Shri Buddha Puja, You must become desireless

Brielpoort Deinze, Deinze (Belgium)


Send Feedback
Share

Shri Buddha Puja, “You must become desireless”. Deinze (Belgium), 4 August 1991.

– Дениз, Белгия Днес сме се събрали да направим пуджа на Буда. Както знаете, Буда беше кралски син. Един ден той се шокира, когато видя много беден, слаб и много нещастен мъж да върви по улицата, и силно се натъжи. След това видя друг много болен мъж, който почти умираше. После видя и един мъртвец, носен от няколко души към мястото за кремиране. Всичко това много го разстрои и той започна да мисли и да търси каква е причината това да се случва на човешките същества. Първо, защо стават толкова нещастни или болни, или защо умират така ужасно? Причината откри по време на търсенето си. Мога да кажа че, той обиколи целия свят, в смисъл: Той прочете Упанишадите, ходи при много гуру ходи на много места за духовно обучение, Бeнарес, обиколи навсякъде. И накрая, той седеше под банйан (свещено смокиново дърво), когато неговата Кундалини внезапно беше събудена от Ади Шакти и той получи Реализация.

След това осъзна, че причината за всичко това е желанието. В Сахаджа Йога вече знаем, че всички други наши желания не са чисти. Първо, каквито и желания да се осъществят, ние не сме доволни от тях, това е първото нещо. И второ, всички тези желания имат отзвук. Какво е чистото желание? Всички знаете, че това е Кундалини. Кундалини е силата на чистото желание, която осъществява вашето чисто желание да сте Духа, да сте Будха, да сте просветлени. Будха означава човек, който е просветлен. Така Гаутама става Будха, както вие сте станали Сахаджа йоги. Но понеже той премина през тези най-различни лишения, каквото научи стана част и частица от него, но в Сахаджа Йога всичко това е Сахадж.

Винаги правим извод, че „Въпреки всичко, това е Сахадж.” А когато се опитаме да изработим нещо, винаги казваме: „О, ще се изработи спонтанно. Всичко е наред, Майка ще направи всичко за нас”. Това е честа грешка в Сахаджа Йога. И така, пред Мен стоеше въпросът дали да ви пусна по дългия процес или да ви дам Реализация. Защото в тези дни на объркване не може да има много време да извървите целия път на Буда, а и той беше само един, Аз трябва да подложа всички ви на това. Това щеше да е много трудно. Не знам колко от вас щяха да издържат. Повечето щяха да отпаднат на половината път, или може би на една четвърт от него. Така че това стана по Сахадж начин. Не трябваше да седите под смокиново дърво.

В крайна сметка получихте вашата Реализация. Вашата Кундалини беше събудена и получихте вашето просветление. Но просветлението, което се установи в Буда, не е установено в нас, тъй като нашите чакри не са изчистени, както той беше пречистил чакрите си. Имате същото тяло, същия ум и същото отношение, когато получите Реализация. Понеже гледахте към дома на Бог, все още гледате към него, но вече сте влезли вътре в дома и трябва да погледнете през прозорците му. Това го забравете. И въпреки че сега седите на върха на хълма, извън задръстването и целия трафик, щом видите кола, се плашите. Не знаете, че седите на върха на хълма, където Майка хубаво ви е настанила. И ето как се държите по този начин. Когато получавам сведения за Сахаджа йоги, много се учудвам, че те не знаят, че са реализирани души.

Затова Буда говори да нямаме желания. Това е невъзможно преди Реализацията, дори след Реализацията мисля, че е трудно. Съществува някакво фино желание, а там, където трябва да го изработите, вие не го правите, казвайки си: „Егото ми ще се раздуе”. Където ни е изгодно, правим така; където ни харесва, правим онака. Решението на цялата ситуация е едно и Аз го открих сама, и то е, че това е колективно събитие. Човек, който е индивидуалист, никога не може да избяга от егото си. Индивидуалистът никога не може да види егото си. Този, който живее индивидуално и иска индивидуално да се наслаждава на всичко, никога не може да преодолее егото си, защото не е преминал през всички тези покаяния. Или иначе казано, ако сте индивидуалист, тогава по-добре преминете през всички тези покаяния и после да се върнете. Решението е да измием всички наши чакри, да пречистим живота си в колектива, и това е решението на проблема с егото.

Някога всеки работеше индивидуално. Например, човек трябваше да ходи в Хималаите, да си намери гуру, а след това гуруто да го изгони. След това ще отиде при друг гуру, ще работи там, след това и той ще го изхвърли. След това ще се роди отново; и пак ще бъде изхвърлен. И най-накрая, ако поне един гуру го приеме, всичко е наред, много добре. Ще бъде бит, ще бъде измъчван, ще се отнасят с него по всякакви начини, ще бъде провисван надолу с главата. И после, най-накрая, ако някой гуру се доближи до някой индивид, ще му даде Реализация. Това беше положението. Но в Сахаджа Йога вратата е отворена – всеки може да влезе, всеки. Получете вашата Реализация.

Тъй като Аз вярвам в колективността, този колективен живот определено ще ви даде това, което Буда постигна чрез собствените си усилия. Но тук също допускаме грешка – не знаем как да бъдем колективни. Индивидуализмът през цялото време е около нас. Мислим индивидуално по всякакъв начин. Където колективът е работел, Сахаджа Йога е процъфтявала; а където не е работел, е имало проблем. Така че е много важно да погледнем към себе си и да разберем за себе си колко сме колективни. Радвате ли се на вашата колективност, или не? Стремите ли се да сте в колектива, или не? Веднага щом си помислих за мястото в Кабела, което сте виждали, и се замислих да направя там малък ашрам, близо до реката, за вас, хората веднага казаха: „Майко, ще е добре ли ако всички си купим собствени къщи тук?” Веднага. Тогава каква е целта?

След това ще Ме повикат: „Майко, моля Те, ела в моята къща за вечеря. Ела в моята малка къщичка да пием по чай.“ Аз не се интересувам от това. В Сахаджа Йога докато наистина не станете колективни във всяко отношение, не може да израствате и не може да измиете себе си, не може да изчистите себе си. Той не говори по този въпрос, но по някакъв начин го каза, с думите Буддхам шаранам гачами – първо, „Отдавам се на моята Себереализация”. После каза: Дхаммам шаранам гачами – означава „дхарма в мен”, „аз самият се отдавам на тази дхарма”. Това е духовността. И третото, което каза, е: Сангхам шаранам гачами. Сангха означава „колективност”, „аз самият се отдавам на колективността”. Но по онова време Буда не знаеше как да дава масова Реализация.

Той поддържаше ученици, които трябваше да бръснат главите си, независимо дали са крале или кралици; които трябваше да носят само една дреха, независимо дали бяха мъже или жени; които трябваше да имат само една черга, на която да спят в голяма зала. Без съпруг или съпруга, без брак, без нищо. И трябваше да просят храна по селата, за да нахранят техния гуру, а и те трябваше да ядат от същата храна, независимо дали беше достатъчна или не. Това го няма в Сахаджа Йога. Още от самото начало в Сахаджа Йога всичко е много весело и от вас се очаква да сте абсолютно радостни в Сахаджа Йога. Това е така. Но радостта от колектива… Ако не знаете как да се наслаждавате, то не може да израствате, защото няма друг изход. Какво е другото покаяние? За някои хора дори колективността е покаяние, докато започнат да й се наслаждават. И са много неприятни – „Това не е хубаво” – много критични.

Някои от тях остават в ашрам и критикуват всичко през цялото време – „Това не е хубаво. Това не ми харесва, онова не ми харесва”. И така, тук сте в пълно съзнание; искам да кажа, че не може да ви хипнотизират. Ако сте хипнотизирани, може да живеете както ви харесва. Но в пълно съзнание и с пълно разбиране трябва да станем колективни. Това е едно от решенията за нашето изчистване. Можем да кажем така: да предположим, че ръцете Ми са мръсни, отивам на мивката и виждам как капва една капка, обаче не мога да се измия. Така че отивам на друго място, а там няма вода. На трето пък откривам, че няма нищо. Най-накрая намирам място, където има вода.

Тогава се измивам изцяло, тъй като знам, че не мога да намеря вода никъде другаде. Но в Сахаджа Йога вие сте потопени във водата на колективността. Ако се радвате на тази колективност и можете да плувате в нея, тогава няма никакъв проблем. Буда, както знаете, работи по нашата Дясна страна, в нашата Агнйа. Изненадващо е божество като Него да работи по Дясната страна. Първо, той каза за Дясната страна, че трябва да сте необвързани, без желания. Имам предвид, че никой не би работил ако няма желание и ако няма начин да спечели нещо от това, искам да кажа, в нормалния смисъл. Но трябва да изработите състоянието без желания. Само тогава Дясната страна може да се овладее – много е символично. Обикновено десностранните хора са много слаби, но Буда е много пълен.

Обикновено десностранните хора са изключително сериозни, много сериозни, дори ако ги погъделичкаш, няма да се засмеят. Но Буда се смее през цялото време с двете си ръце по този начин, радвайки се на Себе си. Вижте контраста. Когато работите без да имате никакви желания, само тогава може да достигнете това състояние, в което ще се смеете през цялото време. Но онези, които си мислят „Ние вършим тази работа” с определено желание… Имам предвид, че някои хора са на много ниско ниво, искат да правят пари, други – глупости, и това продължава, но то става все по-фино и по-фино. Колкото по-фини ставате, толкова желанията също започват да стават все по-фини и по-фини. И ако не внимавате, просто излизат наяве. Той е този, който се намира в Десния канал, отиващ към Левия канал. Той е този, който каза, че не трябва да имате желания, по Дясната страна. Какъв контраст.

Особено на Запад, виждала съм хора, които пъшкат – „Ууф”. Какво са направили толкова? – „Вдигнах тази лъжица”. И сядат с лъжицата. А са изненадани да видят, че Аз не съм изморена. Но Аз не правя нищо. Искам да кажа, нямам желания. В действителност, никога не правя нищо; Аз съм само Нишкрийа, просто не правя нищо. Така че когато станете този инструмент, отдаден инструмент, когато знаете, че не правите нищо, каквото и да е, тогава овладявате Дясната си страна. Как постигате това майсторство?

Не правите нищо, нали така? Отивате в магазина и печелите джакпота, без да правите нищо. Нямате желания и внезапно откривате, че нещо, за което никога не сте си и помисляли, е пред вас, там е, стои си и е достъпно за вас– просто го получете. С желанието си да постигнете нещо, когато го изработвате, също има противодействие. Всяко действие има противодействие. Но действието без желание няма противодействие, защото вече няма желание. Да предположим, че съм се изгубила по пътя. Никога не се тревожа, може би трябва да съм на това място. Да речем, че искам да купя нещо, например замък, приемете го така. И хората схващат друго, а Аз трябва да го купя – това е различно от желанието.

Искам да кажа, внезапно Ми дойде на ум, просто казах: „Трябва да живея в Италия, така че трябва да купя къща там”. Показаха Mи замъка, но се оказа, че не става. Хубаво, няма значение. После следващия; всеки се привърза – „Трябва да го купите на всяка цена” – замъка. Някак си мястото не Ми хареса много, но казах: „Хубаво, нека желанието им да се сбъдне”. Но се случи така, че те всички бяха откъснати и трябваше да купят друг, който не искаха да купуват. А Аз бях много радостна, понеже нямах никакви желания, но се оказа, че това е най-доброто. Причината е, че най-доброто се случва на Мен. Така че каквото и да Ми се случва, знам, че е най-доброто и е за Мое добро, за доброто на Сахаджа Йога. И така, някой критикувал Сахажда Йога – много добре, отлично.

Като в Индия, първо, имаше едно списание, където Раджнеш използва един човек да говори срещу Мен. А тази жена беше откраднала Мои снимки и ги дала на списанието, и всички в семейството Ми бяха така ядосани – съпругът Ми, братята Ми -, че искаха да съдят вестника. Казах им: „Не Ми допада тази идея да съдите вестника или нещо подобно.” Когато беше първата ни програма в Делхи, имаше толкова много хора, че не успях да вляза с колата Си вътре. И трябваше да… Искам да кажа, че и отвън беше пълно, та трябваше да сложат високоговорители извън залата. И Аз попитах хората как така са дошли. Те казаха: „Видяхме снимката Ви във вестник „Илюстрейтид Уикли” и много се впечатлихме”. Не са прочели нищо, нито дума, а всички се бяха събрали там. Един от тях е Харш, а и много други бяха дошли, само виждайки снимката Ми. Та ако тази жена е откраднала снимката Ми, значи е за наше добро; Имам предвид, че по принцип бихме платили много пари, за да публикуваме нещо, а без да плащаме нищо, снимката Ми беше там. И тези хора, разбирате ли, хората от Моето семейство видяха, че списанието се закрива за 6 месеца и трябва да понесе големи загуби.

Това също не го желаех. Когато нямате желания, сте щастливи, защото никога не се разочаровате, никога не сте нервни. Да сте без желания не означава да станете глупави или аскети, или нещо подобно, а да нямате очаквания – „Ако направя това, ще се случи това. Ако направя иначе, онова ще…” Не се тревожете, правете това, което искате да правите. Трябва да знаете едно нещо и това е, че нищо лошо не може да ви се случи, а ако ви се случи нещо лошо, значи, че нещо не е наред с вас. Ще ви разкажа нещо друго. Веднъж, за пръв път паднах малко, малко, не много, а Ми казаха: „Изобщо не може да излизате навън. Не може да излизате, защото вали и ще развиете артрит”. Никога не развивам подобни неща, но няма значение. Така че се наложи да си седя вкъщи и написах тази книга през това време.

Добре стана, че паднах. Иначе щяха да кажат „Ела при нас, ела”. Цялото Ми семейство беше на почивка. Слава богу. И за тези четири-пет дни написах книгата. Така че възползвайте се от всичките си разочарования. Ако има разочарование, усмихнете му се и знайте, че е за ваше добро, за да откриете нещо ново, да откриете нещо по-добро. Но обусловеностите са много силни. Ето защо казвам да бъдете в колектива. Например, имаме индийци, имаме французи, имаме такива и онакива, всякакви.

Заобиколени са от всякакви обусловености, все още. Индийците трябва да ядат индийска храна, където и да отидат. Много е трудно положението. В това отношение вие сте по-добре, ядете всякакви… дори ядете ужасна индийска храна. Аз Самата не харесвам много индийската храна; не е много питателна. Много е вкусна, но не е питателна. Но вие нямате нищо против да ядете каквато и да е храна, това говори добре за вас, но желанията ви са нещо друго, малко по- различно, което знаете много добре, и няма нужда да ви казвам. Например, казах на жените да не носят толкова много козметика и тежки неща със себе си, но когато и да дойдат, мъжете си късат ръцете, пренасяйки с техните големи, огромни куфари. Не казвам, че трябва да вървите по начин, който не е приличен, но за целта, се придържайте към минимума. Или друго, съществува съревнование с лидера, винаги, все ще се намери някой за това.

Но откривам, че на Запад е не толкова свързано с храната, а с къщата, дори в Индия, ако се ожените за индийка – или гъркиня, същото се отнася за гъркините – те ще се опитат да държат съпруга при себе си – това е нещо обичайно, виждала съм го. Те са като индийките и ще развалят израстването на съпруга си, а и своето също. Факт е. И са много доминиращи. Индийките няма да доминират, а ще контролират мъжете си, да имат отделна къща за себе си. Но те не знаят… Индийците не познават колективността, те са големи индивидуалисти. Сега със Сахаджа Йога, разбира се, постепенно се научавате как да станете едно с другите. Още повече, че хората идват от различни култури, така че се придържат към собствената си култура. Онова, което е благоприятно в която и да е култура, би трябвало да се вземе, тъй като универсалната култура е в Сахаджа Йога. Но има толкова много неща, по които залитаме заради нашите обусловености. И ето защо, по същото време, се появи друга велика инкарнация – Махавира, който посочи какви са наказанията за хора, които се отдават на своите обусловености.

Искам да кажа, че той говори за ужасни неща. Какво ще се случи на хора, които следват обусловеностите си, къде ще свърши живота им, какво ще бъде положението им, в какъв ад ще попаднат – това беше описано. Ужасни неща. Разбира се, днес няма да говоря за това. Но обичайното нещо за него и неговите съвременници, като Буда, Кабир и всички останали, което се оказа общо за тях – не толкова при Кабир, колкото при Буда – е, че Махавира не говори за Бог, а за абстрактното, за безформеното. Защото в онези дни най-лошата обусловеност беше, че щом хората започнеха да почитат някое божество или нещо друго, те се превръщаха в негови роби. Както Мохамед Сахиб каза… Той говори за Ниракар (безформеното). Но тези две личности отидоха и по-далече и казваха: „Няма Бог, по-добре да не говорим за Бог сега, по-добре да получите своята Себереализация”. И Аз направих същото в началото. Казах: „Получете своята Себереализация”; понеже всеки може да каже „Аз съм Бог”.

Така че те никога не говореха за Бог, изобщо, а през цялото време повтаряха: „Няма Бог, а това е вашето Себе”. Те наложиха това табу– наричаха ги Ниришварас (без Бог), Ниришварвад (невярващ в Бог) – и двамата не вярваха в Бог, а в Себереализацията. Знаеха, че Аз ще се появя и ще ви разкажа за това. И така, Буда говори за бъдещия Будха, който е Майтрейа. Ma е Майката, която е в три форми: Махакали, Махалакшми, Махасарасвати. Ако помолите някой будист да зададе въпроса за Майтрейа, само тогава той получава своята Реализация. Буда говори за Майтрейа, защото знаеше, че когато Майтрейа дойде, Тя ще трябва да каже на хората за Ишвара (Бог). Според тях, хората не бяха достигнали до това ниво, на което би могло да им се разкаже за Ишвара. казаха, че няма Бог, просто за да акцентират върху Себереализацията, Атмагнйан – познанието за Себето, Себереализация. А ранните будисти – казаха Ми – бяха бхикшукас (букв.

просещи монаси), бяха аскети, но имаха опитността за хладния полъх на Светия Дух, също както гностиците, мисля, но бяха много малко. Те не бяха толкова много, колкото сте вие, но по отношение на мъдростта бяха на много високо ниво, тъй като всички те преминаха през ужасни покаяния. Така че като мъдрост бяха на много високо ниво и понеже имаше разлика между тях и другите, мъдростта им беше толкова голяма, че не можеха да впечатлят останалите и тя просто отмря, бих казала. Но все пак имаме дзен системата, където Виддитама е друг ученик на Христос и той слезе като Будха (просветлен); появи се и тао. Тези две системи именно – дзен и тао – изразяват идеала на Буда за Сахаджа Йога. Тао не е нищо друго освен Сахаджа Йога. Тао означава начин, как стават нещата, а системата дзен, дзен означава дхйана (медитация, практика). Те също вярваха в издигането на Кундалини. По онова време не удряха никого по гръбнака, но по-късно започнаха да удрят хората по гръбначния стълб с някаква пръчка, за ги доведат до дхяна. Тао и Дзен са разклонения на същия будизъм – в истинския смисъл на думата, бих казала – с тяхното извисяване, без да говорят за Ишвара, за Бог, а целите бяха същите – човек да стане Будха (просветлен), но те също отмряха.

Срещнах се с лидера на Дзен, който дойде при Мен да го лекувам. Попитах го: „Как така си лидер, ти дори не си кашйапа (един от първите ученици на Буда)?” Кашйапа е човек, който е реализирана душа. Той Ми каза, призна Ми, че имат само двадесет и шест кашйапи общо и това е започнало след шести век, но са били много малко такива, и така са се изгубили. Това означава колко сте щастливи, че всички вие сте реализирани души. И така че за нас банйан, индийската смоковница, е колективността. Трябва да направим себе си по-фини същества, да сме едно с колектива, и това е много радостно, много красиво. Тези, които не могат да го направят, не могат да напреднат в Сахаджа Йога, създават проблеми на себе си и на другите, и безпокоят всички. Вниманието им е лошо и никой не знае как се държат. Така че посланието на Буда е, разбира се, да не развиваме его. Но как да стане това?

Първо, каквото и да правите, трябва да си кажете: „Аз не го правя. Майка прави това”, или „Бог го прави, аз не правя нищо”. Но ако чувствате, че правите нещо за Сахаджа Йога, по-добре е да спрете да го правите. Кажете си: „Не, просто ми се случи. Аз просто не направех нищо. Само бях там. Това е всичко.” Тогава сте постигнали нещо много. А второто нещо е желанието, желанието за каквото и да е – за най-малкото или най-голямото нещо, или даже обичта към децата ви, към съпругата ви, това „мой, мое” и всички подобни неща. Ако не са изпълнени, всички тези желания ви карат да се чувствате дълбоко разочаровани и тогава трябва да знаете, че нещо не е наред с вас. Но ако разбирате чувството за колективност, тогава много бързо може да се извисите.

Бих казала, че индийците са изключително религиозни, дисциплинирани хора, в известен смисъл, но им липсва колективност. Ако станат колективни, ще се изстрелят нагоре. Единствената страна, която намирам за много колективна, е Русия. Поради комунизма, руснаците са колективни и без желания, а тъй като всичките желания им бяха изпълнени от идеите на комунизма, не им оставаше друг избор и затова бяха много колективни. В известен смисъл комунизмът е служил на хората, а не на правителството. Обратното важи за демокрацията, която служи на правителството, за да печели пари, а хората страдаха. Ние сме хора, които са нямали възможност да опознаят колективността. Бих казала, че колективността се развива много бързо на Запад, без съмнение, много по-бързо, но липсата на желания, състоянието без желание е по-рядко. Все едно някой да има зъбите, а друг да държи храната, нещо такова. Ако можем да видим себе си такива, каквито сме, и да се опитаме да разберем, че имаме един или друг проблем.

Ако можехте просто някак да неутрализирате този проблем с едностранчивостта, можехте да стигнете до там; защото ако решите един проблем, може да си навлечете друг, после трети. Но само ако застанете в центъра и видите за себе си какви са вашите желания. Пребройте ги едно по едно. Искам да кажа, че ако трябва да мисля какво е Моето желание, Аз оставам без мисли, наистина, в ужасно положение съм. Ако трябва да мисля какво да си пожелая сега, Аз оставам без мисли. Понякога съм си казвала: „Да взема да развия някакво его. Не знам от къде да започна. Трябва да имам его, в крайна сметка всеки има его, защо Аз да нямам?” Не знам как да създавам его. После, имаме и обусловености, чрез които развиваме това ужасно нещо, наречено вина. Искам да кажа, това е друго нещо, по времето на Буда никой нямаше такъв проблем, мисля.

Това е модерна техника – да се чувстваш виновен; има някакъв модернизъм в това, защото не знам как се е получило. И този модернизъм представлява ужасното нещо, наречено „вина”, което наистина се падна на Мен да изчистя; по времето на Буда го нямаше, при него го нямаше това. Иначе щеше да Ми проправи пътя, но не го направи. Остави този проблем на Мен, да изчистя вашата лява Вишудхи и Моята също,а през цялото време Ме боли тук. Това ужасно нещо – особено западният ум, индийците нямат чувство за вина – но това трябва да се преодолее. Както знаете, Буда и Махавира поддържат центъра Агнйа. Ако искате да имате чиста Агнйа чакра, то от една страна не бива да имате никакви желания, трябва да простите – „кшам”. Кшам е биджа мантрата, означава да простите; биджа мантра за Дясната страна. Кшам – „аз прощавам”. А за Лявата страна е „хам”.

Понеже левостранният човек винаги си мисли „О, аз не съм добър”, той трябва да каже: „Не, аз съм добър” – „хам” – “аз съм.” „Хам” и „Кшам” – това са двете биджа мантри, които трябва да казвате. Разбира се, ако ги кажете, те ще подействат, тъй като в крайна сметка сега вашите прани са станали пранави, вашият дъх е станал просветлен, но доста слаб – бих казала -, но няма значение. Вашите мантри могат да действат. Трябва да използвате тези две биджа мантри, за да изчистите Агнйа. Но Махавира има решение за това и след Реализацията, ако имате блокаж в Агнйа, ще получите ужасно главоболие. Такъв е стилът на Махавира. Ако направите нещо лошо, получавате наказание; ако прекалите в нещо, бивате наказани; ако тръгнете срещу Сахаджа Йога, бивате наказани. Аз не правя нищо, това е Махавира, който работи през това време. Ако се опитвате да сте много хитри, ще ви надхитряват. И така, тези две сили работят отдясно на ляво и отляво надясно.

Ако използвате прекалено Дясната страна, ви удря здраво отляво. Ако използвате прекалено Лявата страна, ви удря здраво отдясно. И двете наистина са като, наистина, като нож с две остриета. Едната страна казва: „Не трябва да имаш желания.” Добре, имаш желание – наказание, от тази страна. Някои хора повтарят: „Трябва да имам деца, трябва да имам деца”. Даваш им деца, а после казват: „Майко, защо ми даде това ужасно дете? То е толкова ужасно”. След това друг казва: „Майко, дай ми жена от Махаращра”, да речем. Наскоро имаше такъв случай. Една жена много Ми досаждаше: „Майко, дайте ни жена от Махаращра”.

И се появи една наистина много специална, за наказание. А другите казаха: „Не, никога повече от Махаращра”, а тя наистина беше… Никога не съм чувала за подобна жена от Махаращра. Ужасна. Понеже онази жена настояваше за това, я получи, а после каза: „Не искам повече от Махаращра; баарпре баап.“ „Не, не – отговорих – всички са прекрасни. Този случай е изключение, тя дойде, само за да те накаже”. И така, ако имате желания и ако пресечете определена граница, ще бъдете наказани и това го прави Махавира. В по-малка или в по-голяма степен. Например, имаше едно момче, което дойде до Лондон, беше много превзето, и искаше да си купи нещо. Заведох го в нормален магазин и там намерихме много хубаво палто за него, от чиста вълна и всичко останало.

Той не пожела да го купи. „Искам да отида в голям магазин”. Отговорих: „Добре – и добавих. – Аз няма да дойда”. Изпратих го с баща му. А момчето се върна с палто от изкуствена материя, от някакъв специален магазин, без да знае, че палтото е изкуствено, защото не би си купило нещо от обикновен магазин. Но в големия магазин дадоха хубавичка сума, а получиха нищо. Във всеки един момент Сахаджа йогите трябва да знаят, че Махавира е около тях. Буда също е тук, и ви дава знак – „Не прави това. Не искай прекалено много”.

Той поставя ограничения за вас; но ако не слушате, добре – Той стига до определена точка, после получавате главоболие и тогава питате: „Майко, защо получих главоболие?” Вие си го пожелахте. Това е автоматизирана машина, и като Сахаджа йоги трябва много да внимавате с нея. И така, днес би трябвало да се разбере, че всички ние би трябвало да станем колективни отвътре. Не бива да се оплакваме или мрънкаме за всичко, а да се наслаждаваме на колективността. Другата страна на колективността е да не се опитвате да експлоатирате колективността, иначе ще сте в беда. Например, виждала съм хора, които не знаят как да използват банята. Когато сте колективни, трябва да уважавате колективността на другите. Чрез присъствието ви човекът насреща не бива да страда, в никакъв случай, нито да се чувства обиден или неудобно. Когато сте в колектива, положението трябва да е такова, че другият човек да се радва на вашата компания, да се наслаждава на вашето присъствие. В този случай няма да има никакви проблеми.

Но ако сте прекалено взискателни, ако искате разни неща, ако се мислите за велики, изобщо не може да бъдете колективни, в никакъв случай, а ще страдате, автоматично ще страдате. Ако го осъзнаете и разберете правилно, проблемът с Агнйа е решен. Например, гневът. Има хора, които винаги се хвалят: „Много съм му ядосан”. Хвалят се. Но просто превърнете яда в прошка и ще видите, че този човек вместо да ви създава проблеми, сам си навлича проблеми. Ядът ще ви разстрои, но прошката ще разстрои него, автоматично. Това е най-силното оръжие, което имате – да прощавате. И това си проличава навсякъде в характера на Буда. Това ще ви даде себеуважение, че не сте притеснявани от нищо, нали разбирате.

Както корабът трябва да е готов за плаване. Ако корабът е на вода и се счупи, каква е ползата да правим кораб? Каква е ползата от Сахаджа йоги, който се разстройва непрекъснато? Трябва да бъдете готови за плаване в открито море и ако сте такива, нищо не може да ви безпокои. Добре. Слонът си върви, а кучетата лаят – добре, нека да си лаят. Какво значение има? Слонът гледа на една страна, по този начин, понякога взема малко вода и ги благославя с вода – „Хубаво. Успокой се; сега и твоята глава ще се охлади”. Това ще ви даде себеуважение и ще знаете, че сте много по-високо сте от другите.

Ето за това става въпрос: как да се отървете от вашето его, което е много, много голям проблем според вас. „Майко, как да се отърва от егото си?” На егото може да му се каже „Тръгвай си”. Когато Аз-ът си отиде, се появява Себето. Какво толкова, та се чувства наранено? Какво толкова, та да се чувства зле? Какво го кара да наранява другите? „Хан” – тоест „да, добре”, излъгани сте, хубаво; поне вие не сте излъгали никого, бъдете щастливи тогава. Но щом сте останали без его, това означава, че сте отдали себе си и никой не може да ви излъже. Можете ли да разберете това? Никой не може да ви излъже, защото има една по-висша сила, която се грижи за вас.

По този начин би трябвало да разбираме Буда. Ето така трябва да опознаем качествата на Буда в нас. По този начин може да се разтвори вашето его. Когато казвате „Майко, ние се отдаваме на Теб”, това означава, че давате пълна почивка на ужасното си егото – това значи. Ето така изчезва егото. Мисля, че при всички вас, точно сега вашата Агнйа се е отворила, при повечето от вас, някак си. А после ще се смеете на всичко; ще се майтапите със себе си; просто се радвате на всичко. Нека Бог да ви благослови.