Фините елементи Индия Тур – 16 декември 1998 г. /частта от лекцията на английски/ Казвах им, че индийският вид познание е доста по-различно от западния ум. Ако погледнете, на Запад ако някой каже нещо, хората искат да имат експериментално доказателство за това. Ходят по учени или при други, които разполагат със знанието, за да кажат дали написаното в книгите е истина или не. Биха подложили на проверка дори Христос, биха оценявали дори Моисей, биха проверили всеки, сякаш са най-интелигентните и способни хора. И пишат книга след книга срещу тях. Това е толкова подтискащо, сякаш хората, които са казали нещо (истинско – б.р.), са го сторили когато не са били с ума си. Останалите не го приемат, обикновено. А ако го приемат, стават абсолютни фанатици. Според индийския начин на разбиране, първо ако велик риши (мъдрец – б.пр.) или велик муни (учен – б.пр.), или ако велик светец каже нещо, то е казано. Защо просто не го чуете? Понеже все пак вие не сте равни на светците. Каквото е казал, то е негов опит, негово познание и нямате работа да го съдите или да казвате: “Това е истина, онова не е истина”. Ние (индийците – б.р.) го приемаме. А щом получите Себереализация, ясно е написано, че тогава трябва да израстнете, да стигнете съвършенство и едва тогава можете да видите за себе си дали това, което един или няколко души са казали, е общовалидно. Така че подходът е различен. От една страна, ако започнете да растете чрез науката или нещо подобно, няма да Read More …