Интроспекция, Шюди Кемпс, Англия – 18 юни 1988 г. Тази година, мисля, че няма да имаме публични програми във Великобритания, поради някои обстоятелства тук. Каквото и да е това обстоятелство, което променя програмата ни, веднага трябва да разберем, че зад тази промяна стои някаква цел. И трябва да я приемем с отворено сърце. Божественото иска от нас промяна. Да речем, че Аз вървя по пътя, а хората казват: „Майко, изгубихте се по пътя”. Добре. Аз никога не се губя, защото съм със самата себе си. Но трябва да тръгна по определен път, в това е въпросът. Трябва да го направя. И ето защо се оказвам не на този път и сякаш съм се изгубила. Ако имате подобно разбиране, ако имате такова удовлетворение в сърцето си, тогава ще откриете, че животът си заслужава много повече, отколкото си мислите. А иначе, мисля си каква беше причината да решим твърдо да правим публични програми през тази година, а накрая да нямаме. Причината е, че трябва да се консолидираме. При растежа на едно дърво, което е живо, се случва така, че то се движи в определена посока до някаква точка и после трябва да смени посоката, защото не му достига слънце или водата не стига на определени нива. Така че дървото се променя. По същия начин трябва да разберем, че сме в ръцете на Божественото. И ако някои планове се променят, това рефлектира върху нас и трябва да разберем защо се случва това. А причината за нас е, че трябва да се консолидираме. Консолидацията Read More …