Сахасрара пуджа

Кабела Лигурe, 07 Май 2000

Преди тридесет години, когато Сахасрара беше отворена, всичко тънеше в мрак. Хората бяха толкова невежи. Не съществуваше съзнание, до което да достигнат. Разбира се, Аз знаех, че се стремят към нещо непознато, но нямаха представа какво е то. А имаше изключително невежи хора – невежи по  отношение на самите себе си, по отношение на обкръжението си, на целта на собствения си живот. Не знаех как да започна с тях.

Когато Сахасрара беше отворена, възнамерявах да изпробвам Себереализацията само върху една жена. Тя беше възрастна, а имаше и една друга жена, която също беше започнала да идва. Възрастната жена получи Себереализация и тогава другата, която беше доста по-млада, ми каза, че получавала припадъци и била обсебена. О, Господи! „Как тогава да ви дам Себереализация?“ – казах Аз. Ала по някакъв начин тя беше излекувана много бързо и също получи Себереализация. Това е едно познание, за което е известно твърде малко. Освен това човешките същества не желаеха да приемат с егото си, че все още не са завършени, че трябва да получат Себереализация. При това и начинът им на живот беше такъв, че нямаха време за самите себе си. Видя ми се много трудно да убедя хората, че трябва да получат Себереализация, тъй като те я смятаха за нещо въображаемо, далечно и вярваха само на онези гуру, които казваха: „Добре. Правете повече ритуали, karmaкаnd¹, това е всичко.“ И те извършваха всякакви ритуали под любезното ръководство на своите гуру, без да знаят, че първо трябва да познават себе си – нещо, което е ясно изречено от всички велики инкарнации и светци. Идеята за това, че хората трябва да получат Себереализация не е единствено моя, но и на всички тези хора. Един след друг, векове наред те са призовавали: „Търсете себе си“. И Христос е казал „Познай себе си“. Мохамед казвал същото, както и Гуру Нанак. Но никой не се опитал да разбере, че тези ритуали не са всичко, че няма да послужат за целта, че вие трябва да получите Себереализация.

И така, само тези две жени  получиха Реализация. По този повод ми хрумна да отидем на брега на морето. Дойдоха около трийсет човека. Те говореха помежду си странни неща –  как е възможно да получат Себереализация, че не я заслужават,че не са много добри хора и други такива. От тях аз взех всичко на всичко дванайсет човека, включително и двете жени, които бяха получили Реализация. Това е знак, че познаването на самия себе си се извършва много, много бавно, че хората не разбират защо трябва да се познават. Бях доста разочарована, защото никой не ме разбираше. Но веднъж на една програма дойде жена, която беше обсебена. Тя започна да говори на санскрит, а беше само прислужница! Всичко се изненадаха. „Вие не знаете коя е тя“. – каза, а после започна да ме описва като в Saundarya Lahari².  Чудех се какво й има. Тя говореше като мъж, гласът й беше мъжки. Вярвате или не, тя не беше на себе си. Тогава започнаха да ме питат дали онова, което жената казва, е истина. „Сами трябва да разберете.“ – отговорих аз. Понеже в онези дни хората бяха такива че ако им кажеш нещо подобно, ще извърнат лица. Само фалшивият гуру ще каже: „Добре, дайте ми по пет рупии“. А те ще бъдат щастливи, че могат да си купят гуру и не трябва да се безспокоят за нищо, не трябва да правят нищо.

Но постепенно това започна да се разбира и аз си спомням, че хората които получиха Реализация ме помолиха:  „Майко, разрешете ни да направим Дурга Пуджа.“  Дурга Пуджа се смяташе за нещо много трудно и брахманите обикновено не бяха готови да я извършват, тъй като не са реализирани души. Получаваха припадъци, имаха и други подобни проблеми. Тогава повикаха седем брахмана.  „Не се безспокойте. Нищо няма да ви се случи, защото сега сте лице в лице с Реалността. Това не е murti puja³, нищо подобно. Това е човешко същество.“ – казаха им. Те бяха доста изплашени. После се успокоиха, нещо се случи с тях. Започнаха мантрите и всичко необходимо с голяма увереност. Вибрациите започнаха да текат навсякъде. Бяхме много близо до морето, то бушуваше, а хората нищо не разбраха. С изключение на седемте брахмани, всички те казаха –  „Нищо не ни се случи, а извършихме всичко толкова добре.“  А аз мисля, че това беше първото чудо на Сахаджа йога.

Вижте, те са прекалено самодоволни и смятат, че се познават –  това е бедата на човешкия ум днес, на това ниво. „Ние сме велики. Какво има да се разбира тук, много добре се познаваме.“ – си мислят. А основната търсеща сила е смирението. Ако си мислите, че знаете всичко, не можете да се смирите, не можете да търсите. А даже и да търсите, не желаете да следвате нечий друг път. „Имаме свой собствен път. Ще вървим по него и ще правим това, което искаме.“ – казвате.  И така, срещнах се с много хора в различни страни, хора, които бяха дошли само за да чуят лекциите ми, нищо повече. Те не искаха да получат Реализация, но някои от тях получиха. Получиха я,  а после я загубиха. Беше им много забавно, че им давам Реализация, без да вземам пари за това. Пътувах на собствени разноски. Въпреки това защо хората не осъзнаваха значението на Себереализацията? Тогава един господин, който беше от първата група, получили Реализация, ми каза: „Днешното общество е консуматорско. Докато не вземете пари от тях, те никога няма да оценят Себереализацията. Нека да почувстват, че плащат за нея, за собствената си Себереализация. Трябва да поставите на вратата някой, който да взема парите им, в противен случай те няма да дойдат.“ „Не можем да го направим, това е лъжа. Не можете да продавате на хората Себереализация.“ – казах аз. „Тогава няма да успеете. При другите гуру това е главното. Те не само приемат пари, но дори казват на хората колко пари да дадат, какви са таксите им.“ – отговори той.  По такъв начин собственото его е задоволено и хората се доверяват на фалшиви хора. По-късно те могат да осъзнаят тази лъжа, защото започват силно да страдат от различни физически и умствени проблеми. Но дотогава те живеят с нея.

До ден днешен Сахасрара все още не е била описана в нито една книга, макар че се е говорило за нея. В древните индийски книги също се е споменавала Сахасрара, но не е била описана, с изключение на това че има хиляда венчелистчета. Ако поне някъде бяха споменали нещо за нея, за мен щеше да бъде по-лесно да ви покажа, че е било написано в еди коя си книга. Защото хората са такива – трябва да бъде написано в някоя книга, само тогава ще приемат, че е така. Ситуацията е много трудна – никой не е давал колективна Реализация, затова никой не е писал толкова подробно с изключение на двама-трима души, които са писали ясно за Кундалини. Не бих казала, че е много – и понеже всичко е било написано в поетична форма, хората пеят песните, но нищо не разбират. А аз си мислех за това как тези хора са се лутали насам-натам, търсейки по един или друг начин – какво ще стане с тях и как ще успея да им дам Себереализация.

Преживяванията… имаше някои толкова ужасни, но няма значение – аз продължавах все напред и напред и нещата потръгнаха. Разбира се, сблъскахме се и с някои много бездушни и злобни хора, които причиниха неприятности на мен и на Сахаджа йогите. Но всички тези неща не Ме обезкуражиха, напротив – започнах да се замислям защо, защо хората са такива. Тогава осъзнах нещо – че не е възможно целият свят да получи Себереализация. Това е денят на Страшния съд. Тогава хората ще трябва да решат кое е най-значимото нещо за тях; трябва да познават себе си и да разберат какво са получили. Не големият брой е онова което ще ни помогне, а наистина задълбочените Сахаджа йоги. После разбрах, че е имало хора, излекувани от много болести, но повечето от тях са се загубили. Някои, които са били наркомани, се отказват от дрогата, други спират да пият, да пушат. Никога не съм казвала, че трябва да се откажете от това или от онова. Аз знаех – издигне ли се веднъж Кундалини, тези неща стават автоматично. Това се и случваше, а хората ставаха чисти, красиви и започваха да се  наслаждават на живота. Но никой не им вярваше. Другите хора ги смятаха за полудели. Не можеха да повярват как така са спрели да пият, как така вече не пушат. „О, ние искаме да пием! Какво е това?!“ Подобна идентификация аз открих у хора, които имат много свободни разбирания за забавленията и намират удоволствие в неща, които нямат нищо общо с Духа. Постепенно, разбира се, те започват да проумяват. Но бих казала, че все още в Кали Юга⁴  не можем да очакваме да имаме милиони хора в Сахаджа Йога. Макар че това е и мое и ваше желание. Ние искаме те да получат Себереализация, която е източник на толкова много хубави неща. На първо място се подобрява вашето физическо състояние, много хора са били излекувани. Христос е излекувал само 21 човека. А аз не зная колко хиляди са били излекувани в Сахаджа Йога.

Хората имат още един голям проблем – че четат всякакви книги, а нямат никаква ясна представа за това какво трябва да намерят, какви са търсенията им. Това е голяма беда. Каквото и да пише в дадена книга, те се опитват да го следват. Имам предвид, че те са непостоянен тип хора, непрекъснато се опитват да променят посоката си и тогава прогресът в Сахаджа Йога става много труден. Труден, защото ако вървите по един път, а след това се опитате да се местите насам-натам, може да се върнете назад. Но те виждат в това свободата си. Всъщност без Реализация вие нямате абсолютно никаква свобода. Свободата започва с познанието за самия себе си – да знаете на какво сте способни. Когато сте свободен, вие сте този, който трябва да получи всички благословии. Ако тези благословии отсъстват, значи не сте свободни – има нещо неправилно някъде в живота ви. Защото получите ли веднъж Реализация, вие ставате напълно свободни. Да бъдете свободни означава собственият ви Дух да свети. Духът, както знаете, е отражение на Божественото, на Всевишния Бог. Ако всеки притежава това отражение и е пробуден, в съзнанието то работи като знание за това кое е правилно и кое неправилно, кое е градивно и кое разрушително. Това не е някакво фалшиво удовлетворение, което имате, вие можете реално да го използвате, вие чувствате реалността и това е, което трябва да се случи. Първото нещо в Сахаджа Йога е, че вие преживявате усещането за хладен полъх върху пръстите на ръцете си. Без да усетите това, вие няма да повярвате. Това означава, че във вашите нерви сега има едно ново измерение, вие можете да почувствате една система, която ви е била непозната.

Симпатиковата нервна система винаги си е била там, но вие никога не сте знаели как работи тя. Познанието за вас самите е било толкова оскъдно, но след Реализацията внезапно всичко се осветлява. Изведнъж започвате да изпитвате едно ново усещане. Все още понякога трябва да се борите с егото си, трябва да преодолеете невежеството си за нещата, защото Реализацията ви дава абсолютното знание. То не може да бъде оспорвано. То е уникално и когато го придобиете, и вие можете да потвърдите това. Можете да разберете дали е правилно или не. Това е нещо, което се е случило на всички вас и вие вече имате вибрациите, чрез които можете да го почувствате. Например може би има някои неудовлетворени от Сахаджа Йога души, но вие можете да разберете чрез вибрациите кои са тези хора, какво правят. По вибрациите можете да усетите дали са достигнали състоянието на Реалността или не. Можете да разберете дали тези хора се опитват да ви опонират, какво се опитват да ви кажат, къде са.  Вие знаете с върховете на пръстите си – това е kiyama⁵ – състоянието, за което е говорил Мохамед. Оня ден – трябва да споделя с вас едно преживяване – дойде един човек от телевизията, някаква телевизионна звезда и започна да ми задава някакви безсмислени въпроси. Името му беше Аббас. „Аббас, губите си времето, а губите и моето. Бихте ли преминали направо на въпроса, по същество.“ – казах аз. „Аз съм противник на фундаментализма.“ – каза той. „Но аз не съм фундаменталист. Откъде знаете дали съм или не?“ „Опитвам се да разбера.“ – отговори той. Добре. „Поставете ръцете си към мен. Мохамед е казал, че по времето на kiyama ръцете ви ще заговорят.“ – казах аз. Той беше удивен – незабавно започна да усеща хладния полъх върху ръцете си. „Какво става с мен?“ – попита. „Онова, което и става. Безсмислено е да се спори, да се говори, да се пита за него. Ти просто сам виждаш, сам усещаш.“  – казах аз. Той си тръгна смаян и след това за каквото и да ми говореше, никога не го публикува. 

И така онова, което казвам, е, че ако хората постигнат истината и знаят – това е истината, нищо не може да се промени, ако те са я постигнали, абсолютно нищо. От живота на всички велики хора можете да видите, че те осъзнават истината не просто чрез живота или чрез вярата, а чрез опита. Те могат да я почувстват чрез своята централна нервна система – тогава вече е невъзможно те да бъдат променени. Както семето се превръща в дърво и не можете да превърнете обратно дървото в семе. Семето си е семе и когато то се промени и стане дърво, не можете да го превърнете обратно в семе. То може да даде още семена – това е друго нещо. По същия начин вие получихте своята Реализация и щом веднъж сте станали едно с Божественото, не може да става дума да се връщате надолу, освен и ако самите вие не поискате да го сторите. Това е толкова удивително – как придобихте това богатство, това умение, тази способност. Не я губете след всичко това. Естествено първо трябва да израствате и за това трябва да медитирате. А тази медитация, след като веднъж я постигнете, задръжте я, бъдете в нея. Тя е така просветлена, така красива, че вие не желаете да я променяте, желаете да бъдете там и да й се наслаждавате завинаги. Но разбира се, желаете да я дадете на другите именно защото се наслаждавате толкова много. Все едно намирате на улицата някой гладуващ, а вие сте сит и му давате храна. По същия начин вие виждате по света хора, които полудяват, буйстват, разболяват се, лутат се нагоре-надолу, вършат всякакви такива неща.  Вие искате да им говорите, те могат да повярват, могат и да не повярват. Могат да опитат или напълно да откажат, да отрекат, да ви предизвикат, могат да направят всичко, но вие знаете със сигурност, че сте на правилния път, че сте в истинското състояние на съзнанието, което е състоянието sahaj. На санскрит то се нарича sahajavastha⁶. В sahajavastha вие не реагирате, не противодействате. Просто наблюдавате и се наслаждавате.

Ето, дойдох и видях този красив pendal⁷ – една идея за Сахасрара и всички останали чакри. Много добре показано. Но все някой ще каже: „О, тази цветова комбинация не е хубава… Ама защо не са използвали това и това. Защо не са го направили така и така?“ Ето така – намират недостатъци на другите. И това търсене на грешки у другите без съмнение идва от вашия ум, който все още не е просветлен. Не можете да се наслаждавате на нищо, защото реагирате. Реагирате през цялото време. Дори ако някой каже нещо приятно, пак реагирате. Ако някой каже нещо неприятно, естествено реагирате. Без съмнение! Ето защо за нас е важно да разберем, че не сме свободни да реагираме, че не сме така малоценни, за да противодействаме – ние стоим на един много висок пиедестал. Онова, което си струва, е да се наслаждаваш, да се радваш на всичко. И тази наслада е благословията на Божественото. Можете да се наслаждавате дори на бъркотията, на мъката, можете да се наслаждавате на всичко, ако осъзнавате факта, че нищо не може да застраши вашия Дух, което е истинското просветление. Каквото и да изстрадате, каквото и да си мислите, че ви тревожи, в действителност тази безмълвна светлина на Духа ви прави изцяло, напълно радостни. 

И вие давате радост на другите. Без предварителен замисъл, без да планирате как да давате радост, вие го правите автоматично. И това даване на радост е също без всякакво усилие, sahaj, защото вие сте в състоянието sahaja. Когато сте в него вие просто наблюдавате, виждате, че това е просто драма – различни видове, различни стилове. Просто я съзерцавате и изпитвате радост от това. Не е важно да кажеш: „Харесва ми това, харесва ми онова.“ Не, това „харесва ми“ не е нищо друго освен его, което ви държи далеч от насладата, която е Реалноста, която е реална. Всичко в този свят, което смятате за обезспокоително, ако го погледнете от друг ъгъл, от състоянието sahaja, вие няма да се безспокоите. Но трябва да я има тази висша светлина, това висше ниво трябва да бъде вградено вътре. Онзи ден се сблъсках с бюрокрацията. Казах им: „Знам, че заплащането е по-малко. Мислите си, че другите имат много по-добро заплащане, повече удобства. Но има един начин да се наслаждавате на работата си  – ако имахте патриотизъм.“ Те замълчаха. Ако имаш патриотизъм към страната си, нищо, което си пожертвал, не те задоволява. Искаш да дадеш всичко. И можеш да преминеш през всякакви презрени, угнетяващи състояния, без изобщо да се тревожиш. И в същото време чувствата ти придобиват голяма дълбочина. 

Например пътувате и внезапно виждате болен човек… Можете да разберете това чрез вибрациите си. Веднага вашето състрадание и любов започват да текат към този човек. Опитвате се да му помогнете, ако е възможно, опитвате се дори да го излекувате. Сякаш вашето вътрешно същество се превръща в океан, който поглъща всичко отрицателно, всички тревоги вътре в себе си. Този океан просто отнема всичко мъртво без да причинява болка. Той е като един несломим човек, който е само любов. Не показва силата си, не се безспокои за себе си или за другите. Ако някой се опита да ви обиди, добре. Нима може да бъде обидена частица от това? Такива хора, които са достигнали sahajavastha, са най-великите творци на изкуството, музиката, велики мислители и затова творбите им оцеляват. Много хора пишат, много хора творят, но произведенията им потъват в забрава. A онези, които са Реализирани души, каквото и да сътворят, то е вечно. Защото те oбитават океана на вечността, на чистотата, където мисълта за причиняване на болка или безспокойство на другите не съществува. Taм те са защитени – не могат да бъдат наранени, защото вече са влезли в царството на Бог. Как тогава може нещо да ги уязви? Аз видях подобен възход у една Сахаджа йогини, а и всички те притежаваха такова благородство и разбиране за нещата. Аз не трябва да наставлявам: „Не правете това, не правете онова.“ Не, повече не. А за онези, които не са съзрели и създават неприятности, не се тревожете. Какво могат да сторят те? Трябва да имате милост, истинско състрадание към такива хора, именно затова, че са толкова незрели.

Днес е голям ден, чувствам това, защото от трийсет години обикалям навсякъде по света и успях да събера толкова много хора. Погледнете колко много Сахаджа йоги има тук, а и по целия свят.  Тук са една малка част. И това е трябвало да се случи, било е описано, било е предсказано, че ще се случи така и така, че толкова много хора ще получат Себереализация. Било е невероятно, естествено, но сега разбирате колко приятно е чувството, че всички сме едно цяло – няма спорове, разправии, лоши мисли. И никой не харесва евтините неща – искате да притежавате нещо приятно, качествено, което повишава нивото на разбиране.  Аз съм виждала хора да се превръщат в поети, да пишат прекрасна поезия, виждала съм хора, които стават оратори, а също и много добри организатори. Но има нещо много важно – смирението. Казах в началото и ще кажа отново – oнова, което ви липсва, е смирение. Трябва да бъдете скромни, не си мислете, че сте нещо специално, не си придавайте важност. Въобразите ли си веднъж, че сте важни, вие не сте съставна част от цялото. Ако едната ръка започне да си мисли: „Аз съм важна“, това е глупаво. Как може само едната ръка да бъде толкова важна? И двете ръце са необходими, и двата крака. Как може само една част да бъде от голямо значение? Ако започнете да разсъждавате по този начин, където и да се намирате в своето пътуване в Сахаджа йога, трябва да кажа че вие не сте в sahajavastha.

И така, Аз се стараех да ви пренеса в прекрасното поле на Сахаджа Йога, където напълно ще се слеете със себе си, с природата, с всички хора около вас, с вашето собствено обкръжение и страни. Навред – атмосфера на цялост, самият Брахман част от вас и вие сте неделими от него. Тогава те, равноправните части на вашето същество, на вашия живот могат лесно да бъдат видяни – не като материален напредък или някакъв друг вид постижения, а в духовното поле, което е най-висше. Навсякъде, във всяка страна има хора с това качество и всички те се помнят и до днес. По същия начин всички вие ще бъдете представители на висшето познание за Реалността – в живота си, в онова, което създавате, в работата си, във всичко, в което можете да го проявите. 

Сега единственото нещо, което трябва да направим, е да решим: на колко хора ще дадем Реализация, какво можем, какво трябва да сторим за Реализацията. Това е единственото нещо, което има значение, ако ще продължавате по пътя към пълното си Освобождение. Ще се изненадате – все едно изкачвате много висока планина. Но когато стигнете до върха, можете да видите всичко и сте толкова доволни, че сте там. И така, някои от вас трябва да преминат тази част – на изкачването. Можете да го направите, трябва да имате уважение към себе си, да се познавате и да разбирате, че трябва да достигнете върха – върха на планината. И достигнете ли го веднъж, вие знаете, че сте там. Тогава започвате да изливате цялата си любов, привързаност, всичко това се лее надолу по планината. И това е за вас самият живот, неговото най-висше състояние. Забравете всички останали, политици и разни други, които се считат за велики – забравете ги. Вие стоите по-високо от тях, защото вече сте твърди като диамант в sahaja начина на живот, който е изключително приятен  и напълно спокоен. Той ви дава радост, чистота, способности, дава ви толкова много неща, че не можете да ги изброите, подобно на хилядата венчелистчета на вашата Сахасрара, които са осветени. 

Само Бог знае какво можем да получим всички ние от Него. Каква страховита мисъл – че вие сте събрани в хиляда венчелистчета. И оттам именно хората придобиват всички научни знания, постигат всички велики открития. И онова, което всеки трябва да осъзнае е уважение към самия себе си. Себеуважението е различно от самодоволството. Трябва да имате себеуважение, то ще ви направи смирени и много любящи. Защото вие сте способни да обичате и никой не ви принуждава. Съгласна съм, че от океана се издигат облаците, после те се превръщат в дъждове, такъв е жизненият кръговрат. Облаците правят това просто така, без да имат съзнание за него. Те не смятат, че вършат нещо велико, а са просто част от този цикъл. Вие сте извън него, но въпреки това извършвате работа, без ни най-малко да се чувствате важни. Правите нещо, защото така трябва. Друг един цикъл, не природния, друг цикъл на съзнание, в който вие осъзнавате какво правите, но в същото време сте много смирени, любящи, сърдечни. Не крещите, не биете, не нагрубявате никого и можете да се справите и с най-трудния човек. Ако някой се прави на много интересен, винаги издигайте Кундалини и бъдете удовлетворени. Ако вие тайно издигнете Кундалини, край на проблема. Ако не можете да го направите, забравете за това, забравете този човек – все едно е камък. Какво можете да направите с един камък? Не можете да го накарате да потече. Ами любовта, достойнството… всички тези качества…те не съществуват в човек с каменно сърце. Затова забравете го, това не е ваша работа, съвсем не е ваша работа.

И така най-напред ще поискам от вас да разберете колко смирени сте. Трябва да бъдете много смирени и това смирение е вашият накит, вашата красота. Първо имате вашата любов, която е чиста, без никаква страст и алчност. И на второ място вие сте благословени с мир, вие сте в абсолютен мир със самите себе си и ще се учудите как с мира ще дойде и мъдростта. Ще гледат на вас като на най-мъдър човек, защото сте в мир със самите себе си. Само в мир можете да откриете истината, можете да откриете всеки отговор, всяко търсено разрешение. Ставате много мъдър и чувствителен човек, изключително много по-велик от другите. Вие не сте обикновен човек. Тогава получавате радост. Радостта е нещо, което не мога да изразя с думи, но все пак радостта, както съм ви казвала много пъти, е необикновено нещо, не е нито щастие, нито нещастие, просто радост, блаженство. Вие просто се наслаждавате на всичко, на всяко общуване, на всяко събитие, на всяка гледка. На всичко, което се случва в живота ви, знаете как да се наслаждавате. Разберете, вие имате огромни способности.

Спомням си, че веднъж тръгнахме със зет ми и дъщеря ми да разгледаме някакво историческо място и трябваше доста да се изкачваме – около три часа. Естествено всички се изморихме. Стигнахме до едно малко място за отмора, изградено от мрамор и спряхме там да си починем. Тогава се започна едно мърморене… „Защо дойдохме тук?“ и други подобни.  Изведнъж – и тук дойде радостта – аз забелязах изрязаните в мрамора слонове и казах: „Виждате ли тези слонове? Опашката на всеки е различна!“ „Мамо, как можеш да гледаш опашките на слоновете? Толкова сме уморени.“ – отговориха те. „Вижте ги и вие, само погледнете.“ – казах аз. Защото тази радост изискваше превключване, преместване на ума от безсмислиците. Забележете как в това състояние всичко безсмислено изчезва от ума ви. Това е начинът, по който можете да обърнете нещата и да се потопите в радостта. 

Да предположим че някакъв човек е много досаден. Какво става тогава? Просто открийте смешното зад досадата – как може този човек да ви отегчава? А онова, което можете да научите от случката, е никога да не отегчавате другите. И тази радост има способността да ви учи на самата същността на радостта, на всичко. Ако гледате глупав филм, наслаждавайте се, защото виждате колко е глупав. Да предположим, че филмът е добър, тогава винаги искате да го гледате. Но не продължавайте да критикувате мислено. Този критицизъм трябва да остане извън ума ви. Какво се получава – умът ви бързо се прехвърля от абсурдното към неистинното в едно и също нещо. Затова не критикувайте. И не се чувствайте зле заради това. Понякога се чудят как търпя този или онзи. А аз просто не им обръщам никакво внимание, каквото и да правят. Ако сте от такова естество, вие сте напълно в състоянието turiya⁸. Кабир е казал: „Ако съм изпаднал в състояние на радост, необходимо ли е да казвам нещо?“ Трябва да разбирате и уважавате този темперамент. Той е вътре във вас, отнасяйте се към него с респект, не го сравнявайте с този на другите. Другите не са на вашето ниво. Вашето ниво е различно и просто се опитайте да му се наслаждавате. Никога не си мислете, че сте нешо повече, нещо по-велико, никога. Онова, което трябва да чувствате, е благодарност за това, че вече нямате онези нелепи мисли и начин на живот, според който винаги критикувахте: „Това не е хубаво, не ми харесва.“ Кои сте вие? Казвате „Не ми харесва това“, а не познавате себе си. Тогава как можете да знаете какво не ви харесва?

Виждала съм хора, доста невежи, знаят по нещо оттук-оттам, а са много критично настроени към другите. Не знам каква е причината за това. Навярно си мислят, че познават себе си. И това е нещо обичайно. Но ако вие имате Абсолютното познание, тогава ставате наистина смирени, напълно смирени, любящи, нежни и мили.

Затова днес е велик ден, за мен също. Не знаех, че ще преживея толкова много години, че ще видя събрано това прекрасно множество. В края на краищата това беше много труден живот според едни по-различни норми. А онова, което ми даде радост беше създаването на Сахаджа йогите, разговорите с тях, начинът, по който те бяха толкова приветливи, мили и почтителни. Толкова много ми помогнахте, трябва да ви благодаря. Успях да постигна всичко това с вашата подкрепа, помощ и разбиране. Ако можех да достигна до него сама, никога нямаше да ви моля за помощ. Но вие сте точно като мои ръце, като мои очи, нуждая се много от вас, защото без вас не бих могла да го постигна. Това е като насочване по канал – ако не сте вие – каналите, каква е ползата от Ади Шакти? Как бихме могли да я насочим? За да има движение на електричеството, са ни необходими канали – в противен случай то е само статично. По същия начин аз винаги съм чувствала, че имам нужда от все повече и повече канали и когато те заработиха, това наистина много, много ме зарадва.

Отново ви благодаря за това, че този ден дойде и ви благославям от сърце да поемете сега своята отговорност. Вие сте Сахаджа йоги и затова имате отговорността да давате Реализация на другите. Не я пазете за себе си. Тя трябва да бъде дадена на другите и вие можете да им обясните, да им говорите, да им четете и да им обяснявате. Опитайте се да им разясните, говорете им. Трябва да давате Реализация на другите, иначе няма да се чувствате завършени. За да се почувствате такива, трябва да го направите.

Нека Бог да ви благослови.