Пуджа на Шри Ади Шакти Кундалини

Nirmal Temple, Cabella Ligure (Italy)


Feedback
Share

Пуджа на Шри Ади Шакти Кундалини

Кабела Лигуре (Италия), 6 Юни 1993

Днес всички вие ще Ме боготворите, за първи път. Винаги е имало пуджи за Мен или на част от Мен. Сега трябва да се знае много ясно какво е Ади Шакти.

Както казваме, Тя е Чистото желание на Всемогъщия Бог, на Садашива. Но какво е чистото желание на Всемогъщия Бог? Ако погледнете собствените си желания, от какво произлизат те? Не от Божествената любов, а от плътската любов, от любовта към материята, от любовта към властта. Отвъд всички тези желания има любов.

Ако не обичате нещо, няма да го желаете. Така че тези светски видове любов, които имате, за които харчите безполезно толкова много време, всъщност не ви носят удовлетворение, понеже не са истинската любов, която имате. Те са просто увлечение за момента и после ви омръзват, а от едното после скачате на друго, после на второ, после на трето.

Та Ади Шакти е въплъщението на Божествената любов на Бог , чистата любов на Бог. А в любовта си, какво пожела Той? Той пожела да създаде човешки същества, които да са много послушни, да са върховни, да бъдат като ангели. И това беше Неговата идея – да създаде Адам и Ева.

Така че ангелите нямат свобода, ангелите са създадени такива. Те са устроени така, не знаят защо правят така. Животните също не знаят защо вършат определени неща; просто ги правят, защото са задължени по природа, принудени са от Всемогъщия Бог. Казват, че Садашива е Пашупати, тоест Той контролира всички животни. Той е Пашупати – контролира всички животни. Така че всички желания от животните се надигат, но животните не се разкайват, те нямат его, не мислят, че нещо е погрешно или е добро. Те нямат проблем с кармата, защото нямат его, защото нямат свобода.

Точно тогава Ади Шакти, която е чиста любов… Помислете за Бащата, кой е насочил цялата Си любов към една личност. Тогава онова, което остава в Него, е нищо. Той само наблюдава. И тогава, какво си мисли Той? Той просто наблюдава играта на Своето желание, на Своята любов. Наблюдава как то изработва нещата. И когато го гледа, тогава Той много внимава, защото знае – „Тази същност, която създадох, не е нищо друго освен любов и състрадание“. А самото състрадание е от толкова благороден вид, че Той не може да понася никого, който предизвиква това състрадание, който го притеснява или по някакъв начин го унижава, принизява, обижда. Той е много бдителен в това отношение и много внимава. Така че се е получила една пукнатина, бихме казали, в Него, от Неговото собствено желание за любов. И на това желание за любов беше дадена индивидуалност, тоест его, и това его трябва да действа самостоятелно. Тя се превърна в един вид много независима индивидуалност, свободна да прави каквото пожелае. Имам предвид, че ние не можем да си представим в нашия земен живот, че съпруг и съпруга могат да правят каквото им се хареса, понеже сега липсва сплотеност, липсва разбиране, липсва това единство, тази обратна връзка. Но това (отношение – б. пр.) е като луната и лунната светлина, слънцето и слънчевата светлина. То е такава съгласуваност, че каквото и да прави единият, другият се радва.

И в тази красива пукнатина Ади Шакти реши да промени Неговите планове. Тя е известна със своята Санкалпа Викалпа Каротх – каквото и да настоявате да решите сами, Тя ще го разбие, както пуджата днес в 11 ч. Та когато тая работа с Адам и Ева започна, Тя си помисли: „Те ще бъдат просто като другите животни или ангелите. Каква е ползата? Те трябва да знаят какво правят, трябва да знаят защо го правят, трябва да имат свободата да разберат що е Познанието. Защо им са живи фиксирани механизми, каквито имат животните?“ Така че със Своята условна власт, която беше взета под внимание – разбира се – Тя се яви като змия и им каза: „Вкусете от този плод на познанието“. На хора, които не са Сахаджа йоги, не можете да кажете това, защото ще се шокират. Но това е змията, която се появи да ги изпита и да им каже: „По-добре вкусете от този плод“.

Тази змия каза на жената, не на мъжа, понеже се предполага жената да приема лесно нещата. Жената може да приеме дори бхутове, може и да приеме безсмислици, но тя е тази, която приема. Докато мъжът не приема лесно, той спори, дискутира. Ето защо отиде и каза на жената. Та Тя отиде и й каза… Би трябвало да кажа, че Светият Дух е женското начало и така е по-близо до жената. Тази женска Сила се появи като змия и каза: „По-добре вкуси от плода на познанието“. Беше работа на жената, Ева, да убеди своя съпруг, понеже жените знаят как да го направят. Понякога могат и да убедят съпрузите си в погрешното, да им кажат нещо, което е много погрешно, много зловещо – знаете какво се случва в „Макбет“. На толкова много места сме виждали как жените подвеждат мъжете си. Но мъжете могат да бъдат подведени или да бъдат водени, или бъдат освободени ако имат подходяща съпруга. Та Адам имаше пълна вяра в съпругата си, вярваше й и двамата вкусиха от плода на познанието под напътствията на Светия Дух, който е женската индивидуалност на Бог. Това не може да бъде възприето от хора, които имат само бегъл поглед върху Христос или бегъл поглед върху Мохамед, или върху Нанака; те не могат да разберат. Имат просто бегъл поглед върху тях. Ако им се каже нещо такова, ще отвърнат: „Да бе, що за глупост“. Не биха го слушали дори. Та по онова време, имайки предвид какво беше вниманието, какво беше възприятието, те (тримата – б.пр.) говореха за дхарма, за извисяване.

Но в Индия хората отдавна говореха за Кундалини и че тя е Ади Шакти, отразена в нас. Виждате, че тя вече ви прочете, че Аз ще бъда във всеки един от вас. Сега разберете, че Ади Шакти е Силата на любовта, на чистата любов, на състраданието. Тя няма нищо друго, само чистата любов в сърцето си. Но тази чиста любов е толкова могъща, така мощна! Това е любовта, която Тя даде на Майката Земя. Поради това Майката Земя въпреки количеството грехове, които можете да извършите – можете да направите какво ли не – излива любовта си към всички нас чрез тези красиви неща. Тази красота е изразена по всякакъв начин чрез любовта й, чрез галактиките, които виждате, чрез звездите, които виждате. Ако искате да погледнете по научному, тогава наука означава… в нея няма любов, не става дума за любов.

Хората говорят даже за йога, но не говорят за любов и състрадание. Когато липсва любов и състрадание, не може да има никаква божествена искрица в този човек. Не всичко е напълно потопено в тази Божествена любов. Всичко, което е сътворено на Земята, всичко, което е сътворено в тази вселена и във вселените, всичко е поради любовта на Божествената Майка.

Така че тази любов на Ади Шакти е нещо такова, така фина, толкова е фина. Понякога не можете да разберете. Аз зная, че всички вие Ме обичате много. Това е страхотна любов към Мен и когато получавам вибрации от вас, те са като вълнички, които достигат брега и отново се връщат обратно и има много, много блестящи капчици над водата, а също и на брега. По същия начин в Моето сърце усещам как вашата любов подема като ехо красотата на Божествената любов… Не мога да ви обясня преживяването, което тя създава. Първото нещо, което създава, са сълзите, които се появяват в Моите очи, понеже това е състраданието – Сандра Каруна (Океанът на състраданието – б. пр.) – то е адра, не е сухо. Както състраданието на един баща би могло да е много сухо – „Хубаво, направи това, иначе ще те пребия. Направи го“.

Майка ще каже нещо, но няма да каже нещо, което да нарани така. Ще каже нещо, понякога, за да ви поправи, но Нейните думи са много различни от тези на Бащата, защото Тя притежава Сандра Каруна – адра; адра е нещо, което не е сухо. И Тя разви този тип сърце поради Божествената любов, която носеше. Така че всяка частичка от Нейното тяло, всичко е сътворено от Божествена любов. Всяко негово парченце излъчва единствено любов; вибрациите не са нищо друго освен Божествена любов. И преди съм ви казвала, че тази инкарнация трябваше да дойде. Времето дойде, по всичко се виждаше, че времето е дошло.

Но има разлика между определено време и време, което е Сахадж. Определено време е това, за което можете да кажете: „Този влак тръгва в толкова часа и пристига в еди-колко си“. Може да кажете, че дадена машина произвежда нещо и за еди-колко си време ще произведе еди-колко си бройки. Но за живите неща, които са спонтанни, които са Сахадж, не можете да го кажете. По същия начин това е свободен процес. Вие имате максималната свобода. Така че не може да се каже в колко часа ще се случи това хората да са в състояние да получат финото познание за Божествената любов.

Познанието също би могло да е много сухо. В Индия имахме ужасни хора, които бяха заети с четене и с рецитиране на мантри, с такива неща. И те станаха толкова суховати, бяха толкова сухи – само кожа и кости, просто само кокали. А бяха толкова избухливи, че ако погледнеха някого, човекът щеше да стане на пепел. Имам предвид, по този начин ли се появихте на земята, за да правите всякакви тапасйа, за да превръщате всеки или някого в пепел? Но ето как се помислиха за много велики, понеже поглеждаха към някого и човекът изчезваше или ставаше на пепел; това се нарича бхасмисар. Но в сърцата им нямаше и представа за доброжелателство.

Така че първото нещо, което е постигнато чрез тази Божествена любов, е доброжелателството към вас. Самата дума „доброжелателство“ е много подвеждаща. „Доброжелателство“ означава всичко онова, което е добро за вашия Дух. А както знаете, Духът е отражението на Всемогъщия Бог. Така че когато Духът започне да се отразява в пълната си красота, тогава вие ставате даващите, не сте личности, които трябва да вземат нещо, вие просто ставате даващите, вие сте така осъществени.

Това пришествие дойде във времето, което беше отсъдено, в което трябваше да дойде. Както казах, вие имахте свобода; хората бяха побеснели, правеха какво ли не. Така че ако погледнете това, преди това имахме голям проблем с хората, които изпробваха властта си. Както отидоха в Индия, за да завземат територията на Индия, или в Китай, или решиха и отидоха в Африка и по всички тези места. Даже американците – т. нар. американци – отидоха в Америка и я завзеха. Та това беше времето, когато използваха свободата си само за власт. Това не беше времето за Ади Шакти да се роди. Онези хора бяха ориентирани към властта. Не че днес нямаме такива – имаме; но онези търсеха само властта и също тези територии, което не е важно. Така че не можеше да бъде (появата Й – б. пр.) по онова време. По онова време човек трябваше да се бори за свободата си, за да се освободи от лапите на онези империалисти и на хората, които се опитваха да се наложат.

Постепенно това се промени. Промени се, и се промени по толкова плавен начин. Много е изненадващо, самата Аз видях настъпването на промяната; тя се получи. Както знаете, самата Аз взех участие в освободителното движение на Индия, това е важно. Индия започна, това започна в Индия. Първо, да сте свободни от империализма и после постепенно това освобождение от империализма започна да се разпространява във всяка страна, хората започнаха да се замислят, започнаха да разбират, че няма полза от това да имат колонии, а по-добре е да се върнат на собствените си позиции. Когато това се случи… Имам предвид, че това се случи по време на този Мой живот, трябва да кажа. Първо хората, които се опитваха да имат свобода в нашата страна, умряха; толкова много хора бяха убити, знаете, имахме хора като Бхагат Сингх . Във всяка страна всички революционери бяха отхвърлени, бяха малтретирани и убивани. Не става въпрос само за Индия. Но трябваше да се премине през това. Така че свободата им беше изпробвана. Те си помислиха: „Това, което направихме, беше безсмислено, това не беше свобода“. Защото в крайна сметка, правейки всичко това, те започнаха да се разкайват и да развиват един вид страх, и то страх от другите и… това, което можете да наречете много разстроена лява Вишудхи. Те се почувстваха много виновни, че са направили нещо много погрешно и че не е трябвало да го правят.

Разбира се, толкова много светци идваха и говореха за благородство, за прошка, за единство, за единение, всичко казаха. Родиха се големи прорицатели, те също стигнаха тази точка да говорят за това. Но все още хората не бяха подготвени така добре. Постепенно, мисля – съществуваха учения и всичко останало – това започна да работи в хората. Но най-големият проблем дойде с тези така наречени религии, които основаха. Тези религии, всички религии, излязоха от релси и оформиха един вид дупки; вижте, има мюсюлмани, християни, хиндуисти, такива, онакива… Така че вие наистина се нуждаехте от тази Жива река, която да запълни всички тези дупки и да ги превърне в едно цяло.

Пълно невежество, чиста глупост е да се мисли, че едно човешко същество е по-висше от друго. Можете да кажете само едно нещо и то е, че сте на различни нива. Някои са на различно ниво, едни са на по-високо, но по принцип не можете да обвинявате някого, че не е добър, че обществото не е добро, че дадено общество не е добро; по принцип. Можете да кажете за някого индивидуално, но не можете така – по принцип. Но това невежество беше така мрачно, защото стана колективно; това е колективно невежество, колективно невежество. Хванаха се заедно за ръце, колективно, за да кажат: „Тази е религията, тя е най-добрата. Ние сме единствените, които са спасени“. Другите казаха: „Не, не. Тези са абсолютни престъпници. Ние сме най-добрите“. И с името на религията, с името на Всемогъщия Бог започнаха тази безсмислица.

Та Ади Шакти трябваше да наложи, да приложи пълната сила. И първото нещо, което Тя осъзна, е, че трябва да се знае що е семейство. Детето расте в семейството. Ако не получат подходящото внимание от бащата или майката, можем да кажем, че те се развалят или ако не се разглезят, ако им се угажда, или ако са пренебрегвани, тогава децата не знаят какво е любовта. Ако детето не знае що е любов… Любов не значи да разглезвате детето или да му давате много играчки, за да си играе и така да се отървете от него; тя означава през цялото време вашето внимание да е към детето. И това внимание не е угаждане, а внимание за доброто на детето. Така че виждате, че постоянно съществува тази добронамереност. И като така, си помислих, че семейният живот – най-напред – трябва да се утвърди. Много е важно. Понеже в онези дни също в името на религията бяха създадени женски манастири, а после – свещеници, санйаси и всякакви баба . Те са толкова сухи! И те така подвеждат хората, че хората се захванаха с този вид санйаса, бягайки, измъквайки се от своите съпруги, от децата си.

Осъзнах, че – първа точка – човешките същества не могат да изпитват любов, ако не знаят какво е любов. И тази любов е по-ефективна ако е колективна. Трябва да сте виждали, че в Индия хората в семейството наистина се обичат. Имам предвид, че не знаем каква точно връзка имаме с някои роднини, но просто ги наричаме „брат“, „сестра“. Не знаем каква точно ни е връзката, чий баща е това, чия сестра е това, но усещаме – „Той ни е брат“. Ако ви попитат „Как е брат ти?“, не знаете за кого точно брат питат. Причината е, че имахме родова семейна система . Родовата семейна система е точно като колективно семейство. И никой не се сещаше кой му е истински брат, кой му е доведен брат, кой му е братовчед, нищо подобно. Всички живееха заедно, просто като роднини. Но това също се разпадна, тази родова семейна система се разпадна, поради икономически причини и разни подобни неща, каквито и да са. И сега, по това време, когато… Вижте, това критично време беше, когато хората трябваше да познават любовта, а семействата във всички страни започнаха да се рушат, особено в западните. По този начин мъжете и жените никога не осъзнаха важността на семейния живот, никога не вярваха в семейния си живот. И той се превърна в толкова изменчиво нещо за горките деца. Децата стояха върху поддатлива основа и не можеха да растат правилно.

Така хората създадоха поколение от жестоки, ужасно обсебени деца. Това поколение по-късно взе да разпалва войни. То не знае, че му иска да се бие. Виждала съм деца да се бият с дървета. Питам ги: „Защо се биете с дърветата?“ – „Ами, хубаво е да се биеш.“ – „Но защо се биете?“ И те не знаят. Причината е, че липсва любов. Така че всичко, което виждат, те го ненавиждат – „Не харесвам това, не ми харесва“. Опитват се, поради голямото си разочарование, да разрушат всичко, което виждат. Така започна една нова мода. Отделно от войната, когато тя свърши, естествено ценностната система западна. Хората се питаха: „Каква е ползата? Вижте, имахме всички тези ценности, а какво получихме? Война и пак война. За какво е е войната? Войната просто уби всички наши общества, убиха децата ни, всекиго. И какво толкова велико има в тези войни? – мислите на хората, като цяло, бяха такива. – Вижте, така или иначе, трябва да се биете“. Като че ли човекът с най-добра форма е най-добрият. Така този, който може да доминира, който може да изпъкне, уж е най-добрият.

Така че господството на този имперски стил на управление свърши, но то се превърна в индивидуален процес на доминиране. С този процес на доминиране започна да се развива егото. Дори на децата даваха образованието по такъв начин, че децата станаха много арогантни, много изкуствени, изключително нахални и изкуствени. Не беше възможно да се разбере защо тези деца изобщо не са контролирани, защо не им се каже: „Това е грешно“. Понеже родителите също взеха едно много, много защитно отношение. Не се изправяха срещу децата си и да им казват, че нещо е грешно. Бяха толкова привързани към представата, че децата им ще ги напуснат, че решиха: „Добре, правете каквото си искате, но останете при нас“. При тези обстоятелства дори човешките същества като такива се разкъсваха между добрия семеен живот и разводите – в безплодно странно общество, което вярва, че жените или мъжете могат да са споделени и във всякакви такива неща.

Така че каква ужасна беше ситуацията за Ади Шакти, за да отстоява Себе си. Също имаше много голям проблем с онези религии, налагащи себе си, собствените си идеи, обусловеностите си върху хората, заслепявайки ги абсолютно. Така че беше пълна каша, суматоха и само в това състояние на бъркотия трябва да дойде Ади Шакти, за да установи дхарма. Тя трябваше да се справи с това, за да установи дхармата. Мястото беше много хлъзгаво, науката беше много несигурна, но когато се родих, Аз бях шокирана от това какви са хората.

По това време не мисля, че срещнах много търсачи. Разбира се, срещнах една или две реализирани души, но те се притесняваха за своите осигуровки, за парите си, за своите си неща. И ако говорехте с тях, нямаше да разберете къде сте отишли – в пустошта или другаде. Не знаехме какво да им кажем, как можехме да им заговорим за Божествената любов, когато те дори не бяха търсачи. После постепенно придобих увереност. Първо си помислих: „Дойдох малко раничко, би трябвало да изчакам още малко; щеше да е по-добре, защото тук хората мразят всекиго и всеки един индивид е срещу друг индивид и се надлъгват едни други, и са много завистливи един към друг, и искат да имат по-висока позиция, и да са над другите. Искат да се подиграват на всички, така че може би още не е време Сахаджа Йога да започва“.

Но тогава видях всички тези ужасни фалшиви гуру, които разпръсквайки своя чар над хората, се опитваха също да ги контролират. Това наистина Ме накара, наистина, да си помисля: „По-добре сега да спра да се тревожа каква е атмосферата, да се притеснявам що за хора има. Да започвам“. И ето как се състоя първата чидра (отваряне) на Брахмарадндра, в Индия, на 5-и май. 1970 г., на 5 май, сутринта. Разбира се, имаше също и някои акме, събития, които Ме накараха да бързам да го направя. Аз бях доста готова, знаех какъв е проблемът на човешките същества, но си помислих, че те може и никога да не приемат, че могат да получат Себереализацията си.

Тази инкарнация е наистина един уникален вид. Толкова много инкарнации дойдоха, идваха и ви казваха всичко: „Това е добро, това е добре, онова е добре…“ Някои хора, които бяха очаровани, ги последваха, но нищо нямаше в сърцата им; каквото и да бяха чули – „Добре, това си е проповед, лекция е, „Гита“ е това.“ – и толкова. А животът на такъв човек, вътре в този човек, нямаше тази искрица Божествена любов. Ако погледнете, имаше много добри хора през този кратък период. Ако погледнете, имахме Махагма Ганди, Мартин Лутър, всякакви хора и навсякъде, имахме Ейбрахам Линкълн, Джордж Вашингтон, имахме Уилям Блейк, имахме Шекспир. Целият този стил го виждате в литературата, по всякакъв начин; Лао Дзъ, после Сократ; ако започнете от Сократ до наши дни, се имали много философи, много хора, които говореха за един по-висш живот.

Въпреки това хората си мислеха: „Това са някакви абсурдни хора, няма нищо в това; какво има да му се разбира?“. Ако трябваше да се чете, да речем, „Гуру Гита“, те нямаше да го направят. Мислеха си: „Що за глупост е това?! Каква е ползата? Само ни баламосват.“, ей така. С това отношение, вижте, навсякъде около вас откривате… Когато се огледах, си казах: „О, как да им кажа сега какво представляват и какво трябва да открият?“ А Моето желание наистина беше да има някакъв мерак в хората, просто съвсем малко желание – „Ако Ми дадат малък шанс, Божествената любов е толкова фина, че просто ще проникне в сърцата им“. Но те не Ми го дадоха, бяха направо като камъни. Не можехте да им говорите, не можехте да им кажете нищо за нищо. А хората се мислеха за велики, и това беше най-лошото.

При тези обстоятелства започна Сахаджа Йога, а тук откривам, че силите на Ади Шакти за много по-големи от проблемите, разбирате ли. Сама видях това много ясно, понеже тези сили събуждат Кундалини. Аз знаех, че мога да събуждам Кундалини, без съмнение, знаех го, а също знаех, че мога да давам масова Реализация, но никога не можех да си помисля, че хората, които пробуждах, ще се върнат отново, понеже – вижте – те са нахални хора. Никога не съм си мислела, че те ще се върнат, че ще практикуват Сахаджа Йога, или че стигнат до такова ниво – никога, никога, никога. Ако някой Ми беше казал, щях да му се изсмея. Точно това, което се случи, беше, че когато изнесях първата лекция – навсякъде беше така – тази зала щеше да е краят, всичко щеше да приключи. Аз нямах нищо общо с тази зала, Аз стоях някъде другаде, залата биваше вземана под наем, а за следващите, разбира се, имаше много малко. Така че си мислех: „Това не им влиза в главите, просто минава над главите им, мисля, и те не искат да разберат нищо“. Не разбираха нищо. Вижте, при голямото напрежение и семейните проблеми, това не беше толкова важно. Най-важното беше как да се проникне в човешките същества. Така че единственото решение беше да се издигне тяхната Кундалини, да се създаде тази светлинка в тях, защото ако Аз си седях долу с идеята, че те ще схванат и ще Ме помолят за събуждането на Кундалини и тогава Аз ще я събудя, това си беше грешна престава. Можех да го осъзная.

Така започна масовата Реализация и това наистина изненада хората. Тя не беше магия, не беше празни приказки, а беше Истината. Те можеха да почувстват по пръстите на ръцете си, можеха да я усетят да излиза от областта на фонтанелната кост. Актуализацията на Сахаджа Йога направи чудеса. Иначе щеше да е невъзможно. Всички тези чудеса, които виждате днес, са заради вашите реакции, заради начина, по който реагирахте, заради начина, по който я получихте. Иначе какво е Ади Шакти? Негодна за нищо.

Ако не я приемете, Аз съм нищо. Всъщност това е пак, казвам, вашата мъдрост, вашият разум, вашето търсене, което ви е довело в Сахаджа Йога. Аз никога не пиша писма на никого, никога не се обаждам на никого, както – знаете – всички гурута правят. Веднага щом пристигнат в някой град, си записват имената на всички важни хора и после им изпращат писма, и така поне двама-трима идват на подобни програми. Но без да правим всичко това, виждате как се справихме с масовото събуждане на Кундалини, чрез което хората започнаха да разбират Сахаджа Йога, тя започна да прониква в тях.

И за целта Аз трябва да издигна Моята Кундалини ей така; всеки път на публична програма издигам също и Моята. И в самата Моя Кундалини хващам всички ваши проблеми. Болезнено е, ето защо след пуджа ставам много, нещо като вдървена, бих казала, за кратко. Причината е, че абсорбирам всичко, което е във вас, сякаш съм ви сложила всички вътре в Моето тяло. Вие сте част и частица от Моето тяло. Всяка клетка, която имам, е за вас, за ваш дом, и вие трябва да сте така фини да разберете, че ако притежавате нещо или ако искате да направите нещо за Сахаджа Йога, каквото и да е, ако искате да основете ашрам, или нещо друго, незабавно Аз разбирам… А го зная, защото вие сте вътре в Мен.

Повечето неща ги зная много ясно, но други не ги зная толкова ясно, поради едно нещо – връзката между вас и Мен, разбира се, е много лична, понеже би трябвало да сте в Моето тяло. Но ако вие, хора, не медитирате – това е нещо много обикновено, трябва да ви кажа, или дхйана гамйа – ако не медитирате, тогава Аз не съм във връзка с вас. Вие не сте Ми близки, нямате право над Мен, не можете да Ми задавате въпроси защо се случва това, защо се случва онова. Така че ако вие не медитирате – винаги казвам: „Медитирайте, медитирайте“ – то Аз нямам нищо общо с вас, вие не съществувате повече за Мен. Няма я връзката с вас, тогава сте като всички други хора. Може и да сте Сахаджа йоги, може и да сте получили степен по Сахаджа Йога от вашите лидери, може – не зная; а може и да ви считат за нещо много велико, но ако не правите медитация всеки ден, вечер, сутрин или вечер, вие наистина няма да бъдете повече в царството на Шри Матаджи. Понеже връзката е само чрез дхйана, чрез медитация. Познавам хора, които не медитират, тогава страдат те, децата им страдат; после нещо се случва и тогава започват да идват и да Ми казват… Но Аз ясно виждам, че този човек не медитира, Аз нямам връзка с него, той няма право да Ме пита нищо.

В началото, разбира се, медитацията изисква време, но щом разберете какво е медитация, как се наслаждавате на Моята компания, как сте едно с Мен, как можем да имаме обратна връзка, тогава няма нужда да има нищо друго помежду, като писането на писма или може би някакъв вид специална връзка, нищо подобно. Единственото нещо, от което има нужда, е медитацията. В медитацията вие израствате, в тази духовност вие ставате по-висши и когато това се случи, вие започвате в известна степен, бих казала… Когато достигнете това състояние на – бих казала – зрялост в Сахаджа Йога, тогава не изоставяте вашата медитация, защото по това време сте абсолютно едно с Мен.

Това не означава да медитирате по три или четири часа. Сега е важно колко интензивно сте с Мен, не колко време сте с Мен. После, Аз отговарям за вас, за вашите деца, за всички. Аз отговарям за вашия възход, за вашата защита, да ви спасяват от цялата ваша негативност. Това не е като да съм ви баща, който направо ще ви накаже. Това не е така, а е просто „Хубаво, не си Ми родственик, Аз си тръгвам“. Това е единственото нещо, което може да се случи – ако не медитирате, нали, не мога да ви накарам насила – то Аз нямам нищо общо с вас.

Може и да имате други роднини отвън, външно, но тази вътрешна връзка, чрез която получавате вашето добруване, не можете да я имате без медитация. На всички съм ви повтаряла: „Моля ви, медитирайте, медитирайте всеки ден“. Но мисля, че хората не разбират важността на това, което говоря, защото Ми казват: „Майко, ние не медитираме“. Питам ги защо. „Сега сме реализирани души, така че защо да медитираме?“. Вижте, този инструмент е напълно завършен, но ако той не е включен в мрежата, каква е ползата от него? В тази медитация вие усещате любовта, Божествената любов, красотата на тази Божествена любов. Цялата панорама се променя. Медитиращият човек има много различно отношение, много различен темперамент, много различен живот и той винаги живее в пълно удовлетворение от себе си.

Така че днес, бидейки първият ден на Пришествието, можем да кажем, че това е първият ден, когато се е състояло Пришествието, което днес почитаме. Разбира се, че то не се е случило точно днес, но все пак можем да кажем, че е било така и че щом се е случило, то е било полезно за вас, било е голяма благословия за вас, а тогава трябва да знаете как да го съхраните, трябва да знаете как да го подсилите, как да му се радвате. Не бива да се задоволявате само с един хубав театър, само с нещо подобно, а би трябвало да имате пълно единство с Божественото, пълно единение и това е възможно само ако наистина медитирате, което е доста лесно за правене – да медитирате.

Някои хора казват: „Майко, не можем да се разберем с времето. През цялото време мислим за нещо. – или – По това време само си гледаме часовника“. В началото може и да имате малък, дребен проблем – не казвам, че няма да имате; може и да имате – но това е само в началото. Но постепенно ще се оправите, постепенно ще го овладеете, постепенно ще го познавате толкова добре, че няма да искате нищо по-евтино, няма да се интересувате от подобни неща. Вижте, за да стигнете до вашата красота, за да стигнете до вашата слава, за да стигнете до вашата велика личност,, която сега е изложена, единственото нещо, което действително трябва да направите, ревностно, е да медитирате. А не – „Снощи се върнах късно, така че не медитирах. Утре, разберете, трябва да ходя на работа, така че не мога да медитирам“. Никой не иска да знае какви са извиненията – това е между вас и вас самите. Тя е вашата печалба, ничия друга. За ваша печалба се случва всичко това.

Сега, трябва да се знае, че сме постигнали определена висота в еволюцията и от тази висота вие бихте могли да се изкачите до тук, или до тук, или до тук [Шри Матаджи слага ръката Си първо на Сахасрара, после над 5-6 см над нея, а после- по-високо – б. пр.]. Не казвам, че не възможно да го направите, но първото и най-важното нещо е, че каквито и да сте – можете да считате себе си за първокласни Сахаджа йоги – вие трябва да сте смирени относно медитацията. Това медитативно качество носи толкова радост – даже говорейки за него, Аз просто навлизам в нея – вие просто скачате в океана на радостта. Първо ще ви бъде трудно, но след известно време ще знаете, че тази връзка, която имате с Шри Матаджи, е единствената връзка, която търсите.

Има и друго нещо, в което хората се изгубват и което съм виждала, че се среща често при някои хора, които се изгубват. Те много медитират индивидуално, което е много правилно. Индивидуално те си медитират. Ще седнат, ще медитират, ще правят пуджа, но няма да медитират колективно. Така че това е една друга точка, която трябва да се запомни – вие трябва да медитирате колективно, защото Аз съм колективно Същество на всичко и когато медитирате колективно, вие наистина сте близо до Мен. Така че дори да имате програма или нещо подобно, трябва да направите някаква медитация; винаги имайте медитация, като приоритет за всяка програма. Пейте песни. Щом това свърши, всичко е приключило, тогава медитирайте. Ако Аз настоявам за нещо, трябва да знаете, че то трябва да е истината, която Аз ви казвам – абсолютно – основата на нещата, въпреки че изглежда доста обикновено, но то е много важно.

И за нас да боготворим Ади Шакти… Не зная, защото също за Ади Шакти е нямало молитви или нещо подобно. Стигнали за до Бхагавати, но не са отишли отвъд Бхагавати, така че не зная какъв тип пуджа ще имаме, но нека да опитаме нещо. Може би, мисля, медитацията е най-добрият начин за нас да постигнем нещо, така че можем да навлезем в медитация за около пет минути. Моля затворете очи. [по време на медитацията Шри Матаджи духа в микрофона – б. р.]

Нека Бог да ви благослови!