столове и да го разгънат, обикновено не могат да се справят. Така че при тези обстоятелства трябва да знаете, че ние идваме от едно напълно разрушено общество, що се отнася до колектива. Така че нека да бъдем колективни. Нека се постараем да направим нещо колективно. Но колективът в Индия е на такова ниско ниво, че те не се отнасят и към жените си добре. Не говорят мило с жените, с децата си; за тях е абсолютно адхармично да са мили със съпругите си. От друга страна, хората на Запад се грижат толкова много за колектива, че каквото и да се случи, се опитват да правят компромис и да не пречат на семейните взаимоотношения. Така че са налице двете крайности. Независимо от това, благодарение на мъдростта на индийските жени някак си семейната институция е силна. Но ако в Англия се държите така, никой няма да ви търпи, никой няма да търпи абсурдните неща, които индийските мъже вършат спрямо съпругите си. По никакъв начин не може да бъде оправдано поведението им.

Така че балансът между жената и мъжа, оста, това е домът. Домът е оста. За какво си говорите в къщи? За какво мислите, какъв ви е проблемът? Къде е вниманието ви, какво обсъждате? Това е много важно да се осъзнае. По това ще разберете какво се случва в семейството. Например, ако говорите лошо един за друг, ако говорите на детето против съпруга си или ако съпругът говори на децата срещу съпругата, родителите ако говорят един срещу друг, неща от подобен характер… Ако такива неща се случват, какво се получава – тогава оста не е наред.

Оста е любов, оста е любов, а не експлоатация или глезене – тя е любов. В страна като нашата, каква е оста, която имаме? Оста на нашата страна е адхйатма (по-висш Атма – б.р.). Трябва да преодолеем този стремеж към пари, към това да се развиваме и други подобни. Първо да се обърнем към адхйатма. Ако хората получат своята Реализация преди да се развият, без проблем можем да създадем друга Америка тук. Не е необходимо да ставаме комунисти, не е необходимо да правим нищо подобно, защото комунистите са точно като американците, няма никаква разлика в характера им. Ако разрешат на един американец да стои в Русия, той ще има същото поведение каквото имат руснаците; а ако един руснак отиде в Америка, той ще се държи по същия начин, по който се държат американците. Няма никаква разлика. Ако оста на адхйатма в която и да е страна, в която човек постига духовно израстване, се превърне в най-важното нещо и то се постигне, то тогава каквото и развитие да претърпи тази страна, каквото и да се случи, тя не може да бъде разрушена, в нея не може да избухне война. Навсякъде ще цари мир, навсякъде ще има радост.

Така че в този ден на Макар Санкрант нека да кажем, че Санкрант е приключил и ние трябва да гледаме напред към новата епоха, новата луна и нейните благословии и великото слънце, което ще се издигне над нас, за да ни даде енергията, която ни е необходима, за да отпразнуваме идването на златния век на Сахаджа Йога.

Нека Бог да ви благослови!

  Що се отнася до пуджата, Макар Санкрант пуджа е много малка, това е пуджа на Сурйа Девата… 

/Шри Матаджи пита и уточнява колко йоги ще останат в Индия след пуджата и къде да се настанят мъжете и жените – б. р./

Сега нека … Атхарв, Ганеша… Двадесет и един човека от Америка трябва да си тръгват, та ще се опитаме да завършим тази пуджа, колкото е възможно по-бързо и те ще могат да си тръгнат.