Пуджа за Великден

                                         Истанбул, Турция – 23 април 2000 г.

Днес празнуваме велико събитие – Възкресението на Христос. Вашето възкресение е по същия начин. Така вие се извисихте до новия живот на Божествената любов. На всички ви беше известно, че трябва да се случи нещо по-висше и че трябва да се родите отново. Но никой не знаеше как става. Никога не ви разказаха за фината страна на вашето същество. Светците говореха единствено как би трябвало да се държите. Те казваха само как би трябвало да се опитаме да се придържаме към много почтен живот, искрен живот. Но не казаха как да стане това.

Разбира се, хората в Индия знаеха за това, но много малко от тях, много, много малко от тях. Но сега това познание се разпространи по целия свят, чрез вас, хора. 

Докато вашата Кундалини се издига, тя е ваша Майка, тя е вашата индивидуална Майка и ви дава второто раждане. Така вие се свързвате с Божествения рай. Казано е, че всички тези тайни нямат смисъл без Реализация. Но хората имат велики идеи за това, а  също им беше обещано, че един ден тяхното възкресение ще настъпи. Това е най-великото преживяване за вас. Това е най-великото събитие във вашия живот. И човек трябва да оцени, че е много щастлив за дето е успял да го постигне.

Също така всичко това е, защото го желаехте в много от вашите животи. Жадувахте Божествения рай. Хората обикаляха хълмовете и долини, търсейки, правейки всякакви неща. Това вече сте го правили. Не бива да се отказвате от нищо. Няма нужда да се отказвате от нищо. Това е грешна идея или, бих казала, това е една неуместна идея. Това е времето, когато трябва да получите вашето Сахаджа възкресение, спонтанно възкресение. Не трябва да правите нищо за това. Толкова е просто. То се развива много добре, Аз бях наистина извънредно радостна да видя толкова много хора – особено мюсюлманите – за които толкова се тревожех как бихте могли да спасите тези хора, които бяха заблудени от погрешния си начин на мислене.

Трябва да разберем едно – че Коранът беше написан четиридесет години след смъртта на Мохамед Сахиб. Така че би могло именно там някои думи да се били променени, може и значението им да бъде малко двусмислено. По същото време се е появила и една друга книга, наричана Сурна,  която е съставена от личност, която не беше велика душа, бих казала, защото не е реализирана душа. Аз не мога да разбера как можете да разбирате поезията религиозно (с искрена вяра – бел.пр.). А и каквато и поезия да е писана, как може да я тълкувате правилно? Това е причината, поради която – Аз също съм поет –  бих могла да пиша стихове,  но се отказах.

Поезията може да изопачава, да бъде изопачавана, а също така хората могат да злоупотребяват с нея. Това е недостатък на поезията. В Индия имаме същия проблем. Например Кабир е написал толкова красиви стихове, а начинът, по който ги интерпретират е толкова безсмислен и толкова различен от духа на песните на Кабир. Откривам, че хората могат да изопачат всички думи според собствените  нужди. Ако Аз напиша стихотворение за Божественото, виждам, че ще стане онова, което се е случвало във всички религии. Щом става въпрос за поезия, хората могат да я изопачен. Също както Библията. Общоприето е, че павел е този, който щял да организира публикациите за Христос. Той не е искал да пише за Възкресението. Той не искал да пише и за Непорочното зачатие. Всички тези неща били в неговите мисли, и затова Тома е трябвало да избяга в Индия, и Йоан е отказал да напише каквото и да е.

Защото всички тези хора се заели да правят нещо. И отговаряли за нещо. Мислели си, че са отговорни. Щом изобщо не са били способни, са нямали право на правят това. В резултат на това християнството възприе много погрешна позиция по отношение на вътрешното израстване на човешките същества.

Виждате резултата от това. Днес, когато виждате какво се случва с Католическата църква, се учудвате как такава организация може да бъде е религиозна организация, където се случват всякакви безсмислици. Аз също съм родена в християнско семейство и бях шокирана от начина, по който тълкуваха живота на Христос и по който говореха за това с голяма вещина. Книги след книги бяха изписани. Те изнасяха големи проповеди и въпреки всичко в това, което казваха, нямаше истина. Защото всички тези книги бяха написани много след смъртта на автора на истинските думи.

Освен това онези, които се опитваха да пишат, не бяха упълномощени да го правят. Те не бяха духовни хора. Всички те искаха да имат власт. Искаха да имат власт в религията. Религиозната сила е вътрешна и това би трябвало да се осъзнае. Аз трябва да благодаря на суфите от тази и от други страни, заради които хората все още вярват, че има нещо отвъд тези думи, приказки и книги. Това е такава благословия, че във всяка страна имаме някой, който е говорил за реалността, за истината. Въпреки че са били осъждани, че са били изтезавани и много от тях са били убити. Дори и днес се случва. Аз открих, че хората не желаят да слушат за реалността, за истината.

Но Аз бях много щастлива вчера, наистина се насладих, виждайки хора, които дори бяха мюсюлмани, ислями, сега да идват всички заедно, разбирайки че има и по-висш смисъл на живота от ежедневните ритуали. Този ритуалистичен живот, който са водили, работейки толкова много, с тези 40-дневни гладувания, ходейки на хаджилък, правейки всичко това… Но нямаше единство между тях. Дори и между близки нямаше единство. И на някои места, изненадах се, са се избивали помежду си. Как може така? Защото тези така наречени практики не ги правят колективни. Всички те са били отделни идентичности, отделни секти, водени от абсолютно невежи хора. Така че трябва да празнуваме обединяването на тези хора, колективната същност на тези хора, които бяха изгубени за истината. Те са нямали представа какво е истината. Но все още търсачът не може да намери утеха във всичко съществуващо. Той ще търси, ще търси, докато в търсенето не открие истината. Но има и много търсачи, които са изгубили своя път. В търсенето си са се изгубили. И е много трудно да ги убедиш, че са объркали пътя. Но те би трябвало да видят чрез своя живот, да разберат от своя опит какво са постигнали. Придобили ли са някакъв опит? Да бъдеш убеден какво си получил, би трябвало да се опиташ да провериш истинността му. Можете да проверите за  хората, можете да проверите върху себе си, че каквото и да сте, вие го знаете благодарение на вашите пръсти и на онова, което ви казват.

Казано е в Корана, че по времето на Кйама, което означава възкресение… Има две неща: Кайамат и Кйама, две неща. Също така много хора не разбират разликата. Едното (Кйама) е, когато настъпи възкресението, а другото (Кайамат) е, когато настъпва разрушение. Кйама е за възкресението на хората е, когато е казано, че вашите ръце ще проговорят. Така и вие би трябвало да усещате вибрациите върху пръстите си. Бих казала, че тези, които наистина са мюсюлмани, които се отдали и които са избрани да бъдат по-висши човеци, принадлежащи на Божието царство, трябва да имат говорещи ръце. От друга страна, те не са мюсюлмани. Аз не бих ги нарекла мюсюлмани. Може да са човешки същества, но не и мюсюлмани. Така че е задължително за всеки мюсюлманин – ако той е мюсюлманин – да усеща вибрациите в себе си. Той би трябвало да усеща вибрациите в себе си. Неговите ръце трябва да говорят по време на възкресението, което е Киама; Киама, а не Кайамат. Тези две думи се бъркат от човешкото съзнание. И така тези хора, които могат сами да проверят и докажат своите и чуждите постиженията чрез вибрациите върху ръцете си и пръстите на ръцете си, се именно мюсюлманите. Както е според Корана. Но никой не им е казвал. Те не знаят. За тях всичко е наред щом посетят Мека и се върнат от там –  стават хаджии и край.

Има друг въпрос, който е много важен и трябва да бъде зададен. Защо тогава Мохамед Сахиб, който определено е бил против преклонението пред камъни, защо той именно е искал хората да обикалят квадратния черен камък? Каква е била целта? Защо този камък бил толкова важен? Ако зададете този въпрос на  който и да е т. нар. мюсюлманин, той ще каже, че така е редно. Но може да попитате: “Защо все пак? Това е просто един камък.” Тогава защо Мохамед Сахиб ги е карал да обикалят този камък? Толкова статуи направени от камък е имало там. И хората започнали да се покланят на всякакви видове статуи, както правят и в Индия. Но този камък е бил свайабху. И е споменат в индийските писания, че е Махешвар Шива. Имаме свайамбху на Шива навсякъде в Индия, има дванадесет Джотир Линга. Ако Аз ви го кажа сега, не е нужно да ми вярвате, но може да видите и да установите с вашите вибрации дали това е Шива или не. Същото е и с този черен камък. Така Мохамед Сахиб откри, че това е Махешвар Шива и затова хората трябва да го обикалят, за да получат благословиите на Шива. Но това се превърна в ритуал. Всичко се превърна в ритуал и никой не отиде по-далеч от ритуала.

По същия начин е християнството. На такъв ден като днешния те ще говорят за покаянието и за чувството на вина заради онова, което са сторили. Но защо правят това? От тях се очаква да отговарят за добротата, за добродетелите. Е, защо го направиха? Защо вършеха тези грешни неща? И сега молят за прошка от Бог. Защото не бяха реализирани души. Не са Сахаджа йоги. Ако Сахаджа йогите се опитат да направят нещо грешно, по своите пръсти те знаят, че правят грешки. Или можем да поискаме от тях да напуснат Сахаджа Йога. Но това изглежда е най-тежкото наказание за Сахаджа йогите. Но ако Аз им кажа да напуснат Сахаджа Йога, това не им се харесва. Защо? Защото те чувстват, че ще са разделени от действителността. Всички благословии на действителността са изгубени за тях. Така си мислят, че наказанието е нищо, защото просто ги молим да напуснат Сахаджа Йога. Така погледнато е нищо. Но Сахаджа Йога е пълна свобода. Сахаджа Йога е пълна благословия. Сахаджа Йога е пълен мир и радост.

Изненадващо, четейки Корана, с учудване ще разберете, че Мохамед Сахиб е искал да донесе мир. Но не стана така. Срещнах един мъж от Кашмир и той ме попита: “Къде е мирът? Хората тук са бият. Ние искаме мир.” И изненадващо откриваме, че в Индия има мир.  Но Кашмир е едно ненормално място, където всички се предизвикват през цялото време, всичко е подложено на нападения в името на самия ислям. Аз не бих го нарекла ислям. Ислям означава отдаване. А човекът каза: “Ако се отдадеш, ще те убият…Нямаме никаква защита.” Това е много учудващо, много, много учудващо, как самите мюсюлмани разбират сега, че това не може да бъде божествен живот. Това не може да бъде божествен живот, защото в божествения живот хората просто са равни с всички останали.

Виждате, че има суфи по цял свят. Аз съм ги чела. Аз четох суфите от Турция, както и от други страни. Дори и в Индия има суфи. Въпреки че те не се наричат суфи. Суфи означава – Аз не зная какво точно си мислите – но придържайки се към  индийските разбирания. Суфи означава “сааф”, а  сааф – чист, невинен. Хората, които са невинни, са суфи. В своята чистота не виждат нищо друго освен Божията милост, Божията любов, Божия мир. Те говорят само за мир. Не биха могли да говорят за война. Всеки, който говори за война, не може да бъде личност, която има право да прави това. Войната е напълно като лудостта. Дори и животните няма да бият просто ей така. Ние сме дори по-лоши от животните, когато мислим  за война и да се избиваме по между си. Това не бива да се прави и трябва да се спре напълно. Никой няма право да убива другиго, освен ако не бъде нападнат.

Така онова, което сме чували за нашето възкресение, е, че сме над толкова много неща. Ние сме изгубили всички тези деструктивни качества, които на санскрит са наричани шестте врагове: кама, кродха, мада, матсара, лобха, моха. Kама означава сексуално извращение, кродха – гняв. Моха означава привличане. Mада значи гордост. Mатсара означава ревност. А шестият враг е алчността, лобха. Всички тези шест неща, които имаме в нашето съзнание – поради нашето невежество, поради нашето възпитание, поради прочетеното от нас, поради каквото и да е – всичко, което сме развили, което сме имали, просто отпадат. 

Когато Кундалини се издигне, ставате едно с Божественото, тогава сте на твърда земя. Осъзнавате, че сте открили истината. И повече не може да се радвате на всички тези разрушителни навици. Те просто изчезват. Тогава навлизате в едно ново царство на Божественото сътворение във вас. Това е истинското възкресение на човешките същества. Знаете, че определени фини неща все още са запазени, въпреки факта, че хората се опитват да разрушат книгите, да развалят смисъла на нещата. Въпреки това фините неща остават.

Например, предлагаме яйце на Великден. Какъв е смисълът на това? Защо трябва да даваме яйца? Най-напред раздаваме яйца, защото яйцето може да се трансформира. Може да стане малко пиле. Може да се роди отново. Тоест, яйцето има способността  да се роди отново. Така когато възприемете яйцето като символ на Великден, това означава, че и вие можете да се станете различни, една  напълно променена личност и велика духовна личност. Можете да станете. Ето това значи. Защо раздаваме яйца? Хората не знаят. Питала съм много хора. Попитах дори и някои свещеници, които се мислят за големи авторитети в християнството. Те не знаят защо даваме яйца. 

После ако прочетете историята за раждането на Шри Ганеша и се задълбочите, ще се учудите, че е написано, че Ганеша е наричан Брахман, означаващо яйцето на Брахма. Яйцето, Брахман се ражда и половината от него става Махавишну, което означава Христос, и другата половината остава като Шри Ганеша. И се казва, че когато Махавишну се появил, започнал да плаче за своя Баща. Заплакал за Баща си. Просто помислете: Той искаше своя Баща. 

Сега ако погледнете Христос, Той винаги е използвал тези два пръста (Христос е изобразяван често с допрени показалец и среден пръст – бел.пр.). Никоя друга инкарнация не е използвала тези два пръста. Те означават, знаете, Вишудхи и Набхи. Значи Той е говорил за своя Баща, който е бил Царят на Набхи. А кой е Той? Кой е Той знаете много добре. Това е Вишну и Неговата инкарнация като Шри Кришна. Това, което Той посочва, е: “Те са моят Баща”. Колко ясно го прави. Защо няма други мудри, други начини да държи пръстите си? Той винаги държи двата си пръста така, казвайки: “Моят Баща – Този, който беше Вишну и който беше Кришна.” И после в живота на Шри Кришна му казваха: “Махавишну ще бъде Твоят син”. Всички тези неща не са били обединявани, както ви ги казвам Аз, а са разглеждани отделно. Но ако имате подходящото разбиране, можете да разберете връзката между двете – че Христос беше син на Шри Вишну и на Шри Кришна. И беше благословен така: “Ти ще си опората за вселената”. Опората – адхар за цялата вселена. Опората, адхар. Толкова ясно е казано, че ще бъде опората на цялата вселена.

Едната половина е Шри Ганеша, който по свой начин е опора, опора на Кундалини. Той се грижи за Кундалини. Той се грижи за целомъдрието на Майката. И другият, който е проявен, е Исус Христос, който е опората на цялата вселена. Така разбира се, Той трябва да бъде моралната основа – тъй като Той е част и частица от Шри Ганеша, който е моралната основа на човешките същества. Само чрез основата на морала ще бъдем подкрепяни. А не чрез всичките човешки глупости, но чрез моралната основа, която липсва в живота на християните.

Всичко е позволено, много изненадващо. За Католическата църква можете да правите каквото си поискате, стига да не се развеждате. А също и за другите църкви, които наричаме не-католически – има ги много – дори ако си женен, можете да правите каквото си пожелаете. Дори и във Ватикана, Аз съм ви казвала, имат всички тези проблеми. Как може така? Ако сте хората, които се мислят, че са кръстени – имам предвид, че има един голям празник, кръщенето, правено от всички свещеници – тогава къде е Сахасрара, къде е Кундалини и как ще получите вашето второ раждане? Няма второ раждане, когато просто няколко свещеници си слагат ръцете върху вашата глава. Всъщност става проблем за реализираните души, когато свещениците си слагат ръцете върху главата ви и това създава проблеми за децата. Виждала съм много деца – те започват да плачат силно,  докато тези свещеници ги “благославят”. Защото те са реализирани души, а свещениците не са. Това е много интересно. Но хората могат да кажат, че въпреки всичко, виждате ли тези свещеници са лоши, но не и Христос. Но как? Те са свързани с Него.

Христос отстояваше морала. А за Него също така в днешни времена хората говорят всевъзможни цинични неща. Не могат да разберат един морален начин на поведение. Дотам сме стигнали. И дума не се отваря за морала. Правите каквото си искате. Стига да ходите на църква и се изповядвате, всичко ще е наред. Това са абсурдите на съвременните религии.

Всяка религия има проблеми. А най-лошото е, смятам, когато вашият лидер, имащ подкрепата на света, създава проблемите. Как можете да позволите хората да имат толкова неморален живот? Как можете да толерирате аморалността? Кога ще последвате примера на Христос? Без съмнение Той е въплъщение на морала. Той е Шри Ганеша. И как можете да позволявате хората да ходят на църква, в храмовете и да им позволявате да имат толкова неморален живот? Какво е изкуплението за подобни хора?

Основата на живота на Христос, цялото същество на Христос е морал, за да се установи невинността. Той беше Шри Ганеша, който беше създаден от Ади Шакти пръв, защото Тя желаеше невинност наоколо. Тя желаеше човешките същества да се наслаждават на своята чистота и на своята личност, която излъчва светлина за другите. 

Ако има замърсяване, например върху едно стъкло, и ако с това стъкло покриете светлината, как може светлината да премине през него. Нечистият живот не може, не може да даде светлина на другите, нито пък може да покаже вътрешната ви светлина. И двете неща относно замърсяването са напълно верни. Но хората казват, че трябва да го приемаме. Защото ако ви трябват повече хора за вашата религия, ще трябва да приемате много неща. И едно от тях е аморалността. Просто помислете.

В Агнйа, където Христос пребивава, ако очите ви са нечисти, а пълни с похот и алчност, тогава сте против Христос, вие сте антихристи. Ако очите ви са чисти и невинни, само тогава можете да се наслаждавате на любовта на Бог. Иначе няма да можете. А също така любовта на другите Сахаджа йоги или йогини можете да се наслаждавате единствено и напълно ако вашите очи са  чисти. Просто си представете!

Но ако имате блуждаещи очи и всякакви подобни, Аз не знам как може да се наричате християни. Не можете. Какъвто и сертификат да носите, не сте християни. Защото онези, които следват Христос, трябва да водят напълно морален живот. Вашето вътрешно същество непреодолимо желае да се насладите на вашата моралност и най-вече да се насладите на вашите чисти очи.

Не това е, което успях да разбера за западния живот – че очите не са чисти. Хората ходят на църква, а очите им шарят насам-натам. Как може така? Как могат да правят това? Ако мислете, че Христос е Този, който е бил възкресен, и че и вие трябва да възкръснете, тогава първо гледайте да имате чистата любов във вашите очи.

Чистата любов не е относителна. Не може да бъде замърсена, в нея не може да има похот и алчност. Тези две неща трябва да изчезнат от вашето съзнание напълно. Днес е времето на алчните хора, има много алчност в тях. Аз не знам какво им е, защото не съм учила много за аморалността на човешките същества. Накъдето и да погледна, виждам все красиви хора като вас.

Но когато се опитвам да разбера т.нар. западна култура, Аз  се учудвам, че дори хората да искат да разберат живота на някой, като Шекспир например – който според Мен е бил авадхута, личност, която е родена отвъд всички разрушителни човешки навици; авадхут е йоги от висше качество – те го представят като глупак, който тича след жените. Не могат да си представят човешкото същество, което би могло да бъде морално съвършено, което има чувството за морал. Не могат да си го помислят. Защото онези, които правят подобни неща, не са реализирани души. Те не са Сахаджа йоги. Така понятието за морал няма да се появи в съзнанието им. Те си мислят: “Каквито сме ние, такива са и другите”. Всъщност повечето от тях го правят за собствено оправдание. Толкова грозно и ужасно е представено поведението на толкова велик човек, който е казал само велики неща. Това показва, че човешките същества са деградирали в своята ценностна система. Не могат да възприемат някой, който е идеален. Мислят си, че като казват това, говорят за неща, които са отвъд реалността. Те не познават реалността.

Вчера се впечатлих от онова, което суфите са говорили за четирите нива, които имате. И за това как хакикат означава “реалност”. Вие трябва да влезете в реалността. Какво е реалността? Не е възприятие. Тя не е да виждаме нещо, а да бъдем това. Ако се вгледате, ще видите нещо бяло, червено, жълто, но не сте това. Когато сте това, вие сте реалността и тогава излъчвате реалността, виждате реалността, наслаждавате й се. Живеете в реалността. Това е истинският живот. И не се отдавате на нещо, което е нереално, въображаемо или под достойнството ви. Не, не го правите. Вие сте реалността, тоест хакикат, както го наричат някои. И сте реалността, и излъчвате реалността в поведението си, в речта си, в живота си, във всичко.

Всичко това поражда най-великата сила на духовността. Всяка измама, всичко грешно, всичко разрушително ще изчезне в човек, който стои здраво в реалността. Това става автоматично. Това е част и частица на личността, за която се предполага, че е реализирана душа. 

Така че възкресението се състоя, без съмнение. Добре. Ръцете ви говорят, добре. Аз не искам да ви давам никакви наставления  или точни цели, които да следвате. Сега вие сте свободни. Защото имате светлината. Когато имате светлината, защо трябва да ви казвам по кой път да поемете? Вътрешно знаете, че имате светлината, така че следвате просветлената пътека във вас самите. С вашата собствена светлина. А не някой да ви казва да не правите това или онова. Нищо подобно. Просто няма да го правите. Няма да правите нищо грешно. Ако го правите, тогава знайте, че все още трябва да се издигате над всичко това. 

Вие сте набхи (пъп, център, сърцевина  – бел.пр.), както е писано в Корана. Вие сте тези, които ще възкресят целия свят; тези, които ще помогнат на унизените от нечистотията на аморалността хора. Вашите животи би трябвало да покажат това. Вижте малцината хора, които са били суфи, които са били много чисти, как са били способни да насочат другите към по-добър живот. Такива сте и вие. Вие трябва да насочвате живота на другите. Това е вашата задача. Не мислете за това, което ще се случи, за това, че хората са глупави и неморални. Забравете за това. Трябва да познавате себе си. Трябва да осъзнаете себе си и отговорностите си да бъдете най-чисти сред чистите. И Моето име е Нирмала – означава, че сте Мои деца. И това означава децата на Нирмала, на чистота. Чистотата е основата на вашето съществуване. 

Трябва да се опитате да видите къде, в коя част получавате замърсявания. Няма нищо лошо в това да оценявате изкуството,  да оценявате цялата тази красота, да оценявате всичко, което е създадено от красиви умове. Но в тази оценка не бива да има алчност и похот. Чиста оценка. Посланието е чистота. И щом имате чистотата вътре във вас, ще обичате себе си. Както Аз ви обичам, така също и вие ще се обичате. И тогава ще разберете този думата “любов”, която произлиза от невинността. През цялото време се наслаждавате на разцъфтяването на вашата невинност, на аромата на вашата невинност, а любовта, която имате се лее, тече към всички, които трябва да бъдат обичани, за които трябва да се грижим.

Не се тревожете за хората, които са разрушителни. Това е единствената дума, която мога да използвам. Защото има прекалено много неща, които могат да се кажат за тях. Нека бъдат разрушителни, защото разрушават единствено себе си. Защо трябва да се тревожите за тях? Те мислят, че разрушават другите, но не е така. Те разрушават себе си. Забравете за това. Просто забравете. Помислете за себе си, че сте отговорни за изграждането на целия свят. Това не са само няколко човека. Вие сте много интелигентни, знаещи и разбиращи. Не сте като последователите на Христос, които не бяха образовани, не разбираха толкова много и които получиха реализация, но не бяха на вашето ниво.

Онова, което успяха да направят, е да стигнат до точката, където християнството се превърна в каша. Но вие не можете да  сторите това. Вие ще създадете нова кипяща от живот религия, която е глобална. Аз бях много щастлива да видя, че сета имаме хора от цял свят. Това е глобално движение. Няма нищо общо с ограничените идеи на т.нар. религия. Всички религии са разрушени – ислямът е разрушен, християнството е разрушено, разрушен е и хиндуизмът, а будизмът е най-лошото. В будизма давате на гуруто всичко, което ви принадлежи, цялата ваша собственост. Представете си! А гуруто е толкова алчен, ужасен човек. Как може той да дава възкресение? Самият той е алчен, подвежда другите, просто им взима всичко.

Същото е и в християнството, където ставате монахини, отчета, братя. Не знам,  всякакви такива безсмислици, но няма промяна във вас. Един човек дойде при Мен и Аз го попитах: “Защо стана свещеник?” Той отговори: “Защото бях безработен. Нямах работа. Така поех мястото на свещеник.” Боже мой! Той не е ставал за никаква друга работа и накрая се захванал с тази. Попитах го: “После какво направи?” А той: “Казаха ми какво трябва да проповядвам. Отначало трябваше да се упражнявам и да го наизустявам. И изведнъж, не знам, започнах да говоря разни неща.” Казах му: “Мисля, че си силно обладан.” Той не е бил на себе си. Не е знаел какво говори. Сигурно е вземал изречение от Библията и е почвал да говори, отегчавайки всички. А бях изненадана защо след петнайсет минути хората искаха да излизат от църквата. И щом проповедта свърши, хукват навън, поемайки си дъх – “Благодаря ти, Господи”. Това ли ви дава религията? Това ли трябва да ви се случи? Не, не е това. Онова, което се случва с вас, е, че се наслаждавате на себе си, наслаждавате се на колективността, наслаждавате се на добротата, на морала; всичко това е като нектар на живота. Така се променя цялата основа. 

Има толкова много ритуализъм. В хиндузма има много ритуализъм – сега сяда се от дясната страна, после от лявата страна; в този момент се прави това… Имам предвид, много подобни неща. Например, когато сестра ви почине, колко дни трябва да гладувате; ако съпругът ви умре, тогава колко дни. Умира, умрял е – край. Тялото изчезва. А вие гладувате толкова много дни. Това е неправилно. Понеже гладувате, някой бхут може да влезе във вас. Но бих могла да кажа, че целият този ритуализъм и всичко подобно е създадено от човешки същества, които претендират, че са велики. Но не са. В никакъв случай не са носители на морала и на по-висш живот. Те водят един обикновен безполезен живот.

Посетих един храм на Шри Ганеша, който беше считан за свайамбху (естествени земни образувания, с формата на божество, с особено силни хладни вибрации  – б.пр.). Това един от осемте такива храма. И бях учудена – човекът, който работеше, който се смяташе за свещеник, страдаше от парализа. Брат му беше умрял от парализа, а сега и неговият син беше парализиран. Той каза: “Какво прави с нас този Ганеша, Майко?” Аз го попитах: “Какво си сторил на Ганеша? Колко пари печелиш от него?” Той каза: ”Много” – “И какво правиш с тези пари? Правиш ли нещо за обществото? Опитваш ли се да подобриш живота на хората? Мислиш ли за обществото или просто се грижиш за себе си?” Като резултат, той е получил парализа. Брат му е бил парализиран, синът му също. А той обвиняваше Ганеша. Той каза: “Това истинският Ганеша ли е?” Отговорих: “Да, това е. Но ти не си истински. Не го заслужаваш.” Казах му го в лицето. Той отвърна: “Добре, Майко, можеш да казваш каквото искаш, но ме излекувай.” Аз казах: “Но първо обещай, че каквито пари вземеш от този храм, ще ги похарчиш за доброто на хората.”

Но как  могат? Те не са реализирани души. Толкова много свещеници съм виждала, които се разхождат с тези смешни дрехи. И какво?! Те са като мъртъвци, ходещи наоколо с лоши вибрации. Не мога да разбера. А другите хора просто казват: “О, боже, виж. Той е свещеник”. Тоест, трябва да го уважават. Но не виждат другото, просто не са установили духовната стойност на личността, която се нарича свещеник.

Това е ваша работа. Не трябва да се борите с тях, не трябва да ги осъждате. Дори няма нужда да ги описвате. Но разберете, че сте различни. Имате правото, имате властта. И така с авторитет и доверие трябва да обикаляте и спасявате. Вие сте реализирани души, получихте възкресението си, вие сте йоги, съгласна съм. Но каква е вашата работа? Защо? Защо се случва това? Защо тази светлина е влязла във вас? За да хванете слепите за ръка и да ги поведете към светлината. Затова възкръснахте. Не е само заради търсенето. Но това е и благословията на Божественото за вас, за да превърнете целия свят в Божествен, до колкото е възможно. На колко хора сте дали Реализация? С колко хора сте говорили? 

Казвам ви, Аз се учудих. Веднъж пътувах със самолет и до Мен седеше една дама. Тя ми заговори за своята вяра и за всякакви безсмислици. Виж ти, казах си. Тя говореше безсрамно. Аз я слушах. Казах си, че Сахаджа йогите няма да говорят така. Няма да заговорят за Сахаджа Йога. Всеки, който е Сахаджа йоги, трябва да говори за Сахаджа Йога. Може би не с неподходящите, а с точните хора. Това трябва да правите, затова сте просветлени. Не сте просветлени, за да ви сложат насред гората или да сте изгубени за целия свят. Просветлени сте, възкресни сте, за да просветлявате други хора. Затова сте тук. И можете да го направите. Мнозина го правят, толкова много от вас го правят. И бих казала, че всички вие, независимо дали да сте мъже или жени, трябва да го правите.

И това е молбата на вашата Майка: използвайте вашата Реализация и нека вашето внимание бъде само върху Реализацията. На колко хора ще дадете Реализация? Колко хора ще спасите? Това е много проста работа за вас. Просто трябва да издигате Кундалини. Вие можете, би трябвало да видите как просто с вашите ръце можете да издигате Кундалини на другите и да им давате възкресение. Не трябва да правите нещо. Животът не е толкова сложен за вас. Вашата работа е най-лесното нещо. Тя е просто да издигате вашите ръце. В ръцете, във вашите ръце имате силата. Просто издигнете ръцете си и давайте Реализация, вместо да се стеснявате. Ето защо, бих казала, всички вие възкръснахте и сте реализирани души и трябва да създадете Божествения рай на тази Земя.

Нека Бог ви благослови.