Public Program Day 1 (India)
Public Program. Madras (India). 6 December 1991. Покланям се на всички търсачи на Истината. Ако сме истинските търсачи на Истината, то трябва да бъдем честни и искрени в това, така че да сме искрени към себе си и да сме оправдали съществуването си на този свят. Има толкова много садхака (ученик), от сутрин до вечер те извършват някакви ритуали, някакъв вид медитация, някакъв вид бхакти, някакво четене. Но човек трябва да разбере какво сме постигнали, къде сме. Като Майка бих казала: „Мое дете, толкова много си направило в търсенето си, но какво си открило? Постигна ли висшата реалност? Имаш ли това, което е описано в писанията?” Относно песента, която се пееше днес на марати, искаше Ми се да бяха изпели нещо на санскрит, много са добри по санскрит, пеейки също нещо на Ади Шанкарачарйа или нещо такова. Утре ще го направят. Самата тази песен беше написана от Намадева през 12-ти век, а по-късно пак като поет отиде в Пенджаб, където Нанак Сахиб много го уважаваше и го помоли да пише на пенджабски език. Той учи пенджаби и беше написал дебела книга, а в „Грантх Сахиб” имаше много стихове от нея. Той беше обикновен шивач, много обикновен шивач и отиде в друго село да се срещне с друг светец, наречен Гора Кхумбар, Кхумбар значи „грънчар, който прави грънци”; та Гора Кхумбар се беше захванал да приготвя глината за работа. Намадева просто застана пред него и каза: „Дойдох тук да видя този Ниргун, безформеното, да видя чайтанйа, а тук то е в Read More …