Пуджа за Великден
Шюди Кемпс, Англия – 3 април 1988 г.
Днес сме тук за да празнуваме Възкресение Христово. Възкръсването на Христос има голямо значение за всички Сахаджа йоги. И трябва да разберем, че Той възкреси себе си, за да можем и ние да възкресим себе си. Посланието на Неговия живот е Неговото Възкресение, а не Кръста. Той носи кръста за нас и ние не бива да го носим повече. Виждам много хора да продължават да играят този театър. Те носят на врата си кръстове, за да покажат, че сякаш ние можем да извършим делото на Христос, сякаш Той е оставил нещо, което да свършат хората, които играят този театър. Но цялата игра е за да измами вас и останалите. Няма никакъв смисъл да се играят подобни безсмислени игри, за да се покаже как е страдал Христос. Той не страда за да ви накара да плачете и да се вайкате. Той страда, за да се наслаждавате, за да водите живот пълен с благословии и благодарност към Абсолюта, който ви създаде. Той никога не би пожелал да бъдете нещастни. Кой баща би желал синът му да е нещастен?!
И така, трябва да разберем посланието на Неговия живот и че причината, поради която дойде на земята за да извърши най-великото дело, е Възкресението. Ако Той не беше възкръснал, Аз не бих могла да създам Сахаджа Йога. Ето защо трябва да сме вечно благодарни на Неговия живот и на Него за това как извърши всичките тези трудни начинания, жертвайки себе си. Ние, човешките същества, не можем да го сторим. Само Той – бидейки Божественото, Ом, Логос, Брахма – можа да го направи.
Но сега всички вие се извисихте. Мога да видя Христос, изписан широко на лицата ви, красиво сияещ в очите ви и проблясващ. Той е там във вас, във вашите сърца, във вашите очи и възкреси себе си, а също и вас. Но сега вие трябва да възкресявате другите хора. Вие можете да възкресявате другите. Това е силата, имате я. Може би чрез Него, може би чрез вашата Кундалини, но вие имате тази сила да възкресявате хора.
Но преди всичко трябва да бъдете силни като Христос. Как Той се подчини на Майка си и на всички изисквания към живота си. Как пое задължението и се посвети само на тази единствена задача. Не Го беше грижа да развие някакви парични дела или да стане важен служител или голям ездач или плувец, или да изкачи Алпите, или нещо подобно. Той не използва всички тези трикове и дори не се опита да пожелае тези неща, които понякога доста ни подлудяват. Онова, което направи, е да установи Своята идентичност като самия Брахма, като божествените вибрации, които сам създаде.
Това, което трябва да правите, е да изградите себе си като възкръснали хора, като реализирани души, като Сахаджа йоги. И това ще е много лесно. Сега всичко е направено лесно за вас – реализацията, вашите сили – всичко е така красиво установено във вас. То става така красиво, бавно и постепенно. Не мисля, че някога съм опитвала да ви накарам или принуждавала да правите нещо. Но чрез вашето собствено израстване може да видите какво не е наред с вас или с хората, за които говорим. И тогава може също да знаете чрез всичките тези сили всичко, което ви е необходимо да знаете. Всичко неизвестно може да бъде ваше, да го знаете, всичко. Но вниманието трябва да бъде към вашето израстване, към състоянието.
Израстването не е някакъв физичен процес. Не израствате, качвайки се по стълби. То е състояние, състояние на вашата личност. И онова, което Аз винаги казвам… Извинете, мисля, че ще… слънцето дава своите резултати. Вижте как ме слуша то. Можете ли да ми помогнете, да свалите някои неща от Мен, ако обичате? Благодаря. Много е топло за Мен, не зная за вас. То сякаш ми се кара. Забравих да ви кажа за слънцето и сега то ми създава неприятности, така че по-добре е да кажа…./смях и аплодисменти – б.р./. През последната година говорихме, мислихме да дойдем тук за тази пуджа. Аз много исках да направим Великденската пуджа тук. Но датите не бяха много подходящи, защото тогава луната щеше да е частично затъмнена. И Аз доста се чудех как ще се справя без луната. На нас тя ни е необходима, важно е. И си помислих да проведем пуджата малко по-късно. И неочаквано на Мен ми се наложи да дойда тук, за щастие бях тук.
После по телевизията през последната седмица говореха, че ще вали обилно, ще бъде много облачно и температурите ще бъдат много, много ниски, и ще вали много, много силен дъжд…/смях и аплодисменти – б.р./ И отново, всяка вечер, всеки път съобщаваха за времето, дори имаше още по-лоши прогнози. И така, помислих си, какво да правя сега? Ако помолите облаците да се преместят, ще има много силен вятър, който може да повреди навеса ви. Така или иначе просто казах на облаците, че ще е по-добре да се преместят към Нюфаундленд, бавно и постепенно, не с голяма скорост, и те го направиха.
И тогава слънцето, което беше много ярко, изгря. Рано сутринта го видях – червено като Моето сари – беше толкова красиво. Всички вие спяхте, но Аз бях будна много рано и гледах как изгряваше – точно като Моето бинди. Видях го и си казах: виж слънцето – колко е послушно, колко отдадено, колко красиво. Както и да е, днес е Пуджа на Майка и трябва да имате подходяща светлина и температура. Казах си: погледни небето, всичко… и след това то постепенно стана розово като лицата ви – красиво порозовя в прекрасно розово, а сега блести. Съжалявам, трябваше да отдам дължимото на слънцето, за начина, по който се държа. Ето защо сега ми създаде малко неприятности, просто за да ме подсети.
Както знаете, слънцето е Агнйа чакра. Христос обитава в Слънцето. А в тялото, в съществото ни, Той е Духът. Когато Той е Духът, тогава е Луната, но когато действа в Агнйа чакра, е Слънцето. Ние видяхме чрез Неговия живот, че Той е абсолютно чист, неопетнен, непорочен. Беше абсолютно съвършена личност. Тогава защо Той поиска да възкръсне, може да попита някой? Какво означаваше по Негово време Възкресението? Неговото Възкресение е като проправяне на пътя през Агнйа чакра за всички вас, за да преминете през нея. Той беше вратата, беше Този, който отвори вратата за всички вас. И понеже беше толкова съвършен, нямаше проблеми, каквито ние имаме с чакрите или с Кундалини. Но Той беше пълното състрадание, проявяващо се чрез вибрации. Вибрациите се превърнаха в пълно състрадание до такава степен, че когато възкръсваше и дори преди това, когато бе на кръста, Той се молеше: “О, Боже, Отче, моля Те, прости им, защото те не знаят какво вършат.” Такава прошка, такова състрадание и Майка трябваше да гледа всичко това, мълчаливо, защото такава беше играта, това трябваше да бъде извършено. Той трябваше да изиграе ролята и я изигра толкова добре.
И сега, когато говорим за Христос, трябва да помним едно – Той направи всичко това за нас. Какво ще направим ние за него? Той е моделът, който трябва да следваме. Ако предположим, че Той е моделът, който трябва да следваме, то това не значи да носим кръст на гърбовете си, не това е моделът. Много хора си мислят, че понеже Той е носил кръста, всеки може да го направи. Ако отидете в Индия и дадете пет рупии на носач, той може да носи кръст навсякъде. Какво му е толкова великото на това? Какво е толкова великото в това да носиш кръст на раменете си? Не е нищо велико. Всеки тежкоатлет може да го носи, всеки може да го прави, но не в това е работата. Важното е, че трябва да продължим делото на Христос по възкресяването. Това трябва да осъзнаем.
Трябва да разберем значимостта на нашето съществуване, на нашия живот, както Христос разбра, че е дошъл тук за това велико дело. И въпреки че дойде като човешко същество, като обикновен син на обикновен дърводелец, въпреки че на тази земя имаше тяло и живя като другите човешки същества, въпреки това знаеше какво трябва да извърши. Знаеше какво трябва да постигне и го постигна. Мисля, че Той имаше най-трудната задача, която изпълни толкова добре, че днес можем ползваме нейните блага.
Сега нека видим дали сме направили нещо за Сахаджа Йога или не. Всички ние трябва да проверим какво сме направили за Сахаджа Йога. Не да носим кръст, държа да кажа. Някои хора си мислят, че ако пътуват в Индия и носят нечий багаж, носят Христовия кръст. Не това е начинът. Това е нещо много, много сериозно, над което трябва да се замислите. И сериозността е в това доколко сме постигнали това състояние, какво сме направили, за да постигнем това състояние.
Помолила съм всички вас за едно простичко нещо – да медитирате всеки ден. Всички вие трябва да медитирате всеки ден. Но някак си никой няма време да медитира. Имаме тези часовници само за да знаем, че трябва да медитираме – не за нещо друго. Нашият живот ни е даден за медитация. Няма нужда да прекарвате всичките 24 часа в медитация, но трябва да медитирате всеки ден. Вие трябва да медитирате. Ако вие медитирате и вашите деца ще медитират.
А медитацията е нещо толкова просто. Направено е толкова лесно за вас, че всички елементи, които виждате, ви помагат. Всички ваши чакри са изградени от различни елементи и когато ги чистите по различни начини – вие знаете всички методи и техники на Сахаджа Йога – така, чистейки чакрите, когато ги пречистите, ставате абсолютно свободни и сте на това ниво, на което трябва да бъдете. Но ако не правите дори това малко нещо – медитацията – ще бъде много, много трудно за Мен и за вас да изпълните това, заради което сте дошли на тази земя. Това е голямата задача, която Аз съм поела да извърша. Зная това. Но Аз знам как да я изпълня, а и вие знаете, но бедата е, че попадате в клопките на различните ви обусловености.
До сега трябва да сте осъзнали, че всички тези религии в името на някой си – независимо дали в името на исляма или на християнството, в името на индуизма или сикхизма – всичко това е лъжа. Няма истина в тях. Опитвали са се да ги използват за нечия лична полза. Има само една истина и тя е, че всички велики пророци и велики инкарнации са дошли на земята за вашето извисяване, а не за утвърждаването на тези религии, които се интересуват само от пари. В тези религии също може да намерите хора, които са или лево- или десностранни.
Има няколко религии които проповядват, че трябва да сте много, много стриктни: да не правите това или онова, да не пиете, да не пушите. Има някои, които ви казват – не бива да се жените, не бива да поглеждате жена, не бива да поглеждате мъж – всякакви ограничения. Ще бъдете изненадани, че дори в индуизма има толкова много рестрикции. Ако видите множеството суеверия, които съществуват и са създадени от брахмините в Индия, ще бъдете шокирани. За всяко нещо има суеверия. Ако ходите с лявата ръка напред, това означава еди-какво си, ако е с дясната – друго. Ако седите еди-как си, значи едно, но ако седите друго яче – друго. Всичко това превръща човешкото същество в машина и вече липсва всякаква спонтанност. Всякакви абсурди съществуват и в исляма. Но когато ги видим и в свободни страни като Англия, където преобладава левостранността, можете да правите каквото си поискате, но все още сте християнин. Ако пиете, всичко е наред, ако имате десет жени – също, ако имате петнадесет прислужника – няма проблем. Всичко, което правите, е добре, докато ходите на църква и плащате пари.
И така няма нищо нередно, особено за протестантите – това е религията, в която съм родена – и всичко е позволено. Сега, ако трябва да се спрем точно на това какво е християнската религия, пак ще стигнем до същото – ако питате християнин за пътя, той ще ви каже накъде да вървите, това е християнството. И до там спират. Всички тези религии задълбават или наляво, или надясно. Някои хора предпочитат лявата страна, други дясната.
Ще ви разкажа история за един свещеник, когото посетих в Русия. Мисля, че съм я разказвала на някои и преди. Отидох в Русия и руснаците ме попитаха: “Какво бихте искали да видите?” И Аз им казах, че бих желала да видя някоя църква. “Добре, много добре, ще ви заведем”. И така ме заведоха в църква – в източно-православна – при черното духовенство (т.е. висшето духовенство – б.р.), който би трябвало да е най-висшият. Не знам точно как ги наричат. И така, влязох вътре. Свещеникът каза: “Много съжалявам, но днес не можем да Ви предложим месо, защото е време на пости, но можем да Ви сервираме обяд”. А обядът беше направо разточителен. Но свещеникът беше зает само с пиене. Тъй като бяха пости, то пиенето беше позволено, според тях. И така, той пиеше ли пиеше. Толкова се напи, че даже забрави, че сме там. Предполагаше се, че сме ВИП-гости, а той потъна тотално в питиетата си. И така, помислихме си, че е по-добре да се оттеглим с достойнство, станахме и си тръгнахме от мястото, а онзи приятел дори не дойде да ни изпрати. Руските офицери, които бяха с Мен, въобще не пиха, но не правиха и нищо друго, освен да се смеят през цялото време. Един от тях каза: “Виждате ли, това е християнството. Такова християнство не искаме да следваме.” Аз казах: “Но това не е Христос”. “Вярно е – отговориха – но какво е това, което тези хора правят? Това ли е християнството?”, “Не – отвърнах – не е”. А онзи господин би следвало да е най-великата жива личност на духовността в Русия.
Разказаха ми и една история за царете. Царете искали да имат религия, защото си мислели, че щом другите имат религия, то те също трябва да имат някаква. И така, пратили да им доведат съответните хора. Първите, които пристъпили напред, били католиците. Те казали: ”Добре, при нас е позволено да се пие алкохол”. Не знам откъде са взели тази идея, но както и да е. “Но не може да имате повече от една жена – продължили”. Тогава царят казал: “Невъзможно – трябва да имаме няколко царици, за различни цели, така че тази религия отпада.” И се отказали. Дошли представители на исляма – вижте, по онова време нямало индуси по тези земи, слава богу – и казали: ”Добре, при нас е позволено да имате пет жени, но е забранено да пиете алкохол”. Тогава царят казал: “Невъзможно, не можем да следваме исляма, няма начин.” Отказали се и от тази религия. Тогава дошъл ред на православната. Те казали: “Ние сме точно по средата, както виждате. Не е проблем, ако имате повече жени. Няма проблеми и ако пиете. Само трябва да ни плащате добре.” Царят казал: “О, добре, това е добре. Нека приемем тази религия”. И заради това днес там следват православната.
Това е ситуацията на религиите днес. Всички тези религии се превърнаха в нещо като обезобразени статуи, не ставащи за нищо. И така, сега вътрешната религия е Сахаджа Дхарма, която трябва да бъде следвана изцяло. Да речем, че сега в Индия всички сме Сахаджи. Има една история за селянин, който станал християнин. Отишъл той в Аллахабад, за да стане християнин и им казал: “Трябва да ми дадете велико име, защото аз съм сахиб и вече станах англичанин. Taка че по-добре ми дайте велико име.” Попитали го: “Какво име искаш?” А той отговорил: “Дайте ми името “Александър Велики”!” И така го кръстили Александър и неговото име станало Русият (Blondie), както виждате. Истинско му индийско име било Бхура и затова го нарекли Александър Бхура. Така г-н Александър Бхура, завръщайки се от Аллахабад, отишъл до река Ганг, за да се изкъпе. Но свещеникът, пасторът, казал: “Не можеш да правиш това”. “Защо? – учудил се селянинът.” “Защото ако го направиш, ако се изкъпеш в река Ганг, християнството ти ще отпадне”. Александър Бхура отвърнал: “Ако аз съм станал сахиб и англичанин, това не означава, че съм се отказал от собствената си религия”. Виждате ли, точно това се случва с нас, когато се стремим да следваме която и да е религия.
Всички ние се идентифицираме с т. нар. наша религия, в която сме родени. Например, ако съм казала на индийците да не ходят по храмове, то не бива в никакъв случай да го правите – дори и това да са свайамбху – освен ако не сте ми казали предварително. Има много църкви и хубави статуи, които действително са свайамбху, но те са само няколко. Така че ми кажете и после вървете. Но те не искат да Ме чуят, не чуват, а отиват там и увреждат своята Агнйа.
Веднъж отидох да видя един храм, който естествено беше свайамбху, без съмнение. Някои Сахаджа йоги решиха да влязат вътре, но нито Аз ги помолих за това, нито те ми казаха. Когато се върнаха, щом Ме видяха, пребледняха. Попитах ги: “Какво стана? Къде бяхте?” “О, бяхме в онзи храм.” Попитах ги: “Защо, защо не ми казахте? Какво имате там (на челото)?”. Вижте, брамините им бяха поставили тика (точка на челото – б.р.) и край. След това им отне около един месец да се изчистят. Сега не ходят там. Достатъчно им беше.
Същото е с християните. Онзи ден чух за една история в Париж, където едни хора (Сахаджа йоги – б.р.) искаха да направят сватба в църквата. Трябвало да са със специални дрехи от не знам кой си магазин – някакво известно име. А специалните дрехи били задължителни, защото трябвало да ходят в църквата. Но когато излязоха от там със специалните си дрехи, бяха станали бхутове. Бях изненадана. Какво се случи с тези 25-ма човека? Toва, което се случи, е, че в църквата има много заровени мъртви тела. Така всички Сахаджа йоги там блокираха. Така че даже когато отивате само да видите хубавата архитектура, вървете с необвързан ум. Не мислете, че принадлежите към тази църква. Не принадлежите на никой храм. Не принадлежите на никоя от тези форми. Само тогава ще можете да израснете.
И днес трябва да ви кажа, че Христос не е принадлежал към никоя религия, не е следвал никоя религия. Следваше своята собствена духовна религия. Когато отиде в една църква, там имаше евреи, които спореха. Той просто влезе и им заговори. Наскоро видях красива рисунка, която бяха публикували във вестника – много красива известна картина, където Христос говори на лекари и един от тях го слуша, друг го гледа, а Той търка Своята лява Свадистхана. И всички лекари, виждате ли, Го слушат или гледат, или отчасти внимават върху казаното. А Той просто докосва лява Свадистхана.
Ясно е и става все по-ясно, че днес с новите постижения вие трябва да се издигнете над всички тези неща и да разберете, че трябва много независимо да гледаме на себе си. Ние вече не принадлежим на никоя религия. Принадлежим само на религията на Бог, която е Сахаджа. А Сахаджа е религията и тя ще се разпространи само когато вие наистина станете единствено Сахаджа. Но това е нещо, което Аз не разбирам защо не се получава. Срещнах някого наскоро – не помня от къде беше – който се нарича Амити или нещо подобно и се считаше за нещо като инкарнация. Неговите ученици, трябва да кажа, се държаха по такъв начин, че направо е трудно за вярване. Колко пламенно вярваха на този мъж! Каквото и да казваше, каквото и да правеше, те му вярваха. Много е изненадващо. Срещате някой, който е последовател на някой гуру – на който и да е – и се изненадвате колко е фанатизиран по отношение на учителя си. Той не би слушал каквото и да е против него. Не само това, но ако гуруто му каже да застане на глава и да остане така цяла нощ, той ще го направи. Не мога да разбера какво става.
Когато става въпрос за лъжа, ние се опитваме да я следваме, а когато знаем истината – че това е истината – се опитваме да се възползваме и да правим компромиси с нея. Мислим си, че истината няма да направи нищо по въпроса. Не че истината ще ви накаже, няма. Защото сте реализирани души, затова няма. Но запомнете, истината няма да ви накаже, но Екадеша изцяло действа в същото време. Ако правите нещо погрешно, като онези хора, които отидоха в църквата, ще блокирате като тях.
Сега някои могат да попитат: “Майко, защо да блокираме, нали сме Сахаджа йоги?”. Защото сте уязвими, уязвими сте и все още не сте достигнали определено ниво. Ако достигнете това ниво, когато отидете в същата църква, всички църковни люде вътре ще излязат и ще побягнат. Ще се разтреперят пред вас. Няма да знаят какво се случва. Виждала съм, когато влизам в която и да е църква, как свещите започват да пукат, а хората започват да се чудят какво става. Дори ако има вечеря на свещи, изненадана съм как свещите започват да потрепват. И хората започват да гледат, защото бхутовете стоят пред тях. Така свещите внезапно показват, че бхутовете седят наоколо. Въпреки всички тези знания, които имате, и светлината, която имате вътре във вас и чрез която сте озарени, ако все още отивате наляво или надясно, това е много, много опасно.
Това виждаме и днес, трябва да кажа, и в политиката. В политиката хората също са създали два типа теории. Едните са левостранни, другите – десностранни. Левостранните теории са демократичните – там вие можете да се отдадете на каквото си пожелаете. Това, което е важно, е индивидът. Индивидът се отдава на каквото и да е и вие не бива да го спирате от това, което той иска да прави. Той е индивидуалност, така че може да си отреже носа или да си извади очите, да направи всичко, което поиска. На него му е позволено да прави това, което му харесва. И тогава какво се случва? Тогава откриваме, че тази демокрация се превръща в демонокрация. Всеки се превръща в демон. Всеки е зает да реже гърла, да прерязва всички основи и корени на живота, защото всеки уж е Брахма, става уж велика личност. И тъй като индивидът е толкова велик, то колективността се е изгубила, напълно се е загубила.
Но от другата страна е по-голямата дисциплина, по-голямата агресивност, по-големият контрол и всичко десностранно, което можем да наречем “комунизъм” – там където хората през цялото време са под контрол. Защо е така? Защото в името на колектива индивидът трябва да се жертва. В този случай ако индивидите са слаби, то колективът не може да бъде силен. Не може да е силен. Индивидът трябва да е силен. Например, вижте хората, които идват от комунистическите страни – те пият повече, отколкото хората тук. Или онези, които идват, да речем от ислямски страни, където не докосват с пръст алкохол, могат да изпият повече отколкото сардаргите. И така, можете да си представите каква е ситуацията: хората от страх, ако се опитате да ги контролирате, отиват надясно. Но такъв човек в никакъв случай не е съвършен. Той не е трансформиран, не приема ситуацията. Той не се е променил, няма силите да контролира себе си. Не преодолява утвърдените си наклонности, все още ги има. При всеки удобен случай се връща към тях и се проваля. Индивидът е слаб в този случай.
Налице е пълно занемаряване – човек прави каквото иска, живее както пожелае, оставя се на какво ли не. И така, все повече, ден след ден си казвате: “О, господи, това общество е в морален упадък!”. Това се случва. Моралният упадък появява, защото този индивид, на когото са дадени толкова много сили, няма силата да ги понесе всичките. Индивидът не може да понесе парите. Не може да понесе никаква власт. Не може да понесе любовта. Не може да понесе нежността. Не може да разбере мира, защото все още е само индивид.
Но когато индивидът стане колективен, това е израстването по централния път. Когато стане (част от – б.р.) колектива, чрез своите сили, той укрепва и колектива. А колективът се грижи, защитава и води индивида. Това е Сахаджа Йога. Ето защо политиката на Сахаджа Йога е, че вие трябва да придобиете колективната личност, след което ако още се чувствате, че сте нещо велико, нещо различно, че сте индийци или англичани, или французи, ако все още се идентифицирате, то не сте колективни.
В смисъл като колектив всички ние сме едно, част и частица от едно същество. Тогава вие наистина действате като колективно същество и сте едно с Божественото, като слънцето се грижи за вас, вятърът се грижи за вас и Майката Земя също и всички тези елементи – всички те работят за вас. Етерът също и вие сте така добре защитени и благословени от това специално качество да се наслаждавате на радостта. После действително ставате чувствителни към тази радост, когато сте едно с Цялото. Да речем, че един или друг пръст не е едно с цялото или е вцепенен – както е при проказа – тогава той става напълно безчувствен; дори и плъх да го гризе, човекът няма и да разбере, защото липсва връзката, нервите не функционират и пръстът е нечувствителен. По същия начин, ако не сте колективни или не ви е грижа за колектива, ще отпаднете от него. Няма да сте там, за да се наслаждавате на красотата на вашата собствена слава и на тази на колектива.
И така трябва да разберете, че самите вие трябва да сте силни. Трябва да растем и да бъдем колективни. Много лесно е да намираме грешките в другите, да намираме грешките в лидерите, да намерите грешките в Сахаджа Йога, а понякога и в Мен. Но по-добре открийте грешките в себе си. За останалото Аз ще се погрижа. Първо просто намерете грешките в себе си и опитайте да разберете останалите, да обичате останалите и да се радвате на компанията на другите. Така, след като веднъж сте решили, че ще се наслаждавате – казвам ви – после всичко е много спонтанно. Просто това решение, тази вяра вътре във вас, че сега ще се наслаждавате на Духа вътре във вас, че сега ще се наслаждавате на колектива във вас, това е Духът. Само това решение само по себе си ще ви даде силата да се наслаждавате. Но това желание трябва да е твърдо, не лицемерно, без номера, без его, без обусловености, без нищо – само чистото желание вътре в нас, че трябва да сте Духът. И Духът, който е колективен, ще проработи във вас.
Надявам се днес, в деня на Възкресение да сме много благодарни на Христос, за това че ни показва пътя. А също да бъдем много загрижени и внимателни за себе си. Къде сме ние? На какво държим? Какво сме постигнали? Какво правим? Какви са нашите отговорности? Какво се очаква от нас? Защо са ни дадени всички тези благословии? Няма жертви в Сахаджа Йога, няма. Никой не иска от вас да се ангажирате с нещо или да членувате някъде, или нещо подобно. Мисля, че Аз имам задължение, като казвам, че Бог има задължение спрямо вас, но вие също имате едно задължение и то е, че вашето желание трябва да е чисто. Това е единственото нещо – нека вашето желание бъде чисто, без никакви замърсявания – и него трябва да постигнете. Както Христос имаше толкова чисто желание и именно това постигна. Аз съм сигурна, че вие също ще постигнете много в своя живот.
Днес е Моят 65-и Рожден ден. Представяте ли си, Аз съм на 65 години, а на тази възраст повечето жени, вижте… те просто…. Не зная какво правят те. И така, сега вие трябва да се проявите и да постигнете всичко, доколкото е възможно, мислейки за това, че всички трябва да издържим. Сега и децата растат, те също ще се проявят. На Мен ми изглеждате все по-млади и по-млади. Всеки ден ви виждам да изглеждате все по-млади. Понякога дори не ви разпознавам и се питам дали това е бащата или синът? Така е, защото всички сте благословени. Вие имате работа, имате всичко. И всеки Ми казва: “Майко, случи се това, случи се онова.” И сега какво? Това са изкушения, бъдете внимателни. Не е това, което искахте. Онова, което искахте, е състоянието на съвършена вяра вътре във вас, където няма нужда да молите за нищо. Всичко ще стане само, вече се получава. Това е важното.
И така, надявам се, че следващия път когато се срещнем, да видя и по-млади хора от тези, които виждам днес, и да мога да ви позная. Христос умря на много, много млада възраст. Той беше много млад. Но колко много направи Той за човечеството?! Никой не би могъл да постигне толкова много на тази млада възраст, на която Той го постигна. Забележително е. Наистина е забележително. Това е, което очаквам от вас да последвате – Неговите стъпки – извършвайки забележителни неща. И нека видя всички вас, всеки един от вас, да направи нещо велико. И днес е денят на определени обещания.
Нека Бог ви благослови за това.
И ви благодаря много за този Мой рожден ден.