Shri Adi Guru Puja. Cabella Ligure (Italy), July 28th, 1991.

Днес всички вие сте тук да боготворите вашия Гуру.

В Индия специално е обикновена практика да се почита гуру, а гуруто трябва да има пълен контрол над своите ученици. Принципът на Гуру е изключително строг и тази строгост пречи на много хора да се приспособят към идеала за ученик. В онези дни гуруто трябваше да бъде, абсолютно, авторитетът и именно той решаваше кого ще вземе за свой ученик. И човек трябваше да премине през големи тапасйа, покаяния, даже за да стане ученик. А покаянието беше единственият начин, по който гуруто съдеше. Предишните гуру винаги живееха в джунглата и избираха си само по няколко ученика, малцина, които трябваше да просят храна в близките села, да приготвят храната за гуруто със собствените си ръце и да го хранят. Този вид гуру не съществува в Сахаджа Йога. Трябва задължително да разберем разликата между онзи стил на гуру и този, който имаме сега, и тя е, че на малцина индивиди се даде шансът да станат гуру, на много малко. И тези малко ученици също бяха избирани сред доста много хора и чувстваха, че са нещо наистина специално – че са подбрани, избрани – и че през каквото и да трябва да преминат, то е добредошло. С тази идея те станаха ученици.

Но Сахаджа Йога е нещо много различно. Бих казала, точно обратното. Най-напред, вашият Гуру е Майка и Тя страда от Сандркаруна (Океан на състраданието). При най-малкото нещо, което ви се случва, очите Ми се изпълват със сълзи. Така че като Майка да бъда и Гуру е нещо много трудно. Същевременно и за вас е трудно да постигнете висоти. Понеже се изгубвате в Моята любов, докато ви обичам толкова много и в тази любов понякога забравяте, че напредъкът във вашето същество е много бавен. В Сахаджа Йога е важно да бъдете строги със себе си. Ето защо ви казах, че вие трябва да бъдете свои собствени гуру, но хората не разбират какво значи това. Да бъдете свои собствени гуру значи да ръководите себе си, да се отнасяте към себе си като към свои ученици и да стягате себе си.

Ако не разберете отговорността си като Сахаджа йоги – че трябва всичко сами да изработите – тогава не можете да се развивате много бързо, защото отношението между гуруто и учениците е много различно. Винаги съм ви казвала първо да станете свои собствени гуру. Та трябва да много да интроспектирате и да утвърдите идеалите си. Аз седя пред вас и сте Ме виждали коя съм. Мога да ям всичко, мога и да не ям дни наред. Мога да спя навсякъде, но мога и изобщо да не спя. Аз пътувам неуморно на далечни разстояния и имам енергия, защото също съм свой собствен гуру. Така че първото нещо е да има доста интроспеция: „Какво не е наред с мен?” – а не какво не е наред с другите. – Какво не е наред с мен? Търся ли комфорт за тялото си?

Вниманието към тялото ми ли е или е върху моя Дух? Ако е така, какво да направя?” Мисля, че най-добре е да си записвате – „Мога ли да спя на тревата, мога ли да седя на камъка?” Трябва да накарате тялото си да работи – Мога ли да спя, когато пожелая? А мога ли да остана буден, по всяко време, когато искам?” Виждала съм хора да дремят. А причината не е нито, че са лоши или недисциплинирани, а защото вътрешно са уморени. Ако вътрешно сте изморени, винаги ще се чувствате уморени. Например по телевизията на Запад ще видите хора, които шумно се отпускат в креслата така. Понеже са много уморени. Но защо са така уморени? Те не работят толкова здраво. Така че си правете интроспекция как се държите.

И когато започнете да си правите интроспекция, ще започнете да наблюдавате по същия начин вашето обкръжение и стила на живот, начина на живот и какво си причинявате заради обусловеностите отвън. Външните обусловености на Запад са от психологическо естество. Индийците имат други обусловености, които са доста изненадващи, или бихме казали, че западняците мият ръцете си по десет пъти – ако ще и кожата им да се съдере, пак се мият, като луди. Трябва да имат баня под ръка през цялото време. Трябва да се изкъпят и ако не могат да го направят, не се чувстват добре. Имат и други обусловености. Имат всякакви много глупави обусловености, но повечето обусловености на Запад са по-скоро психологически и ето защо не можете да разберете какво не е наред с вас. Физическите обусловености не са толкова опасни, можете да ги преодолеете или да се справите с тях. Но когато имате психологически обусловености, не можете да разберете какво не е наред с вас. Ако погледнете, когато се самонаблюдавате, онова, което откривате, е нещо много фино.

Първо, може би поради войните, не зная защо, но всеки се страхува от всеки. Мисля, особено Фройд. Заради него дори майката се страхува от детето си. Това са неща, абсолютно непонятни за индийците. Но вие ги знаете много добре. Никой никого не докосва, не прегръща. Преди футболистите се прегръщаха, когато играеха. Но сега виждам, че не се прегръщат, а само се плясват по двете ръцете. А след някое време, мисля, може и само да правят, ей така, насочвайки ги. Толкова се страхуват, че всеки – даже децата, виждала съм – се страхува да прегръща родителите си.

Това означава, че липсва външният израз на любовта. А щом няма външен израз на любовта, значи вътре няма и любов в човека и ето как всичко все повече се изсушава ли изсушава. В Сахаджа Йога имаше едно малко момиченце и Аз имах дребен подарък за него. То беше малко, около десетгодишно. Дадох подаръка на един Сахаджа йоги, западен Сахаджа йоги, и го помолих да го предаде на детето и да му каже, че е от Мен. А той: „Не, Майко, няма да й го дам”. Попитах го защо. – „Няма да ме разбере правилно”. „Какво няма да разбере?” – го попитах. Това толкова е влязло в главите на хората.

И наистина е създало психологическата несигурност във вас. От най-ранна възраст започва да действа и затова се страхувате един от друг. Дори от вашите родители, от вашите братя и сестри. Страдате психологически. Когато за първи път отидох в Англия, там се говореше за несигурността. Попитах: „Каква е тази несигурност? Целият свят се страхува от Запада.” Как така страдат от несигурност? Те именно накараха всички по целия свят да се чувстват несигурни. И защо, защо са несигурни западните хора? Те са несигурни вътре в себе си, в обществото си, в семействата си, в групите си.

Толкова много се страхуват един от друг. Така че главното е да нямате страх. Вие сте Сахаджа йоги, вече не сте неморални, не можете да бъдете аморални. Ако през цялото време мислите, че сте неморални и ако правите нещо неморално и си мислите, че трябва да отидете и да се изповядате някъде, какво ще ви се случи тогава? Какво личност ще представлявате?! Трябва да променим това положение, като променим себе си. Между Сахаджа йогите не бива да съществува несигурност, а мариади. Трябва да знаете как взаимно да уважавате личната си сфера. Второто, което откриваме за западния ум и то е много разпространено, е, че той е бомбардиран с критики. Има толкова много критици, че вече не останаха творци.

Само критици, които критикуват критици. С всички творци е свършено. Те непрекъснато биват критикувани. Идват някакви хора – има обучение по критика – те може и да не знаят как се свири на инструмент, не знаят как се пее, но пък могат да критикуват. Така през цялото време в ума ви съществува усещането, че ако направите нещо, някой ще ви критикува. Страхът, че ще бъдете критикувани, съществува непрекъснато у вас. Затова се чудите: „Да го кажа ли или не?” Като Сахаджа йоги не бива да се притеснявате от тези глупави хора, защото те са слепи. А ако искат да критикуват, нека си критикуват. Какво значение има? Няма значение.

Но това трябва да го изградите в себе си. Третата обусловеност е още по-лоша, която не знам дали сте забелязали или не. Не зная как е влязло в мозъците на западняците, че винаги трябва гледате на нещата от опъката им страна, дори и да сте на правилната. Да сте честни. И никога да не казвате нещо, в което сте сигурни. Например, попитайте някой как е; той ще отговори: “Горе-долу”. Винаги. Никой не казва, няма да каже: „Всичко ми е наред, всичко е както трябва.” Какво значи това “наред”? Трябва да кажете: „Прекрасно, благодаря много.” Но никога не го правите. Хората не са сигурни в себе си, през цялото време, клатушкат се.

Тази вътрешна колебливост ви прави личности, които никога не могат да напредват. Прогресът започва с първата крачка напред, когато сложите крака си твърдо на земята, и после направите втората стъпка напред, както се изкачва планина. Но ако още при първата крачка си мислите, че може нещо да сте сбъркали, как ще можете да продължите? Ще се придвижите само една-две крачки и ще размислите. Това е друга голяма психологическа задръжка, бих казала, или вреда за вашия прогрес. Третото – или четвъртото, може би – нещо, което сте научили, е, че трябва да спорите със себе си. Например, когато имате някакъв проблем, идвате при Мен и казвате: „Майко, имам еди-какъв си проблем”. Всички го правят много често – „Имам този проблеми”. Аз казвам: „Хубаво, решението е еди-какво си”. А вие отвръщате: „Не, не.

Ако е така, ще се случи следното”. Тогава ви предлагам второ решение, а вие пак: „Не, Майко, може да е иначе.” Добре, казвам ви трето решение, но вие – „Майко, при това положение ще се случи еди-какво си”. Четвърто решение – „Ами ще стане еди-какво си”. През цялото време стоите срещу себе си. И тогава Аз трябва да кажа: „Това си е твой проблем, а не Мой, и Аз ти давам решения. И ако искаш да решиш проблема си, по-добре вземи положително отношение”. Умът ви е наопаки. На хинди това се нарича улти кхопди. Вие непрекъснато спорите със себе си. Как да прогресирате по този начин?

Това е друг голям проблем на западния ум – не се опитвате да посрещнете проблема лице в лице като ваш собствен, а да продължавате да спорите със себе си като адвокат. Всъщност има двама адвокати: първият сте самите вие, има и още един, и те спорят ли спорят. Две личности в едно същество, в едно тяло; не сте една личност. Както вече казах, това е психологически проблем – че хората трябва да направят внезапно този завой, без да разбират колко опасно е това. С просветлението на мозъка ви това би трябвало да изчезне. Иначе в Сахаджа Йога това е много опасно. Защото говорите нещо, а всички вие сте Сахаджа йоги, свързаните с Всепроникващата сила на любовта, и каквото и да кажете, то се свързва и действа. За вас е много опасно да не разбирате, че сте реализирани души и да не приемете съществуването на собствените си сили вътре във вас. Вижте, ако искам да каже нещо тайно, то трябва да си сложа ръката на микрофона и тогава да го кажа, защото микрофонът е включен към мрежата. Но да речем, че го държа открит и кажа нещо, то стига до всички.

По същия начин, каквото и да кажат или да пожелаят, или да искат Сахаджа йогите, наоколо има само хора – тук и там, вие сте ги повикали. И те ви слушат през цялото време, и с нетърпение чакат да свършат работата ви – „Добре, щом така казваш – готово.” Така че трябва изключително много да внимавате какво мислите, какво желаете и какво казвате. Имам предвид, че да – възрастните хора, са много обусловени, имат много проблеми. Но повечето хора от вашето поколение са в състояние да подобрят себе си и да оправят мозъците си, обръщайки ги в правилната посока. Не споменавайте за този психологичен проблем. Друг психологичен проблем, за който не знаете и който е много изненадващ, е, че все се водите по идеите на предприемачите, защото основите на Западния свят са да видиш и да бъдеш видян. Така че всички казват: „О, такава е модата, така че трябва да го правим. Това е модерно, затова го правим”. Например, преди около една година, отидох в Англия и заварих всички Сахаджа йогини с една и съща прическа. „Какво пък е това?” – рекох си.

Попитах едно индийско момиче: „Какво трябва да е това?” а то – „Такава е новата мода.” – „Каква нова мода?”- попитах. На марати я наричаме дзиприйа на лудите, на нездравите). Поне всички в Махаращра могат… И всички носеха косите си върху челото и очите, ей така, до един. Казах си: „Господи, като си закриват Агнйа, очите им ще станат кривогледи.” И като тръгне някаква мода, цялата е само за косата, например. Не знам какво има толкова в косата. Има такъв инетрес към косата. И в тези страни косата им пада толкова бързо – не използват маслото, което би трябвало да ползват – и косата им капе, започвайки с косата на Сахасрара. И после, какво означава мода? Предприемачите, тези глупави хора създават идеи; но защо ние трябва да ги следваме? Не искам да кажа, че Сахаджа йогите трябва да изглеждат еднакво, изобщо не е така.

Може да се обличате и да живеете както ви харесва, но не бива да се превръщате в роби на предприемачите. Сега вие сте свободни хора, много добре го знаете . Знайте, че сте абсолютно свободни хора и че във вашата свобода, която е абсолютно просветлена, никога не можете да грешите. Но най-напред имайте тази увереност в себе си, че каквото и да правите, няма да станете роби на тези предприемачи, на това какво ще кажат хората за вашия външен вид и как ще им изглеждате. Това е много важен момент – през половината от времето си се мъчим, само за да изглеждаме като мнозина други. Много е изненадващо как предприемачите са направили западните хора на глупаци. В Индия това не би могло да се случи, няма да се получи, особено при индийските жени. Такава „еднодневка” – мини-сарито – се появи в Бомбай за около четири-пет дни, мисля, и после изчезна. Никоя индийка не би носила мини-сари, край. Тая няма да я бъде.

Каквато и мода да дойде в Индия, не може да се наложи, понеже дрехите, които носим днес в Индия, са носените по традиция и те са били тествани дълго на принципа на опита и грешката. И сега знаем, че това е най-доброто – стига вече. На определена възраст вие спирате (с екпериментите) – „Това е стилът, който най-много ни подхожда.” Но другите продължават и стиловете непрекъснато се сменят. И ето с това трябва много да внимавате – да гледате да не се захващате с глупави идеи, които са създадени от предприемачите, а с разумни неща, които са ви необходими. Усещам, че едно от поробванията е, че ставате играчка в ръцете на предприемачите. А това поробване е дълбоко психологическо; и по много начини то е твърде добре прикрито и така фино, че не можете да си дадете сметка. Чрез интроспекцията откривате какво не е наред с вас, как сте устроени – „Какво не е наред в личността ми? Сигруно идва от обкръжението ми и от идеите, които ми внушават другите.” Би трябвало да имате собствени идеи, не бива да се притеснявате какво е казал Платон или какво е казал Сократ и какво означава това. Вие какво мислите? В крайна сметка вие сте просветлени хора!

Но има още друг психологически момент, който е даже по-лошият: „Майко, ако сме много сигурни, то издуваме егото си”. Сахаджа йогите много се страхуват от егото си, да не би след малко да излитнат – „Това его ще надуе толкова много, че ще излетим”. Другият страх, който имат хората е, че ако твърдят нещо – „Добре, ето това искам; това е правилното, което трябва да се направи, обаче то ще ме дръпне надолу, така че не искам да казвам нищо. Имам си его.” Така и в Сахаджа Йога се промъкнаха някои страхове. Единият от тях е: „Майко, не бива да имам его!” Но какъв е проблемът с егото? Изненадващото е, че въпреки целия страх, но като реакция срещу него, хората са развили един протестиращ характер. И отново предприемачите са разглезили егото ви. Сутрин, например, питате детето си: „Какво ще закусваш?” – и то измисля нещо. А майката трябва да се разтича и да му го достави, или да държи от всичко в хладилника. В Индия случаят не е такъв.

Яде се това, което е сготвено – „По-добре го изяж”. Като няма сол – няма, какво пък. Иначе не яжте, няма страшно. Във всеки случай ще хапнете нещо. Така че когато дисциплината е във вас и вие я разберете, то не казвате: „Искам това и само това”, а ще си кажете: „Добре, няма да го ядеш цял месец, пък да видим”. Веднъж – ще ви разкажа за Мен самата – комфортът се опита да Ме попритисне за кратко, мисля. Преместихме се, а семейството Ми не беше по това време с Мен. Имахме само едно малко легло, където спеше съпругът Ми. А Аз спах на направо на голия цимент на земята, а на следващия ден започна да Ме боли тялото. И си рекох: „Добре.

– и спах цял месец на цимента. – От цимента ли Ме боли? Хубаво. Ще спя на него. Един месец. Ще спя на цимента.” Така циментът загуби властта си над Мен. Може и да е циментът, а може и да е болката, която изпитвах. Така че това, което трябва да направите, е да овладеете ума си. Тогава се появява проблемът с разграничението – „Това его ще се надуе, Майко”. Защото вашето его, както ви казах, се е развило чрез реакциите, чрез протестирането срещу разни неща, а също чрез ласкателствата на предприемачите.

Хубаво, каквато и да е причината, няма да си правим психоанализа. Но е факт, че имаме също проблем с егото. Защо? Както вече ви казах, когато един балон се надува многократно, той лесно може да бъде надут. И с малко въздух се надува. И ето защо се страхувате да не би внезапно егото ви да стане толкова голямо, че да се понесете като балон из въздуха. Как може да го преодолеете? Вие сте просветлени души. Уважавайте себе си! Щом започнете да уважавате себе си, няма да попадате в капана на егото.

Много е просто – уважавайте се. Трябва да си кажете: „Аз съм Сахаджа йоги, как мога да се държа така? В крайна сметка съм Сахаджа йоги”. Развива се особен род достойнство и после ще се стеснявате да направите нещо глупаво. Защото егото ви прави глупави, точно така е, абсолютно. Ако развиете себеуважението си – „Аз съм Сахаджа йоги и не мога да се държа така. Аз съм Сахаджа йоги.” – като си го повтаряте, ще се учудите, че това достойнство на Сахаджа йоги ви държи здраво стъпили на земята. Няма да попадате в капана на егото. От едната страна са обусловеностите, а от другата е егото. Егото е просто нещо.

А достойнството трябва да бъде развито. Може да се учудите, но сред животните има мариади. Например тигърът няма да се държа като змия, а змията няма да се държи като тигър. Ние сега сме Сахаджа йоги; ние сме тигри сред хората, ние сме лъвове между хората, най-висшето; ние сме най-висшите човешки същества. Не е нужно да накичите гърдите си с десет медала, за да покажете, че сте нещо велико, а вие сте Сахаджа йоги, вие сте Махайоги. Така че развийте това уважение и ще се изненадате как изведнъж скромността ще се появи във вас; имам предвид, че скромността ще навлезе във вас. Виждала съм някои Сахаджа йоги да седят изпъчени, друг път – приведени. Ако лява Вишудхи не е наред, накланят глава надясно, а ако е дясна Вишудхи – наляво. И тогава погледнете себе си. Както младоженецът трябва да се облече подобаващо, и помни: „Аз съм младоженецът, не мога да се държа като останалите момченца, които ще бъдат там.

Трябва да проявя собствената си личност. Аз съм младоженецът и отивам на сватбата си. Не мога да се държа като приятелите си тук.” Вие трябва да се държите по особен начин. Така че го приемете. Все още не знаем, че сме Сахаджа йоги. Щом знаем, че сме Сахаджа йоги, това достойнство ще се развие в нас и чрез него, за ваша изненада, ще видите какво не е наред в страната ви, какво е недостойно. От случилото се във Франция можете да откриете какво не е наред с френските закони. Французите се интересуват повече от ядене и пиене, и от други неща, така че никога не са… „О, хайде пък, какво ни е грижа за законите, нека си останат така, няма значение. Кой да ти се притеснява за тези неща, не е нещо важно. Все пак, ако можеш да пийнеш нещо…” Ако отидете във френско село, след седем вечерта, не можете да срещнете никой по улиците, даже и пияница.

Всички седят в кръчмата и пият. Имам предвид, че това е тяхната главна религия и основно забавление. На другия ден идват с махмурлук и виждат всичко наопаки. Също като журналистите, които отидоха в Индия и като видяха желязната врата (на училището в Дарамсала), си помислиха, че това е хитлеристки лагер. Преувеличават, разбирате ли, изкривяват всичко, заради махмурлука. Целият живот на Запад прилича на махмурлук. Там виждат нещата или по-големи, или по-малки, но не и каквито са. Повечето от написаните неща, които ще прочетете, психологията и всички онези неща и книги, повечето са писани от пияници. Ако погледнете живота им, повечето са били пияници. Каквото и да са написали, защо трябва да ги вземаме толкова насериозно?

С изключение на малкото просветлени души, повечето бяха алкохолици. Като онези, които пишат някакви гръцките трагедии – сигурно отвътре са били истински пияници; сигурно са поемали много неща навътре, а после са пишели подобни неща. Понеже повечето пияници, когато пишат, се питат: „Защо, защо, защо да живея? По-добре да умра”. Такива имаме много и в Индия, които са писали гхазали, в които се пее: „Защо да живеем; нека умрем”. Един поет ги попита: „Уж все искате да умрете, защо тогава не умрете, веднъж за винаги?”. Ще установите, че всичко, което пишете или казвате, ще бъде много по-висше от това, което тези хора са писали. Но Сахаджа Йога се развива у вас така спокойно, че дори не знаете какви сте. Днес на Пуджата на Гуру вие боготворите вашия Гуру. В същото време Аз се прекланям пред гуруто в самите вас.

Нека вашият Гуру се прояви и утвърди. Особено Гуруто, който имате – Аз не съм стриктна с вас, а много нежна. Защото, както ви казах, той е коренно различен – не е за индивида, а за колектива. И ако нещо трябва да се разпространи колективно, то трябва да разберете, че единствено любовта ще го осъществи. Няма друг начин за разпространението на Сахаджа Йога, защото не можем да бъдем като Хитлер, сеещи грешни идеи за омраза. Има идеи за любов и за омраза. Ако учите другите на омраза – фундаментализъм и други такива – веднага ще дойдат хиляди, готови да се бият. Може да подтикнете низките им страсти и да кажете: „Добре, елате, нека се бием”. Това е расизъм, даже национализъм, всякакви подобни. Има всякакви хора.

Но когато казвам Любов, това е много различно. Опитайте се да разберете. И заради колективната ни работа, трябва да знаем, че Любовта е източникът на енергия, който кара нещата 00:43:27:07 00:43:29:05 се превръщат в жива материя. Това е енергия, която е жива. Опитайте се да го разберете сега. Но хората не разбират. Любовта не означава да прегръщате някого или да правите нещо, а е жива енергия, която разбира, която ви кара да израствате. Надявам се да сте видели книгите Ми и да сте ги прочели. Там съм описала за вас много ясно какво е живата енергия в нас и как действа тя, как действа всичко. Например, вижте това цвете.

Аз не мога да му заповядам да расте изправено. То се развива по собствен начин. И по-добре. То е красиво, защото нито едно цвете не прилича на друго. Живата енергия никога не създава абсолютно същото нещо отново – само пластмасите го могат. Така че цветето си расте по собствен начин. Вроденото във вас – което е жива енергия – вградена е, но е жива и това живо нещо, което работи, процъфтява от само себе си. Трябва да се дава водата на чистата любов. Чрез чистата любов онова, което виждате като гуру в другия, е: „Какво ми става, какво ми пречи да продължа напред?” А като Гуру онова, което виждате в другите, е как да подхванете човека, с любов, така че да се приближи до реалността. Това е много нежен, много любящ процес и няма нищо като това истински да се радвате на любовта си.

Това, че Аз знам, че обичам толкова много хора само по себе си е велико. А вие също усещате, че обичате мнозина. Но би трябвало да е самадришти, тоест да гледаме всички с едни и същи очи. Да гледаме на всички е едни очи, нали? Имаме само две очи. Но вие гледате всеки със същите очи, но го виждате различно. Да, виждате го различен. Но очите ви не правят разлика. Не виждат хората едни като черни, други като бели, трети като сини, а ги виждат каквито са. Когато гледате със самадришти, тоест с еднакви очи, еднакъв поглед, а не да сменяте идеите си.

Защото онова, което се случва, е, че вашият собствен ум изкривява и вие започвате да виждате някого различен. С очите си виждам този вентилатор. Но ако умът Ми е изключен, може и да виждам като човешко същество. Ако сте с разума си, то ще виждате всеки какъвто е. Това е самадришти – да имате един и същ поглед за всеки. Не изкривявайте нещата, така че да нямате някой за ваш специален приятел, или приятел № 2, или № 10, или друг за неприятел. Щом започнете да гледате на нещата по този начин, всичко ще си дойде на мястото. Иначе човек може да полудее. Трябва да бъде самйак, което значи интегриран. Трябва да има интегрирано познание. Например, когато очите гледат, те виждат къде седите, къде се намирате, къде е даден човек, къде е друг, каква е връзката.

Така че познанието за другите е във връзката един с друг. Да речем, че един мъж има дете и между тях съществува проблем. За да повлияете на този мъж, трябва да знаете, че има дете. А не да го отделяте от другите, не да го изолирате. Или да речем, вземете някой англичанин или италианец. Опитайте се да разберете, че този човек има особен произход и, заради тази среда около него, той е такъв. Ако можете да имате толкова пълно разбиране за другите, няма да има проблеми, никакви караници, нищо. Иначе през цялото време ще има конфликти и ето защо човек се уморява. Очите не реагират, те само виждат – какво и да е, те просто го виждат. Очите никога не реагират, но мозъкът реагира.

И тази реакция именно е отговорна, че разваля отношението ви към хората. Та трябва да сте в състояние на свидетел – както Гйанешвара е казал: „Ниранджан пахане, ниранджан пахане” – да виждате някого без никакви реакции. Само като погледнете, и ще знаете всичко за този човек, веднага щом го видите, нираджан пахане. Защото докато умът ви работи, няма да видите човека такъв, какъвто е. Но веднага щом погледнете човека, знаете за какво става въпрос. И тогава незабавно ще знаете за неговите чакри, за неговата Кундалини, ще проникнете във всичко. Но умът ви, който е натоварен с глупости, няма да ви позволи да стигнете до това ниво. Така че ниранджан пахане, тоест просто да виждате нещо, този вид поглед трябва да развиете. С това започва необвързаността – автоматично не критикувате никого, само понеже умът ви е против този човек; не обичате някого заради това, че умът ви мисли така; също не можете да създавате групи; не може някои хора да са ви скъпи, а другите – не. Когато някой път не се усмихна на някои хора, те се оплакват: „Този път Майка не ми се усмихна.” Но Аз не мога непрекъснато да се усмихвам, разберете. Помислете и за Моите мускули!

Как мога да се усмихвам непрекъснато?! Но има хора, които се чувстват много зле – „Вижте, този път Майка не се усмихна”. А Аз трябва да се усмихвам непрекъснато, на всекиго. Опитвам се. Отношението към другите трябва да бъде с ниранджана, защото е колективно дело. То не е строго, в никакъв случай не е сковаващо, защото е жив процес, абсолютно живо е, не може иначе. Но определено това е делото, което създава хармония, любов, обич, чувство за единство. Представете си, да мислите за някого, който не е любезен с вас или е… ужасно е! По-добре е да мислите колко мили може да бъдете към този човек. Разбирате ли, отношение трябва да е колко мили ще бъдете към даден човек.

Ако някой ви е ядосан, много е лесно да се скарате с него – „Ела насам. Ти си ядосан, и аз съм ядосан.” Не! Идете и само го “погъделичкайте”. Толкова е просто, и се радвайте. Защото вие не можете да се наслаждава на омразата, не можете да се радвате на съперничеството, на разделението. Както едната ръка трябва да се радва на другата, така и вие трябва да се радвате един на друг. Ако не можете, то сте пропуснали главното, изгубили сте същественото. Трябва да знаем, че колективният прогрес е невъзможен, ако нямаме чувство за колективност – да знаем, че сме част и частица от една личност. Когато дърпам едното си ухо, не че то ще се скъса, но ще причини болка на цялото Ми тяло. Ето защо казвам да си издърпате и двете уши.

Разбирате ли, когато започнете да виждате себе си по този начин, ще видите какъв сладък хумор ще развиете към вас самите. Наистина ставате една много интересна, магнетична личност, носеща много радост личност, изключително радваща. Всеки ще търси вашата компания. Това е признакът, че вашият Принцип на Гуру е просветлен. Разбира се, говори се, че трябва да сте необвързани, че не бива да имате никакви обвързаности към едно или друго. Това са само думи. Всъщност само интроспекцията и приемането или, можем да кажем, познаването на собствената ви дълбочина сами по себе си могат да ви дадат това чувство. Имайки знанието, че сте Сахаджа йоги и че дълбочината на Божествеността във вас е голяма, това само по себе си ще е повече от достатъчно, за да съществувате като най-първокласния Гуру. Всъщност, Аз вече не съм Гуру, никога не съм била Гуру – Аз съм Майка, безнадежден Гуру. Защото гуру, който не може да е строг, е безполезен и Аз трябва да се подготвям, за да кажа някои неща.

Ако има конфликт между двама души и ако имам малко време, за да им кажа, се чудя: „Как да бъда строга с тях?” А понякога спонтанно Ми идва и ги питам: „Защо правите така?” Най-много това, спонтанно. Така че вие трябва да развиете тези качества на гуру в себе си, които са за колективната работа. Помнете, те са за работата на колектива. Днес почитате Принципа на Гуру във вас самите, почитайки Мен. Не бих казала, че трябва да се опитате да Ме следвате, защото в много неща не Ме бива. Да речем, не разбирам нищо от банки, не разбирам от пари, тоест има много неща, които не знам, наистина. Не Ме бива, не разбирам от право. Не бива да бъдете като Мен, ясно? Но трябва да сте в състояние да кажете – както казвам – че имате такъв и такъв проблем. Едно е сигурно – трябва да имате пълното познание за Сахаджа Йога или желанието да знаете всичко за Сахаджа Йога.

Ако постигнете това, ще плувате в Океана на познанието, като ракета. Каквото и да искате, кавото пожелаете да знаете, ще го знаете. Но трябва да е налице желание да знаете. Никога не бъдете доволни, че познанията ви за Сахаджа Йога са напълно достатъчни, никога! От всичко останало може и да сте доволни, но само за Сахаджа Йога трябва да я познавате все пак чрез ума, а сърцето ви трябва да има това познание – „Трябва да го да бъде в сърцето ми, не само в ума ми. Би трябвало да знам чрез ума, но и да е в сърцето ми.” Както ако гледате филм, например „Кинг Конг”, знаете, че това е Кинг Конг. Няма значение, че това е филм. Обикновено нашето знание е такова. Но ако изведнъж видите самият Кинг Конг пред себе си, ще си кажете: „Боже мой, той наистина е пред мен!” По същия начин, когато знанието е само в главата, то е като на филм – далече е, не е в сърцето. Но когато е в сърцето, то действа, работи.

То не работи чрез мозъка. То само съществува в мозъка, но работи в сърцето. А в сърцето обитава Духът. Много е просто – ние сме хора, които живеят повече с мозъка, отколкото със сърцето. Но знайте, че сме в действителността, а Кинг Конг стои пред нас. Вие не гледате филм, това се случва в действителност. А в реалността трябва да работи сърцето, а не мозъкът, защото реалността се постига само чрез сърцето, не чрез мозъка. Щом го разберете, то ще отворите сърцето си, ще го разширите – „То е в сърцето ми”. И всичко ще е така ясно очертано в главата ви, ясно ще знаете всичко – какво да се направи, как да реагирате, как да го изработите. Ако поместите цялото това познание на Сахаджа Йога в сърцето си – най-напред ще трябва да разширите сърцето си, иначе не можете да поберете Океана – и тогава ще видите: „Това е Сахаджа Йога”.

За Мен всичко прилича на Сахаджа Йога – купуването на този замък, идването на това място – всичко това е Сахаджа Йога. Мога ясно да го видя. Всичко, което виждам, незабавно го свързвам със Сахаджа Йога – „Това е Сахаджа Йога”. Защо е така? Заради Сахаджа Йога. Това е Сахаджа Йога. Навсякъде ще започнете да виждате Сахаджа Йога, когато сърцето ви знае онова, което знае разумът ви. Познавам хора, които много добре знаят мантрите и всичко останало много добре, но не и в сърцето си. Така че го поставете в сърцето си. В Сахаджа Йога един гуру съществува не чрез мозъка, а чрез сърцето.

Бог да Ви благослови! На тази Гуру Пуджа първо Раджеш ще прочете “Гуру Гита”. Аз никога не съм я давала на никого да я чете. Причината не е, че това не е истина. Казват, че е истина. Шива казва на Парвати какво е Гуру. А защо не съм ви давала тази книга? Защото всички тези гуру, които са на пазара, казват: „Аз съм вашият гуру, а „Гуру Гита” казва това”. А там е написано да дадете всичките си пари, всичките си вещи, всичко ваше – тана, мана, дана (вашето тяло, ум, всичко) – на вашия гуру и да се превърнете в пълен глупак. И хората го правят.

Затова не съм ви я давала. Днес за първи път помолих Раджеш за това. Но това не значи да следвате описаното от Шива. Раджеш: Ом, твамева сакшат Шри Ади Гуру, сакшат Шри Ади Шакти сакшат Шри Дакшинамурти, Шри Матаджи Шри Нирмала Деви намо намаха. В „Гуру Гита” Шри Шива, който е познат като Шри Дакшинамурти – гледащия на изток – по настояване на Шри Парвати, Й казва какво представлява гуруто … Можете ли да чувате, всички? … и високо. Малко го засили. И Шри Шива казва на Шри Парвати в „Гуру Гита” кой е Гуруто. И в началото Той казва, че „гу” първата буква на думата „гуру” подчертава атрибутите на майа, докато втората буква „ру” разрушава илюзията, причинена от майа. Така че най-напред Той е този, който разрушава илюзиите, които са създадени от майата.

Той също ги създава, но и ги разрушава. Самият Той заема това положение и следователно позицията на Гуру е най-възхваляваната и недостъпна дори за всички богове, а Шри Гуру е почитан от всички тях. Приветствия на Шри Гуру, който изтегля падналите в океана на ада, докато седи на дърво на земния свят. Приветствия на Шри Гуру, който е Шри Брахмадева, Шри Вишну и Шри Шива и който сам е върховният Брахма. Приветствия на Шри Гуру, който е създал цялото познание за благополучието на хората, така че те да имат мостта за прекосяване на океана на земния свят. Приветствия на Шри Гуру, който отваря очите на ослепелия поради мрака на невежеството, като го помазва с каджала на познанието. Приветствия на Шри Гуру за това, че постигна просветлението на света. Ти си моят Баща, Ти си моята Майка, Ти си моят Брат и Ти си моят Бог. Приветствия на Шри Гуру, който е Истината, а в светлината на тази истина светът става проявен и Ти си този, който е радостта, която очарова света. Приветствия на Шри Гуру, който е Сат – чистото съществуване, Истината – позналият кой свят от разнообразни форми и обекти престава да изглежда като действителен.

Приветствия на Шри Гуру, чиято форма е причина в действието и който присъства като причина във всяко действие. Приветствия на Шри Гуру, чието присъствие като причината в действията във всичко носи единство, носи колективността, носи обединението в разнообразието на форми и обекти. Приветствия на Шри Гуру, чиито две лотосови стъпала разпръскват горещината на двойствеността и ние спасяват от всички бедствия. Приветствия на Шри Гуру чрез нашата реч, чрез нашия ум, чрез нашето внимание, чрез нашите очи, понеже Гуруто е наистина Шри Шива и Шакти заедно, и чиито две лотосови стъпала са червени и бели и бляскави. Аз медитирам върху Шри Гуру, върху буквата „гу”, която показва състоянието отвъд трите гуни, и върху „ру”, която показва безформените форми и която ни дарява с формата, която е отвъд трите гуни. Покланяме се отново и отново на Шри Гуру за това, че разрушава чрез Себереализацията кармите, които сме натрупали през серията от миналите ни животи. Покланяме се отново и отново на Шри Гуру за това, че няма принцип над този на Шри Гуру. Не съществува покаяние, което можеш да сториш, тъй като най-висшето покаяние, което трябва да се направи, е да се постигне Шри Гуру; а никакво познание не може да съществува отвъд принципа, който е Шри Гуру. Покланяме се отново и отново на Шри Гуру, който ни е показал формата на нескончаемия балдахин, покриващ всички живи и неживи неща. Приветствия на Теб, на Шри Гуру, чиито Лотосови нозе са обкичени с диаманти, които са шрутите (свещените текстове) и сияещите лотоси на Ведите.

Приветствия на Шри Гуру, който спонтанно събужда в нас цялото чисто познание. Приветствия отново и отново, и отново на Шри Гуру, който е Чайтанйа, извечно спокоен, отвъд объркването, изключително чист, отвъд ритъма наад, отвъд точката бинду и времето кала. Произходът на медитацията е Формата на Шри Гуру, произходът на пуджата е лотосовите нозе на Шри Гуру. Първата пуджа е пуджата на лотосовите нозе на Шри Гуру. Първата мантра, произходът на самата мантра е речта на Шри Гуру. Първото освобождение, произходът на всяко освобождение е само по милостта на Шри Гуру. Сакшат Шри Матаджи, Шри Нирмала Деви, намо намаха. Аха, мисля, всички лидери да дойдат. Мисля… Тоест, ако има двама лидери, и двамата да дойдат. Нека Бог да ви благослови.

Първо, може веднъж да се каже мантрата на Ганеша, Ганеша мантра. „Атхарва Ширша” може да се каже – Можете да кажете „Атхарва Ширша” веднъж. И всички да измият, да полеят вода върху Моите нозе.