Пуджа на Шри Радха Кришна
Мелун, Франция – 9 юли 1989 г.
Наистина съм възхитена, че във Франция имаме толкова много гости, както и френски Сахаджа йоги за тази пуджа. Това показва колективност. Колективността, която привлича всички вас от различни места и вие се опитвате да се наслаждавате на тази колективност. Но основата на колективността, фундаментът на колективността е много дълбок. А дълбокото разбиране може само да ви каже, че основата на колективността е необвързаната любов. Любовта е единственият път. Не е възможно да има колективност докато изпитвате необвързана любов. Французите са били добри в толкова много видове любов, за които са говорили. И са написали толкова много книги и романи, създали са и романтична, и не толкова романтична, и всякаква атмосфера, за да говорят за любов. Но чистата любов, както я разбираме в Сахаджа Йога, трябва сега да се изразява чрез Сахаджа йогите между тях.
Все пак всички сте човешки същества създадени от един Бог. И всички сте Сахаджа йоги създадени от една Майка. Така че не би трябвало да имаме помежду си какъвто и да било недоразумения. Но трябва да знаете какво понякога ви прави малко по-различни. Ако можете да разберете проблемите, с които се сблъсквате, ще ви е много по-лесно да разберете защо вашата любов става толкова привързана, а не необвързана. Ставайки все по-малка и по-малка, човек започва да обича само себе си. Една от основните причини да имате такъв проблем е заради вашите обусловености. Вие сте обусловени по такъв начин, че не знаете как да обичате.
Когато видя рекламите на Запад, не знам откъде започва и свършва Западът и къде свършва Изтокът. Говорят за Изток и Запад, но Аз не зная къде е демаркационната линия. Някой може ли да Ми каже? Откъде започват Изтокът и Западът, защото светът е кръгъл, нали така? Но по някакъв начин има линия, невидима линия, скрита линия, която понякога създава тези Изток и Запад – два вида обусловености. Така че когато видя някаква такава реклама, както скоро гледах реклама за Джеймс Бонд, че той е свободен да убива и това е най-добрият филм за отмъщение – такава му е рекламата. Ако отмъщението е най-добрият начин да изпълним желанията си, тогава как можем да обичаме някого? Така че този тип обусловености идва във вас отвън – че не бива да прощавате, а да търсите отмъщение. А ако не отмъстите, не заслужавате името си. Така е ако не можете да отмъстите, както при дуелите между двама, каквито често имаха във Франция. Взимат два пистолета и се убиват взаимно. Имам предвид, колко глупава идея е била! Само си ги представете в днешно време. Но така правеха.
А липсата на отмъщение е била считана за нещо позорно, много долно. Така че човек уж трябва да отмъсти. Историята показва същите неща – трябва да се отмъсти на човек, който ви е навредил по някакъв начин, притеснил ви е. Мисля, че това е качество на змията, така казват. Ако настъпите змия, тя ви следва през целия си живот, за да отмъсти. Единственото нещо, което прави през целия си живот, е да преследва човека, който я е настъпил случайно. Подобни са човешките усилия – чела съм го в много романи – намеква се за това как човек тръгва след някой, който е му е навредил по един или друг начин. Ако продължаваме така няма край. Първо, това е абсолютен абсурд.
Затова ще ви дам един пример с Буда – много се впечатлих от начина, по който той се отнесе с някакъв човек, който го е обидил, оскърбил го е с всякакви ужасни думи. След случката Буда продължи към следващото село. Въпросният човек се разкая, върна се назад и каза: „Съжалявам, господине. Казах ви такива неща. Наистина много съжалявам.“ Буда попита: „Какво? Кога?“ „Вчера – отвърна човекът“ – „Вчера вече не съществува. Ти си с мен днес. Защо говориш за вчера? Свърши се.“ С такива идеи, че някой ни е навредил, че се е държал е ужасно с нас, все още витаем в миналото.
Казаха Ми, че празнуват деня на Френската революция. Ако Ме питате, нямаше нужда от такъв вид революция, да убиват Мария Антоанета. Не беше нужно. Дали убиваха или не убиваха други, щеше да е нормално. Но те трябваше да убият нея. Защо? Защото според тях е похарчила много пари за Версай и е създала красиви мебели. Днес пък постоянно показват само тези мебели. Какво има за показване във Франция? Веднага щом пристигнете, ви питат: „Виждали ли сте нейния дворец?“ Отвърнах: „Наистина ли?“ Когато дойдох за пръв път във Франция, това беше първият въпрос – „Трябва непременно да го посетите. Невъзможно е да видите другаде такива красиви неща. Просто е невъзможно.“ Попита: „Невъзможно ли?“ „Да, защото няма как да направите толкова красиви неща.“
Тя е създала такива хубави, красиви неща. Нямаше да си ги носи с нея. Сега, след като я убихте, Ме молите да отида и да видя тези красоти. Трябва да се поучим от историята и че беше глупаво да я убиват. Защо беше нужно да я убиват? Добре, свалихте правителството, спрете до там и после започнете да управлявате. Мислите ли, че с тази революция светът е станал по-добър за нас? Някъде по света, мислите ли, че нещата са се подобрили? Също така, революцията е била за смяна на управлението. Нали така! Но да стигнете дотам, не е било необходимо.
И така нашата втора обусловеност е, че престъпваме всички граници на хуманността, когато отмъщаваме. Не биха били удовлетворени, ако беше останала жива – „О господи, трябва да я убием!“ Разбира се, не казвам, че на някой, който е навредил на страната, на нацията, трябва да му бъде разрешено да я кара така. Но трябва да се гледа докъде стига това. Така че мъдростта на Сахаджа Йога е в разбирането докъде можете да стигнете в изразяването на гнева си, да проявите отмъщението си, както се казва, на когото и да било. Но най-доброто нещо е да го отдадете на Божествената сила, защото всичко се върши от Божествената сила. Ние всички съществуваме вътре в Божествената сила. Не можем да си представим нещо подобно. Не мога да ви направя аналогия как работи Божествената сила. Например ако нямаше слънчеви лъчи излизащи извън Слънцето, оставащи вътре в него, а всичко се получаваше, тогава щяхме да кажем: „Това прилича на Божествената сила.“ Няма нищо извън това, всичко е вътре. А тази Божествена сила е енергията на състраданието и любовта, която прави всичко. Но когато поемем отговорността и решим, че ние трябва да направим нещо, че сме нещо и се опитаме да вървим против тази Божествена сила, се превръщаме в идиоти, както сме виждали. Така че да се оставите в ръцете на Божествената сила и да сте просто инструмент на тази Божествена сила, такъв трябва да е един Сахаджа йоги. Защото състраданието, любовта на Божествената сила е толкова велика, че тя е мъдрост, абсолютна мъдрост. Човек без състрадание не може да е мъдър. Може да е материално прозорлив, но не може да е истински мъдър. Така че тези, които вярват, че трябва да са много прецизни, трябва да знаят, че тази прецизност ще бъде подложена на изпитание от Божествената сила. Човек би трябвало да има един много релаксиран и подвижен характер.
Например, сега дойдох ненадейно, може би не ви бяха казали; хората не бяха готови за официално посрещане, подредени като войници. Всичко е наред, няма значение. Няма значение. По никакъв начин не съм обезпокоена, нито нещастна. Бях много щастлива да ви видя всички. Защото в края на краищата всички вие Ме обичате и Аз ви обичам. Това е семейство и няма такова нещо като големи официалности. Без официалност между вас и Всемогъщия Бог, не може да има такава. Но трябва да има разбиране за това, което правите. Откривам, че внезапно човешките същества стават изключително отпуснати, прекалено мързеливи, крайно объркани. Ако ги попитате за името им, десет пъти ще повторят: „А….а….а“. Питам ги: „Как се казвате?“ Ще мънкат: „А-а..“. „Просто попитах за името ти.“ „Какво ме питахте, за името ми ли?“ „Да, за твоето име.“ „А-а, разбирам.“ [Шри Матаджи се смее, йогите също] Така че – имам предвид, че не сте си направили труда дори да запомните името си или да го кажете. Като човек взел наркотици. Това отива твърде далеч.
Друг стил е прекалената официалност. Като например представете си, че Майка идва и ние трябва да Й дадем нещо, а това нещо липсва. Всичко е наред, няма значение. В края на краищата това е Париж. Много неща липсваха едно време. Ако нещо липсва, няма значение. Не е толкова важно, не трябва да сте в напрежение. Ако сте напрегнати, не можете да абсорбирате Моите вибрации. Или ако сте летаргични, също не можете да абсорбирате вибрациите Ми. Така че трябва да сте в центъра. В центъра, с нагласата на дете, че трябва да абсорбирате вибрациите с чувство на очакване и радост – „Трябва да посрещнем Майка“. Но без напрежение, че едно не е свършено, че друго не е направено. Аз виждам, че всяко едно нещо е направено толкова красиво. Тези цветя са толкова красиви, всичко е направено толкова добре.
Толкова много идеи. Виждам ги много ясно. Всичко това е изражение не на вашата напрегнатост, а на вашата любов. Така че вашата любов ли изразявате, или вашето напрежение? Това ли правите? Не се ли опитвате да сте напрегнати, понеже сте прекалено нащрек, или се опитвате да пренебрегнете всичко, защото искате да избягате? Между тези двете неща стои Сахаджа Йога. Вие сте много неспокойни, в голямо очакване. Искате да направите нещо със сърцето си и когато го осъществите, се наслаждавате. Но вие сте напрегнати; влизам и откривам, че всички имате главоболие. Така че първо трябва да ви кажа: „Първо отстранете главоболието си, после ще говоря с вас.“ Трябва да има много спокойна обратна връзка помежду ни, но спокойна не означава летаргична. Не означава това; ако сте летаргични, ще заспивате и нищо няма да ви влезе в ушите.
Та това, което виждате, са вашите обусловености. Едната обусловеност е, че искате хората да бъдат или прекалено бдителни, или въобще да не внимават. И така, в основата на всичко това стои проблемът, че искате крайности. В обусловеностите си стигате до крайности. Стигате до една или друга крайност. Ако сте напълно летаргични, мекушави, раздърпани – можем да кажем, абсолютно объркани – не сте в центъра. И обратното, ако сте много стриктни, като Гибралтарска скала, всъщност държейки се като Хитлер – „Трябва да сте навреме, всеки трябва да стъпва правилно, да ходи както трябва.“ – това не е да бъдете Сахадж. Това не е да бъдете Сахадж.
Вижте тези цветя. Вижте ги едно по едно колко са красиви. Всяко е различно, дори две листа на едно и също цвете не са еднакви. Едно венчелистче няма да съвпадне с друго. Всички те са различни, но толкова спокойни, създавайки красота, давайки ни толкова много радост. Всички са различни. Поставени по различен начин, движещи се по различен начин. Всяко е под различен ъгъл. Но има унисон. Има единство сред тях – в това, че искат да носят радост. Но чрез напрежение не можете да дарявате радост. Имам предвид, че ако някой е напрегнат, по-добре е да избягате от този човек. Само Бог знае дали ако е напрегнат и това напрежение расте, дали няма да ви удари. [Шри Матаджи се смее] Или може би да ви изхвърли, или да се нарани. Напрежението е често срещано на Запад, тази обусловеност се е появила от начина на живот, който сте водили.
… Сега няма да има повече битки като при Ватерло. Можем да кажем, че войната при Ватерло беше спечелена, защото те (съюзниците против Наполеон – б. пр.) пристигнаха навреме. Това не е така. Войната беше спечелена, защото трябваше да бъде спечелена от Божествената сила. Даже и да бяха пристигнали по-късно, щяха да я спечелят. Каквото и да се случва, то е чрез Божествената сила. Така че няма нужда да бъдете напрегнати. Тогава ще кажете: „Добре. Тогава да си поседнем и да се забавляваме. Всичко ще бъде свършено от Божествената сила.” Не! Божествената сила ще работи чрез вашите институции, посредством вас. Така че трябва да бъдете нащрек.
Надявам се, че разбирате какво се опитвам да кажа – че човекът, който е релаксиран, няма нужда да е летаргичен, а буден. Вие можете да бъдете също нащрек, докато сте спокойни, защото сте Сахаджа йоги. Вие не сте като другите хора. На другите хора, само да им спомене за аерогара и не знам какво се случва в главите им. Изведнъж изключват. Те не са на себе си, полудяват. Като днес, отивахме на летището. Благодаря на Бог за всичко – никой нямаше на пътя. „Може би имат махмурлук – казах – от снощи и днес улиците са добре. Да караме полека. В края на краищата, няма програма.”
Вкъщи всички си мислиха, че ще закъснея. Казах им, че няма да закъснея. Пристигнахме там. Имаше голяма опашка. И никой не можеше да се качи на самолета, понеже имаше огромна опашка. Никой дори не можеше да си запази мястото. Така че каква беше нуждата да сме напрегнати? И да речем, че сте напрегнати, заемате позиция, а после не хващате самолета. И какво от това? Най-много има едно лошо нещо, което ще се случи и то е нашата смърт. Това е неизбежно. Понеже сме се родили, това тяло трябва да умре. Това е всичко! Всичко останало е просто шега.
Така че дори и да сте напрегнати или да не сте напрегнати, няма никакво значение. Понякога си мисля, че хората започват да бягат на място, мислейки си, че отиват на летището. [Смях]. Никакво движение – само напрежение. Най-напред, трябва да знаем, че ако можем да намалим напрежението в нас, сърцето ще се отвори. Сърцето трябва да се отвори. Все пак ние сме в океана на радостта и блаженството. Защо трябва да имаме някакво напрежение? Но когато сме в океана на радостта и блаженството, ние не потъваме. Ние плуваме, и трябва да плуваме, и тази част, мисля си, не е разбрана от много хора.
И имаме обусловености по отношение на различните страни, на различни стилове. Всяка страна има различен вид обусловености. Ако погледнем, Франция има обусловеността, че никога не бива да изглеждате щастливи [смях]. Можете да познаете французите. Една французойка седеше срещу Мен, изглеждаше толкова отчаяна, че щях да я попитам: „Кой е починал в семейството ви?” [смях] Тя беше добре облечена. Беше си направила грим, прическа, всичко трябваше да й е наред. Но лицето й беше толкова нещастно, че чак не разбирах как се комбинират тези две неща. Тя доста се беше постарала да се покаже, да изглежда много хубава с мазилата си и всичко останало, а изглеждаше толкова нещастна. Тя се преструваше на много нещастна. Тази обусловеност е толкова глупава, толкова глупава, че според тях всичко грозно е станало красиво. Ще изберат най-грозната от грозните жени и ще й дадат първа награда като най-красивата. Не знам заради какво, от какъв ъгъл са видели тази жена, че я наричат красавица. Ще откриете, че жената има блокажи, пълна е с бхутове, излъчваща ужасни вибрации, а хората казват: „Тя е красавица”.
Заради тези напрегнати неистински представи, които имате по един или друг начин, вие никога не виждате реалността. И това, което възприемате е напълно нереално и се тревожите за него. То е като балон. Тревожите се за балон, все едно че е атомна или водородна бомба. За маловажни неща се тревожим толкова много. И в резултат на това, когато се тревожите ли тревожите, се нахвърляте на всеки един човек, който дойде близо до вас. За какво се тревожите? Какъв е проблемът? Казвам ви: единствената тревога, която имам, ако изобщо имам някаква, е, че Моите деца трябва да се обичат едно друго. Така че Аз говоря за приятелството – да имате приятели. Ако имаме тревоги, винаги ги казваме на нашите приятели, но не и на познатите. Ако имате проблеми, никога няма да ги кажете на някой, който познаваме между другото, а на вашите приятели. Дори и да сте лидери, вие сте приятели на хората.
Приятелството е такова, че да можете да споделите тайните си, да може да споделите проблемите си. Правите това с Мен. А защо не един с друг? Това е въпрос на разбиране, че Сахаджа йогите настина са приятели един с друг. Мисля, че приятелството даже е по-висше взаимоотношение от всяко друго, за което можем да се сетим, защото няма никаква изгода, която да се печели от него. То никога не спира и вие просто се наслаждавате на приятелството, това е всичко. После може да се майтапите, понякога. Може да се пошегувате с другия, да си направите шега с него. Всичко е наред, това е приятелството. Но това е най-чистата форма на разбиране на взаимоотношенията помежду ви. А приятел е човекът, който винаги, без причина е загрижен за своя приятел. Преди Сахаджа Йога сте могли да имате един приятел, най-много двама. Трима означават тълпа, не можете да имате трима човека като ваши приятели. Но в Сахаджа Йога всички сте приятели, чисто приятелство. Приятелство от много красиво естество – да се наслаждавате на радостта на другия човек. Във вибрациите го правите. Ако чувствате вибрациите на другия Сахаджа йоги, вие наистина се наслаждавате.
Виждала съм този вид приятелство, когато сме били млади, защото по онова време хората бяха с по-отворено сърце, както Моят баща имаше неговите приятели. Един негов приятел беше много ортодоксален брахмин, председател на организация в цялата страна. И едно от училищата, в което учих, се управляваше от тази организация. Така че той беше голям началник в това училище. Баща Ми трябваше да пътува за дело надалече и взе цялото семейство, а Мен изпрати в общежитието. Той написа на приятеля си: „Заминавам, а дъщеря ми трябва да се яви на последните изпити. Съжалявам, че трябва да замина, вземайки семейството с мен, но това е добър шанс.” А приятелят му отговори: „Добре, няма значение. Можеш да заминеш. Аз ще се грижа за дъщеря ти.” Той слезе и остана в общежитието. Нае си стая в него. Всички бяхме там. Той беше брахмин, не би докоснал и яйце. Беше брахмин. Но знаеше, че Аз ям яйца и че не съм пълен вегетарианец. Това беше в началото на лятото. Но той все още си слагаше палтото или дъждобран и излизаше. Не знам откъде взимаше яйца сутрин, носеше ги в стаята, защото това беше училище за брахмини и тайно Ми приготвяше яйцата, след това Ме извикваше и Ми ги даваше да се нахраня. Казвах му: „Нямам нужда от тях.” – „Не, не, трябва да се храниш. Знаеш, че баща ти замина, аз трябва да се грижа за теб.“ Толкова мило! И той беше най-главният от началниците, а нарушаваше собствените си правила и наредби заради Мен, готвейки невегетарианска храна. [Шри Матаджи се смее]. След това взимаше черупките в хартия, слагаше ги в джоба в голямото палто и отиваше навън да ги изхвърли някъде. След това идваше с Мен, за да Ме остави на изпитите. Вечер, отново, беше там да Ме чака. Той беше толкова голям човек, толкова велик човек, много уважаван. Имам предвид, той беше най-главният от главните.
И всеки ден силно се изненадвах от това приятелство. Имам предвид, че уж нямаше нищо специално в него – не съм ги виждала да си говорят за нещо, имам предвид, че те уж нямаха нищо общо помежду си. Беше просто приятелство. Моят баща беше много начетен човек, както знаете, а другият беше социален работник. Баща Ми беше зает с политика. Такива приятели съм виждала – баща Ми отиваше в затвора и неговите приятели идваха и ни взимаха в къщите си, а съпругите им се грижеха за нас, къпеха ни. Без разлика. Никога не почувствах никаква разлика между техните деца и Мен. Нещо повече, ние усещахме, че те се грижат за нас повече отколкото за своите собствени деца. Първо нас щяха да ни изкъпят.
В приятелството човек може наистина да се радва! Имате нужда от много широко сърце, за да бъдете приятел, много голямо сърце. Ако се грижите (само – б. пр.) за децата си, подкрепяте (само – б. пр.) собствените си деца, тогава сте загубен случай за Сахаджа Йога; но ако имате тази величина на приятелство…
Имаше една хубава история, която баща Ми разказваше за приятелството, защото брат Ми имаше много приятели, с които се шляеше. И след това винаги критикуваше: “ И какво, татко? Приятелите ти идват и само се грижат за поляната ти понякога, защото някой си пада по морави. После някой друг прави същото. А вие не дискутирате, не спорите – нищо. Не знам как се наслаждавате на компанията на един на друг? Не, ние си говорим, а не като вас. Радваме се много”. Така че баща Ми му каза: „Добре, ще ти разкажа история”.
Имало един баща, който имал приятел и синът му също имал приятел. В модерните времена, имам предвид, днешните времена са също като старите, бих казала. Така че бащата казал на сина си: „Приятелството е там, където винаги можеш да разчиташ на приятеля си и твоят приятел да разчита на теб. Синът се учудил: „Наистина ли?“ – „Да” – „Аз мога да разчитам на приятелите си – казало момчето. – Мога да разчитам на тях.” Бащата попитал: „Наистина ли?” – „Да” – Тогава бащата казал: „Добре, нека да изпитаме твоите приятели и моите приятели.” И излезли да питат приятелите си. Бащата отишъл със сина при приятелите на сина. Казал му: „Трябва да им кажеш, че си убил някого и да ти помогнат.“ Синът се съгласил. И така, отишли при единия приятел. Той казал: ”Ти си убил? Братко, изчезвай!” и затворил вратата. Другият, при когото отишли, затворил вратата. Третият казал: ”Не, не, само не казвай, че си идвал у нас. Нямам нищо общо с теб.” И всичките негови двадесет приятели казали „не”.
Бащата казал: „Добре, сега ме остави да отида при един мой приятел.” Отишли. Почукали на вратата, вратата не се отворила. Тогава бащата извикал: ”Аз съм тук.” И момчето заповтаряло: „Виж, твоят приятел дори не идва”. Бащата отговорил: „Не, не, само почакай и ще видиш.” Десетина минути по-късно приятелят дошъл и отворил вратата и го въвел вътре. ”Какво има?” Бащата рекъл: ”Знаеш ли, убих човек и дойдохме при теб за помощ” – „Знаех си, че има нещо, защо иначе ще идваш в този час? Аз събирах всичките бижута на съпругата ми. Имам предвид, ако имаш нужда от пари, по-добре да ти дам парите. Затова се забавих. – и продължил. – „Но ако си убил, няма значение. Ти имаш деца, аз нямам. По-добре да кажеш, че аз съм убил. Кажи ми как се случи и ще поема вината върху себе си”. А синът бил изненадан. А приятелят на баща му казал: ”Не, вземи това.” Тогава бащата рекъл: „Виждаш ли, това е моят приятел. Ти имаш двадесет приятели, а аз само един. Това е приятелството ни.”
И Сахаджа йогите трябва да имаме такъв вид приятелство. Имам предвид, че с приятелите не може да бъдете напрегнати. Не можете. Това е първият признак. И с вашите приятели, седейки тук, няма да задрямвате, нито ще заспивате. А ще се наслаждавате.
Веднъж пътувах с влак и имаше две купета. В едното бяхме Аз и една възрастна жена. Аз бях по-възрастна, но тя си помисли, че тя е по-възрастна. Тя се опитваше да заспи. В другото купе бяха двама приятели. Те се бяха срещнали. Ах! И се радваха. Единият удряше и другият отвръщаше. Единият подвикваше „Хей, ти” и това продължаваше. Тогава жената каза: ”Виж тези хора. Не ни позволяват да заспим.” Така че отиде и им се развика: ”Ще престанете ли с тези глупости? Какво става?” Отговориха: „Срещнахме се след много време, радваме се.” Тя рече: ”Това не е начинът. Защо се удряте един друг, след като се радвате? И не говорете високо.”, и замина. Тогава Аз отидох и им казах: „Сега си викайте. Аз съм тук. Не казвайте нищо. Ще заключа вратата. И тази жена няма да дойде.” Те бяха изненадани. Казах: ”Наслаждавам се на начина, по който се радвате един на друг”. Те попитаха: ”Не искате ли да спите?” – „Не, не – искам да чувам какво си казвате един на друг.” И те бяха изненадани как Аз се радвах на начина, по който те се удряха и се радваха един на друг.
И ето това трябва да ви кажа, как да бъдем приятели. Ние трябва да споделяме, да се радваме да споделяме. Няма нищо сериозно относно това. Как може да сте сериозни с приятелите си. Просто релаксирани се наслаждавате на компанията на един на друг. Дори ако трябва да спорите – спорете, няма значение. Даже и да имате друга гледна точка, това е добре. Но не бива да се опитвате да се налагате на приятелите си, нито приятелите ви трябва да се опитват. А се опитайте да се разберете един друг. Ето така ще научим толкова много. Имате да научите толкова много един от друг. Например, ще бъдете изненадани, че Аз научих толкова много от французите. Научих много от французите, начинът, по който те изразяват своето изкуство, техните идеи за изкуство, тяхната музика, културата им. Много неща има да бъдат научени. Имате приятели в Индия, приятели навсякъде, сега имате и в Южна Америка. Навсякъде имате приятели. Просто вървете напред със значката Ми. Свършено! Ох! Те ще скочат за вас, ще направят всичко за вас.
Такова приятелство, само помислете за него, в този свят имаме хиляди и хиляди приятели навсякъде, където отидем. И това е, което трябва да знаем в себе си, че самите ние трябва да бъдем много, много приятелски тип, много приятелски. Има отвореност между един приятел и друг приятел. Няма близост. Няма напрежение. Няма формалност. А можете да разчитате на тях. Толкова много, че може да им говорите за това, което искате, какви са вашите нужди, какви проблеми имате.
Надявам се, разбирате, че тази любов означава пълна свобода за вас и за другите. Ако обичате някого, тогава има пълна свобода и разбиране. Но тази любов трябва да бъде много, много чиста. Пълно разбиране. Трябва да усещате това приятелство. И ще бъдете горди, че имате толкова много приятели. И то истински приятели! Имате толкова много приятели, които са истински приятели. Ще се чувствате, все едно сте велика личност, че имате толкова много приятели по света. Вие не сте сами.
Представете си преди какво имахме – толкова много светци, толкова много велики души бяха родени, а към тях се отнасяха като към чудаци, измъчваха ги, убиваха ги, отравяха ги. Те бяха сами. Но вие не сте. Всички сте приятели един на друг и най-големият приятел, който имате, е Божествената сила, която се грижи за вас и прави всичко за вас. Ако имате този вид релаксирана, красива будност във вас, вие ще се наслаждавате на живота. Ще се наслаждавате на Сахаджа Йога и вие ще имате много, много хора в Сахаджа Йога. И ако го нямате това помежду си, тогава хората ще казват: ”О, Майко, каквото и да казвате, но Сахаджа йогите не са добри.”
Така за днес, в тази страна – Франция, където получихме освобождение, където се бихме за освобождението, нека всички да се заемем с истинското освобождение, истинското освобождение на душата, на нашия Дух, за да се наслаждаваме. Наслаждавайте се на всичко достъпно, с разбиране.
Нека Бог да благослови всички вас!
[настрани] Има странични хора, които надничат през цялото време. Мисля, ако може да затворите предната част, те идват от там. Не, не, не, от тази страна. Те не са ни врагове, в никакъв случай. Това се превръща в земетресение. [Шри Матаджи се смее]. Добре, благодаря ви.
Днес всъщност цялата тази тема, за която говоря – за колективността, която е благословията на Шри Кришна и че Неговата есенция е мадурйа – сладостта. И Радха, която беше Неговата енергия, беше известна като алхададайини. Алхададайини означава „Даващата радост“. Алхад е дори повече от радост. Която беше алхада. Съжалявам, понеже „радост“ може да бъде много обща дума, но алхад означава „кипяща от радост“. Когато видите някого и преливате от радост. Това е Нейната сила. И Тя беше силата на Шри Кришна.
Така че когато срещнете приятел, знаете как се чувствате – просто го взимате в сърцето си. Просто го прегръщате. Не знаете какво да правите с това. И понякога е толкова много, че просто искате да се понатупате [Шри Матаджи се смее]. Да понатупате себе си или приятеля си. Такъв вид радост е алхададайини – това е Радха.
Та нека днес – силата на радостта, трябва да боготворим силата на радостта. Тази сила на радостта, която е алхададайини. Разбира се, правим по същия начин, но с идеята, че трябва да помолите вашите сърца да се отворят от Шри Шива. И веднъж щом сърцето се отвори, то ще бъде изразено чрез силата на Шри Радха и Шри Кришна. Това е комбинацията днес. Нека да го направим по този начин, който е комбинация от отваряне на сърцето, а чрез Вишудхи го изразяваме. Както някои хора, особено жени, когато са свръх-радостни започват да плачат и хълцат – това е алхад!
Сега, четири малки деца, елате, малки деца – още едно, ела.
Първо малките деца, малките деца, всичките. Сега, седнете, четирите малки деца, елате тук, елате. Ела ти, ела, всички малки деца първо. Сгъни го, добре, чудесно. Кой е това?
Да започнем.
Добре, добре. Един по един. Добре
На Нозете, точно така.